Зелева салата със сирене

1 зелка
една връзка магданоз
200гр. сирене
2/3 ч.чаша ниско маслена майонеза
2 суп.лъжици Дижонска горчица
1/2 ч.лъжица сол
2 ч.лъжици оцет

Нарежете зелката сложете я в салатна купа. Прибавете нарязания магданоз.
Смесете майонезата, горчицата, солта и оцета.
Полейте отгоре зелевата салата, разбъркайте, поръсете отгоре със сирене и отново разбъркайте.

Публикувано от ghost13

Сродни души

Понякога целият ни живот или част от него минава в търсене на Сродна Душа, т.е. нашата “половинка”, с която да се слеем в едно цяло. Тази “сродна душа” ще ни обича и безусловно ще се грижи за нас по начин, по който никой друг не би могъл…

Независимо по какъв начин сме свързани с духовната си половинка – чрез брак, сексуална или роднинска връзка, или приятелство – в редица случаи изживяваме цяла палитра от чувства, осъзнавайки, че срещата ни в този живот е кармично предопределена…и ни свързва цяла верига минали животи, в които сме били заедно – по един или друг начин… и в този контекст се подразбира негласното ни съгласие да се срещнем отново в други животи, т.е. земни въплъщения.

Всеки има своя Сродна Душа и често повече от една, което се обяснява с това, че в продължение на много минали инкарнации /предишни животи/ сме срещали неведнъж с Любовта… Много въпроси и противоречия излизат на повърхността при срещата ни с тези Сродни Души, с които ни свързва общо кармично минало.

В настоящия живот те могат да бъдат женени/омъжени за друг, да бъдат от същия пол като нас, да бъдат “обречени” на безбрачие или подложени на някакъв вид ограничение - от тях самите или поради външни обстоятелства, да бъдат членове на нашето семейство като майка, баща, брат/сестра или други роднини, а могат да бъдат просто…недостижими… и те са свободни да направят своя съзнателен избор да се слеят с нас в този живот. Често се случва много фактори да ни възпрепятстват да реализираме такъв вид обвързване, както и немалко дилеми да бъдат осъзнати, преди наистина да разпознаем в тях своята духовна половинка –огледално отражение от противоположния пол.

Ако не следваме основния си духовен път, нашата Сродна Душа на този етап може да бъде само еквивалент на енергията, която е вътре в нас /и съответно която бива проектирана в заобикалящия свят/ на тази фаза от еволюционното ни развитие. В повечето случаи тази идея трудно се приема поради факта, че никой от нас не иска да допусне, че в момента, т.е. “тук и сега” – в настоящия живот - не функционира на най-високото си духовно ниво. Но понякога наистина не сме…

Животът ни предизвиква да преминем през редица фази, черни дупки, ограничения във физически, материален план, семейни задължения, отговорности и забрани/табута. И в този момент привличаме и биваме привлечени от партньор, който е готов да посрещне тези нужди, когото сме склонни да приемем за Сродна Душа… като на всяка поредна нова фаза от еволюционното си развитие ние продължаваме да ги привличаме – всеки път различни в зависимост от емоционалните ни и духовни нужди на даден житейски етап.

Много хора изпитват чувствен и сексуален магнетизъм като често го разбират погрешно, мислейки, че това е енергия на Сродните Души… В астрологията Сродните Души имат силна връзка с Нептуновия архетип, който създава ИЛЮЗИЯ за БЕЗУСЛОВНА/РОМАНТИЧНА ЛЮБОВ…и по дефиниция това отхвърля ЛИБИДОТО или сексуалното желание… Това не предполага обаче, че сексът със Сродна Душа винаги е илюзия…

Когато постигнете сексуално единение/сливане със своята Сродна Душа, чието духовно ниво е равностойно на нашето, добивате усещане за /образно казано/ звън на райски камбанки, космическо свързване и духовно просветление…и много повече от едно обичайно сексуално чувство – ще ви обземе чувство за цялостност и завършеност, макар че сексът не е във фокуса на Сродните Души.

И всички тези чувства продължават обикновено от 6 месеца до 2 години, когато наистина живеете с тази персона, което може да бъде сравнено с едно състояние на пълно щастие и блаженство, докато не осъзнаете ОТГОВОРНОСТТА да БЪДЕТЕ ЗАЕДНО по пътя на еволюционното развитие на двете Души.

