Показват се публикациите с етикет Свят. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Свят. Показване на всички публикации

петък, 8 август 2014 г.

10 от най-разпространените кифленски трикове


1
Кифлите са определена порода момичета, универсално нехаресвани от жените, но пък доста популярни сред мъжете. С това кратко определение започва поредният силен текст на Тео Чепилов в сайтаGoGuide.bg. И продължава в подобен стил… Формулата на успеха при кифлите е равни дози външен вид и номерца – като под равни дози разбирайте 1 към 10. Трудно е да класифицираш кифлите по външен вид, защото те виреят във всички субкултури – от дед метъл ъндърграунда до фолк елита, но пък триковете им винаги ги издават. Ето 10 от тях, които те си мислят, че никой не знае. Публикуваме размислите на Тео в оригинал – без съкращения и без редакторска намеса.
1. Овърдресинг
10
Кифлите прекарват средно по 4 часа в подготовка за излизане от 1 час. Те се къпят, после се мажат с една торба кремове и млека с алое вера, правят си прическа с поне три уреда, после се гримират, сменят средно 4 тоалета, тръшкат се, сменят още 4, тръшкат се още малко, звънят на приятелка/гадже да се оплачат как нямат достатъчно дрехи, после слагат нещо съвсем различно. И накрая естествено се преструват, че просто са метнали някакво парцалче от дивана. Много е важно дрехите да са неадекватни за събитието – истинската кифла отива с токчета на преход в планината, с къса пола на църква и с дълбоко деколте без сутиен на детски рожден ден. Ако някой посмее да го коментира, тя има готова защита: „Грозните жени ми завиждат, защото съм секси.“
2. Атеншън хоринг
9
Нормалните момичета отиват на бар с приятелки – кифлите са с глутницата на лов. Някои наричат това поведение курвенско, но технически погледнато то не е, защото кифлите не искат секс – те търсят внимание. Тактиките им са елементарни като стайлингът им, но пък и двете работят всеки път. Все пак и мъжете не сме най-сложните организми на света. Най-разпространената схема при кифлите е да се заложат някъде в заведението, образно казано да разпънат сергията, да почнат активно да игнорират всички мъже – особено много този, когото са си харесали, и да чакат. Ако това не проработва винаги, има план Б, който включва проактивност и варира от деликатно присламчване до блъскане и заливане с чаша тип „оли, ма аз без да искам“. Най-ужасното нещо за една кифла е никой да не й обръща внимание – това акумулира толкова огромна негативна енергия в малкото й мозъче, че често води до миниексплозия и нервен срив – външната проява на подобни инциденти често са безумни танци и в по-редки случаи аматьорски стриптийз.
3. Псевдосекшуалити
8
Кифлите обичат да излъчват секс – без значение дали го изразяват с дрехите си, които задължително показват или дупе, или цици – най-добре и двете, или пък с държанието си, което задължително включва флиртуване – умилкване, потупване по мускулите, кискане, фръцкане, лигавене и пърхане с мигли. Ако се сблъскаш с кифла и не си помислиш за секс – или си гей, или радиацията от монитора си е казала думата. Най-разрушителен е ефектът на кифлите върху пияните момченца тип мераклии. Горките те не могат да разберат, че кифлите не са леки момичета в класическото значение – те са жадни за внимание. Когато се закачиш на кукичката им и започнеш да ги обгрижваш – освен ако не си суперготин пич, това им е напълно достатъчно. Не че не обичат секса и не го правят при всеки възможен случай – просто те подхождат към разгонените мъже, както звездите се държат с феновете си: усмихват им се, обръщат им внимание, но ако поискат автограф, шансът да си легнат с тях е нула.
4. Фешън доминейшън
7
Нормалните момичета не обичат кифлите и чувствата са взаимни – кифлите не могат да разберат как някой мъж може да ходи с жена, която не се облича предизвикателно и не флиртува с непознати по баровете при всеки удобен случай. Освен това кифлите са свикнали да мерят всичко със своите мерни единици – в тяхната вселена външният вид е най-важното, така че те най-често обиждат обикновените момичета на тоалет, вторични полови белези и тегло. В случай че някоя подобна мацка всъщност под семплите си дрехи крие тяло на топмодел, има лице, което умилява дори Евгени Минчев, облича се в семпъл от кутюр и има три висшета, за нея се намира един-единствен недостатък – примерно криво косъмче в косата, и той се преекспонира до ниво „абе мани я тая – в прическата е кат плашилу“. Много важно за една кифла, като се приближи до друга жена, е първо добре да я огледа – кучетата си душат задниците, кифлите си гледат табелките по дрехите. Ситуациите са две – или кифлата ще доминира с дрехи, обувки и маникюр, или другата мацка ще е по-нагласена от нея и ще бъде унизена. В такъв случай – кофти новина за пича, който плаща за дрехите й – следва шопинг терапия, която може да докара нормален човек до психотерапия.
5. Френемийс
6
Кифлите нямат приятелки – те имат врагове, които по модела на Кръстника държат близо до себе си. В една подобна компания на повърхността цари любов и разбирателство, но зад всяко „как си, муцка“ се крие изсъскано наум „умри, кучко“, а целувката по бузките е едва потиснат импулс за разкъсване на гръкляна. Кифлите имат две цели в живота – да натрият носа на всички мацки, защото изглеждат ослепително, и всички мъже да ги желаят – пак по същата причина. Ако някой застане между една кифла и изпълнението на мисията й, той получава настъпване с токче, без значение дали е случаен минувач или BFF. Терминът за това е френемис – приятели с елементи на врагове – а мъжкият еквивалент на тази ситуация е как двама души се ебават помежду си, всички се смеят, а после изведнъж единият скача и счупва носа на другия. При кифлите естествено подобни атаки не са директни – те са сложни манипулативни процеси, които понякога отнемат месеци, даже години. Веднъж тръгнала да отмъщава, обаче кифлата е като черната мамба – гони жертвата си докрай и не се страхува да изчука всичките й близки хора по пътя си.

