ПСИХОЕМОЦИОНАЛНИ АРХЕТИПОВЕ ПРИ БАХОВОТО ЦВЕТОЛЕЧЕНИЕ

(Подреждането е според основната типологична класификация на д-р Бах, а номерата -според последователността на средствата в класическите комплекти)

Страх

№2. Трепетлика (Populus tremula, Aspen). Въздейства върху ужаса от неизвестното - това е дифузното и неясно безпокойство. Сънят на такива хора е неспокоен (бълнуват), понякога се разтреперват под въздействие на собствените си мисли, страхуват се от невидими сили, от тъмнина, насилие и смърт. Фаталисти са. Могат да съобщят и за „халюцинации", въпреки че това обикновено са проекции на твърде яркото, плашещо въображение. По духовния път лекът е важен при дисхармония между степента на „отваряне" и способността тя да се реинтегрира в стабилно (центрирано) равновесие. Физически „Трепетликите" могат да страдат от отслабен имунитет с трески, кашлици, цистити, нарушено храносмилане с подуване на корема от газове и др. Това е едно от най-често предписваните Бахови средства, често се комбинира с Гарвански лук.
№25. Червен конски кестен (Aesculus carnea, Red Chestnut). Въздейства върху прекомерния страх за благополучието на другите, който се проявява с патологично изострено чувство за отговорност, трескава услужливост и мерки за свръхзастраховане. Фройд би го препоръчал при Едипов комплекс. Лекарството се прилага и при носталгия (заедно с Нокът), както и за отстраняване на проблеми с отбиването на детето след продължително кърмене (в съчетание с Орех).
№6. Дива слива, джанка (Prunus cerasifera, Cherry plum). Основен симптом е страхът от загуба на контрол над ситуацията. Натрапливи мисли за полудяване, за телесни болести, душевен застой или дори самоубийство. Средството е много важно както при острите състояния на паника с двигателна възбуда, така и при хроничните умствени и физически проблеми, свързани с отчайващи мисли: емоционална свръхчувствителност и склонност към неадекватни поведенчески импулси при неврози и психози, паркинсонизъм, затруднения в дишането, менструални кръвоизливи, влечение към наркотици и т.н. По духовния път подобни проблеми възникват, когато човек не съумява да се приспособи към разкриващи се пред него нови измерения и реагира със страх и отдръпване.
№26. Жълтак (Helianthemum nummularium, Rock Rose). (Превеждан и буквално от английски като „скална роза"). „Баховият Аконитум". Средство за бързо въздействие върху стреса и объркването, паниката и ступора при злополуки и остри заболявания. Намалява прекалената фиксираност в
собственото си състояние. Насърчава смелостта и себеотрицанието. Може да е от полза при вегетативни дистонии със сърцебиене, обилно потене и напрежение в слънчевия сплит, както и при кошмарни сънища. Често в цветотерапевтичната практика се заменя със Спасителна смес, в която то е първата съставка.
№20. Мимулус (Mimulus guttatus, Mimulus). Въздейства основно върху страха. За разлика от
Трепетликата, тук обект на опасения са познати обекти (животни, хора, болести, високи или открити места и т.н.). За пиене на цветни капки с Мимулус са кандидати и стеснителните, лесно изчервяващи се деца и възрастни; също и тези с говорни дефекти, дължащи се на недостатъчно упование в себе си. Лекарството насърчава вярата, а с нея и волята, доверието, смелостта, приемането на живота с търпение. Прилага се често, както в състава на Спешните капки, така и в различни други съчетания и самостоятелно.

Несигурност

№13. Улекс (Ulex europeus, Gorse). На някои места превеждан като „европейски фасул" или „прещип". Основните му показания са неувереност, отчаяние и скептицизъм. Често те се наблюдават при дълготрайни заболявания или след тежки преживявания, които се отразяват и на външния вид на пациента: той е с преждевременно състарен вид, с бледа или жълтеникава кожа, има подкръжени очи и колебливи движения. Лекарството трансформира усещането за безнадеждност в позитивни целеви импулси.
№17. Габър (Caprinus betulus, Hornbeam). Въздейства върху умората, която се дължи на съмнение в себе си или на безинтересен, консуматорски ориентиран живот. Капките повишават интелектуалната работоспособност, помагат за подобряване качеството на съня, регулират цикъла у жените и намаляват склонността към употреба на наркотични и стимулиращи дроги. Препоръчват се и при треска с болки или тежест в главата и очните ябълки, включително външно (като компрес, напоен с малко от капките).
№36. Овсига (Bromus ramosus, Wild Oat). (На някои места е превеждана неправилно като „див овес"). Прилага се при липса на заинтересованост, амбиция и целеустременост, което блокира творческия потенциал. Такива хора страдат от скука, обърканост, колебливост и недоволство, повърхностно и разпокъсано мислене. Често състоянието е резултат от подтискащо или неградивно възпитание, което води до страх от промени, до подражателство или фатализъм, склонност към преяждане, проблеми с щитовидната жлеза и др.
№5. Цератостигма (Ceratostigma Willmottiana, Cerato). (Превеждана и като „зъбна трева" или съкратено („церато"). Въздейства върху неверието в себе си и склонността да се търсят съвети от другите - често резултат от подтискащо или прекалено рационално възпитание. Лекарството насърчава самоувереността, интуитивността и лидерските качества. Ценно е и по духовната пътека, по-специално за усилване на същностното упование, а не на сляпото доверие в компетентността на учителя или автора на предпочитаната литература.
№28. Хрущялка (Sclerantus annuus, Sclerantus). Тези индивиди са патологично нерешителни. Не се доверяват на себе си, нито на другите (не търсят съвет). Това води до усамотяване, но без действителен самоотчет. Чести са скачащите болки от едно място на друго, резките промени в настроението и кръвното налягане, нередовното храносмилане, ушните проблеми, световъртежа и влошаването по време на пътуване (при кризи от транспортна болест, да се съчетават с Рескю!). Лекът насърчава стабилността и решителността, премахва умственото раздвояване и колебанието между алтернативни възможности („Буриданов синдром"). Други показания са тиковете и паразитните движения. Освен това, според някои при раждането в съвременни условия се получава стрес от сблъскването с прекалено много впечатления и това може да породи състояние на Хрущялка още в първите часове на живота.
№12. Тинтява (Gentiana amarella s. cruciata, Gentian). (Превеждана и като „горчивка"). Въздейства върху тъгата, обезсърчението и разочарованието, водещи до реактивна депресия. „Подгрява" оптимизма и упорството. Често е полезна в пубертетната възраст - при неуспехи в училище.
Психосоматично: при трески, нарушения в апетита и храносмилането , жлъчночернодробни проблеми.

Липса на интерес (към настоящето)

№9. Повет (Clematis vitalba, Clematis). Ключовите симптоми са: мечтателност, самовглъбеност, склонност към отлагане на необходимите дейности, към бягство от действителността и силна разсеяност, чувство на празнота в главата. Чести са заниманията единствено с изкуство или религия. Лекът насърчава будното внимание, приземеността и балансира присъщите на този тип интуитивност и творческо вдъхновение. Голям брой физически заболявания могат да се повлияят индиректно: кожни обриви, проблеми с вените, намалено зрение и слух, затруднено и болезнено уриниране и даже безплодие. При този индивид те обикновено са хронични и упорити, а и стремежът към излекуване е недостатъчно изявен.
№16. Нокът (Lonicera caprifolium, Honeysuckle). Въздейства върху носталгията и страданието от загубата на любим човек или вещ. Мисленето единствено за миналото, което се съпровожда със самовглъбеност и болезнена привързаност, разсеяност, отчаяние и натрапливи мисли, е характерно главно за старческата възраст, при която средството е по-често предписвано. Но то е полезно и за децата, които „не искат да пораснат". Във фитотерапията се прилага при инфекции на дихателната система.
№37. Шипка (Rosa canina, Wild Rose). Използва се за лекуване на примирението, апатията и скуката. Отчаяние и безразличие, фатализъм и умора от живота, слаба воля и чувство за душевен застой са възловите проблеми на личността. Може да е налице анемия, безапетитие или пък изтощение след умствена или сексуална преумора. Обикновено такива хора имат депресивен израз на лицето, тихо говорене и бавни движения. Възможно е да страдат от някакъв вид ендокринна недостатъчност (розата във фитотерапията подобрява хормоналната продукция). В духовен аспект средството стимулира обновяването на светоусещането (може да се съчетае, особено във втория случай, с Орех, Нокът и Маслина).
№23. Маслина (Olea europaea). Въздейства върху последиците от физическия и умствения стрес. Лесна уморяемост до пълно изтощение и денонощна сънливост, безразличие и отчаяние или склонност към отлагане са определящите симптоми. Често е налице и физическа патология: желязодефицитна анемия, бъбречна недостатъчност или нарушение на нормалната чревна бактериална флора. Когато се дава за преодоляване на трудности, може да се комбинира с Тинтява.
№35. Бял конски кестен (Aesculus hippocastanum — flores, White Chestnut). Цветът на дивия кестен коригира прекаленото отдаване внимание на упорити, нежелани, всяващи безпокойство натрапливи мисли (фикс идеи). Те са резултат от нервна преумора, прекалено развита („развинтена") фантазия, неверие в интуицията си или неовладяна бързина на ума. А всичко това може да доведе до безсъние или скърцане със зъби по време на сън, главоболие или тежест в главата, тикове и други невротични прояви. Ако състоянието е резултат на сериозна психотравма, добре е това средство да се съчетае с Гарвански лук или Рескю.
№7. Кестенови пъпки (Aesculus hippocastanum - gemmes, Chestnut Bud). Въздействат върху склонността към повтаряне на грешките и бавното усвояване на поуките от опита (с или без действителен умствен дефицит). Страх от нови начинания, проблеми с преминаването към нови занятия в училище или на работното място. На физическо ниво е възможно да има забавена циркулация (ниско кръвно налягане, разширени вени или хемороиди). В духовен смисъл средството е интересно като катализатор на преминаването през различни трудни преходи в състоянията на съзнанието (да се дава заедно с Орех).