От гледна точка на езотеричните науки съществува хипотеза, че притежаваме Космическа памет преди да се появим /в поредното си земно въплъщение/ на тази планета. Имаме план, или по-точно казано, Душата има план, който предвижда да се срещнем с хора, които да ни помогнат да създадем баланс… Също имаме и недовършени задачи по отношение на другите – и тези важни за нас хора идват в живота ни в различни въплъщения и роли, защото ние имаме НУЖДА от тях… или идват в полезрението, фокуса на нашия живот на определена фаза от нашето развитие.

Но необходимостта да създадем цялостна, завършена връзка с другия в този живот не означава обаче, че този човек е нашата Сродна Душа… Можете да правите предположения дали сте срещнали своята Сродна Душа въз основа на следното:
Двамата сте на едно и също духовно ниво
Двамата обичате и давате безкористно и с безусловен респект един към друг;
Двамата признавате правото на другия на свобода да се развива независимо дали ще сте заедно или разделени;
Двамата имате цялостно разбиране и подсъзнателен усет за това на кой стадий от еволюционното си развитие се намира другият.

Усещате едно естествено чувство на доверие и любов в момента, в който срещнете за първи път своята Сродна Душа. Това наистина е ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА и високо ДУХОВНА връзка, често съпроводена със силна емпатия и телепатия, т.е. ПОДСЪЗНАТЕЛНО РАЗБИРАНЕ НУЖДИТЕ НА ДРУГИЯ. По този начин усещате всички емоционални/психически/ме­нтални състояния на другия без въпроси и съмнения…

Сродна Душа НЕ е човек, който:
злоупотребява с вас;
който ви мами и предава;
който ви използва;
който ви манипулира;
който ви обсебва и иска да ви притежава;
който ви ревнува;
който ви изтощава/потиска емоционално, психически или ментално…

Когато имаме чувството, че се намираме на кръстопът в една връзка с човек, за който имаме усещане, че е нашата истинска Сродна Душа… да речем с който сме близки приятели от N години, но съществува съзнателна или несъзнателна емоционална бариера от страна на единия или другия, наречена СТРАХ ОТ ОБВЪРЗВАНЕ… Ако наистина това е вашата Сродна Душа, НЯМА СТРАХ… нито каквото и да било… НЯМА ЧУВСТВО ЗА НЕСИГУРНОСТ с истинската ни Сродна Душа – дори ди ни разделят хиляди километри един от друг или ангажименти спрямо друг човек… или дори да сме привлечени сексуално /или емоционално/ от друг и същевременно да се чувстваме привързани и към двамата.

По дефиниция всеки от нас има Сродна Душа, с която има да приключва важна задача в този живот. Загубата на този човек се изживява особено болезнено и дълбоко. Независимо от обстоятелството, че човекът си е отишъл, продължаваме да го обичаме и да се надяваме, че ще се върне… дори и в някой следващ живот…

В някои случаи наши Сродни Души могат да бъдат и родителите ни или това са Души, с които имаме много интензивна кармична обвързаност. От психологическа гледна точка редица инцести се случват на база на първичното подсъзнателно привличане родител-дете поради неправилно управляване на енергиите… но е твърде сложно за обяснение…

Възможно е да срещнете Сродна Душа, която обаче да не разпознаете в продължение на много години… и впоследствие, доста по-късно да го осъзнаете, когато сте ГОТОВИ за това. Обикновено този тип връзки не се усещат съзнателно преди навършване на приблизително 30-годишна възраст или след първото сатурново завръщане. Спорен е въпросът доколко е възможно да се постигне идеална хармония. Целта е да се постигне БАЛАНС, защото полярностите са много важни.

Понякога имаме чувството, че сме срещнали сродната си душа, когато и двамата усещаме силна връзка – емоционална, духовна, като не е задължително връзката да се основава на физическо привличане. Всъщност тук акцентът не е върху чувствената ни страна… връзката между две Сродни Души е много повече от ментална/емоционална – тя продължава дори след като физическата връзка е прекъсната.