6. Пърсънъл спейс инвейдърс
5
Кифлите не зачитат личното пространство на другите – без значение дали става въпрос за най-добра приятелка или за гадже – всеки е длъжен да играе с открити карти. Съвременният свят е създал прекрасни предпоставки за развитие на кифлите – освен че има изобретения като огледалото, лампите в банята и телефоните с камера, които позволяват снимки с кокоша джукичка, сега вече има хиляди начини, по които да ровят в личния живот на близките си. Освен че могат да столкват по социалните мрежи, кифлите вече имат уникалния шанс да ровят в телефоните и компютрите на гаджетата си – а там, както знаем, винаги може да се намери тема за цупене и тръшкане. Нормалните хора, ако попаднат на отворен профил, забравен на компютъра, се лог-аутват и започват да си вършат работата, за която са седнали. Не и кифлите – при тях следва нещо средно между одит и аутопсия, като всяко файлче, текстче и снимка бива сканирано, запомнено и картотекирано, за да може да се използва някой път за изнудване или компромат. Най-симпатичното при кифлите е, че тази откритост работи само в едната посока – ти нямаш право на тайни, но също така нямаш право да ровиш в нейните. Най-често този феномен се обяснява с парадокса – „ма аз нищо не крия – защо да си показвам съобщенията“.
7. Елементари схеминг
4
Кифлите нямат абстрактното мислене на някои по-еволюирали видове, но за сметка на това имат желязната логика на бялата акула – затова и са сред доминиращите хищници в животинското царство: аз ще съм красива, те ще ме черпят. И наистина, докато на обикновените момичета им се налага да ходят на работа, да плащат наем и да оставят бакшиш – една кифла с малко кискане и фръц-пръц може да постигне същия стандарт на живот. Естествено, макар и да изглежда на пръв поглед лесно, да бъдеш кифла изисква също толкова усилия – просто те са насочени в съвсем различна посока. Докато норманите момичета учат и градят кариера – кифлите преписват и преспиват с важни хора. И понеже кифлите у нас не са една и две – много е важно да знаеш от кого да препишеш и с кого да преспиш, защото пазарът на тялото е доста конкурентен. Пък и не всички мъже са балъчета и някои обичат да се възползват от вродената наивност на кифлите в определени сфери на живота. Интересен феномен е, че кифлите всъщност дълбоко в себе си се приемат за съвършени професионалистки, които просто съвсем между другото спят с шефа си, затова без капка свян се хвалят и гордеят с постиженията си в офиса – без значение, че те са всъщност изработени в спалнята.
8. Рилейшъншип планинг
3
Въпреки че редовно закъсняват за срещи и са способни да забравят всеки ангажимент, който са поели, кифлите имат железен вътрешен часовник, що се отнася до всичко, свързано с връзката им. Ако ходиш с кифла и пропуснеш някой неин празник, това може буквално да ти коства живота. Без значение дали това е рожденият ден на чихуахуато й, който съвпада с най-важния ден в кариерата ти – всеки повод за обгрижване в календара на една кифла е по-важен от всеки ден в незначителния живот на простосмъртните. Също така етапите на една връзка са предварително предначертани в главата на кифлата още на първа среща – тя има план график кога ще изпълни всяка точка от сексуалната си програма, както и кога ще си донесе пресата за коса у вас, маркирайки окончателно територията си. Най-големият празник за кифлата е, разбира се, рожденият й ден – по всички закони на вселената тя може да си прави каквото си иска и трябва също така да получи всичко, което желае. Томове в световната литература са изписани за кифли, разочаровани на рождения си ден, и последиците върху човечеството са катастрофални. Не е изключено Хитлер да е забравил имения ден на Ева Браун и това да е една от причините за Втората световна война – звучи напълно възможно.
9. Овършеринг
2
Кифлите обичат да занимават всички с личния си живот – без значение дали човекът иска да ги слуша или не, те намират начин да го приклещят натясно и да си изпеят цялата програма. Под натясно при мъжете разбирай да го заблудят, че ще правят секс, а при жените, че са приятелки. Кифлите винаги имат от какво да се оплачат, въпреки че техните проблеми изглеждат бели кахъри на фона на изпитанията, с които се сблъскват хората в реалния свят. И все пак – ако маникюрът е едно от нещата, на които се крепи цялата ти вселена, напълно нормално е счупен нокът да предизвика ужас, равен на приближаващо торнадо. Проблемът, с който се сблъскват кифлите, е този на канибалите – жертвата често може да се използва само веднъж. Затова кифлите се опитват да те занимаят с възможно най-много проблеми за единица време. Много важен момент е, че за разлика от нормалните хора, които чрез разговор търсят решение на проблемите си, кифлите искат само съчувствие и рамо, на което да поплачат. Ако им предложиш решение, то е свързано с усилия, които пък създават нов проблем в главата им и това не само не помага – прави нещата още по-лоши. Така че отработената система е просто да се съгласяваш, да кимаш изразително и да прикриеш прозявките си. Рано или късно дори кифленските тиради като сапунените сериали имат край – въпросът е да устискаш дотам.
10. Драма куининг
1
Не всички актриси са кифли, но всички кифли са актриси. Колкото е по-голяма кифлата, толкова по-добра актриса е, защото в нейния свят всичко се постига с различни степени на измама – от невинни лъжи като „не си чух телефона“ до крайности като „детето е от теб“. Кифлата е способна да отрича очевидни неща като например, че е гола в леглото с друг мъж, като същевременно всеки път, когато сервитьорката се усмихне на гаджето й, вдига скандал с бутане на маса. Кифлата е като адвокатите по филмите – нищо не може да я спре в похода й за справедливост – като под „справедливост“ разбирай „личен интерес“, а под „поход“ – поток от обиди, заплахи и още обиди. Когато думите вече не са достатъчни – време е за действия – а именно реване и тръшкане по земята. Една истинска кифла трябва да може да се разплаче по всяко време – това е нещо като еленския скок на Брус Ли – най-силното непобедимо оръжие, което сразява жертвата безотказно. Когато кифлата плаче, дори най-коравият мъжага на света се пречупва и й прощава всичко.  И докато той я прегръща и успокоява, тя пуска победоносна усмивка зад гърба му. Защото кифлите винаги побеждават и един ден на земята ще останат само те и по-коравите хлебарки.