Самота или непопулярно държане

№34. Хотония (Hottonia palustris, Water Violet). (Превеждана и като „блатна перушина", „плавеш" или „водна теменуга"). Въздейства върху прекомерната самодостатъчност. В негативната си разновидност типът "Хотония" е горд, надменен и резервиран, страда от самоналожено емоционално подтискане. Всъщност той не мрази, по-скоро съчувства, ала не е съпричастен на дело, пък и самият не търси помощ от другите. Често е с духовни интереси и перфекционист, но не разбира игривостта и хумора. Той води еднообразен живот, който го предразполага към депресии, ЩИТОВИДНИ проблеми, ставно-мускулни болки и схващания, астма и някои тумори. Важен лек за преждевременно развити в умствено отношение деца.
№14. Калуна (Calluna vulgaris, Heather). Усмирява прекалената загриженост за себе си (но с нежелание да се работи съсредоточено в усамотение). „Намалява оборотите" на бъбривостта и склонността към обсебване на разговора. Едно от най-употребяваните средства за деца, които всекичасно досаждат на възрастните и на приятелчетата си. Нуждаят се от любов, но предизвикват отдръпване. Физически са възможни проблеми с двигателната и отделителната системи. По духовния път типажът се среща у хора, които искат да споделят всичко ново, което преживяват; а ако не могат да говорят поради средата си, започват да „циклят" в мислите и представите си, което им пречи да медитират (т.нар. „тиха Калуна").
№18. Слабонога (Impatiens noli-tangere s. glandulifera, Impatiens). (Превеждана и като „недопирка"). Въздейства върху нетърпеливостта, нестабилността и склонността към злополуки. Такива хора много жестикулират, бъбриви са и непрекъснато желаят промени. Това води до безсъние, раздразнителност, заекване, стомашно-чревни разстройства, сърбежи по кожата, склонност към спазми и непонасяне дори и на слаби болки. Лекарството е полезно и при трудности в медитацията.

Свръхчувствителност (към чужди идеи и въздействия)

№33. Орех (Juglans regia. Walnut). Често прилагано средство. Коригира повишената податливост към външно влияние, помага при големите промени в живота (например пубертета и менопауза, отбиване на детето, смяна на професия, жилище или партньор в живота, на духовната пътека и т.н.). Също и при външни пречки (консерватизъм на близките или служебните ръководители). Допълнително средство при лечението на гръбначни изкривявания и сърбящи кожни обриви. Съдейства за по-бърза адаптация при критичните фази на биоритмите. Подсилва аурата и пречи на проникването на нежелателни енергии.
№15. Джел (Ilex aquifolium, Holly). Въздейства върху гнева или омразата - обикновено когато са насочени срещу другите, но и навътре (подтиснат яд, който чака удобен случай, за да „изригне"; понякога вместо него изригването е под формата на обрив или цирей). Тези хора могат да са много дейни, но с материалистични разбирания, тесногръди и саможиви, могат да страдат от ранни сърдечни и склеротични оплаквания.. В хомеопатията средството се прилага при треска с очни симптоми.
№1. Камшик (Agrimonia eupatoria, Agrimony). (Превеждан неправилно на някои места като
„бутрак"). При пациенти, които крият безпокойствието или душевните си терзания под маската на видимо щастие, общителност, отстъпчивост и шегаджийство. Често не търсят помощ, когато са зле. Могат да се пристрастят към алкохол, тютюн или наркотици. Или да заболеят от чернодробни или бъбречно-мехурни увреждания, бронхити и кожни проблеми (фитотерапевтични съответствия). Други възможни изрази на подтиснатите емоции са скърцането със зъби по време на сън и гризенето на ноктите. Цветно лекарство №1 също подпомага различните видове физиологични, емоционални и житейски преходи (в съчетание с Орех). Когато целта е разблокиране на подтиснатия гняв, уместно е да се добави Джел.
№4. Червен кантарион (Centarium erythraea s. umbellatum, Centaury). Ключов симптом тук е неспособността да казваме "не" и прекомерното желание да се харесаме на другите. Хората, които се нуждаят от лекарството, са емоционално свръхчувствителни и със слаба воля, склонни са да крият гнева в себе си (както при Джела, това може да доведе до жлъчно-чернодробни проблеми и трескави състояния - обичайните фитотерапевтични паралели за тази билка). По затварянето си в депресия прилича и на Тинтявата (тя е и в ботаническа близост с червения кантарион). Немалко страдащи от рак имат нужда от тези 3 лека (в по-материални дози е доказана способността им да
активизират имунните функции на белите кръвни клетки, това вероятно важи и спрямо разредените дози за по-фините нива - полезни са за „душевния имунитет". (Могат да се приемат и продължително - с цел профилактика).

Депресия и тревога

№21. Синап (Sinapis arvensis, Mustard). Въздейства върху внезапната тежка, периодично повтаряща се депресия без видима причина. Пациентът е със забавени реакции, неинициативен, мълчалив и безразличен на вид; но вътрешно се страхува за психичното си здраве. Може да страда от нарушения на съня, да усеща в гърлото си „бучка", която не може да се преглътне, или да страда от астма. Цветият лек тук е предназначен да катализира усещането, че радостта е позволена!
№19. Лиственица (Larix europea s. europaea, Larch). Въздейства върху липсата на самоувереност, колебанието и страха от неуспех. "Разчупва" прекалената скромност и стеснителност, прекъсва омагьосания кръг на самопрограмираните провали. Помага също да се смекчат последствията от едно подтискащо или разглезващо възпитание. Нови данни сочат към имуностимулираща активност на това растение. № 19 често се добавя към различни смеси от цветни капки, с оглед усилване на действието им.
№24. Бор (Pinus sylvestris, Pine). Прилага се при чувство за вина (реална или въображаема) и склонност към ненужни извинения. Индивидът има силно чувство за отговорност, стигащо до жертвоготовност, но е наивен. Отстъпчив е и когато не трябва. Дълбоко в подсъзнанието му е залегнал страх от наказание, който често е причина и за сексуално подтискане. Смущенията в дихателната и отделителната функция, главоболието, безсънието и ставните болки са възможни направления за материализиране на психопроблема. Препоръчва се да се пие от цялото семейство, ако обстановката в него е тази на постояннни обвинения.
№11. Бряст (Ulmus campestris s. procera, Elm). Въздейства върху усещането за непоносимо голяма отговорност, загриженост за бъдещето и неувереност, че може да се справи с всичките грижи и изпитания. „Баховият Гелземиум". Прилага се спомагателно при кожни и костни проблеми и при нарушения във функцията на надбъбречните жлези. Важно климактерично лекарство; в случая, както и за адаптиране към други форми на преход, следва да се прибави и Орех.
№30. Ядлив кестен (Castanea sativa, Sweet Chestnut). Влияе върху силната тревожност и усещането за непоносима скръб, при което душата подсъзнателно отказва да приеме настъпващите промени. Налице е отчаяние, обърканост и безпокойство за бъдещето, а често и религиозни страхове („тъмната нощ на душата"). "Резервно средство" за трудно повлияващи се симптоми и за смекчаване на страданията при умиращи и безнадеждно болни.
№29. Гарвански лук (Ornithogalum umbellatum, Star of Beethlehem). Превеждан и буквално от английски като „витлеемска звезда". Облекчава последиците от всякакъв вид шок - след физически травми, операции, стресове, тежко раждане или изнасилване, екстремни енергийни промени при медитативни и дихателни техники, с които човек за момента не може да се справи и др. „Баховата Арника". Често се прилага за лекуване на депресивните състояния, проявяващи се с бавни движения, тихо говорене, нерешителност и страх от промени. Редица психосоматични състояния могат да бъдат свързани с тези нагласи: язви на стомаха (както при хомеопатичната употреба на растението!), проблеми с мензиса, надбъбречна недостатъчност и др. Средството помага и по време на критичните физически и емоционални фази на биоритмите. Често прилагано средство, което често се замества от Спасителната смес, която има по-комплексно въздействие при спешни ситуации и дълготрайните им последствия.
№38. Върба (Salix vitellina s. babylonica, Willow). Подвид „плачеща върба". Смекчава негодуванието и горчивината. Тези хора са преди всичко черногледи. Проявяват самосъжаление и завист към другите, склонност да ги обвиняват за своето състояние и да се радват на лошото, което им се случва, злопаметни са. Могат да бъдат подозрителни или неприятно взискателни и към сексуалния си партньор. Често използват болестта си, за да покажат колко са нещастни. Ставните и простудни
заболявания и различните болкови синдроми, с лечението на които върбата се е прочула като билка, явно са свързани и с определени психологични модели.
№22. Дъб (Quercus robus, Oak). Въздейства върху склонността към непреклонни усилия (работохолизъм), загриженост за бизнеса и перфекционизъм към всичко, с изключение на собствените потребности. Тази хронична нагласа води до психически или физически срив и особено до проблеми с гърба. Може да се има предвид употребата на средсвото във фитотерапията и хомеопатията при пристрастяване към алкохол и наркотици, както и при болести на венците.
№10. Дива ябълка, киселица (Malus sylvestris s. pumila, Crab Apple). Облекчава усещането за
нечистота и отвращение, страховете за здравето, прекомерната привързаност към реда, постоянната загриженост и преувеличаването на проблемите. В религиозния живот - за хора, които странят от другите поради страх от „нечисти вибрации". Такива хора страдат често и физически: от кожни обриви (особено от типа на акнето) или брадавици, алергии, обилно изпотяване, затлъстяване, жлъчни камъни, хреми или кашлици с обилни секреции и т.н. Средство е полезно и след отравяния, включително с лекарства, както и за намаляване на повишената чувствителност към болки и миризми. Влиза също в състава на цветотерапевтични тоалетни води или мехлеми за изчистване на кожата, обикновено в съчетание с Rescue remedie.

Свръхзагриженост (за себе си или за другите) и неуместна напористост

№8. Цикория (Cichoruim inthybus, Chicory). Или синя жлъчка. Разхлабва болезнената привързаност и загриженост за другите, склонността да "владеем" хора и ситуации, като използваме и индиректни подходи (ласкателство, изнудване и симулация). Когато са в негативна фаза, такива хора са „емоционални вампири" - властни, придирчиви, лъжливи или преувеличаващи, упорити и лесно обидчиви. Много полезно лекарство за майките и децата от преходните възрасти, както и при психотерапевтични и духовни мероприятия - с цел подпомагане разгръщането на безусловна любов. Физически се отразява добре върху черния дроб и жлъчката и при състояния, свързани със задръжка на течности.
№31. Върбинка (Berbena officinalis, Vervain). Успокоява прекаленото напрежение и ентусиазъм, съчетавани често с тесногръдие, фанатизъм и опити за изнудване на събеседника. Ключов маркер тук е склонността прекалено да се мисионерства и агитира за какви ли не каузи - благородни досадници! Бедата е в това, че често добрите им идеи се лансират по начин, който не вдъхва доверие - това ги води до поредица от разочарования. Освен това е пренебрегната истинската грижа за себе си. Лекарството се предписва също при безсъние, нетърпение, преяждане или безразборно хранене, двигателна възбуда, преумора и гърчове.
№32. Лоза (Vitis vinifera, Vine). Поправя склонността към прекомерен контрол - над себе си и околните. Хармонизира силната, но деформирана, тиранизираща воля (свързвана от някои с хормонални свръхпродукции). Тези индивиди се отличават със силна памет, но повърхностно мислене. Имат високо мнение за себе си, а са недоволни от другите. Не ги уважават, служат си със заплахи и сурови форми на физическа принуда. Нерядко амбициите им винаги да надделяват избиват в хипертонични кризи, кръвоизливи или гърчове. В детска възраст това са „малките диктатори", често поощрявани от прекаленото им угаждане. В народната медицина лозата се прилага при перде на очите (катаракта) - физически еквивалент на „духовната слепота".
№3. Бук (Fagus sylvatica, Beech). Тази личност системно проявява нетърпимост и безпощадна критичност към другите. Смята, че винаги е прав и се ядосва, когато му се разкрие, че това очевидно не е така. Нахален, егоцентричен, надменен, Букът говори на висок глас. Често страда от запек (психосоматично задържане в телесната система - добре е да прибавим също Лоза и Цикория). Интересно е и наблюдението, че някои такива хора още от детството си страдат от артритни проблеми или имат изкривявания на костите. Есенцията подпомага конструктивното направление за присъщите на този типаж проницателност и организираност.
№27. Скална вода (Aqua petra, Rock Water). Проблемът тук е прекаленото внимание към себе си в светлината на определени теоретични модели на усъвършенстване, а това води до умствена
скованост, страх от общуване и ненужно строг аскетизъм. Към другите се проявява неразбиране, морализаторско отношение. Възможно е тази нагласа да е резултат от прекалено ограничаващо религиозно възпитание. Средството води до „закръгляне" на праволинейните умствени схеми и осъзнаване на действителното място, на което човек се намира в своята еволюция.

