Излизат от поликлиниката трима лекари. Стоматологът:
- О, Боже! Въздух, чист въздух!....
Патоанатомът:
- И хора, живи хора!...
Гинекологът:
- И най-важното - лица. ЛИЦА!
сряда, 23 юли 2014 г.
- Представяш ли си, вчера в парка за малко да изнасилят жена ми !
- Съвсем озверяха. Извратеняци !...
Жените никога не са в лошо настроение. Жените имат дни с намалена толерантност към глупостта.
Отива Иванов при шефа за отпуска през август. Шефът го гледа внимателно и казва:
- Иванов, ти потни жени и топла бира обичаш ли?
- Не, разбира се, господин директор!
- Тогава ще излезеш отпуска февруари!
Има три стадия на мъжката храброст. Първи стадий - мъжът се прибира късно от работа, жената го чака на вратата с метлата. Той: - Ще метеш ли или ще летиш? Втори стадий - мъжът се прибира от работа в един през нощта, жената лежи в леглото и се прави, че спи. Мъжът взима стол, сяда на него пред "спящата" жена и я наблюдава. Жената не издържа и пита: - Какво правиш? Той: - Като почне театърът, искам да съм на първия ред! Трети стадий - мъжът се прибира от работа на сутринта, весел, целият в червило и ухаещ на дамски парфюм. Жената е в кухнята, закусила, бясна, обърнала му е гръб. Мъжът отива към нея, плясва я по дупето и казва: "Ти си следващата!"
Разговор между двама ловци:
- Я, как позна, че тази мечка е човекоядец?
- По погледа... Погледът й прилича точно на този на жена ми.
- Съвсем озверяха. Извратеняци !...
Жените никога не са в лошо настроение. Жените имат дни с намалена толерантност към глупостта.
Отива Иванов при шефа за отпуска през август. Шефът го гледа внимателно и казва:
- Иванов, ти потни жени и топла бира обичаш ли?
- Не, разбира се, господин директор!
- Тогава ще излезеш отпуска февруари!
Има три стадия на мъжката храброст. Първи стадий - мъжът се прибира късно от работа, жената го чака на вратата с метлата. Той: - Ще метеш ли или ще летиш? Втори стадий - мъжът се прибира от работа в един през нощта, жената лежи в леглото и се прави, че спи. Мъжът взима стол, сяда на него пред "спящата" жена и я наблюдава. Жената не издържа и пита: - Какво правиш? Той: - Като почне театърът, искам да съм на първия ред! Трети стадий - мъжът се прибира от работа на сутринта, весел, целият в червило и ухаещ на дамски парфюм. Жената е в кухнята, закусила, бясна, обърнала му е гръб. Мъжът отива към нея, плясва я по дупето и казва: "Ти си следващата!"
Разговор между двама ловци:
- Я, как позна, че тази мечка е човекоядец?
- По погледа... Погледът й прилича точно на този на жена ми.
неделя, 23 януари 2011 г.
ОЩЕ ЗА БЕЗСМЪРТНОТО В СМЪРТНИЯ ЧОВЕК
Георги Хаджийски
Има много хора, които не вярват, че човек освен тяло и разум има и душа. Има и много други, които знаят че душата съществува и нищо не може да ги разколебае и накара да повярват в противното. Обикновено хората, които не вярват, че имат душа влачат жалко съществуване, подчинено на присъщия на безверниците краен материализъм. Те са егоисти и искат да имат всичко тук и сега. Затова и толкова силно се стремят да притежават максималното от всевъзможните “материални блага”, които са около тях (пари; жилища; автомобили; яхти; вещи за бита, а по възможност – и хубави тела, с които просто да си доставят какви ли не плътски удоволствия – от вкусни ястия, до окичване с лъскави украшения – скъпи тоалети, накити, козметика, с една единствена, често неосъзнавана, но явна за всички цел). Макар, че е възможно дори да демонстрират някаква принадлежност към култове, във всички изблици на тяхната вяра прозира любовта по материята… И понеже материалният свят винаги има своите граници, тези люде си въобразяват, че могат да имат всичко, което пък ги кара винаги да искат още и още. А колкото по-голяма е бездната между бленуваното и реално достижимото, толкова по-силна е страстта, която понякога може да достигне до пълното обсебване на човешкото същество. Обсебените от страстта по материалното са твърде несъвършени в своята слабост личности. Тяхното съзнание е в състояние само на трескаво търсене на възможности за задоволяване на страстта. Сетивата и чувствата им са изпълнени с реалното или желано удоволствие от съприкосновението с обекта на страстта и затова са отчуждени от всичко извън нея. Мислите им, съсредоточени върху страстта, болезнено кръжат около създаваните от нея проблеми в своята неспособност да се измъкнат от тях. А поведението – то не би се спряло пред нищо в своето някак си все недостижимо желание за удовлетворяване на страстта. Дори и телата им носят много от белезите на страстта по материалното.
Лишени от изконната връзка с онова тайнствено, вечно, необятно и необяснимо нещо, което придава някаква, макар и недобре подвластна на осъзнаване, но безспорно бленувана цялостност на живота, изповядващите материалистическа вяра хора са превърнали съществуването си в абсурден стремеж към безсмъртие, поради съсредоточаването му единствено и само в обитаваната в момента плът. Те искат да бъдат винаги млади и са в състояние да накарат разума да “експлоатира” и дори унищожава всичко живо и неживо около тях в следване на тази напълно безсмислена цел. Тяхното материалистически формирано съзнание ги кара да изпитват панически ужас от смъртта и не рядко – обладани от тревога и страх, те успяват да изпитат част от мъките адови още приживе. Те предпочитат да вярват, че са чеда на маймуната и да организират битието си в съзвучие с бликащите от най-скотското нагони, вместо да се опитат да осъзнаят с възможностите на макар и несъвършения разум повелите на истински божественото в себе си – онова загадъчно нещо, което древните са наричали просто душа…
А душата безспорно е твърде трудна за опознаване – за разлика от изпълненото със сетивност тяло, тя не създава никакво психо-физиологично напрежение, изискващо вземането на неотложни решения от интелекта. Душата е безсмъртна – на нея живот, осъзнат единствено тук, сега и в Аз-а, едва ли е необходим. Душата е необятна – тя свързва живота в единно цяло, през онова нещо, което човешкият разум в стремежа си да удовлетворява въжделенията на тленната плът сега, е нарекъл време, и през другото нещо, което човешкият разум в стремежа си да удовлетворява въжделенията на тленната плът тук, е нарекъл пространство, а и през още по-другото нещо, което човешкият разум в стремежа си да удовлетворява въжделенията на тленната плът по видимата и невидима материя/енергия, е нарекъл Аз… Бидейки такава, за душата няма никакво значение дали ще бъде осъзнавана или не, дали хората ще си дават сметка за повелите на нейната битийност или не, и дали дори ще вярват в нея или не.