Източник: 10te.bg

вторник, 28 декември 2010 г.

Китайски мъдрости

Малко да се пообразоваш!

Поне няколко пъти сме ти предлагали мисли на велики и не толкова хора - да назубриш и после да се правиш на умен пред някоя вървежна дама (не, че това върви, де...)! Но сега ти подбрахме специално малко мъдрости и пословици от Китай! Целта е същата (а и за да те разсеем от подаръците, които са забравили да ти подарят; споко, онова кабрио ще го имаш някой ден!)

Един човек изкопава кладенец, хиляди хора пият от него.

Ако искаш 1 година благоденствие, засей зърно, ако искаш десет години благоденствие, посади дърво, ако искаш сто години благоденствие, възпитавай хора!

На едно и също легло сънуваш различни сънища.

Старият кон в обора иска да пробяга още 1000 ли (около 500 км.).

Истината е не да ходиш по водата или да летиш по въздуха, а да стъпваш здраво на земята.

Безпристрастният чиновник се затруднява като взема решения за домашните си проблеми.

Вместо да проклинаш тъмнината, по-добре запали свещ.

Водата може не само да носи кораба, но и да го потопи.

Изкарал три дни на пост и вече си мисли, че е за рая.

Хем иска конят му да е най-добър, хем иска да не пасе сено.

Искаш ли да оставиш пиенето, погледни трезвен пияния.

Както дървото се нуждае от кора, така и човек се нуждае от лице.

Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите.

Който зад гърба ме клевети, той се бои от мене, а който в очите ме хвали, той ме презира.

Всички гарвани по света са черни.


Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител е по-важно и от цели три години учене.

Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина.

Слабите коне имат слаби ездачи.

Трябва пот, за да свършиш работата, но за да я критикуваш е нужна само малко слюнка.

Щом кучето се качва на покрива, то го прави по обичайния начин.

Не си ли кривиш душата — не бой се, че ти е крива сянката; не стъпваш ли накриво- не бой се,че обувките ти са разкривени!

Не прави секс за пари, защото сексът е безплатен.

Не калта крепи стената.

Делата на бога остават невъзнаградени.

Един метър сняг не става от един ден студено време.

За да набиеш тигъра с тояга ти трябват кръвни братя.

Пиеш ли вода, мисли за извора.

Запази зеленото дърво в сърцето си и някой ден пойна птица ще свие гнездо в него.

Кучето няма да напусне стопанина си, защото е беден.

Можеш да си върнеш загубеното злато, но загубеното време — никога.

На дълъг път научаваш издръжливостта на коня си; с дългото изминало време научаваш истинския характер на приятелите си.

Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.

Промени в главата, промени в лицето.

Недей да береш яд, само не забравяй.

Нужни са стотици прераждания, докато двама души се съберат на един кораб.

Поправя този, който постъпва правилно.

През деня — мисли, през нощта — сънувай.

Провалиш ли се сам, сам се изправяй.


Men.bg

събота, 1 май 2010 г.

Проф. Мулдашев: До Мурманск живели хора зомбита

автор: Илияна Ангелова

Прочутият офталмолог проф. Ернст Мулдашев от гр. Уфа, Башкирия, гостува цяла седмица в България. Той представи метода за лечение с изобретението си алоплант - обработен биоматериал за присаждане от мъртъв донор. Той се разтваря с времето и стимулира развитие на собствени клетки.

Мулдашев прегледа над 100 пациенти в София и Пловдив, а опашките пред временните му кабинети бяха огромни. Ученият е известен както като очен хирург, така и като автор на езотерични книги. Материалите за тях той събира на специални експедиции.

- Проф. Мулдашев, вие прегледахте доста пациенти в България, но не успяхте да оперирате. Ще приемете ли български деца за лечение в клиниката ви в град Уфа?

- Договорихме се с български колеги да изпратят слепи деца сираци, на които ще се опитаме да помогнем с операция. Ще ги оперираме безплатно. Руското здравно министерство ще даде разрешение за това, вече сме го уговорили, така че останалото е в ръцете на българските лекари. Ще ни изпратят епикризите и ще видим кого ще можем да вземем.

- Ще дойдете ли пак в България?

- Искам да дойда тук, но не като лекар, а с експедиция. Има много интересни неща в района на Пловдив. Мисля, че ще включа в проучването не само България, но също Гърция и Турция. Забелязах постройки в Пловдив, които сякаш са под влиянието на цивилизацията на атлантите. Самият град е интересен, защото е вторият по древност в света, най-старият е Дамаск.

- Но следите от атлантите не са ли главно в Азия?

- Тази цивилизация е била по цялото земно кълбо, но е загинала преди 13 000 години. Атлантите са били гиганти - хора високи по 3 до 5 м.

- Но има ли някъде съхранени скелети от тях?

- Например на о. Малта съществува огромен череп. Във Волжка България също е бил намерен такъв череп. В Еквадор пък са открити гигантски скелети. Древни ръкописи от Тибет свидетелстват, че цивилизацията преди нас е била тази на атлантите. Най-интересното е, че градовете, построени от тях, са се съхранили в най-голяма степен в Сирия и Ливан. Там има останки от над 70 селища на атланти. Невероятни са, сградите са направени така, както днес не бихме могли с помощта на съвременната техника.