Предполага се, че възрастта не е от особено значение в такъв тип връзки между двама души. Често възрастта е доста относително понятие… Когато с някой ни свързва кармичен дълг от минала инкарнация, това не означава обаче, че този човек е нашата Сродна Душа – в този случай най-вероятно има недовършени задачи от минали животи и за двете страни. Ключът е в интензивността на чувството, което ни свързва и ще последваме устрема си до там, докъдето ни е позволено от Съдбата с оглед на конкретната задача /мисия/ на това земно въплъщение… Дори когато чувството е много силно и завладяващо, трябва да сме готови да позволим на този важен за нас човек да си отиде, когато пожелае, ако той не иска обвързване… всъщност привързаността ни от минали инкарнации отново и отново ни кара да се прераждаме и да се връщаме тук, на Земята…

На всеки от нас поне веднъж му се е случвало да усети една тайнствена и необяснима телепатична връзка с друг човек. Срещаме го в момента, в който и двамата имаме особено силна подсъзнателна нужда един от друг. Дали той/тя е допълващата ни половинка, дали може да бъде приет/приета като Сродна Душа? Този човек ще бъде до нас, докато е необходимо, докато се усеща тази нужда от двамата…впоследствие обаче може и да си отиде… Трябва да ценим тези Души, които са дошли тук, за да бъдат до нас, и vice versa, т.е. заради които ние сме дошли на този свят. Това наистина ни натъжава – да осъзнаем, че не можем да бъдем завинаги заедно… Те идват при нас на конкретен етап от живота, след това си заминават…

Тези Души, с които сме свързани духовно, емоционално, ментално, може да са някъде около нас… във времето и пространството… дори може да усещаме много интензивна връзка с тях, но не е задължително да се срещнем с тях… в реалния живот…

Съществува хипотеза, че колкото Душата ни е по-еволюирала, толкова повече сродни души може да срещнем по пътя си… Някои от тези връзки обаче не са социално приемливи от гледна точка на обществения морал, етични норми, нравствени предубеждения или табута. Когато две Души са свързани по особено силен и интензивен начин, те са склонни да игнорират общественото мнение /или това на родителите, социални и семейни табута/ и да бъдат заедно независимо от това колко са различни – “различни” от гледна точка на обществото…

В духовния свят моралът и етиката нямат нищо общо с дефинициите за “социална приемливост” и рамките, в които ги поставя обществото. Ние се сливаме в едно след смъртта си, т.е. след като напуснем физическия свят… смъртта е само началото…

Когато изживяваме особено проблемна връзка, носеща болка и фрустрация за единия или за другия /а може би и за двамата/, сме изправени пред необходимостта да се доверим на интуитивното си чувство и да осъзнаем, че болката е неразделна част от пътя на еволюционно развитие на Душите.