Човешкото същество така е устроено, че като част от своята вяра в способността на ума да разгадава и удовлетворява въжделенията на плътта която обитава, непрекъснато иска доказателства за съществуването на каквото и да е нещо. Когато изведените от съприкосновението с материално-енергийния свят, при това измерими в количествени показатели доказателства са налице, логиката на формирания като “чисто” практически разум неоспоримо твърди, че нещото го има. И макар, че от гледна точка на притежаваните от душата безсмъртие, нетленност, необятност, нематериалност, неделимост…, да е все едно дали се вярва в нейното съществуване или не, в подкрепа на тезата, че тя съществува също биха могли да бъдат изведени безброй, (или поне немалко), макар и в повечето случаи неизмерими с материално-енергийни показатели доказателства:
Едно доказателство: Несътворимостта на живота.
Всеизвестно е, че нищо не може да бъде сътворено от нищото, следователно и животът едва ли е само материя, еволюирала до самосъзнанието. Ако някой не вярва – да си припомни провала на всички “научни и ненаучни” опити за съживяване (одухотворяване) на мъртва материя – от фантастиката, до модерните, сложни и скъпи биотехнологични експерименти.
Друго доказателство: Безсмъртието на живота.
Животът е безсмъртен и е съществувал, съществува и ще продължава да съществува в неизброими форми и изяви – напук на всички апокалиптични разсъждения на ужасени от неизбежната смърт на своите тяло и разум мислители залъгващи се, че са в центъра на битието и утешаващи се, че тяхната гибел ще бъде аналогична на абсолютния край. И ако някои се съмнява в тази велика истина, нека просто се опита да се освободи от оковите на своето егоистично мислене и да “отвори” съзнанието си към неосезаемите, необозрими, ненатрапчиви влияния на всемирната душа на живота, просто свързваща в единно и неразрушимо цяло и растения, и животни, и хора, и всичко.
Следващо доказателство: Нелогичността на живота.
При всички опити да бъда дадено приемливо за всички и смислено обяснение за същността и пътя на живота, никога и никъде не е имало, няма, а и навярно не ще има някакъв що годе по-ясен отговор, основан единствено върху взаимовръзките материя/енергия/тяло-разум.- При все, че е доминираща понастоящем в мисловните системи на милиарди хора, и хипотезата за еволюцията носи всички белези на егоцентричното мислене, характерно за епохата, през която е била формулирана. Тя е сектантска – набляга на идеята, че спасението (във вид на максимално продължително съществуване във времето) е достъпно за малцина (най-приспособимите, или богоизбраните) и отрича истински безсмъртното във всичко живо. Тя акцентува върху различията на отделното същество, вместо да се опита да се докосне до общото, което свързва живота в единно и вечно цяло. Тя поставя абсурдния стремеж към безсмъртие на единичната плът в себе си като център на битието, изключвайки съществуването на каквото и да е нетленно и неразрушимо нещо, което да обединява живите същества през времето и пространството. Тя извежда конфликта, борбата за надмощие, стремежа към унищожаване и на жертви, а и на конкуренти за все недостигащите ресурси за умъртвявани или обладавани жертви, като смисъл и самоцел на живота, недопускайки възможността за наличието на каквато и да е по-висша хармония, извисяваща се дори и мъничко над съпричастността на изследващия ум на своя носител към макар и мощните сетивни измерения на хранителните и размножителните инстинкти. Пренесена от така наречените “естествени” науки и в социалните, тя бе заложена в основите на грандиозни обществени сътресения, донесли несравними с нищо беди на човечеството – и мисионерството с вървящия с него колониализъм, разрушили уникални култури на оценени като “примитивни” народи, уж в името на хуманността и “олицетворявания” от нея прогрес; и националсоциализмът, извел смисъла на развитие на човечеството от идеите за правото на пълно господство на “по-висшите” раси над “по-нисшите”; и безбожният комунизъм със своите безчетни жертви – и убитите “чисто” физиологически, а и лишените от правото да носят душа още приживе в името на някакво незнайно защо изплъзнало се “по-светло бъдеще” за потомството… Тя, подобно на всички базирани върху материята конструкции е просто несъвършена в своята преходност.
Още едно доказателство: Изконните размисли за душата.
Представата за душата, макар и оцветена в едни или други нюанси, неотменно присъства в мисловно-поведенческите системи на хора, живели през различни исторически епохи, в много отдалечени по между си общества и принадлежащи към всички етноси на човечеството. Обикновено, и “големи”, и “малки” религии, може би въз основа на факта, че душата, носейки бленуваното безсмъртие от разум и тяло е най-ценното нещо в сложната човешка същност, силно желаят пълния монопол върху познанието за нея. Но макар, че нейде безсмъртието на душата да е изведено в нейната способност за прераждане, другаде във възможността й да изпълва всичко живо и неживо, или пък от представата, че оставайки след смъртта, е възможно да бъде обременявана от пренесените от плътските стремежи към безсмъртие оценъчни морални категории на разума, нейните същности безсмъртие, нетленност, вечност, необятност, неразрушимост… са общосподелени.
Последващо доказателство: Стремленията към духовно извисяване.