Хубаво е да се иде в град Балбек, Ливан, да се видят тези мъртви градове на атлантите. Те са били отчасти подземни, нещо като връзка с подземния свят. Ако ги съпоставим със съвременните, става ясно, че тази цивилизация е била доста по-развита от нашата.

- Колко експедиции сте имали?

- Досега съм водил 10 експедиции в Тибет, Египет, Алтай, Монголия, Великденските острови, Сирия, Ливан... Избирам ги според това къде са насочени моите духовни интереси в момента.

- В Тибет сте търсили пещери, където се съхранява генофондът на човечеството. Намерихте ли ги?

- Намерих 6 такива пещери в Хималаите. В тях се намират хора, които са като консервирани. Това състояние се нарича сомати. До него се стига по пътя на медитацията. Те медитират и привеждат водата в своя организъм в четвърто, неизвестно на науката състояние. Трите са, както знаете - пара, течно и лед. Това състояние - сомати, успяхме да го получим и в нашата лаборатория. Прилагаме го с лечебна цел.

Когато човек успее да достигне такова състояние посредством медитация в хималайските пещери, тялото може да се съхрани стотици милиони години, а после да се върне към живота. Температурата там е 4 градуса по Целзий. Видях с очите си тези хора.

- Каква е целта на този генофонд?

- Ако човечеството загине, те ще излязат и ще положат основите на нова цивилизация. След гибелта на атлантите от тях е произлязъл съвременният човек.

- Значи не сме произлезли от маймуните?

- Разбира се, че не.

- Били сте и на Великденските острови. Видяхте ли системата от подземни тунели там?

- Там има много от тях. Някои са като тръби, облицовани с керамика. Направени са сякаш с помощта на хидравлика. Местните предупреждават да не се влиза, опасно е за хора. Дори са затрупали входовете с камъни и клони. Причината е, че вътре има силно енергийно влияние, което се понася зле от човека.

В тунелите са загинали доста хора. Имат странно име - казват им "кокоши дом".

- Каква ще е следващата ви книга?

- Планирам книга и за Якутския "бермудски" триъгълник, където изчезват самолети. Изпарили са се поне 26 машини. Много от тях са били натоварени със злато. А после планирам серия от книги за търсенето на изгубеното знание. Първата от поредицата вероятно ще е за Великденските острови.

- Къде беше последната ви експедиция?

- През последната година на о. Крит в Гърция търсихме лабиринта на Минотавъра. Намерихме го. Провървя ни. Има много входове и изходи. Както е описано в гръцката митология и ние се ориентирахме с помощта на нишка, която размотавахме. В подземията обаче има някакви много силни енергийни полета и човек се чувства лошо.

- Къде ще ходите с новата си експедиция?

- На Колския полуостров. Там има райони около Мурманск, където живеят хора зомбита. Сталинското и Хитлеровото разузнаване изучавали този феномен. Хората са превърнати в послушни биороботи. Ако му кажеш: режи дърва, той реже, ако му заповядаш "спри", спира. Преди и по време на Втората световна война са искали да ги използват като живо оръжие, но не са успели. По правило зомбирането е ставало в близост до древни монументи Ние искаме да проучим какво и как се е случвало всъщност.

Искам също да тръгна по следите на Чингис хан. За него се говори, че владеел философския камък. С негова помощ зомбирал хората. Използвал го обаче не за зло, а за добро. Внушавал им не да се карат и да воюват, а да се женят и да работят. Затова искам да проуча владетеля, завоювал най-голямата територия.

- Вие сте лекар и за колегите ви е странно, че имате толкова странични интереси. Как успявате да ги съчетаете?

- Работя много.

- Казахте, че лекувате със силата на мъртвите. Как да разбираме това?

- Когато човек умира, душата му отлита. Но в мъртвото тяло остава двойник на петия елемент - душата. Точно този двойник обладава голяма сила. Целият Изток й се кланя. В живото тяло петият елемент си взаимодейства в спор с останалите четири елемента, а в мъртвото се намира като чиста сила. Мисля, че в моето основно изобретение алоплант го има точно този пети елемент.

- Как ви дойде идеята за алопланта?

- Правихме сериозни научни изследвания, но слушах и интуицията си. Всеки я има, но не всеки я слуша. А интуицията идва от Бога.

- Говори се, че алоплант помага за рак? Вярно ли е?

- Не е съвсем вярно. Има определени противоракови свойства, но това не значи, че лекува болестта. Работим в тази насока, но още е твърде рано да се обещава нещо.

- Присадихте първото око в света? Пълно присаждане ли беше?

- Беше пълно.

- Защо не сте го внедрили в други страни?

- Да се внедри изобретението ми в друга страна, е много трудно. Процедурата трае близо 13 г.Има съпротива от фармацевти, с които влизаме в конкуренция, а и струва стотици милиони долари. Това е излишно разточителство. Бяхме започнали процедура, но се отказах. По-добре да каня пациентите си в Уфа.

България е член на Евросъюза, а изискванията на ЕС са много бюрократични. Не искам да се боря с бюрократите от Евросъюза.

вторник, 16 март 2010 г.

Статуята на Христос Спасителя

събота, 6 март 2010 г.

Йерусалим

Казват, че в този град се говори на 70 езика. За еврейския народ той е сърцето на цивилизацията, а за най – влиятелните световни религии, той е духовната столица. Един от най – оспорваните градове на земята. И един от най – прекрасните:

Свещеният град. Йерусалим.

Йерусалим - изглед от хълма

Йерусалим - изглед от хълма

Хиляда години преди раждането на Христос, цар Давид го провъзгласява за столица. За християните това е мястото, където Исус е бил разпнат, където е поел пътя към Голгота, където е Божи гроб. За исляма това е третият свещен град, в който според вярванията от небето е слязъл пророкът Мохамед.