КОМБИНИРАНИ СРЕДСТВА

Те са най-разнообразни. Можете да си ги приготвите в домашни условия, следвайки указанията от началото на материала. Когато придобиете известен опит, ще можете да приготвяте самостоятелно и други съчетания, според актуалните си нужди.
1. (№39) Спасителна смес (Rescue гетеау=Рескю ремеди). Или „Спешните капки на д-р Бах"! Първата и най-важна комбинация, препоръчва се и в неразредено състояние, както и за външна употреба. Съдържа Слабонога, Гарвански лук, Джанка, Жълтак и Повет. Много е ефикасна при съчетание на шок и паника, или на слабост и хистерия. Например, след катастрофа или друга травма, както и преди свързано със стрес събитие като тежък изпит или операция. Нека лекарството ви бъде подръка и го вземайте според нуждата - ако трябва, през няколко минути, докато се почувствате спокойни и контролиращи положението. При малки бебета може да е полезно да се дава на майката. Съществува мехлем с Rescue (в някои версии с прибавка на Киселица), използван при остри наранявания и при кожни обриви, свързани със стресове.
2. Лек срещу радиация. Полезна комбинация, създадена от д-р Обри Уестлейк за хора, изложени на радиация, включително след рентгеново въздействие с диагностични цели. Състои се от Овсига, Тинтява, Джанка, Гарвански лук, Жълтак и Лоза.
3. Смес за скръб. Това е комбинация от Гарвански лук, Тинтява, Нокът и Ядлив кестен. Можете да добавите според нуждата по 2 капки Бор, Джел, Бял конски кестен, Върба и/или друго средство, подходящо за личностните особености.
4. Смес за детоксикация от наркотици. Смесете Орех, Киселица, Лиственица и Габър и вземайте на половин час, докато състоянието се подобри, а после на два часа в продължение на 48 часа; може и профилактично.
5. Изпитна смес. Това е алтернатива на "Спасителната смес" за преодоляване на паниката при изпити. Състои се от Лиственица, Повет и Тинтява. Може да добавите и 2 капки Мимулус, Бряст, Камшик, Жълтак или Бял конски кестен, според моментната си нагласа.
6. При важни промени в живота. Смесете Орех, Нокът, Мимулус и Маслина. В зависимост от естеството на промяната, могат да се добавят и други подходящи средства.

Здравница

ТЕРАПИЯ С ИЗВЛЕЦИ ОТ СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ

ТЕРАПИЯ С ИЗВЛЕЦИ ОТ СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ

Налице е информация от векове за лечебно и душевно хармонизиращото влияние на минералите и особено – на скъпоценните и полускъпоценните камъни, благородните и полублагородните метали. Те са били препоръчвани обикновено за носене в директен допир с кожната повърхност на различни места по тялото (това изискване може да има връзка с проникването на микроскопични количества и в кръвообращението, което днес е доказано почти за всички постоянно носени атрибути с непосредствен кожен контакт). Прилагането на извлеци от тях вътрешно е продължение на тази традиция. За разлика от приемането им стрити на прах (т.нар. литотерапия), което в днешно време крие опасност от попадане на значителни дози тежки метали и други замърсители, течните разредени извлеци (по метода, описан за цветотерапията) не крият такива опасности. Те могат да се приемат вътрешно и да се прилагат външно, вкл. за промивки след разреждане с вода, да се експлицират към съответни акупунктурни точки, както това се прави отдавна в китайската медицина.
Тези средства, както и някои (предимно благородни) метали могат да бъдат предлагани подобно на цветните лекове от растения, вкл. да бъдат изготвени по поръчка с материали на клиента.

Аквамарин (Aquamarine) . Носен е като амулет за запазване присъствието на духа при опасни ситуации, особено свързани с пътуване по море. „Охлажда” гнева и страстите, подобрява храносмилателните и чернодробните функции, облекчава при остри простуди, зъбобол и конюнктивит.

Александрит (Alexandrite). Рядък камък, променящ цвета си при смяна на осветлението. Преданието гласи, че помага на силните, като най-напред ги проверява чрез изпитания. Счита се, че подобрява сърдечния ритъм и кръвообращението.

Аметист (Amethyst). Пречиства ума, енергийното тяло и кръвта. Помага за освобождаването от различни болести, страхове и изкушения, за постигането на астрално проектиране и развиването на интуицията. Други показания: безсъние, раздразнтелност, отслабване на паметта, говорни дефекти, болести на жлъчката и пикочополовата система.

Ахат (Agate). Или слоест халцедон – разновидност на кварца. Поощрява душевната връзка със земята и красотата на природата („камък на художниците”); защитава от нежелателни енергии, подтиква към искреност и споделяне, противодейства на нежелателни атмосферни и космични въздействия (особено това важи за черния ахат, наричан още оникс). Прочутата средновековна ясновидка св. Хилдегард е препоръчвала ахата при маниакални душевни разстройства, епилепсия и сомнамбулизъм. На физическо ниво различно оцветените камъни от тази група действат в различна степен срещу отравяния, заболявания на дихателните органи, сърцето, очите и ушите и т.н.

Гагат (Gagate). Счита се за защитен „камък на земята”, лекуващ съречните рани, нощните страхове и кошмарите. Отдавна е бил препоръчват при безплодие и гинекологични заболявания, главоболие, проблеми със зъбите и очите и др.

Гранат (Granate). В различните си разновидности, той се препоръчва за емоционално „подгряване” и засилване на имунитета (червиният), подобряване дейността на на сърцето (зеленият), на белите дробове и коремните органи (жълтият) и др.

Диамант (Diamond). От древноста се е считало, че тази скопоценност помага за развитието на храбростта и душевната чистота. Сякаш напомнайки истинските стойности на душата, той е уместно да бъде носен или пит като вибротерапевтична настойка от податливите на различни форми на пристрастяване. Подпомага също и хармонизирането на телесните процеси, поддържайки по-дълго младостта и жизнеността; препоръчва се при сърдечносъдови, стомашни и жлъчночернодробни нарушения и хипогликемия.

Изумруд (Emerald). Разновидност на берила. Камъкът на Клеопатра, смята се, че придава сила, очарование и остроумие. Прилага се и като протовоотрова, за изостряне на зрението, при безсъние и вегетативни спазми.

Карнеол (Carneol). Най-голям опит има с използването на оранжев карнеол, наричан още сердолик: при възпалителни заболявания, за по-бързо заздравяване на раните и укрепване на нервната система, а при жените – за регулиране на мензиса, за зачеване и за по-лесно раждане. Вибротерапевтичните разреждания са за предпочитане като метод на използване, тъй като самият камък е слабо радиоактивен.

Кварц (Quartz). Основните му разновидности са:
1. Прозрачен (планински кристал, Rock-crystal). Счита се за полезен при постигането високоенергиен баланс във всички чакри. Увеличава тонуса на тялото и прозрението на ума („камък на ясновидството”), усилва действието на други лечебни и духовно укрепващи методи. Физически болести, които се повлияват благоприятно, са: сърдечни и храносмилателни нарушения, повишена щитовидна функция и хронична отпадналост. Препоръчва се и за предпазване от кошмарни сънища и от голямата жега през лятото.
2. Цитрин (Cintrine) (прозрачен, с жълтеникавооранжев отенък). Помага за правилното изразяване на мислите и при говорни дефекти (от древността е известен случаят с Демостен, който е страдал от такива и е поставял камъчета цитрин в устата си, докато се превърне в най-прочутия оратор).
3. Опушен (Quartz, Smoky). Стимулира практичността, вкл. проверката на любовта чрез изпитания на материалното поле. Предпазва енергийното поле от негативни въздействия, подсилва аурата, помага при депресии, разочарования и наркоманни зависимости.
4. Розов (Quartz, Rose). Уравновесява емоционално, придава вътрешно усещане за смисъл на живота. Лекува рани от нещастна любов, като помага да се освободим от натрупаните огорчения, гняв и блокиращи по-нататъшното ни развитие неприятни спомени. Полезен е и при различни психосоматични нарушения, както и при болезнена менструация. Отразява се добре върху кожата, забавяйки образуването на бръчки.

Кехлибар (Amber). От древността се е считал за камък-пазител, защитаващ „аурата” от психоенергийни вмешателства и предпазващ от инфекции. Според една легенда, сълзите на птиците се втвърдяват и го образуват; така или иначе, носенето му или употребата на вибротерапевтична тинктура от него водят до усещане за лекота и освободеност. Затова се препоръчва и на онези, които поради екстремни страдания и ограничения си мислят за самоубийство. Физически помага при широк спектър от оплаквания, особено свързани с главата и шията, както и при ревматични болки, отравяния (важен за пушачите) и преждевременно състаряване. Янтарната киселина, на която е особено богат кехлибарът, сега се разглежда като първокласен биостимулатор на основните жизнени функции.

Корал. Корал бял (Corallium album; Coral, white). Корал червен (Corallium rubrum, Cor-r.; Coral, red). Различните видове корали са били тачени от древните цивилизации като носещи здраве, младост, мъдрост и дълголетие. Препоръчват се за енергийна защита на домовете и Ин-Ян хармонизация на индивидите (жените да носят или пият настойка от бял корал, а мъжете – от червен). Помагат също при възпаление на сливиците, при заболявания на храносмилателната и отделителната системи, при различни трески и кръвотечения.
В хомеопатията препаратът червен корал се прилага при спастични кашлици и заден ринит; язвени процеси, чувствителни към докосване; свадливост и обърканост на ума; желание за солено и кисело.