Макар, че егоцентричното, материалистично ориентирано битие да предлага не малко удобства, разумът винаги е подлагал под съмнение всички логически конструкции, изведени от сякаш неоспоримия стремеж към безсмъртие на индивидуалния живот в плътта. А соченият от всички духовни учители път за превъзмогване на оковите на материята е сходен: Осъзнаване на преходността на тяло и разум – и на сковаващата догма, изведена от Аз, сега и тук, че всяко нещо има своето начало, време и край… Отслабване на приклещеното в тяло и разум битие и насочване на интелекта към онези непреходни, нетленни, нематериални, извънсетивни, вечни… истини, които не разделят живота, а го обединяват, които не са свързани с разрушение и консумация на материалното, а със съзиданието, където могъщият Аз просто прелива в другите, и дори най-болезнено осъзнаваният индивидуален стремеж към безсмъртие е в състояние да се слее с безграничната хармония, присъща на вечността на душата.
Поредно доказателство: Кризата на материалистичния мироглед.
Дори и най-яростните радетели на материалистичната вяра и в миналото, и днес, обикновено са проявявали и проявяват странната склонност да приемат съществуването на някаква тайнствена, извънсетивна, нерядко дефинирана като космическа сила, която “направлява” живота. При все, че от теологична гледна точка една подобна представа е може би доста погрешна поради липсата на отчетлива граница между висшите морални повели и склонността към най-низши грехопадения в тяхната извечна борба за най-ценното в човешката същност, видяна и сама по себе си тази представа красноречиво разкрива наличието и на друга, макар и изглаждаща неразумна поради извън материалното си естество истина за живота. А, че материалистическият мироглед е създал на днешните хора навярно повече злини, отколкото добрини е теза, която и без това е премного дискутирана. Така например днешните хора, с присъщия им материалистически мироглед са по-многобройни от всякога, но и по-разединени в своето егоцентрично мислене от когато и да било, а и по-готови да жертват живота си в името на всевъзможни, но винаги користни в егоистичния си произход “идеали”. И немалко претендиращи “притежанието” на някакъв “творчески дух”, даден им “с висше” личности, разгадали някои от причинно-следствените връзки, съществуващи в живата и нежива материя/енергия, просто побързаха да ги продадат скъпо и прескъпо на човечеството за да бъдат приложени в практиката, без да си дават сметка нито за последващите ефекти, нито за смисъла. Така се появиха пренаселеността и породените от нея проблеми, свързани с консумацията – изхранване, разпределение на ресурси, енергийно потребление, глобално затопляне, екологични кризи, достъп до здравеопазване, а и ядрените оръжия, и господството на ерата на мегасмъртта… И отчуждаването на човека и от себеподобните, и от природата, неможещи да бъдат компенсирани нито с бума (и потреблението) на комуникационните технологии, нито с обитанието на гъсто населени и скъпи в стимулирания недостиг на ресурси зони, нито чрез закупуването на мимолетни усещания за релаксиране сред като че ли все още недокоснати от цивилизацията територии…
И още едно доказателство: Непритежателното естество на душата
Ако, осъзнавайки (в известна по-голяма или по-малка степен), сложното триединно естество на човешката същност (тленно тяло, абстрактен разум и безсмъртна душа), интелектът да е в състояние да изведе някакви що годе логични в своята практическа приложимост собственически твърдения от рода на: “това е моята плът, защото мога както да удължа живота й, така и да я унищожа”, или: “това е моя мисъл, защото мога да я изоставя, а и осъществя”, то по отношение на душата това е невъзможно.
Предпоследно доказателство: Способността да бъде опозната и душата.
Възможно ли е човешкият разум да се измъкне от калното блато, което го е погълнало и освобождавайки се от комплексите на егоцентричното мислене, да осъзнае целостността, нетленността, вечността, необятността… из същността на душата? Отговорът навярно е: “Да”. И ако някой се постарае просто толкова, колкото е необходимо за да успее, да освободи ума си от макар и мощните комплекси, моделирани от догмата на Аз, тук и сега, би могъл да опознае и една не по-малко красива, но по-различна реалност. Тогава, освободеният от комплексите интелект ще усеща, ще чувства, ще мисли не само въз основа на връзките със своето тяло, но и би могъл да осъзнае неделимостта, необятността, вечността… на живота, докосвайки се до онова нещо, на което древните мислители са казвали просветление. Постигне ли това състояние, вече би могъл да осъзнае и поеме с мисъл и поведение отговорността за съществуването не само на своето тяло, но и за всички живи твари, които макар и неосъзнато също носят в себе си вечната душа на Живота. И слабото в своя очакван неизбежен разпад на тленна обвивка човешко същество би могло да разбере, че смисълът не е в консумацията на всевъзможните технологични придобивки в името на борбата с времето, а в хармонията с вечността. Човек би станал просто по-добър.
вторник, 28 декември 2010 г.
Китайски мъдрости
Малко да се пообразоваш!
Поне няколко пъти сме ти предлагали мисли на велики и не толкова хора - да назубриш и после да се правиш на умен пред някоя вървежна дама (не, че това върви, де...)! Но сега ти подбрахме специално малко мъдрости и пословици от Китай! Целта е същата (а и за да те разсеем от подаръците, които са забравили да ти подарят; споко, онова кабрио ще го имаш някой ден!)
Един човек изкопава кладенец, хиляди хора пият от него.
Ако искаш 1 година благоденствие, засей зърно, ако искаш десет години благоденствие, посади дърво, ако искаш сто години благоденствие, възпитавай хора!
На едно и също легло сънуваш различни сънища.
Старият кон в обора иска да пробяга още 1000 ли (около 500 км.).
Истината е не да ходиш по водата или да летиш по въздуха, а да стъпваш здраво на земята.
Безпристрастният чиновник се затруднява като взема решения за домашните си проблеми.
Вместо да проклинаш тъмнината, по-добре запали свещ.
Водата може не само да носи кораба, но и да го потопи.
Изкарал три дни на пост и вече си мисли, че е за рая.
Хем иска конят му да е най-добър, хем иска да не пасе сено.
Искаш ли да оставиш пиенето, погледни трезвен пияния.
Както дървото се нуждае от кора, така и човек се нуждае от лице.
Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите.
Който зад гърба ме клевети, той се бои от мене, а който в очите ме хвали, той ме презира.
Всички гарвани по света са черни.
Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител е по-важно и от цели три години учене.
Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина.
Слабите коне имат слаби ездачи.
Трябва пот, за да свършиш работата, но за да я критикуваш е нужна само малко слюнка.
Щом кучето се качва на покрива, то го прави по обичайния начин.
Не си ли кривиш душата — не бой се, че ти е крива сянката; не стъпваш ли накриво- не бой се,че обувките ти са разкривени!
Не прави секс за пари, защото сексът е безплатен.
Не калта крепи стената.
Делата на бога остават невъзнаградени.
Един метър сняг не става от един ден студено време.
За да набиеш тигъра с тояга ти трябват кръвни братя.
Пиеш ли вода, мисли за извора.
Запази зеленото дърво в сърцето си и някой ден пойна птица ще свие гнездо в него.
Кучето няма да напусне стопанина си, защото е беден.
Можеш да си върнеш загубеното злато, но загубеното време — никога.
На дълъг път научаваш издръжливостта на коня си; с дългото изминало време научаваш истинския характер на приятелите си.
Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.
Промени в главата, промени в лицето.
Недей да береш яд, само не забравяй.
Нужни са стотици прераждания, докато двама души се съберат на един кораб.
Поправя този, който постъпва правилно.
През деня — мисли, през нощта — сънувай.
Провалиш ли се сам, сам се изправяй.
Men.bg
Поне няколко пъти сме ти предлагали мисли на велики и не толкова хора - да назубриш и после да се правиш на умен пред някоя вървежна дама (не, че това върви, де...)! Но сега ти подбрахме специално малко мъдрости и пословици от Китай! Целта е същата (а и за да те разсеем от подаръците, които са забравили да ти подарят; споко, онова кабрио ще го имаш някой ден!)
Един човек изкопава кладенец, хиляди хора пият от него.
Ако искаш 1 година благоденствие, засей зърно, ако искаш десет години благоденствие, посади дърво, ако искаш сто години благоденствие, възпитавай хора!
На едно и също легло сънуваш различни сънища.
Старият кон в обора иска да пробяга още 1000 ли (около 500 км.).
Истината е не да ходиш по водата или да летиш по въздуха, а да стъпваш здраво на земята.
Безпристрастният чиновник се затруднява като взема решения за домашните си проблеми.
Вместо да проклинаш тъмнината, по-добре запали свещ.
Водата може не само да носи кораба, но и да го потопи.
Изкарал три дни на пост и вече си мисли, че е за рая.
Хем иска конят му да е най-добър, хем иска да не пасе сено.
Искаш ли да оставиш пиенето, погледни трезвен пияния.
Както дървото се нуждае от кора, така и човек се нуждае от лице.
Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите.
Който зад гърба ме клевети, той се бои от мене, а който в очите ме хвали, той ме презира.
Всички гарвани по света са черни.
Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител е по-важно и от цели три години учене.
Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина.
Слабите коне имат слаби ездачи.
Трябва пот, за да свършиш работата, но за да я критикуваш е нужна само малко слюнка.
Щом кучето се качва на покрива, то го прави по обичайния начин.
Не си ли кривиш душата — не бой се, че ти е крива сянката; не стъпваш ли накриво- не бой се,че обувките ти са разкривени!
Не прави секс за пари, защото сексът е безплатен.
Не калта крепи стената.
Делата на бога остават невъзнаградени.
Един метър сняг не става от един ден студено време.
За да набиеш тигъра с тояга ти трябват кръвни братя.
Пиеш ли вода, мисли за извора.
Запази зеленото дърво в сърцето си и някой ден пойна птица ще свие гнездо в него.
Кучето няма да напусне стопанина си, защото е беден.
Можеш да си върнеш загубеното злато, но загубеното време — никога.
На дълъг път научаваш издръжливостта на коня си; с дългото изминало време научаваш истинския характер на приятелите си.
Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.
Промени в главата, промени в лицето.
Недей да береш яд, само не забравяй.
Нужни са стотици прераждания, докато двама души се съберат на един кораб.
Поправя този, който постъпва правилно.
През деня — мисли, през нощта — сънувай.
Провалиш ли се сам, сам се изправяй.
Men.bg
неделя, 5 декември 2010 г.
събота, 6 ноември 2010 г.
Само 9 са женските характери. Какъв тип жена сте вие?
Тази система се прилага вече няколко века. Измислили са я християнските мистици, а днес успешно я използват психолози и психотерапевти. Оказва се, че всяка жена може да бъде причислена към един от тези девет типа.
Женски характери
Женски характери
Да се открие към кой точно тип никак не е трудно, ако се прочете внимателно раздела „Как те виждат себе си?“ Ако са в сила пет или повече твърдения, можете да бъдете сигурни, че това е Вашият тип!
1 Педантичната
Как тя вижда себе си?
Не понасям небрежност, обичам да съм точна.
Преди да взема решение, трябва да знам всички варианти.
Разстройвам се, когато не успявам да направя всичко както трябва.
Не обичам да показвам, че съм разстроена или ядосана.
Обезкуражавам се, когато всичко се подрежда не така, както трябва да бъде.
Обичам да проверявам повторно.
Струва ми се, че по-често от другите изпитвам чувство на безпокойство.
Вярвам в справедливостта и се разстройвам, когато не я откривам.
Винаги се старая да направя нещо по-добре.
Струва ми се, че отношението към мене може да се влоши, ако не давам всичко от себе си.
Какви са те в действителност?
Те са добри приятелки: заради вроденото им чувство на справедливост. Умеят да се отнасят към всички спокойно. Своята взискателност те приемат като добродетел. Уви, недостижимостта на съвършенството им разваля настроението и ги хвърля в униние.
От какво се нуждаят?
Не би било зле, ако гледат на нещата по-просто и възприемат света такъв, какъвто е… За тях ще бъде по-добре, ако не мълчат, когато са ядосани, а изкажат натрупалото се.