Йерусалим - изглед от хълма

Йерусалим - изглед от хълма

На древния арамейски език - езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо “Отивам в Йерусалим” казвали - “Изкачвам се в Йерусалим”. По две причини първо, защото градът е изграден върху хълм, който наистина трябва да бъде изкачен. И второ – защото точно там е мястото, където човек е най – близко до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване - едно непрестанно изкачване на душата - нагоре и нагоре - към Създателя. Затова Йерусалим не е просто туристическа посока.

Йерусалим - изглед от хълма

Йерусалим - изглед от хълма

От стари времена идването тук се означава само с една дума - поклонение. Днес там, под хълма има гробище, където са най - скъпо платените гробове на разни видни личности, които се надяват, първи да възкръснат, като му дойде времето, през Второто пришествие. Поклонение и надежда…

По всяко време на годината човек може да направи своето “изкачване” в Светия град. Но ако наистина иска да усети последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-подходящото време за поклонение е Страстната седмица и Великден. И най - неподходящото - градът е претъпкан и е такава
навалица, че нито може да се види нещо, нито да се чуе. А опашката пред Божия гроб приличала на опашките у нас по времето на предишната криза. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден - тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб слиза невеществения Божествен огън - едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.

Йерусалим- крепостните стени

Йерусалим- крепостните стени

Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шест от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана-”Златната порта”. По времето на Исус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бял осел влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите “Осанна! Благословен е идещият в името Господне!”

Йерусалим - изглед от хълма

Йерусалим - изглед от хълма

През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст - върнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата - след като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се отвори чак в Деня на Второто пришествие - за да мине през нея Месията и да даде опрощение на хората.

Гетсиманската градина

Гетсиманската градина

Точно срещу “Златната порта”, от другата страна на долината Кедрон е Гетсиманската градина.

Гетсиманската градина

Гетсиманската градина

Наблизо е станало и предателството на Юда. Особено мистично е това място на свечеряване, когато глъчката поклонническа е затихнала и можеш да си представиш нощта на предателството.

Гетсиманската градина

Гетсиманската градина

Пак там е и друга светиня - гробът на Света Богородица. Странно голямо, стръмно и широко стълбище ни отвежда доста надолу, в подземието на храма и там е каменното ложе приело тялото на Божията майка. Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е иконата “Св.Богородица Йерусалимска” - същата, която гостува у нас през 2000 година.

Най-вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим започва при някогашната римска крепост Антония - до Лъвската порта, северно от Златната. По времето на Исус това място е извън очертанията на еврейския Йерусалим. Тук след бичуването на Спасителя, Пилат Понтийски оправдателно си измива ръцете и го осъжда на смърт чрез разпъване. На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец - спомен за Христовите страдания.

По  стъпките на Исус

По стъпките на Исус

Оттук тръгва “Виа долороза” - Пътят на Страданието, или Пътят на Кръста. Представях си я различно, може би, под влияние на филма за мъките Божии, а се оказа тясна, каменна улица, насред арабския пазар, криволичеща, често преминаваща в стълбища, осеяна със сергии и магазинчета, в които шумно се предлага всякаква стока и сувенири.

Две хиляди години след Христа шумотевицата в Йерусалим си е все същата, като по онези времена. А между сергиите - различни по големина параклиси и църкви. Маркери на местата, където е спирал Христос по пътя към Голгота - съхранили паметта за последните мигове на Спасителя, за мъките му и за великата му любов към света. Това е пътят, изминат от Исус с кръста на гръб от мястото, където е осъден на смърт, до хълма Голгота, където е разпнат. Всеки петък в 3 ч. следобед християнски поклонници от цял свят се присъединяват към процесията на францисканци, минаваща по последните стъпки на Исус.

14 са местата, където Исус спира по този път – 9 са по протежение на тясната уличка, а последните 5 са вече вътре в храма на Божи гроб. Всички тези стъпки са канонизирани и всяка от тях е отбелязана с църква, часовник или паметна плоча. Втората стъпка е там, където Исус взима кръста си, четвъртата напомня за последната среща с майка му, петата бележи мястото, където Симон Киренеец поема кръста, за да помогне на Исус…

“Пътят на Страданието” свършва в църквата на Божи гроб. Първо спираме на
“Плочата на помазанието”, която е точно срещу входа. После се отбиваме в дясно, малка вита стълба ни изкачва към Голгота - възвишението, върху което е разпнат Исус. Тук са 11 и 12 стъпка от “Виа долороза”. Преди 2000 г. мястото е било извън Йерусалим, в непосредствена близост до стените му. Отдалече скалистият венец на хълма приличал на човешко чело и затова го наричали Голгота - т.е. Лобно или Челно място (на старославянски „лоб” е чело).

Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота - евангелието разказва, че когато Исус издъхва на кръста, земята се разтресла и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най-великата жертва в историята на човечеството. Поклонникът коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам - Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род - изкупен.

Символът на Израел

Символът на Израел

След Голгота по друга стълба се връщаме на “Плочата на помазанието” - тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Исус е помазано с благовония и завито в бял плат. Тук е и мястото, където всеки може да освети нещо за спомен, здраве и късмет – кръстче, икона или медалион с лика на Исус или Дева Мария. В юдаизма погребват своите мъртъвци голи – само завити с бял плат. След което тялото е пренесено и положено в изсечената наблизо скална гробница.

Няколко метра след Плочата - вляво от входа – нетърпението вече става общо – пред нас е заветната ни цел - Божият гроб. Евангелието разказва, че Исус е погребан набързо в скалната гробницата, която неговият сподвижник Йосиф Ариматейски предварително приготвил за себе си.
Още през IV в., след като царица Елена прави експедиция да открие кръста и гроба на Христа, двете светини са превърнати в храмове, преустроени и съединени по късно. Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, събрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски религии - католическа, източно-православна, арменска, коптска, сирийска и етиопска, като за всяка има своя част и часове за молитва. На това място вълнението, което ме обхваща е неописуемо и трескаво.