Лазурит (Lazurite). В древен Египет сред други народи е бил тачен като рядка скъпоценност - „камък на искреността”, подходящ за лични, политически и духовни цели. Вибротерапевтично може да прилага при възпалителни заболявания на очите, ушите и кожата, както и при безсъние.

Лапис (Lapis lazuli). Прочиства ума и аурата, помага при очни болести и за развиването на ясновидство. Подсилва интуитицията. Полезен е при отстраняване на блокажи както пред пътя към постигане на здраве, така и по духовната пътека.

Лунен камък (Moonstone). Пробужда и балансира Ин-енергиите, подтиквайки душата към по-висша изразителност на чувствата и преминаване към по-висши нива на осъзнаване. Регулира редица гинекологични проблеми, а при мъжете води до успокояване и по-добро разбиране на женските енергии. (Това се счита се за особено важно при преходните и понякога сериозни кризи, свързани с планетарните процеси на съзнателна еволюция, характерни за епохата на Водолея). Препоръчва се още при спастични и гърчови състояния, безсъние и бъбречни камъни.

Малахит (Malachite). Пробужда искреността към себе си, съзидателността и способността ни към душевна трансформация. Заостря вниманието ни върху детайлите, привлича вниманието на другите към собствената изява (като интелект и чувства). Подобрява чернодробните функции. Стимулира тимусната жлеза и растежа на младите организми.

Нефрит (Nephrite). Широко използван и символично почитан в Китай, като носител на здраве, дълголетие и плодовитост. Вибротерапевтично той помага при конструктивни промени в живота (подобно на Ореха в цветолечението!), лекува пикочополовата система и помага при мигренозно главоболие, невралгии и вегетативни дистонии.

Опал (Opal). Насърчава творческото въдхновение в изкуството и посвещаването на определена идея; при хора без подобни ценности и на силно комерсиалните не се препоръчва, тъй като се счита, че усилва податливостта на изкушения. В миналото водна настойка от опал се е давала при безплодие, както и при болести на сърцето, нервите и очите.

Перли (Pearls). В древната източна медицина те често са били прибавяни под фомата на прах към сложни терапевтични смески. Вибротерапевтично може също да се разчита отчасти на установените показания: стомашно-чревни възпалителения, пясъци в жлъчката, стенокардия и различни кръвотечения. Счита се освен това, че перлите помагат за избягването на погрешни, повтарящи се действия (подобно на Кестеновите пъпки от Баховата терапия!).

Рубин (Ruby). Тонизира физически и психоемоционално, което може да се прояви в позитивен или негативен план, в зависимост от изходните данни на индивида. Препоръчван е при остри (епидемични) инфекциозни болести, анемии, безапетитие, полова студенина, главоболие, ниско кръвно налягане и симптоми на преждевременно остаряване.

Сапфир (Saphire). Счита се за камък на силните хора, с импулс към самоусъвършенстване (в ред религиозни традиции се счита за свещен). Лечебното му действие е на първо място успокояващо върху нервите (и прекомерните страсти), помага при спазми, ревматични и невралгич
ни болки, заболявания на гърлото, щитовидната жлеза и очите. Смята се, че подобрява паметта, дори и при старческо слабоумие.

Седеф (Mother-of-pearl). Помага за хармонизиране на Ин-енергиите, специално при жени със затворен характер, за да проявят балансирано своято очарователна и грижовна натура. Често се съчетава при изработването на накити с други скъпоценни камъни и с благородни метали.

Содалит (Sodalite). Извлекът от този камък подпомага физическото проявление на интелектуалните енергии. Това се изявява чрез прочистване и задълбочаване на обективния ум, вкл. за по-правилни разсъждения по отношение на здравните проблеми и тяхното лекуване. Полезен е и за по-бързо и сигурно преодоляване на редица вредни навици.

Топаз (Topaz). Балансира рационалния разум с по-висшите мисловни и интуитивни нива на съзнанието. Регулира активността на храносмилателната система. Тъй като последната е известна с голямото си значение за периферната (а оттам – и за централната) нервна регулация, не е изненадващо, че тинктурата от топаз се прилага и за облекчаване на чувството на безпокойство чрез постигане на дълбока релаксация. Тя на свой ред повишава възприемчивостта към усещането на тялото за това кое е здравословно за него и кое не. Освен това, физическото му влияние върху чернодробните, хормонални и очни проблеми (за последните – и външно) е било предмет на дългогодишни наблюдения.

Турмалин (Tourmaline). Счита се за протектор на „аурата”, като в зависимост от окраската си подсилва вярата (зеленият), любовта (червеният) или утешава след емоционални травми и разочарования (розово-зеленият). В миналото е бил известен и като камък на младостта.

Тюркоаз (Turquoise). Балансира речевата, емоционалната и творческа изразност. Помага за преодоляване на влиянията от неблагоприятна социална среда (в миналото се е смятал за камък на интимния чар и верността в любовта). Действа добре при всякакви нарушения на щитовидната жлеза, гърлото и на дихателната система като цяло, действа детоксиниращо. Смята се, че различно оцветените камъни от тази група са под различни зодиакални влияния.

Флуорит (Fluorite) . Има многостранно приложение, тъй като пробужда по-силен енергиен модел в аурата, позволяващ да бъдат открити нови възможности за излекуване и духовен напредък. Балансира мозъчните полукълба, енергиите на Ин и Ян и различните им повластни меридиани по тялото. Това важи особено за синия флуорит, докато различно оцветените други видове имат нюанси в действието си, свързани с чакрата на съответния цвят.

Халцедон (Chalcedony). Пробужда съзидателността, повишава разбирането за полярните енергии на привличане и отблъскване, като по този начин успяваме да привличаме само това, което е необходимо край нас, без да проявяваме агресивност. Увеличава способността за изразяване и комуникиране, вкл. интимно общуване.

Хематит (Haematite). Съответно на желязното си съдържание, той влияе върху кръвта и кръвообращението, храносмилането, черния дроб, далака и пикочополовата система. Един от важните камъни за защита на „аурата”.

Хиацинт (Jacinth). Разновидност на циркона. Счита се, че помага при отравяния, алергии и предпазва от заразяване по време на различни епидемии. Психично действа уравновесяващо при (хипоманиакални) състояния с неумерени и неконтролирани изблици на положителни емоции.

Хризолит (Olivine). Разновидност на оливина. От древността се е считало, че предпазва от болести и нещастия, успокоява (вкл. при сърдечни неврози и стенокардия) и увеличава умствените способности.

Яспис (Jasper). В зависимост от оцветяването му се свързва с различни свойства и зодиакални знаци. Смята се за добро средство при стомашночревни и жлъчночернодробни болести, при сърдечно съдови и хормоналнообменни нарушения и за кръвоспиране (спец. червения яспис), за подобняване дейността на отделителните органи (предимно жълт и оранжев яспис) и др. Счита се освен това, че стимулира интелекта за изследователска работа (подходящ е за научни работници).

Любов и страх

дон Мигел Руиз
Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него. При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения. Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект. Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение. Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма. Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени. Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати. Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме. Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори. На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка. На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха... Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи.... По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история.... Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта... Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания. Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.
из "Овладяването на Любовта"

Благата съдба, това си ти сам

Беинса Дуно
Една кметица, жена на един български чорбаджия от старо време още, което се случило някъде из България. Докато бил жив кметът, тя имала на разположение много слуги, които вършели всичката ѝ работа. Не се минало много време, кметът – чорбаджията – умрял, и работите му се така оплели, че кметицата се видяла в чудо, не могла с нищо да си помогне. Пък и ненаучена сама да работи, тя се затруднила много. Един ден отишла при един от своите съседи и го помолила да отиде в гората да ѝ донесе малко дърва. Тогава съседът ѝ казал: „Иди сама в гората, набери си дърва, вържи ги на един вързоп и започни тогава да викаш към Благата съдба. Тя е една много добра жена, която веднага се притичва на помощ.“ Кметицата отишла в гората, събрала си дърва, направила си един вързоп и когато трябвало да го дигне и да го занесе в село, тя започнала да вика Благата съдба. Викала един, два, три пъти, но Благата съдба не дошла. Слънцето залязло вече и започнало да се мръква. Тогава кметицата си казала: „То се вижда, че Благата съдба няма да дойде, ами аз да си взема сама вързопа и да го занеса на село.“ Тя дигнала вързопа дърва на гърба си и поела пътя към селото. Благата съдба, това си ти сам. Дигни товара си, да видиш колко е тежък, да заместиш тези, които са ти слугували. Ти се оплакваш, че Бог взел мъжа ти. Защо Господ взе мъжа ти? За да те научи да учиш и да слугуваш. Мъжът пита: „Защо Господ взе жена ми?“ – За да се научиш да слугуваш и да учиш. Ти не обичаше жена си. При тебе тя беше цяла слугиня: готвеше ти, чистеше къщата, оправяше леглото ти и в края на краищата никаква любезност не отправяше към нея. Сутрин му държеше палтото да се облече. Мисли ли мъжът, че жена му е негова робиня? Ни най-малко тя не му е робиня. Затова именно Господ я прибра при себе си.