С какво може да им се помогне?
Може да им се помогне, ако концентрират вниманието си върху позитивното. Помнете, че самокритичността им трови живота. Помогнете им да разберат, че ги цените, независимо от това, че те са несъвършени.
2 Алтруистката
Как тя вижда себе си?
Обичам да се чувствам необходима.
Мнозина зависят от мен.
Хората бързо се изпълват с доверие към мен.
Понякога като че ли ме използват.
Разстройвам се, когато възприемат моята доброта като нещо, което се разбира от само себе си.
От мен ще излезе грижлива леличка.
Първият ми порив е – да предложа помощта си.
Харесва ми, когато приятелите ми идват най-неочаквано да ме видят.
Не ми харесва, когато някой напуска приятелската ни компания, спира да общува с мен.
Ако нещо ме заплашва, изпадам в паника и лека истерия.
Какви са те в действителност?
Това са добри, сърдечни хора, околните им се доверяват. Те се гордеят с това, че помагат на другите. Вдъхновява ги мисълта, че щом са необходими, те могат да получат в отговор любов. Ако не виждат, че усилията им са оценени, се обиждат. Често пъти не са способни да приемат нечия помощ, което затруднява равнопоставеното общуване с тях.
От какво се нуждаят?
Те трябва да мислят повече за себе си. И да осъзнаят, че сами по себе си са достойни за любовта, а не заради онова, което правят за другите.
Какво можете да направите за тях?
Обяснете им, че дружбата е улица с двупосочно движение. И правете нещо за тях, стараейки се по-малко да ги използвате.
3 Артистката
Как тя вижда себе си?
Харесва ми да съм активна.
Затварям си очите за проблемите с отношенията с хората.
Обичам да бъда част от екипа, но към мен да има специално отношение.
Всички се възхищават колко много успявам да направя.
Когато си спомням неуспешните моменти в живота си, се чувствам дискомфортно.
Не обичам, когато някой е смутен или прекалено възбуден.
Харесва ми, когато хората ме възприемат като успял, щастлив човек.
Моят външен вид е много важен за мен.
Знам как да накарам да ме обичат и да ми се възхищават.
Странно ми е, когато някой казва, че трябва известно време да остане насаме със себе си.
Какви са те в действителност?
Те са толкова енергични и жизнени, че е трудно човек да им се противопостави. Те са много привлекателни, уверени и заразяват и другите със своята увереност. Но, уви, могат да използват хората и да ги манипулират, за да постигнат целите си. Те измерват всичко с успеха и започват нещо, без да са довършили другото.
От какво се нуждаят?
Би следвало да утвърждават в себе си лоялност и да не се стремят толкова към първото място.
С какво можете да им помогнете?
Ще им помогнете, убеждавайки ги в простата истина, че значимостта на един човек не зависи от това каква длъжност заема и дали притежава разкошна къща или скъпа кола.
Женски характери
Женски характери
4 Трагико- романтичната
Как те виждат себе си?
Често ми се струва, че аз още не съм започнала да живея.
Прекарвам много време в спомени за детството или за отминали взаимоотношения.
Хората не ме разбират.
Хората не чувстват всички нюанси в отношенията така, както ги чувствам аз.
За мен е много важно развитието на моята индивидуалност.
Хората, които лесно скъсват отношенията, са повърхостни.
Житейските трудности ме тревожат.
Имам свои тайни, които не мога да доверя на всеки.
Понякога ми се струва, че играя онази роля, която очакват от мене.
Плаши ме мисълта, че могат да ме отхвърлят.
Какви са те в действителност?
Те са обаятелни и задълбочени, разбират добре другите и веднага се отзовават на чуждата болка. Но изобщо не искат да признаят, че живеят един обикновен живот. Те се мислят за неразбрани и необикновени. Като правило, се обличат и се държат нормално, но при това смятат, че играят роля. Те казват, че искат спокоен и подреден живот, но имат абсолютната нагласа за силни емоции, жадуват за тях. Рядко живеят с настоящето.
От какво се нуждаят?
Би следвало да престанат да мислят и да започнат да действат. Трябва да излязат от инертността, да се раздвижат и да се наслаждават на действителността, а не да треперят от страх да не бъдат изоставени.
Какво можете вие?
Да им се дават съвети е безполезно. Подчертаното емоционално състояние им се струва абсолютно нормално.
5 Наблюдателката
Как тя вижда себе си?
Направо не понасям, когато „не усещам дъно под краката си“.
Пред хората аз често се чувствам като страничен наблюдател.
Говоря само, когато съм сигурна, че мога да кажа нещо важно и свързано с работата.
Аз не мога да се доверя на хората дотолкова, че да се разкрия пред тях изцяло.
Не обичам да си губя напразно времето.
Не ми харесва усещането, че моето щастие зависи от нечий каприз.
Често ме питат за какво си мисля.
Умея да ценя парите.
Казват, че хуморът ми е „черен“ – във всичко мога да открия нещо смешно.
Не обичам да моля за помощ.
Какви са те в действителност?
Те са добри слушатели. Спокойни и интелигентни, способни са да видят доброто в хората. Те самите не се разкриват и не обичат, когато им бъркат в душата, не се стремят към емоционално близки отношения. Предпочитат да мълчат и да стоят настрана. Харесва им да получават информация и в по-голяма степен се концентрират върху ума, а не върху чувствата.
От какво се нуждаят?
Те би трябвало да разберат, че щом нищо не дават на околните, нищо няма и да получат. Повече емоции и по-малко интелект!
Какво можете вие?
Може да им се помогне, уважавайки тяхната потребност да остават понякога сами, но поощрявайки ги по всякакъв начин да общуват.
6 Съмняващата се
Как тя вижда себе си?
Аз се чувствам абсолютно защитена от любимите ми хора.
Не е трудно да ме накарат да се разтревожа.
Аз силно се безпокоя, чувствайки, че мога да направя нещо не както трябва.
Безсмислено е човек да се възмущава и да се противопоставя.
Не си струва човек да си усложнява живота.
Познават ме като предана на работата си, трудолюбива жена.