Стената на плача

Стената на плача

Основната част от храма има кръгла форма като символ на безкрайността на Вселената. В центъра на тази ротонда е Гробът Господен - олицетворение на самия Бог, Творецът в центъра на цялото си Творение. Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, и се нарича омфлос - пъп и всички християни смятат това място за пъп, център на света.

Стената на плача - за жени

Стената на плача - за жени

Предверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел. От този камък той възвестява на човечеството великата вест -
“Христос Възкръсна!
Защо търсите живия при мъртвите, няма го тука?!”

Върху олтара в църквата на Ангела всяка нощ се отслужва света литургия. Първи да сторят това имат православните - православното богослужение започва в полунощ и завършва към 3 сутринта, след което идва ред на католическата литургия, после арменската и т.н. От предверието се влиза в също толкова малко помещение - тук през пролетта на 33-та г. от н.е. мистично, непостижимо за човешкия ум става тайнството, възвестено от ангела - духът побеждава материята, вечността - тлението. Спасителят Възкръсва! Каменното ложе, върху което е лежало тялото на Бога и където три дни след разпятието Той възкръсва, е скрито под плочи от бял мрамор. Над него горят кандила на всички вероизповедания, които се грижат за Божия гроб.

Когато има много хора и опашката е голяма, човек има не повече от минута, за да коленичи и да се концентрира в молитвата си. Но и това не е малко, защото се е докоснал до нещо, до което се е докосвал самият Бог - гробът му, от който продължава да извира Божията любов и да събира човешката надежда. Имахме късмет опашката де не е голяма. И спокойно да влезем и да се помолим.

Религиозните люде

Религиозните люде

(Буквално) ме разтресе иконата над Божия гроб. Това е огромна, сребърна икона на Св. Богородица с Младенеца - това е любимата ми икона (може би, защото съм родена на 15 август). Та тази, беше толкова красива, толкова истинска, че ме разтърси, доплака ми се, изпитах едно такова страхопочитание, трудно ми е да го опиша, но наистина беше странно преживяване. Сякаш се докоснах до нещо неуловимо, неземно, някакъв полъх, шепот или просто си затвърдих вярата. Нищо друго да не бях видяла, само за това си струваше пътя до тук.

Йерусалим - Дева Мария

Йерусалим - Дева Мария

Тук има и едно специално място, където можеш да запалиш свещ, да я угасиш и да я занесеш в къщи. Казват, че това единственото място (гроб – в християнството от гробищата не бива да се носи свещ в къщи) от което можеш да занесеш свещ в къщата си. И не само това, ами на празник да я запалиш, да погори малко – за здраве и късмет на семейството. Донесох на всичките си приятели, за да могат и те да се докоснат до магията на тайнството.

… Излизайки от големия храм, при самия му вход ни очаква още една, по-реална българска следа в Йерусалим. Върху лявото крило на голямата дървена порта, високо над човешкия ръст, има надпис, издялкан с ножче: “Недко от Копривщица, 1854 лето” - някогашен хаджия, един от предшествениците ни, за които поклонението на Божи гроб е било най-заветната цел на живота им. Да се докоснат до мястото, където е бил Бог, и да се въздигнат до Него. Пък да се разпишат за поколенията:))

В  гръцката патриаршия

В гръцката патриаршия

На всички, които са дошли до тук се раздават свидетелства - за “поклонник на Светия град” – те се издават от Израелското министерство на туризма и Йерусалимското кметство.

Вече  хаджии

Вече хаджии

Безплатни са и ги предоставят на всеки туроператор. Православните свидетелства за “Поклонник на Божи гроб” се издават само от Йерусалимската патриаршия.

Групата хаджии

Групата хаджии

Туристическите фирми спекулират и събират предварително пари от туристите за това свидетелство. А редът е такъв - издава се безплатно. Всеки по желание може да направи дарение за църквата в размер на 5 - 15 долара. Кой колкото си реши. И ако реши. Само че, Йерусалимската патриаршия, с цялото си великолепие е нещо, което трябва да се види. Но трябва предварително да се изпрати списък и оттам определят ден и час на посещението.

Н.Св.  Теофилос 3

Н.Св. Теофилос 3

Нашето посещение беше много вълнуващо, срещата ни - със самия патриарх Теофилус 3, който лично ни приветства, отдели ни доста време, поговори с всеки от нас, раздаде ни свидетелства и сувенири и стоически ни изтърпя да се снимаме с него.

Автор: Валерия Костова
Снимки: Валерия Костова


петък, 26 февруари 2010 г.

Околностите на КУСКО - древните руини на инките



Тук няма да стане на въпрос за Мачу Пикчу. За Мачу Пикчу толкова се е изговорило и изписало, че се забравят другите забележителности около Куско. Вярно, те не са така величествени, но всички са изиграли важна роля в историята на инките. Това са руините на дрeвните градове в околностите на Куско или близо до него. А за него и забележителностите му ще разкажем отделно.