ПЕТТЕ БИОЛОГИЧНИ ЗАКОНА НА НОВАТА ГЕРМАНСКА МЕДИЦИНА

П ъ р в и я т Б и о л о г и ч е н З а к о н Желязното Правило на Рака Първи критерий Всяка Смислена Биологична Специална Програма на Природата (СБС) възниква от ДХС (Дирк Хамер Синдром), който представлява сериозен, остър, драматичен и изживян в самота конфликтен шок, който се проявява едновременно на трите нива: психика – мозък – орган. ДХС може да се провокира от например, неочаквана загуба на любим човек, непредвидена раздяла, диагноза или прогноза, за която човек човек не е подготвен, внезапен смъртен страх, неочакван гняв или тревога, внезапно усещане за изоставеност (емоционално, душевно или физическо) или внезапен страх или тревога. Конфликтният шок моментално прекъсва обичайните биологични функции на организма. За да се справи с неочакваното събитие, мозъкът незабавно активира СБС програма, създадена, за да се справя с точно такава ситуация. Моментът на ДХС се случва – целият организъм е ангажиран! Психично ниво: психологично ние преживяваме емоционален и душевен стрес. Мозъчно ниво: в момента на ДХС конфликтният шок атакува специфична област в мозъка, причинявайки лезия, която е ясно видима на компютърна томограма на мозъка като сбор от концентрични кръгове. Такава кръгова лезия се нарича Огнище на Хамер (ОХ или фокус на Хамер; названието всъщност идва от опонентите на д-р Хамер, които подигравателно нарекли кръговите формации „съмнителни огнища на Хамер”). Преди д-р Хамер да идентифицира тези кръгови лезии в мозъка, радиолозите ги приемаха за дефекти, в резултат на отблясъци в машината. Но Сименс, производителят на тези апарати, опроверга твърдението, а именно че тези концентрични лезии не могат да бъдат дефекти, защото дори да се повтори томограмата и да се снима от различен ъгъл, същите кръгови формации винаги се появяват на едно и също място. Точното място на Огнището на Хамер (ОХ) се определя от вида на конфликта (за справка статията „Да разберем мозъка”). Защо отделните конфликти винаги влияят на определена област в мозъка? В процеса на еволюция на мозъка, всяка мозъчна област е била програмирана със специална биологична програма, която да даде възможност на организма да се бори с една неочаквана спешна ситуация. Бихме могли да си представим една такава мозъчна програма като струпване на мозъчни клетки, които са едновременно и рецептори, и предаватели. В момента, в който конфликтният шок атакува, мозъчните клетки получават потвърждение за съдържанието на конфликта, за който са програмирани и след това предават биохимичен сигнал към съответните клетки на тялото. Връзката между конфликтния шок, мозъчната област и органа е винаги недвусмислена. Органно ниво: дали органът ще отговори на конфликтния шок с клетъчно размножаване (растеж на тумор), клетъчно намаляване (остеолизи, некрози, улцерации) или функционално нарушение (т.нар. ракови еквиваленти като диабет, моторна парализа, проблеми с ушите или очите), зависи от това кой мозъчен слой получава шока, както и от типа тъкан, която е засегната (ендодерма, мезодерма, ектодерма). За всеки тип конфликт има специфичен тип болест и специфична област в мозъка, от която се управлява процесът. Изключение: Недохранване, отравяне или наранявания могат да предизвикат дисфункция на органите - без ДХК! Втори критерий В момента на ДХС биологичният конфликт определя локализацията на СБС в мозъка чрез така нареченото Огнище на Хамер и локализацията в съответния орган като рак или еквивалентна на рак болест. Съдържанието на конфликта се определя в момента, в който конфликтният шок се случва. В точния момент на инцидента нашето подсъзнание възприема със събитието определената тема на биологичния конфликт като територия (обкръжение), гладуване (страх от гладна смърт) или смъртен страх. Затова, нашето субективно чувство от конфликта определя коя част на мозъка ще бъде засегната и следователно кой орган или тъкан ще бъдат засегнати. Това, което един човек преживява като конфликт може да бъде преживяно по съвсем различен начин от друг човек. За трети – събитието може да няма никакво значение. Нещо повече, един единствен ДХС може да засегне повече от една мозъчна област, предизвиквайки поява на различни болести със съответните лезии в съответните части на мозъка (метастази). Например: ако човек неочаквано загуби бизнеса си и банката му вземе всичките авоари, той може да развие ангина пекторис (гръдна жаба; като резултат от конфликт на териториална загуба), рак на черния дроб (като резултат от конфликт – страх от гладна смърт) и рак на костите (в резултат от конфликт на самообезценяване), всички по едно и също време. Биологичният конфликт се различава съществено от психологичните проблеми или ежедневните стресови ситуации. Психологичните проблеми, за които имаме време да се подготвим (дори и да е само за няколко секунди) не оставят следа в мозъка и следователно не причиняват болест. Обаче, тези психологични проблеми могат да предразположат човек да бъде по-податлив на конфликтните шокове. Трети критерий Развитието на СБС програмата от ДХС към решението на конфликта, към епилептоидната криза по средата на лечебната фаза и крайното нормализиране, винаги се движи синхронизирано и на трите нива (психика – мозък – орган). С напредването на конфликта, мозъчната лезия и промяната в органа, например растеж на тумор, също се развиват. Щом се установи застой на някое ниво, развитието при другите две се забавя. Латералност Тъй като мозъкът играе решаваща роля при определяне на всяка ситуация, латералността винаги трябва да се взима под внимание. В зависимост от това дали сме левичари или десняци се определя коя страна от мозъка ще се повлияе при конфликта и коя страна на тялото ще бъде засегната. Затова при ГНМ терапията определянето на латералността е от съществено значение. Един десняк отговаря на конфликт със своята майка или дете с лявата страна на тялото, а при конфликт с партньора (който и да е, освен майка или дете) с дясната страна. При левичарите е обратното. Например: ако жена-деснячка внезапно се обезпокои за здравето на детето си, нейната лява гърда ще бъде засегната. На мозъчния скенер ОХ ще се види в дясната хемисфера, в частта, която управлява жлезистата тъкан на лявата гърда. Винаги има кръстосване на връзките от мозъка към органа. Това правило важи само за малкия мозък и за главния мозък. В мозъчния ствол, най-старата част от мозъка, латералността не е от значение. Дали сме десняци или левичари може лесно да се установи чрез ръкопляскане. Ръката, която е отгоре е водещата и показва дали човекът е ляво или дясно ориентиран. В т о р и я т Б и о л о г и ч е н З а к о н Законът за двете фази при всички болести Всяка Смислена Биологична Специална Програма (СБС) протича в две фази, при положение, че има разрешение на конфликта. Нормотония е състоянието на нормалният ни ритъм ден-нощ. Както се вижда от схемата горе, „симпатикотония” се редува с „ваготония” - периодите, свързани с нашата автономна нервна система (АНС), която контролира вегетативните функции, като сърдечния ритъм или храносмилането. През деня нашият организъм е в симпатикотоничен стрес тонус („бой или отбой”), по време на сън – във ваготоничен покой („почини и усвои”). Активна фаза на конфликта (ca-phase) Неочакван конфликт или ДХС незабавно прекъсва нормалния денонощен ритъм и поставя началото на активната фаза на конфликта. Шокът дава начало на една СБС програма, която дава възможност на организма (психика, мозък и орган) да отмени ежедневните функции и да се съсредоточи изцяло върху справянето с неочакваната ситуация. Психично ниво: конфликтната активност се преживява като емоционален стрес и постоянно вживяване в конфликта. (виж статията Терапевтични мерки на ниво психика). Вегетативно ниво: по време на активната фаза нервната система е в постоянна симпатикотония, един продължителен дневен ритъм. Безсънието, липсата на апетит, загубата на тегло, ускореният сърдечен ритъм, повишеното кръвно налягане, ниска кръвна захар или гадене и повръщане, са типични симптоми за конфликтна активност. Активната фаза на конфликта е наречена също и СТУДЕНА фаза, защото по време на стреса кръвоносните съдове се свиват – студени ръце и крака, студена кожа, втрисане, треперене или студена пот. От биологична гледна точка, продължителният стрес, в частност безсънните часове и занимаването с конфликта, създава идеалните условия за разрешаване на конфликта. Мозъчно ниво: мозъчната лезия или ОХ се появява на мозъчния скенер като ясно очертани кръгове във вид на мишена. Локализацията на лезията се определя от същността на конфликта, а размерът – от силата и продължителността на конфликта. Органно ниво: органите, управлявани от стария мозък (мозъчен ствол и малък мозък) като дебело черво, бял дроб, черен дроб, бъбреци, подкожие и млечна жлеза, показват клетъчно размножаване (растеж на тумор); органите, управлявани от главния мозък (кората и медулата) като кости, лимфни възли, бронхи и маточна шийка, показват клетъчно намаляване под формата на остеолизи, некрози или улцери (язви). Висящ конфликт Ако не сме в състояние да разрешим конфликта или ако възможното решение не може да се постигне, т.е. не можем да напуснем работата си или една нещастна връзка, имаме шанса съзнателно да понижим конфликта или интелектуално, психологично, или душевно. Чрез понижаване на конфликта ние намаляваме интензитета му и следователно и симптомите – на мозъчно и на органно ниво. Можем да живеем с такъв редуциран конфликт до дълбока старост, например с тумор, при положение, че той не причинява механично запушване – например, в дебелото черво или в органи, необразуващи хормони (тироидната жлеза). Но трябва да имаме в предвид, че трансформирането на конфликта във висящ може само да бъде една втора възможност, защото излекуване може да има само, когато конфликтът е напълно разрешен. Фокусът на ГНМ терапията е да определи истинския ДХС и да открие решение на конфликта, което е колкото реално, толкова и практично и възможно. Например, човек, който е загубил бизнеса си и преживява териториална загуба, трябва да си намери ново занимание; шокът от едно неочаквано ранно пенсиониране може да се реши с намиране на ново поле за изява, като да членуваш в клуб или да се заемеш с пренебрегвано досега хоби. Когато конфликтът е решен, лечението поема естествения си курс. CL – конфликтолиза – решението на конфликта е повратната точка, от която започва лечебната фаза. Както и при активната фаза, прогресът при лечебната фаза се движи едновременно и на трите нива. Лечебна фаза (pcl-phase) Психично ниво: решението на конфликта е съпроводено с чувство на върховно облекчение. Вегетативно ниво: вегетативният тонус незабавно се сменя с постоянна ваготония, продължителен нощен ритъм. Изтощение, слабост и добър апетит са типични симптоми. Лечебната фаза е наречена още и ТОПЛА фаза, защото по време на ваготонията кръвоносните съдове се разширяват – топли ръце, топла кожа и вероятна треска. От биологична гледна точка, продължителната почивка, в частност изтощение и добър апетит, подпомагат лечебния процес и възстановяването. Мозъчно ниво: паралелно на психиката и органа, мозъчната лезия започва също да се излекува. По време на първата част от лечебната фаза (pcl-phase A) се събира вода и серозна течност в тази област, образувайки мозъчен оток , за да се предпази мозъчната тъкан по време на възстановяването. Именно това подуване на отока причинява типичните мозъчни лечебни симптоми като главоболие, замаяност или двойно виждане. На мозъчния скенер мишеноподобните кръгове, които преливат в оток, се появяват във фазата на разрешение като неясни, замъглени и тъмни. Епилептична или епилептоидна криза(и) започва в пика на лечебната фаза (по средата). С началото на кризата индивидът незабавно се връща към конфликтната активност, с типичните стрес симптоми като треперене, студена пот или гадене и повръщане. Какъв е смисълът на това внезапно конфликтно връщане? В най-ниската точка на ваготоничната фаза, подуването на мозъчния оток достига максималния си размер. И точно в този момент, мозъкът започва кратък, потенциално интензивен натиск, притискащ отока. Това е последвано от уринарна фаза, по време на която тялото освобождава всички излишни течности, които са били складирани през първата част на лечебната фаза. Всеки тип конфликт и всеки тип болест имат специфичен тип епилептоидна криза. Инфаркт, инсулт, астматичен пристъп, мигренозни пристъпи или епилептични припадъци са само някои примери за тази лечебна криза. След епилептоидната криза пациентът постепенно възстановява силите си и е на път да се нормализира. След свиването на мозъчния оток, започва втората част на лечебната фаза (pcl-phase B). Сега невроглията, незасегната мозъчна съединителна тъкан, която винаги присъства в мозъка, се събира на това място, за да довърши възстановяването на мозъчната лезия, причинена от шока на ДХС. Увеличаването на нервните клетки (глии; мозъчната съединителна тъкан), се определя от интензитета и продължителността на активната фаза на конфликта. Това струпване на невроглия обикновено се нарича мозъчен тумор. Органно ниво: по време на лечебната фаза туморите, управлявани от стария мозък (мозъчния ствол и малкия мозък) като туморите на дебелото черво, на белия дроб, на черния дроб или на млечната жлеза, които се образуват по време на активната фаза на конфликта, се разграждат от специални гъби и микобактерии. Ако необходимите микроби не са налични, туморът си остава и се капсулова без повече да се развива. Загубата на клетки, управлявана от главния мозък (кора и медула) като остеопороза, некроза на яйчника или язва на стомаха, които се появяват по време на активната фаза на конфликта, се запълват и възстановяват с помощта на специални бактерии или вируси (ако са налични). В основни линии, лечебната фаза е значително по-опасна, отколкото активната. Тъй като възстановяването често е съпроводено с подуване, възпаление, инфекция, треска и болка; повечето болести се откриват, когато вече се лекуваме. Продължителността и тежкият характер на лечебната фаза се определят от интензитета и продължителността на предходната активна фаза, от сериозността на епилептоидната криза, както и от усложненията или конфликтните повтаряния по време на лечебната фаза. Тъй като стандартната медицина не може да разпознае двете фази , появяващи се при всяка болест, лекарите виждат само едната от тях. Те или виждат стресиран пациент с растящ тумор (активната фаза), пропускайки факта, че следва лечебна фаза, или виждат пациент с треска, инфекция, възпаление, гнойно изтичане, главоболие или друга болка (лечебна фаза), пренебрегвайки предходната активна фаза. Като се пренебрегва една от двете фази, симптомите, които принадлежат само на едната фаза се определят като болест, например, остеопороза, гръдна жаба, които се случват само през активната фаза, или артрит, лимфома, рак на маточната шийка, които се появяват само през лечебната фаза. Това несъзнаване е определено трагично, особено когато пациент, намиращ се във възстановителната фаза, се диагностицира със злокачествен рак, въпреки че всъщност това е лечебен тумор, който естествено изчезва по време на лечебния процес. Ако конвенционалната медицина гледа на мозъка като на мястото, откъдето произлиза болестта и откъдето тя се управлява, тя би разпознала, че двете фази са едно цяло, удостоверимо от мозъчния скенер, в който ОХ може да се види и при двете фази на едно и също място, показвайки дали пациентът е все още конфликтно активен (ясни концентрични кръгове) или вече се лекува (едематозни кръгове). Следи В момента на конфликтния шок (ДХС) умът е в състояние на остра възприемчивост. Силно чувствително, нашето подсъзнание възприема всички компоненти, които съпровождат конфликта, като звуци, миризми, хора или обекти и ги съхранява до разрешаването на конфликта. Отпечатъците, които остават в резултат на ДХС се наричат следи. Ако ние сме в лечебната фаза и внезапно се натъкнем на една от следите, независимо дали чрез директен контакт или чрез асоциация, конфликтът се възобновява и ние незабавно се връщаме към конфликтната активност. Това връщане на конфликта обикновено се нарича алергия или алергична реакция. Алергенът може да бъде храна, определен полен, животинска козина, определен парфюм, бивш съпруг/а, колега, каквото и който е бил замесен, когато се е случил шока. Обикновено това връщане е кратко. Това, което наричаме алергия като сополив нос, астма или обрив, са всъщност лечебни симптоми. Биологичната цел на следите е да функционират като алармен сигнал, за да се избегне преживяването на същата опасна ситуация за втори път. Пример: алергията към животинска козина може да се прояви като екзема, ако човекът е държал животно, когато е преживял неочаквана раздяла. Козината ще служи като следа, причинявайки екзема след екзема, докато конфликтът не бъде разрешен. Когато контактът с животинска козина причинява кашлица или други бронхиални проблеми, то тогава можем да заключим, че животното е било замесено (вероятно като прибежище), когато е имало конфликт - страх за територията, например, когато дете се страхува от загубата на родител, защото родителите се развеждат. Следите винаги трябва да се имат предвид, когато сме в състояние на повтаряне като мигрена, епилептични припадъци, хемороиди, инфекция на пикочния мехур или постоянни настинки. Всеки повторен рак трябва да се разглежда от тази перспектива. Следите също така играят главна роля и при „хроничните” състояния, като артериосклероза, артрит, Паркинсон или множествена склероза (МС). Висящо лечение Конфликт, който е продължително време в процес на разрешаване, поради постоянни повтаряния, се нарича висящо лечение. Затова в Германската Нова Медицина, реконструирането на събитието, от ДХС заедно с всичките съпровождащи го следи, е съществена терапевтична мярка. Със завършването на лечебната фаза, Нормотонията и обичайният денонощен ритъм се възвръщат. След възстановителната фаза, тъканите и органите, които са били засегнати, стават по-здрави и силни от преди. Това е и всъщност биологичната цел. Тъй като отделният конфликт сега е уязвима точка, по-здравата тъкан поставя индивида в много по-добра позиция при евентуален нов ДХС от същото естество. На мозъчната томограма белезите от излекуваната мозъчна лезия се появяват като малък кръг, който с времето изчезва.