За да получа удовлетворение от свършената работа, трябва да й посветя много време.
В мечтите си често пъти си представям себе си в героични роли.
Изпитвам съжаление към неудачниците.
Аз няма да помагам за осъществяването на план, който не ми харесва или не познавам в подробности.
Какви са те в действителност?
Те умеят да другаруват. Смятат, че животът е жесток и затова са прекалено предпазливи. Повечето от тях са стеснителни и плахи, но някои толкова се боят да не се окажат в неизгодна позиция, че започват да нападат първи и могат да се покажат като агресивни. Те са много чувствителни и често се обиждат без повод. Но тъй като винаги очакват най-лошото, много добре се справят с уреждането на конфликти.
От какво се нуждаят?
Да си изработят по-спокоен и непринуден подход към живота и да престанат да се притесняват за всяко нещо. За тази цел могат просто отвреме на време да питат приятелите си доколко са оправдани страховете им.
Какво можете вие?
Помогнете им да осъзнаят, че едно неправилно решение още не е краят на света. Не ги тласкайте към необходимостта да вземат решения – дайте им възможност да решават тогава, когато сами са готови за това.
Женски характери
Женски характери
7 Оптимистката
Как тя вижда себе си?
Аз мисля, че ще дойдат по-добри времена.
Във всеки човек виждам нещо хубаво.
Обвиняват ме, че аз съм невнимателна към чуждите чувства и болки.
Думата „задължение“ поражда в мен известно безпокойство.
Смятам за свое задължение да ободрявам другите.
Всичко в този свят е страшно симпатично устроено.
Обвиняват ме, че прекалено много се натоварвам през деня и отделям малко внимание на другите.
Обичам да планирам, но не винаги съм в състояние да спазвам плана си.
Не мога да си представя дълготрайни отношения с човек, който е критично настроен към мен.
Използвам чара си за решаване на всякакви проблеми.
Какви са те в действителност?
Те се усмихват винаги и във всичко виждат нещо светло. Обратната страна на тази, по принцип, хубава черта е, че те игнорират всичко неприятно и са склонни да избягват трудните ситуации. Околните могат да ги възприемат като повърхностни хора. Те с размах планират всякакви развлечения и празници, но силата им не е в организирането им. Те не са много отговорни, често закъсняват или изобщо не отиват на срещата.
От какво се нуждаят?
Да вникват по-често в проблемите на другите хора, дори ако това е свързано с преживявания и да се учат да носят отговорност за постъпките си.
Какво можете да направите за тях?
Насочете вниманието им къмтяхната отговорност пред вас, когато ви изоставят в трудна минута. Трябва да им се даде да разберат, че и те самите могат да останат самотни.
Женски характери
Женски характери
8 Шефката
Как тя вижда себе си?
Малко хора ме познават като мек човек.
Не обичам, когато ми се зъбят или се държат така сякаш всички са им длъжни с нещо.
Аз знам как да решавам проблемите и да си върша работата.
Ставам агресивна, ако някой се опита да ми пресече пътя – моя или на моите близки.
Аз съм свикнала да класифицирам проблемите – не обичам неясноти и хаос.
Не съм длъжна да опекунствам някого, но го правя добре.
Когато съм в стрес, се затварям в себе си.
Не понасям да ме контролират и не обичам, когато се опитват да ме манипулират.
Какви са те в действителност?
Те са честни, енергични, предприемчиви и бързи. Не понасят покровителство и превъзходство над тях и поставят хората на мястото им, дори ако това не е в техен интерес. Те обичат (а някои и умеят) да манипулират хората. Смели са, особено, когато защитават онеправданите, и обичат да се борят с несправедливостта. Те са силни, но не винаги забелязват, когато това прераства в излишна властност.
От какво имат нужда?
Те трябва да ограничават склонността си да обвиняват, без да усложняват своя и живота на околните.
Какво можете да им кажете вие?
Трябва да говорите откровено, когато те ви обиждат или заплашват. Те не са способни да приемат друга гледна точка, но е по-добре да им обясните спокойно своите виждания, отколкото да се отдръпнете встрани.
9 Посредничката
Как тя вижда себе си?
Аз не разбирам защо понякога хората излизат от кожата си.
Аз се разкъсвам, стараейки се да вникна във всичко, което ми казват.
Когато съм разстроена, си мисля: „След 10 години това няма да има никакво значение.“
Аз имам лек, сговорчив характер.
Вниквам в настроението на другите и променям плановете си в зависимост от това, какво им е нужно.
Аз съм спокойна и невъзмутима.
Не страдам от повишено самомнение.
Често ме викат, за да разредя обстановката.
Смятам, че трябва да се върви по пътя на най-малкото съпротивление.
Намирам различни начини да се разсея след неприятна за мен работа.
Какви са те в действителност?
Топли, дружелюбни, уравновесени и въздействат успокояващо върху околните. Често пъти ги викат да потушат кавгата. За нищо не си струва човек да се притеснява – ето тяхното отношение към живота. Те могат да изглеждат лениви. Лесно променят мнението си, без да са сигурни, че това им е от полза. Обичат старите си приятели, както и да се потопяват в своя малък свят.
От какво имат нужда?
Има смисъл да се научат да не се крият на заден план и да не скриват яда си.
Какво можете да им кажете?
Достатъчно е да насочите вниманието им към това, че те странят от онова, което им е важно и необходимо.
Женски характери
Женски характери
Да се открие към кой точно тип никак не е трудно, ако се прочете внимателно раздела „Как те виждат себе си?“ Ако са в сила пет или повече твърдения, можете да бъдете сигурни, че това е Вашият тип!
1 Педантичната
Как тя вижда себе си?
Не понасям небрежност, обичам да съм точна.
Преди да взема решение, трябва да знам всички варианти.
Разстройвам се, когато не успявам да направя всичко както трябва.
Не обичам да показвам, че съм разстроена или ядосана.
Обезкуражавам се, когато всичко се подрежда не така, както трябва да бъде.
Обичам да проверявам повторно.
Струва ми се, че по-често от другите изпитвам чувство на безпокойство.