Саксайуаман
Саксайуаман е археологически парк, с площ 3094 хектара и повече от 200 археологически места. Смятан е за едно от най-невероятните творения на инките. Някои изследователи предполагат, че това е крепост, други, че е структура с религиозно значение. Разположен е на север от Куско, на височина около 3700м. над морското равнище. Предполага се, че построяването му е продължило около 60 години, а работниците са били между 20 000 и 30 000 човека.
Бил е огромен комплекс – до днес са оцелели само основите на стените или насипите, върху които се е извисявала великолепна сграда. Има три паралелни стени, построени в зигзагообразна форма на различни нива, от огромни по размер варовикови каменни блокове. Блоковете, използвани за по-ниските нива, са най-големи, като един от тях е с височина около 9 метра, ширина 5 метра и дебелина 4 метра.
Изображение
Съществува и обширна система от подземни проходи, известни с името чинканас (chincanas), които съединявали крепостта с други обекти , разположени в околностите на Куско.
Според археолозите главните стени са направени от андезит. Интересното е как са доставяни тези блокове, при условие, че каменоломната била на около 30км от стените на Саксайуаман, а и как са били напасвани за да бъдат толкова устойчиви на времето, като си има в предвид, че не е използван никакъв свързващ материал. Изглежда, че всеки следващ камък е изрязан точно по формата на предишните, до степен да не може да се пъхне между тях дори лист хартия.
Изображение
Разрушаването на Саксайуаман започнало през 1536г. със началото на войната срещу испанците и продължило около 400 години, като конкистадорите използвали камъните за строеж на къщите си.
На върха на трите стени има кули разположени в триъгълник. Главната кула била в средата и имала кръгла форма - наричали я Муюкмарка.
ИзображениеМуюкмарка
Втората кула била квадратна и се казвала Паукармарка, а третата – също квадратна и се казвала Саклармарка.

Тамбомачай
Известен още като ”баните на инките”, археологическият комплекс Тамбомачай е разположен на 8 км от Куско и според историците е бил място, посветено на култа към водата, както и зона за почивка на кралете на инките. Комплексът се състои от платформи, ниши и фонтани, канали и каскади, които функционират и днес. Там водата, извираща от естествени изтоник, се разпределя чрез система от канали.
Изображение
Вярвало се е, че водата в Тамбомачай е свещенна, и че ако се намокриш с нея се подмладяваш. Според археолозите, този комплекс е бил и кралска градина, където буйната растителност се е поддържала чрез сложната система от водни канали.
Изображение

Пукапукара
Пукапукара е разположена на 7км североизточно от Куско. В превод от езика кечуа означава ”Червената крепост”. Историците смятат, че крепостта е създадена предимно с отбранителна цел.
Изображение
Самата крепост, освен големите стени, има и няколко помещения, вътрешни площади, акведукти, както и няколко фиксирани места, от където е било възможно да се наблюдава цялата околност извън крепостните стени.
Изображение
Според една от местните легенди, когато императорите на инките посещавали ”баните на инките” в Тамбомачай , те били съпровождани от голяма група охрана, която се намирала в Пукапукара

Кенко
Археологическата зона Кенко / в превод означава лабиринт/ се намира на 3 км северозападно от Куско и представлява ритуален участък, създаден по време на управлението на инките. Главният и основен обект н тази археологическа зона е обширната скалиста формация, в която инките са издълбали всякакви проходи, пещери, стълбища и канали.
Изображение
Историците смятат, че те са се използвали за съхранение на чичи (царевично пиво), което инките често са използвали в ритуалите си.Тъй като според тях това е било свещенно място, често тук са се провеждали церемонии, посветени на слънцето, луната и звездите. В един от проходите дори има олтар за жертвоприношения.
Изображениеолтарът

Ляктапата
Наричат го ”Градът на терасите”, но има и други имена. Намира се в долината на река Урубамба, на около 80км северозападно от Куско. На 15 км на север от него се намира Мачу Пикчу. Градът е заемал стратегическо значение за инките.
Изображение

Писак
Руините на Писак се намират на североизток, на 32 км от Куско, в долината на река Урубамба редом с едноименното градче Писак, което се слави с базара си на индиански сувенири и други местни произведения. В древността в Писак са пристигали много хора, с цел да обменят товари.
Изображение
Самите руини се състоят от голям комплекс уникални древни обекти, между които се отличават астрономическата обсерватория, селкостопанските тераси.
Изображение
В центъра на бившия храм се намира свещения камък Интиуатана , към който според преданията на инките се вързвало слънцето.

Чокекирао
Чокекирао, както и Мачу Пикчу, е изгубен град на инките. В историческите справки за този град се споменава още през 1768г. По архитектура и планировка поразително напомня Мачу Пикчу и не случайно поради тази причина, често е наричан негова ”сестра”. За разлика от Мачу Пикчу, до Чокекирао не е възможно да се добере човек с автобус или кола. Единственият начин е по пътека, вървейки в продължение на 2 дни от Куско.
Изображение
Изследователите смятат, че градът е бил построен по времето на управлението на инкския император Пачакути и се е явявал последното убежище на инките, избягали от Куско, когато там дошли испанските завоеватели.
По откртите руини става ясно, че градът е бил важен културен и религиозен център, а също и важно транспортно звено, свързващо джунглите на Амазония и град Куско. Иначе е разположен на височина 3085м и целия комплекс обхваща територия от 1800 хектара, от които са разкопани все още едва 30 - 40%.
Изображение
Храм, няколко административни здания и жилищни квартали на знатните жители са разположени около централния площад. В покрайнините са разположени домовете на по-бедните. Има изключително много водни канали и акведукти. Голяма част от зданията добре са се съхранили до наши дни.