Т р е т и я т Б и о л о г и ч е н З а к о н Онтогенетична система на рака и раковите еквиваленти Третият Биологичен Закон на Германската Нова Медицина обединява откритията на първите два и ги разглежда в контекста на ембриологията и еволюцията. Той илюстрира биологичната връзка между психиката, мозъка и органа от гледна точка на еволюцията. Теорията за метастазите Стандартната теория за метастазите предполага, че ракови клетки от първоначалния тумор пътуват чрез кръвния поток или лимфната система към други части на тялото, където причиняват туморен растеж на друго място. Германската Нова Медицина не оспорва наличието на вторични и третични тумори. Но, според Петте Биологични Закона, вторичните и третични тумори не са резултат от мигриращи ракови клетки, а от втори или трети ДХС, често провокирани от диагнозата и прогнозата – шок, който поставя индивида в пълна паника, причиняваща нов конфликт или дори няколко нови конфликта, водещи към допълнителни тумори. Например, шокът от диагноза Рак може да провокира „смъртен страх” – конфликт, който ще доведе до развитието на белодробен тумор. От хистологията знаем, че ракови клетки не могат да мутират в друг клетъчен тип; те не могат по никакъв начин да преминат прага на зародишния лист или да променят хистологичната си струткура. Раковите клетки, които растат в дебелото черво и принадлежат към ендодермата (управлявани от мозъчния ствол), по никакъв начин не могат да се трансформират в костни клетки, които произлизат от младата група клетки на мезодермата (управлявани от медулата на главния мозък). С други думи: ракът на дебелото черво никога не може да се „разпространи” към костите. Но, пациент с рак, който изведнъж се чувства обезценен, поради болестта си („Вече не струвам нищо”, „Аз съм безполезен”), може да преживее конфликт на самообезценяване, в резултат на който да развие рак на костите. Ако самообезценяването е по-слабо изразено, е по-вероятно да бъдат засегнати лимфните възли. Затова, жена преживяваща шок от диагноза рак на гърдата или преживява загуба на себестойността поради ампутация на гърдата, често развива лимфома близо до страната от която е тумора. Благодарение на ГНМ, сме в състояние да разберем защо статистически жени с рак на гърдата обикновено развиват този тип вторичен рак. Трите зародишни листа: Знаем от ембриологията, че през първите седемнадесет дни от развитието на зародиша, се образуват три зародишни слоя (ендодерма, мезодерма и ектодерма), от които произлизат всички тъкани и органи. Когато фетусът (зародишът) се развива по време на ембрионалната фаза (онтогенеза), растящият организъм преминава с голяма скорост през всички еволюционни стадии (филогенеза). По време на това пътуване през етапите на еволюцията – от една клетка до човешко същество – трите зародишни слоя управляват стъпка по стъпка развитието на целия организъм. Повечето от нашите органи, по-специално дебелото черво, произлизат само от един от трите зародишни листа; други, като сърцето, черния дроб, панкреаса, пикочния мехур, са съставени от различни части, произлизащи от различни зародишни листа. Днес тези части, които са се слели със времето поради функционални причини, се считат за един орган, въпреки че те често имат контролни центрове в различни области на мозъка. От друга страна, има органи, които са на далечно разстояние в тялото, като ректума, ларинкса и коронарните вени, но се управляват от области , които са близо една до друга в мозъка. ЕНДОДЕРМАТА (вътрешния зародишен лист) се развива през най-ранния период на еволюцията, когато съществата все още са живеели във водна среда. Естествено, ендодермата е и първият зародишен лист от ембрионалния етап. Като първи слой, ендодермата формира най-старите органи. Тя образува вътрешната лигавица на цялата храносмилателна система - от устата до ректума, вътрешния слой на простатата, матката (без шийката) и фалопиевите тръби. Сърцевината на слуховите нерви, тироидната жлеза, бъбречните събирателни каналчета, белодробните алвеоли и черния дроб, също произлизат от ендодермата. Най-старите органи, които произлизат от най-стария зародишен слой се управляват от най-старата част на мозъка – мозъчният ствол и следователно, отговарят за най-старите конфликти. В мозъчния ствол латералността не е от значение. Биологичните конфликти на мозъчния ствол засягат основните жизнени въпроси като дишане, репродукция и хранене. Храносмилателната система е свързана с т.нар. конфликти за „залъка”, като се има предвид истинска храна – хапка или залък. „Неспособността да се задържи залъка” е свързана с устата и фарингса (включително небцето, сливиците, слюнчените жлези и носоглътката); конфликтът „не мога да преглътна залъка” е свързан с езофагуса; „неспособността да се смели залъка” е свързана с органите на храносмилателната система като стомах (с изключение на малката извивка), тънки черва, дебело черво, сигмоидно дебело черво и ректум, както и черния дроб и панкреаса. Животните преживяват такъв конфликт за „залъка” в реални измерения, когато например, парче храна е заседнало в червата. Тъй като човешките същества са способни да взаимодействат със света и по абстрактен начин, с помощта на езика и символите, ние, хората, често преживяваме тези конфликти за „залъка” по образен начин. Такъв фигуративен залък може да се преведе като договор, който не можем да „хванем”, като обида, която не можем да „смелим”, „залъци”, които искаме да притежаваме, „залъци”, които искаме да задържим, „залъци”, които са ни отнети или „залъци”, от които не можем да се отървем. Средното ухо е свързано със слухови конфликти. Конфликтът „не мога да хвана информация”, например пропуснато важно съобщение, влияе на дясното ухо, докато конфликтът „не мога да се отърва от информацията”, например неприятно съобщение, засяга лявото ухо. Белите дробове и бъбреците съдържат най-старите програми за оцеляване. Докато бъбречните събирателни каналчета са свързани с конфликт на „същестуването” и с конфликт на „изоставяне” (да се чувстваш изолиран, отхвърлен, да бъдеш неочаквано далеч от „групата”, например хоспитализиран или в социален дом), белодробните алвеоли незабавно отговарят с конфликт „страх от смъртта”, често пъти провокиран от повръщане по време на химиотерапия. Матката и простатата са свързани с полу-генитални конфликти – грозни, неприятни проблеми с другия пол. Хистологични формирования: всички тъкани и органи, произлизащи от ендодермата и управлявани от мозъчния ствол, показват в активната фаза на конфликта увеличаване броя на клетките, под формата на аденокарцином. Затова ракът на дебелото черво, на черния дроб, на белите дробове, на бъбреците, на матката или на простатата, произлизат от мозъчния ствол и са причинени от свързаните с тях конфликтни шокове. С разрешаването на конфликта туморът незабавно спира да расте. По време на лечебната фаза допълнителните клетки, които вече не са нужни, се разграждат с помощта на специални микроби (гъби и микобактерии). По време на активната фаза на конфликта се наблюдава увеличаване броя на клетките (растеж на тумор), а при лечебната фаза – намаляване. Ако няма налични микроби, поради ваксинация например, туморът остава където е без да расте повече. Ако не причинява механично дрезнене, не запушва нещо или не е на хормонопроизвеждаща жлеза, то той е напълно безобиден. МЕЗОДЕРМАТА (средният зародишен лист) е разделен на по-стара и по-млада част. Старата мозъчна мезодерма се управлява от малкия мозък, който е част от стария мозък; новата мозъчна мезодерма се управлява от церебралната медула, която вече принадлежи към главния мозък. Старата мозъчна мезодерма: след като нашите прародители напускат водната среда, им е била нужна кожа, която да ги прадпазва от радиацията от слънцето, както и от изсушаване. Първата кожа е била структурирана така, че да осигурява защита срещу нападение. Тъканите и органите, които произлизат от старата мозъчна мезодерма са кориум (дерма), плевра (кожата или ципата, покриваща белите дробове), перитонеум (кожата или ципата, покриваща коремната кухина и коремните органи) и перикардиум (кожата или ципата, покриваща сърцето). С еволюцията на бозайниците млечните жлези се оформят извън кориума; зърното – от което се суче – изпъква над него (в сравнение с епидермиса и обвивката на млечните канали, които се развиват на доста по-късен етап от еволюцията и следователно се управляват от най-младата част на мозъка). Всички органи, които произлизат от старата мозъчна мезодерма, се управляват от малкия мозък. При него латералността вече има значение. Биологичните конфликти на малкия мозък са свързани с т.нар. конфликти на „атака” (в буквален и преносен смисъл), отразявайки се на защитната функция на кожата. Например, твърде много излагане на слънце, говорейки биологично – „атака срещу кожата” (дори и без емоционален ДХС), причинява меланома – предпазен щит срещу по-нататъшни „атаки” спрямо тази кожа; образна „атака срещу корема” може да бъде причинена от неочаквана диагноза - Рак на дебелото черво; символична „атака срещу гърдите” може да бъде причинена от ампутация на гърда или от тежък астматичен пристъп; образна „атака срещу сърцето” - с неочаквано известие за байпас-операция или заедно с инфаркт. Млечните жлези, синомим на грижа и изхранване, са свързани с конфликти „грижи/безпокойство за потомството”. Хистологични формирования: всички тъкани и органи, произлизащи от старата мозъчна мезодерма и са управлявани от малкия мозък, показват по време на активната фаза на конфликта клетъчно размножаване, под формата на тумор. Затова меланома, рак на млечната жлеза, както и перитонеални, плеврални и перикардиални тумори (наречени мезотелиом), всички те произлизат от конфликти, които влияят на съответната мозъчна област в малкия мозък. С разрешението на конфликта туморът спира да расте. По време на лечебната фаза излишните вече клетки се разграждат от специални микроби. Всички тумори, управлявани от малкия мозък, е възможно да причинят изтичане на излишна течност, по време на лечебната фаза, причинявайки по този начин плеврална, перитонеална (асцит) или перикардиална ефузия. Там, където има увеличаване броя на клетките (растеж на тумор) по време на активната фаза на конфликта, има и клетъчно намаляване (разрушаване на тумора) по време на лечебната фаза. Ако необходимите микроби не са налични (възможно е поради ваксинация), туморът остава където е, без повече да расте. Новата мозъчна мезодерма: следващата стъпка от еволюцията била развитието на мускулите и скелетната структура, които давали възможност на творенията да се движат – да пълзят, да ходят, да тичат. Тъканите и органите, произлизащи от новата мозъчна мезодерма са кости, хрущяли, сухожилия, съединителната тъкан, напречно набраздените мускули, миокарда, бъбречният паренхим, кората на надбъбречната жлеза, яйчници и тестиси, цялата лимфна система с лимфните съдове и лимфните възли, далака, както и вени и артерии (с изключение на коронарните съдове). Всички тъкани и органи, произлизащи от новата мезодерма се управляват от медулата на главния мозък (вътрешната част). При нея важи правилото за латералността. Биологичните конфликти на церебралната медула са свързани предимно с конфликти на „самообезценяване”. Внезапната загуба на себестойност може да бъде провокирана от несправедлива забележка или коментар, да бъдеш скастрен, иронизиран, да се провалиш в работата, в спорта или в училище, или когато не се чувстваме подкрепени. Пенсиониране, остаряване или боледуване („Безполезен съм”) осигуряват безброй много ситуации, които могат да провокират загуба на самоувереност. Дали самообезценяването ще засегне костите, мускулите, хрущялите, сухожилията или лимфните възли, зависи от степента на конфликта; точното местоположение се определя от специфичния тип конфликт на самообезценяване. Например, „конфликт сръчност”, преживяван често при провал на някаква ръчна задача, като машинопис или финна ръчна работа, засяга ръката и пръстите; „интелектуален конфликт на самообезценяване” (провал на изпит, да загубиш игра, да си критикуван от учител или треньор) влияе на черепа или на гръбначния стълб. Яйчниците и тестисите отговарят на конфликти, свързани с дълбока загуба (неочаквана загуба на обичан човек, включително и на домашен любимец); далакът е свързан с конфликт на нараняване или проливане на кръв (тежък кръвоизлив или в преносен смисъл, неочакван резултат от кръвен тест); паренхимът на бъбреците е свързан с конфликт с вода или течност (например, замалко да се удавиш); сърдечните мускули са свързани с конфликт да бъдеш напълно смазан (силно стресиращо събитие), а кората на надбъбречната жлеза отговаря на конфликт „да поемеш по грешния път”, например, да разбереш, че си избрал грешно лечение. Хистологични формирования: в главния мозък ситуацията е различна. Всички тъкани и органи, произлизащи от новата мозъчна мезодерма и са управлявани от медулата на главния мозък, показват в активната фаза на конфликта клетъчно стопяване (обратното на това, което се случва при органите, управлявани от стария мозък). Тъканната загуба като при остеопороза, рак на костите, атрофия на мускулите, некроза на далака, яйчника, тестиса или на бъбречната тъкан – всички произлизат от медулата на главния мозък. С разрешаването на конфликта спира процесът на дегенерация. По време на лечебната фаза тъканната загуба са запълва и заменя с помощта на специални микроби. Процесът на възстановяване често е съпроводен с подуване, възпаление, инфекция, загнояване, треска и болка. Състояния като Болестта на Ходжкин или лимфома (метастази), остеосарком, рак на яйчника или на тестиса, левкемия, увеличен далак, артрит - всички те са симптоми на лечебната фаза. Там, където има намаляване броя на клетките (некроза, остеолиза) по време на активната фаза на конфликта, там има и клетъчно нарастване по време на лечебната фаза. Ако нужните микроби не са налични, лечението се завършва, но не и в оптималната си биологична степен.