Вярвам в справедливостта и се разстройвам, когато не я откривам.
Винаги се старая да направя нещо по-добре.
Струва ми се, че отношението към мене може да се влоши, ако не давам всичко от себе си.
Какви са те в действителност?
Те са добри приятелки: заради вроденото им чувство на справедливост. Умеят да се отнасят към всички спокойно. Своята взискателност те приемат като добродетел. Уви, недостижимостта на съвършенството им разваля настроението и ги хвърля в униние.
От какво се нуждаят?
Не би било зле, ако гледат на нещата по-просто и възприемат света такъв, какъвто е… За тях ще бъде по-добре, ако не мълчат, когато са ядосани, а изкажат натрупалото се.
С какво може да им се помогне?
Може да им се помогне, ако концентрират вниманието си върху позитивното. Помнете, че самокритичността им трови живота. Помогнете им да разберат, че ги цените, независимо от това, че те са несъвършени.
2 Алтруистката
Как тя вижда себе си?
Обичам да се чувствам необходима.
Мнозина зависят от мен.
Хората бързо се изпълват с доверие към мен.
Понякога като че ли ме използват.
Разстройвам се, когато възприемат моята доброта като нещо, което се разбира от само себе си.
От мен ще излезе грижлива леличка.
Първият ми порив е – да предложа помощта си.
Харесва ми, когато приятелите ми идват най-неочаквано да ме видят.
Не ми харесва, когато някой напуска приятелската ни компания, спира да общува с мен.
Ако нещо ме заплашва, изпадам в паника и лека истерия.
Какви са те в действителност?
Това са добри, сърдечни хора, околните им се доверяват. Те се гордеят с това, че помагат на другите. Вдъхновява ги мисълта, че щом са необходими, те могат да получат в отговор любов. Ако не виждат, че усилията им са оценени, се обиждат. Често пъти не са способни да приемат нечия помощ, което затруднява равнопоставеното общуване с тях.
От какво се нуждаят?
Те трябва да мислят повече за себе си. И да осъзнаят, че сами по себе си са достойни за любовта, а не заради онова, което правят за другите.
Какво можете да направите за тях?
Обяснете им, че дружбата е улица с двупосочно движение. И правете нещо за тях, стараейки се по-малко да ги използвате.
3 Артистката
Как тя вижда себе си?
Харесва ми да съм активна.
Затварям си очите за проблемите с отношенията с хората.
Обичам да бъда част от екипа, но към мен да има специално отношение.
Всички се възхищават колко много успявам да направя.
Когато си спомням неуспешните моменти в живота си, се чувствам дискомфортно.
Не обичам, когато някой е смутен или прекалено възбуден.
Харесва ми, когато хората ме възприемат като успял, щастлив човек.
Моят външен вид е много важен за мен.
Знам как да накарам да ме обичат и да ми се възхищават.
Странно ми е, когато някой казва, че трябва известно време да остане насаме със себе си.
Какви са те в действителност?
Те са толкова енергични и жизнени, че е трудно човек да им се противопостави. Те са много привлекателни, уверени и заразяват и другите със своята увереност. Но, уви, могат да използват хората и да ги манипулират, за да постигнат целите си. Те измерват всичко с успеха и започват нещо, без да са довършили другото.
От какво се нуждаят?
Би следвало да утвърждават в себе си лоялност и да не се стремят толкова към първото място.
С какво можете да им помогнете?
Ще им помогнете, убеждавайки ги в простата истина, че значимостта на един човек не зависи от това каква длъжност заема и дали притежава разкошна къща или скъпа кола.
Женски характери
Женски характери
4 Трагико- романтичната
Как те виждат себе си?
Често ми се струва, че аз още не съм започнала да живея.
Прекарвам много време в спомени за детството или за отминали взаимоотношения.
Хората не ме разбират.
Хората не чувстват всички нюанси в отношенията така, както ги чувствам аз.
За мен е много важно развитието на моята индивидуалност.
Хората, които лесно скъсват отношенията, са повърхостни.
Житейските трудности ме тревожат.
Имам свои тайни, които не мога да доверя на всеки.
Понякога ми се струва, че играя онази роля, която очакват от мене.
Плаши ме мисълта, че могат да ме отхвърлят.
Какви са те в действителност?
Те са обаятелни и задълбочени, разбират добре другите и веднага се отзовават на чуждата болка. Но изобщо не искат да признаят, че живеят един обикновен живот. Те се мислят за неразбрани и необикновени. Като правило, се обличат и се държат нормално, но при това смятат, че играят роля. Те казват, че искат спокоен и подреден живот, но имат абсолютната нагласа за силни емоции, жадуват за тях. Рядко живеят с настоящето.
От какво се нуждаят?
Би следвало да престанат да мислят и да започнат да действат. Трябва да излязат от инертността, да се раздвижат и да се наслаждават на действителността, а не да треперят от страх да не бъдат изоставени.
Какво можете вие?
Да им се дават съвети е безполезно. Подчертаното емоционално състояние им се струва абсолютно нормално.
5 Наблюдателката
Как тя вижда себе си?
Направо не понасям, когато „не усещам дъно под краката си“.
Пред хората аз често се чувствам като страничен наблюдател.
Говоря само, когато съм сигурна, че мога да кажа нещо важно и свързано с работата.
Аз не мога да се доверя на хората дотолкова, че да се разкрия пред тях изцяло.
Не обичам да си губя напразно времето.
Не ми харесва усещането, че моето щастие зависи от нечий каприз.
Често ме питат за какво си мисля.
Умея да ценя парите.
Казват, че хуморът ми е „черен“ – във всичко мога да открия нещо смешно.
Не обичам да моля за помощ.
Какви са те в действителност?
Те са добри слушатели. Спокойни и интелигентни, способни са да видят доброто в хората. Те самите не се разкриват и не обичат, когато им бъркат в душата, не се стремят към емоционално близки отношения. Предпочитат да мълчат и да стоят настрана. Харесва им да получават информация и в по-голяма степен се концентрират върху ума, а не върху чувствата.
От какво се нуждаят?