Олантайтамбо
Градът е разположен на 40 километра северозападно от Куско, в горната част на река Урубамба в началото на Свещенната долина на инките, която води към Мачу Пикчу, и представлява огромен административен, обществен, религиозен и военен комплекс.
Изображение photo: wikipedia
Целият комплекс от церемониални постройки е разположен на скалите, а на връха на скалата има останки от огромно, недовършено съоръжение, което условно се нарича Храмът на Слънцето. От това разрушено здание са се съхранили шест огромни монолита с височина до 4 метра, като всеки от тях тежи 20-25 тона.
Изображение
Блоковете тук, както и в Саксайуаман, са напаснати толкова добре, че между тях не може да премине дори лист хартия.
Иначе комплексът е разделен на две зони – едната е тази, където са се провеждали различни религиозни тържества, а другата е жилищната зона.
Има изключинтелно много постройки – храмове, жилищни помещения, двореца на императора,селскостопански тераси и др.
Изображениеphoto: wikipedia

Пикилякта
Руините на Пикилякта се намират на 30км на юг от гр.Куско и са датирани от историците към периода 800 и 1100г.- времето, когато империята на инките не е била в своето развитие и тези територии били територии на войнствената културата Уари, покорена по-късно от инките. В Пикилякта се забелязват тенденции в строителството, използвани по-късно в традиционните строителни съоръжения на инките и запазени и до днес – прави, дълги улици, големи каменни стени с правоъгълни камъни.
Изображениеphoto: http://www.panoramio.com/photo/1647239
Някои от постройките имат терасовидни форми и стълби, по които хората без проблем са можели да се качват на върха на съоръженията. В западната част на руините са запазени здания със сферични форми. Археолозите и историците са категорични, че комплексът е имал около 700 постройки – църкви, къщи, церемониални и административни постройки, гробници и други, като всичките те са били обградени от високи, достигащи до 9м стени.
Изображение
didona

8 забележителни места, които едва ли ще посетя някога


Идеята за тази статия дойде от коментари на читатели за липсата на финансова възможност на повечето хора да пътуват. Реших да напиша за такива места, които най-вероятно няма да мога да посетя никога, не поради липсата на пари, а заради липсата на умения и специализирани познания, пол, слабост на характера или други социални и политически обстоятелства.

1. Еверест - Най-високият връх на нашата планета (8848 м.). Над 2500 човека са изкачили Еверест през годините. В това число 76 годишен непалец- най-възрастният покорител на върха (2008 г.). Макар и днес да са много популярни, комерсиалните експедиции, в които изкачването е улеснено максимално, изискванията към физическата подготовка на участниците са много високи. На тази височина настъпват огромни физиологични промени в организма на човека. Мисленето и скоростта на реакциите се забавя значително. Рискът от височинна болест в “зоната на смъртта” е много висок.

Еверест

Еверест

В последните години, човек прелетя с параплан над Еверест, друг се спусна със сноуборд от върха, китайците качиха олимпийския огън преди Пекин. Изобщо Еверест привлича алпинисти от всички краища на Света, изкушени от идеята да стъпят на най-високата точка на Земята.

2. Марианската падина - Най-дълбокото място на Земята (~11 км.)
Само двама човека от цялото Човечество са достигали до “адските дълбини” на падината, със специално конструиран батискаф. През 1960 г. швейцарският учен Пикар и американският военен Уолш се спускат на дълбочина 10 915 м. Досега, въпреки многобройните експедиции на най-напредналите държави в морските изследвания - САЩ и Япония, никой не е повторил тяхното постижение.

Дълбоководна риба

Дълбоководна риба

Единствените хора, видели с очите си дъното на Марианската падина, установяват, че въпреки убийственото налягане и екстремните условия, на дъното има живот.
Непристъпността на падината, дава храна за фантазията на много автори на научна фантастика, които в книгите си заселват огромни праисторически чудовища на океанското дъно.

3. Атон - Монашеската обител на Халкидическия полуостров, както и всички места по Света забранени за жени. Тук се съхраняват книги и документи от изключителна ценност за историята. Достъпът на посетители е много ограничен - около 200 души годишно, като се изискват специални разрешения и документи.

Атон

Атон

4. Северна Корея - Не, че искам да ходя там, но ако трябваше, щях да ударя на камък. Достъпът на чужденци в тоталитарната държава е почти невъзможен. Изключение се прави за лекари от хуманитарни мисии, политици и много рядко за журналисти. Хората в Северна Корея масово гладуват.

Пхенян

Пхенян

Същевременно, сегашният лидер на страната Ким Чен Ир е един от най-големите ценители на коняк Хенеси Паради, за който харчи над 700 000 долара годишно.

5. Пещерата Крубер, Грузия - Най-дълбоката пещера в Света (2190 м.) Има български спелеоложки експедиции, които са били в пещерата. Изследването и изисква професионални спелеоложки умения, психическа издръжливост да се стои в продължение на много дни под земята, без слънчева светлина, при постоянен риск от наводнение, затрупване и т.н.

Пещерата Крубер

Пещерата Крубер

6. Бънджи скок от стената на язовир Верзаска, Швейцария - Втората най-висока точка в Света, от която може да се скочи с бънджи. Височината е 220м.

Бънджи  скок от стената на Верзаска

Бънджи скок от стената на Верзаска

Най-високото място за скачане е от мост в Колорадо, САЩ (312 м.), но гледката при скок от язовирната стена на Верзаска смразява кръвта.
Признавам, че ми прилошава само като гледам снимките, какво остава да се метна и аз. Иска ми се, но не ми стиска.

7. Южният полюс - През 1911 г. норвежка експедиция достига до него. Пътуване по славните стъпки на Руал Амундсен, с кучешки впряг и шейни би ме очаровало, ако не беше съмнението, че ще ме застигне по-скоро съдбата на Скот. Съвременната възстановка на експедициите на двамата, като участниците са поставени в същите условия, със същата екипировка, отново доведе до победа на тима Амундсен.

Южен плюс

Южен плюс

8. Космосът - И в най-смелите си мечти, не мога да се надявам някога да излетя в Космоса. Дори по някакъв магичен начин да имам 20-30 милиона, колкото плати последният космически турист, няма как да се вредя на дългата опашка от желаещи.

Международната космическа станция

Международната космическа станция

Разбира се, Ричард Брансън работи по въпроса и сега финансира Спейсшип 2, но кой знае кога технологиите ще направят космическия туризъм наистина възможен за обикновените хора.

Автор: Марина Илиева