ЕКТОДЕРМАТА (външния зародишен лист) е най-младият зародишен слой. След време кориумът (дермата) се оказал недостатъчен, затова се развила една нова, по-устойчива кожа, която да покрие целия кориум. Новият кожен слой се състои от плоски епителни клетки. Тъканите и органите, произлизащи от ектодермата са: епидермиса (външната кожа), мукусната мембрана на фарингса (включително устата и носът), фарингеалните тръби, ларингсът, горната част на езофагуса, бронхиалната мукоза, обвивката на млечните канали, малката извивка на стомаха, жлъчните канали на черния дроб, жлъчния мехур, каналите на панкреаса, пикочния мехур, пикочния канал (уретра) и бъбречното легенче, шийката на матката и долната част на ректума. Плоските клетки покриват също така и вътрешните стени на коронарните артерии и вени. Други тъкани, принадлежащи към ектодермата са ретината на очите и емайлът на зъбите. Всички тъкани и органи, произлизащи от външния зародишен слой се управляват от кората на главния мозък (церебралния кортекс). Биологични конфликти на кората на главния мозък: с усъвършенстване на еволюционното развитие се променяла и основата на конфликтите. В кората на главния мозък се откриват влияния като „териториални конфликти” (страх да не изгубиш територията си, обкръжението си или реалната им загуба, гняв вътре в територията или неспособността да си отбележиш, да си маркираш територията), „сексуални конфликти” (сексуално отхвърляне, отказ от секс или сексуална неудовлетвореност) или „идентичност-конфликти” (не знаеш къде ти е мястото, къде принадлежиш). Конфликтите на отделяне, изолация (внезапна загуба на физически контакт с партньора или семейството) влияят на сензорния кортекс (местата по кората на главния мозък, получаващи сензорни сигнали), докато „моторните или двигателни конфликти” (не съм способен, не съм в състояние да избягам, например провокиран от неприятно преживяване при ваксинация, или да се чувстваш в капан, например причинено от представата да си прикован на инвалидна количка при съобщаване на неочаквана диагноза –множествена склероза) влияят на моторния кортекс. Фронталният лоб получава „фронтален страх – конфликти” (внезапен страх при попадане в опасна ситуация, често пъти провокиран от шока при получаване на диагноза рак), докато зрителния кортекс е свързан с опасности, които ни дебнат откъм гърба, например да бъдеш следен, дебнен. Други конфликти на кортекса са „отвращение-погнуса” или „страх и съпротива”. Хистологични формирования: всички тъкани и органи, произлизащи от ектодермата и управлявани от кората на главния мозък, показват в активната фаза на конфликта стопяване на клетки, под формата на улцерация, каквато е например язвата на стомаха. С разрешаването на конфликта процесът на улцериране (разязване) спира. По време на лечебната фаза загубата на тъкан се възстановява с помощта на специални микроби. Възстановителният процес обикновено е съпроводен с подуване, често придружено от възпаление, инфекция, загнояване, треска и болка. Интрадукталният рак на гърдата (рака на млечните канали), рака на бронхите или на ларингса, бронхит или пневмония, лимфома, рака на маточната шийка, хемороиди, инфекция на бъбрека или на пикочния мехур, екземите и други кожни проблеми, както и така наречения „грип”, са симптоми на лечебната фаза. Ракови еквиваленти: управляваните от кората на главния мозък органи, и само те, могат да показват функционални нарушения или загуба на функции – те представляват еквивалентните на рака болести. Те показват вместо загуба на клетки (улцерация) функционални нарушения, каквито са хипогликемията, диабета, нарушения на зрението и на слуха, както и сензорни или моторни парализи като Множествена склероза. Дори и след години на конфликтност тези клетки могат да се възстановят, ако се разреши конфликта. В кортекса, съгласно латералността, пола и хормоналния статус трябва да се вземат под внимание. Хормоналният статус определя дали конфликта е преживян по мъжки или по женски маниер. Ако статусът е небалансиран, както е в пубертета, по време на бременност или през менопаузата, или пък нивата на естроген и тестостерон са подтиснати от лекарства, например контрацептиви или химиотерапия, то биологичната идентичност и следователно усещането, чувството, породено от конфликта е съвсем различно, което определя и различен отговор на ниво орган. При ГНМ терапията хормоналният статус винаги трябва да се има предвид. Пример: жена деснячка открива, че съпругът й има любовница. Ако жената има нормален хормонален статус и преживява конфликта като „сексуална неудовлетвореност, фрустрация”, ще бъде засегната шийката на матката (язва или раничка по време на активната фаза). Ако нивата на естроген при жената са ниски, поради менопаузата, тя ще преживее същият инцидент повече като мъж. Говорейки биологично, тя ще възприеме събитието по-скоро като борба за територия („Той ме изостави, напусна територията ми”), отколкото като „сексуален конфликт” („Той спи с нея, а не с мен”). В резултат на това, конфликтът ще повлияе на мозъчните програми, които управляват коронарните артерии, получавайки ангина пекторис (гръдна жаба), докато е активен конфликта. След като се разреши той, например чрез примирение или намиране на нов партньор, жената в менопауза може да забележи неравен сърдечен ритъм или да открие повишение в нивата на холестерола, докато жената с нормален хормонален статус ще развие рак на маточната шийка, който деградира по време на втората половина от лечебната фаза. Промени в настроението и душевни неравновесия, разглеждани от стандартната медицина само като разстройства на ума, имат връзка с мозъчното и органното ниво, подобно на физичните разстройства . Промените в настроението като депресия или мания са причинени от конфликтен шок, преживян при хормонален застой или когато нивата на сексуалните хормони са изкуствено подтиснати. Относно промените в настроението, латералността, пола, както и хормоналния статус са решаващ фактор. Например, жена деснячка, в менопауза, ще се депресира, когато преживее неочаквана загуба на „територия” – домът й преживява развод; мъж десняк, който приема понижаващи тестостерона лекарства, ще се вманиячи, когато неочаквано неочаквано е изправен пред заплаха за уволнение. Ако двамата бяха левичари, те биха реагирали на конфликта(те) с депресия (за жената левичарка) или мания (за мъжа левичар), дори и при нормален хормонален статус. Душевните заболявания са причинени от втори ДХС, който въздейства на противоположната мозъчна хемисфера, поставяйки индивида в т.нар. шизофренична констелация. Анализите на мозъчния скенер показват защо един човек е например, маниакално депресивен, параноиден, дезориентиран, заблуден, прекомерно агресивен, меланхоличен, самоубийствен или има голямо его (мегаломания).