Те би трябвало да разберат, че щом нищо не дават на околните, нищо няма и да получат. Повече емоции и по-малко интелект!
Какво можете вие?
Може да им се помогне, уважавайки тяхната потребност да остават понякога сами, но поощрявайки ги по всякакъв начин да общуват.
6 Съмняващата се
Как тя вижда себе си?
Аз се чувствам абсолютно защитена от любимите ми хора.
Не е трудно да ме накарат да се разтревожа.
Аз силно се безпокоя, чувствайки, че мога да направя нещо не както трябва.
Безсмислено е човек да се възмущава и да се противопоставя.
Не си струва човек да си усложнява живота.
Познават ме като предана на работата си, трудолюбива жена.
За да получа удовлетворение от свършената работа, трябва да й посветя много време.
В мечтите си често пъти си представям себе си в героични роли.
Изпитвам съжаление към неудачниците.
Аз няма да помагам за осъществяването на план, който не ми харесва или не познавам в подробности.
Какви са те в действителност?
Те умеят да другаруват. Смятат, че животът е жесток и затова са прекалено предпазливи. Повечето от тях са стеснителни и плахи, но някои толкова се боят да не се окажат в неизгодна позиция, че започват да нападат първи и могат да се покажат като агресивни. Те са много чувствителни и често се обиждат без повод. Но тъй като винаги очакват най-лошото, много добре се справят с уреждането на конфликти.
От какво се нуждаят?
Да си изработят по-спокоен и непринуден подход към живота и да престанат да се притесняват за всяко нещо. За тази цел могат просто отвреме на време да питат приятелите си доколко са оправдани страховете им.
Какво можете вие?
Помогнете им да осъзнаят, че едно неправилно решение още не е краят на света. Не ги тласкайте към необходимостта да вземат решения – дайте им възможност да решават тогава, когато сами са готови за това.
Женски характери
Женски характери
7 Оптимистката
Как тя вижда себе си?
Аз мисля, че ще дойдат по-добри времена.
Във всеки човек виждам нещо хубаво.
Обвиняват ме, че аз съм невнимателна към чуждите чувства и болки.
Думата „задължение“ поражда в мен известно безпокойство.
Смятам за свое задължение да ободрявам другите.
Всичко в този свят е страшно симпатично устроено.
Обвиняват ме, че прекалено много се натоварвам през деня и отделям малко внимание на другите.
Обичам да планирам, но не винаги съм в състояние да спазвам плана си.
Не мога да си представя дълготрайни отношения с човек, който е критично настроен към мен.
Използвам чара си за решаване на всякакви проблеми.
Какви са те в действителност?
Те се усмихват винаги и във всичко виждат нещо светло. Обратната страна на тази, по принцип, хубава черта е, че те игнорират всичко неприятно и са склонни да избягват трудните ситуации. Околните могат да ги възприемат като повърхностни хора. Те с размах планират всякакви развлечения и празници, но силата им не е в организирането им. Те не са много отговорни, често закъсняват или изобщо не отиват на срещата.
От какво се нуждаят?
Да вникват по-често в проблемите на другите хора, дори ако това е свързано с преживявания и да се учат да носят отговорност за постъпките си.
Какво можете да направите за тях?
Насочете вниманието им къмтяхната отговорност пред вас, когато ви изоставят в трудна минута. Трябва да им се даде да разберат, че и те самите могат да останат самотни.
Женски характери
Женски характери
8 Шефката
Как тя вижда себе си?
Малко хора ме познават като мек човек.
Не обичам, когато ми се зъбят или се държат така сякаш всички са им длъжни с нещо.
Аз знам как да решавам проблемите и да си върша работата.
Ставам агресивна, ако някой се опита да ми пресече пътя – моя или на моите близки.
Аз съм свикнала да класифицирам проблемите – не обичам неясноти и хаос.
Не съм длъжна да опекунствам някого, но го правя добре.
Когато съм в стрес, се затварям в себе си.
Не понасям да ме контролират и не обичам, когато се опитват да ме манипулират.
Какви са те в действителност?
Те са честни, енергични, предприемчиви и бързи. Не понасят покровителство и превъзходство над тях и поставят хората на мястото им, дори ако това не е в техен интерес. Те обичат (а някои и умеят) да манипулират хората. Смели са, особено, когато защитават онеправданите, и обичат да се борят с несправедливостта. Те са силни, но не винаги забелязват, когато това прераства в излишна властност.
От какво имат нужда?
Те трябва да ограничават склонността си да обвиняват, без да усложняват своя и живота на околните.
Какво можете да им кажете вие?
Трябва да говорите откровено, когато те ви обиждат или заплашват. Те не са способни да приемат друга гледна точка, но е по-добре да им обясните спокойно своите виждания, отколкото да се отдръпнете встрани.
9 Посредничката
Как тя вижда себе си?
Аз не разбирам защо понякога хората излизат от кожата си.
Аз се разкъсвам, стараейки се да вникна във всичко, което ми казват.
Когато съм разстроена, си мисля: „След 10 години това няма да има никакво значение.“
Аз имам лек, сговорчив характер.
Вниквам в настроението на другите и променям плановете си в зависимост от това, какво им е нужно.
Аз съм спокойна и невъзмутима.
Не страдам от повишено самомнение.
Често ме викат, за да разредя обстановката.
Смятам, че трябва да се върви по пътя на най-малкото съпротивление.
Намирам различни начини да се разсея след неприятна за мен работа.
Какви са те в действителност?
Топли, дружелюбни, уравновесени и въздействат успокояващо върху околните. Често пъти ги викат да потушат кавгата. За нищо не си струва човек да се притеснява – ето тяхното отношение към живота. Те могат да изглеждат лениви. Лесно променят мнението си, без да са сигурни, че това им е от полза. Обичат старите си приятели, както и да се потопяват в своя малък свят.
От какво имат нужда?
Има смисъл да се научат да не се крият на заден план и да не скриват яда си.
Какво можете да им кажете?
Достатъчно е да насочите вниманието им към това, че те странят от онова, което им е важно и необходимо.
Абонамент за:
Публикации (Atom)