Ч е т в ъ р т и я т Б и о л о г и ч е н З а к о н Онтогенетичната система на микробите Четвъртият Биологичен Закон на Германската Нова Медицина разглежда ролята на микробите в контекста на еволюцията и във връзка с трите зародишни листа (ендодерма, мезодерма , ектодерма), от които произлизат нашите органи. Когато органите ни са се развивали в течение на еволюцията, заедно с тях са се образували и специфични видове микроби. Биологичната цел на милиардите микроорганизми, обитаващи нашето тяло е да поддържат различните тъкани и да ги пазят в добро състояние. Микробите, като гъби и бактерии, са нашите най-верни помощници, крайно необходими за оцеляването ни. Д-р Хамер открива, че микробите стават активни, без изключения, по време на лечебната фаза. Във фазата на Нормотония, както и през активната фаза на конфликта, те са латентни (неактивни) и не причиняват никакви инфекции. Но в момента на разрешаването на конфликта, те получават сигнал от мозъка да започнат работата, която им е била зададена. Активните микроби са напълно безобидни за всички останали органи. Гъби и микобактерии са най-старите микроби. Те работят върху тъкани и органи, които произлизат от управляваните от ендодермния мозъчен ствол и върху мезодермалните органи на стария мозък, управлявани от малкия мозък. Гъби, като например Candida – или микобактерии, като туберкулозните бацили – разграждат тумори, каквито са туморът на дебелото черво, на белите дробове, на бъбреците, на черния дроб, на млечната жлеза или меланомата. По време на лечебната фаза те разрушават излишните клетки, които повече не са нужни. Обикновено, този процес на разграждане е съпроводен с треска и нощни изпотявания. Това, което прави микобактериите забележителни е фактът, че те започват да се размножават незабавно, още в момента на конфликтния шок. Те се размножават със скоростта на растящия тумор. В момента на разрешаване на конфликта, нужното количество туберкулозни бактерии е на разположение, за да разгради туморните клетки. Ако микробите липсват, защото са били унищожени, например чрез ваксина, туморът ще се капсулира и ще остане на мястото си, без повече да нараства. В този случай туморът ще бъде определен като доброкачествен. Бактериите, обитаващи тъканите и органите, които произлизат от новата мозъчна мезодерма, се управляват от медулата на главния мозък. В тези тъкани бактериите, като например стафилококите, запълват празните места в костите, които са били причинени от стопяването на клетки от надкостницата и реконструират костите чрез срастване на образувания от надкостницата. Бактериите също така подпомагат възстановителния процес като образуват белег върху тъканта. Доколкото става дума за ролята на „вирусите”, д-р Хамер предпочита да говори за „хипотетични вируси”, тъй като напоследък съществуването на вируси бе подложено на съмнение. Това е във връзка с по-ранни открития на д-р Хамер, че процесът на реконструкция на тъканите, управлявани от кората на главния мозък, например епидермис, шийка на матката, обвивката на жлъчните канали, обвивката на малката извивка на стомаха, бронхиалната мукоза и назалната мембрана, все още се случва, дори и без присъствието на вируси; например херпес „вирус, хепатитния „вирус”, „грипния вирус” и т.н. Дилемата коя медицинска наука се признава, е тази, която се проваля в разпознаването на двете фази при всяка болест (Вторият Биологичен Закон); конвенционалната медицина забелязва само втората фаза, защото само през лечебната фаза са активни микробите. И тъй като активността им често е съпроводена с подуване, треска, възпаление, гной, загнояване и болка, микробите се определят като зле настроени и се разглеждат като причина за инфекциозни болести. Но не те причиняват болестта. Напротив, нашият организъм използва микробите, за да оптимизира лечебния процес. Изключение: контактът с „екзотични” бактерии, които не са част от естествената вътрешна среда на организма.

П е т и я т Б и о л о г и ч е н З а к о н Квинтесенцията (същината) Всяка така наречена болест трябва да се разглежда като СМИСЛЕНА СПЕЦИАЛНА БИОЛОГИЧНА ПРОГРАМА НА ПРИРОДАТА, създадена, за да решава неочакван биологичен конфликт. Пример: жена се разхожда по тротоара, хванала детето си за ръка. Изведнъж детето се отскубва, изтичва на улицата и е ударено от кола. В момента, в който майката вижда нараненото си дете, тя преживява, от биологична гледна точка, „майка-дете-тревога” конфликт и за един кратък миг специалната биологична програма за този специфичен конфликт е включена. Майка-дете-тревога-ДХС винаги повлиява тази мозъчна област, която управлява функцията на млечните жлези. Тъй като, от биологична гледна точка, раненото потомство се възстановява по-бързо, когато получава повече мляко, производството на допълнително мляко незабавно се стимулира чрез увеличаване броя на клетките на млечната жлеза. Дори и жената да не кърми, събитието все пак отключва началото на този отговор, както е бил правен преди милиони години. Докато жената е в активната фаза на конфликта, например, защото детето е все още в болницата, клетките на гърдата ще продължат да се размножават, формирайки това, което обикновено се нарича рак на млечната жлеза. Ако жената е деснячка, туморът ще бъде в лявата й гърда; ако е левичарка – в дясната гърда. Щом като конфликтът се разреши (да речем, че детето е изписано от болницата), туморът спира да расте. Тъй като детето е вън от опасност, вече няма нужда да се произвеждат допълнителни клетки от млечната жлеза. По време на лечебната фаза излишните вече клетки се разрушават с помощта на микобактерии, които са били подготвени точно за това. Ако възстановителната фаза не се прекъсва, например, попадайки на следи, туморът ще бъде премахнат напълно със завършването на лечебния процес. Всички така наречени болести имат специално биологично значение. Макар че преди разглеждахме Майката Природа като допускаща грешки и имахме дързостта да вярваме, че Тя постоянно греши и причинява поражения (злокачествено, безсмислено, дегенеративно канцерогенно образувание, и т.н.) сега можем да разберем, тъй като ни се отвориха очите, че това бе едно невежество и гордост, че беше и е пълна глупост в нашата вселена. Заслепени, ние си създадохме тази неразумна, бездушна и брутална медицина. Изпълнени с удивление, сега сме в състояние да разберем за първи път, че Природата е почтена и че всяко нещо, което се случва има своя смисъл, дори и в рамките на цялото и затова събитията, които наричаме болести не са безсмислени неизправности, които трябва да се поправят от чираци магьосници. Можем да видим, че нищо не е без значение, злокачествено или болно. Източник: http://germannewmedicine.ca/documents/intrognm.html Променяй се непрекъснато и си оставяй винаги същият!