Източник: Гледай с очите на любовта

Любовта - отговорът на проблема за човешкото съществуване

Ерих Фром (1900-1980) е един от най-големите мислители на XX век в областта на психологията, философията и социалните науки. Опирайки се на идеите на психоанализата, екзистенциализма и марксизма, той се стреми да разреши основните противоречия на човешкото съществуване. Изход от кризата на съвременната цивилизация той вижда в създаването на “здраво общество”, основано на принципите и ценностите на хуманистичната етика.
Ерих Фром е роден през 1900 г. във Франкфурт на Майн и е единствено дете на родители евреи.
Фром получава добро начално образование. Гимназията, в която изучава латински, английски и френски език, пробужда у юношата интерес кам старозаветните текстове.
За разлика от Фройд, Юнг и Адлер, Фром няма медицинско образование. През 1918 той почва да учи психология, философия и социология, първо във Франкфуртския, а след това във Хайделбергския университет. Негови учители са Макс Вебер, Карл Ясперс, Хенрих Рикерт. Фром рано се запознава с философските текстове на Карл Маркс, които го привличат преди всичко с идеите на хуманизма, разбиран като пълна свобода на човека и създаване на възможности за неговото себеизразяване.
Друг много важен източник на личните и професионални интереси на Фром са теориите на Зигмунд Фройд, с които той се запознава през 20-те години на XX век, най-вече благодарение на първата си жена – Фрида Райхман, която е учен и психоаналитик.
През 1933 г. той напуска Германия и се премества в Чикаго, а след това в Ню-Йорк, където заедно с Макс Хоркхаймер изучават социално-психологическите проблеми на авторитарността. Програмата се нарича “Авторитет и семейство”. Въз основа на резултатите от тези изследвания Фром пише книгата “Бягство от свободата” (1941), с която става известен в Америка. В нея се разкрива голямото значение на методите, с които обществените сили и идеологии формират структурата на характера на индивида. Това направление е развито и в следващите му книги, за което получава членство в Международната психоаналитична асоциация.
През 1945 г. Фром става сътрудник в Иститута по психиатрия “Уилям Алънсън Уайт”. След това чете лекции в много университети в САЩ и заема длъжността професор по психиатрия в Националния университет в Мексико – от 1949 до 1965 г.
В началото на 60-те години, тоест много преди в политиката да се заговори за разведряване на международните отношения, най-вече тези между двете свръхсили САЩ и СССР, Фром пише за необходимостта от здраво рационално мислене в името на безопасността и мира в целия свят. През есента на 1962 г. Фром пристига в Москва и взима участие като наблюдател в коференция по разоръжаването.
Също така, той организира конференция по проблемите на хуманизма, в която взимат участие Е. Блох, Б. Ръсел, Г. Маркузе, И. Фетчър и много други. Хуманистите получават възможността да формулират главната цел на хуманистичния социализъм: създаване на условия за самореализация на свободния, разумен и обичащ човек. Ерих Фром смята, че хуманистичният социализъм е несъвместим с бюрократичната система, консуматорското общество, материализмът и бездуховността.
През 60-те години Фром пише своята научна автобиография – “Отвъд веригите на илюзиите” (1962), а също така и най-важните за него трудове: “Психоанализа и дзен-будизъм” (1960) и “Душата на човека” (1964). В края на 60-те и началото на 70-те той се заема да изследва корените на човешката агресивност и нейните типове. Резултат от петгодишния му труд са книгите “Революция на надеждата” (1968) и “Анатомия на човешката деструктивност” (1973). В последната, въз основа на анализа на характерите на Хитлер и Сталин, се разглеждат всестранно различните личностни и социални фактори, които възпитават у хората садистки и деструктивни наклонности. В книгата “Забравеният език” се анализира символизмът в сънищата, приказките и митовете и се критикуват като едностранни теориите на Фройд и Юнг. В това произведение Фром излага възгледа, че символният език е универсалният език, благодарение на който човешката раса се развива. Популярността на Фром в Европа достига своя апогей след публикацията на последната му голяма книга “Да имаш или да бъдеш” (1976).
Фром става известен като представител на неофройдизма, опитващ се да свърже идеите на Фройд с марксизма. Признавайки главните концепции на психоанализата, той поставя основния акцент върху социалните фактори и предполага, че именно те определят съдържанието на човешкия живот. Фром смята, че както капитализма, така и комунизма превръщат човека в робот. Общества, основаващи се на натрупването на богатство, и общества, характеризиращи се с тоталитаризъм, не могат да бъдат удовлетворителен модел за социално развитие. Обществото трябва да бъде такова, че човек да се възприема като субект на собствените си сили и да има възможност да преодолее своята природа посредством творчество, а не посредством разрушение. Човекът трябва да е свързан с човека не с кръв и кал, а с любов, братство и солидарност.
Именно любовта към човека е темата, която се намира в центъра на социално-философската концепция на Фром. Тази концепция той развива в своята книга “Изкуството да обичаш”(1956), която в продължение на много години е бестселър и е преведена на 25 езика, включително китайски, корейски, индонезийски, исландски. На английски език книгата е преиздавана няколко пъти, а тиражите й надхвърлят 5 милиона екземпляра.
Тази книга цели да покаже, че любовта не е чувство, което човек лесно може да си позволи, независимо от степента на зрялост, която е достигнал. Тя иска да убеди читателя, че опитите му да обича са обречени на провал, ако не се опита най-дейно да развие своята цялостна личност, за да достигне съзидателна насоченост. Удовлетворение в личната любов не може да бъде достигнато без способността да обичаш ближния си, без искрено смирение, без смелост, вяра и дисциплина.
Поради тази причина Фром съвсем основателно поставя въпроса “Изкуство ли е любовта?”. И отговорът му е положителен, въпреки мнението на повечето хора, че няма какво повече да научат за любовта. Според Фром тази странна нагласа се дължи на няколко предпоставки, които поотделно или в съчетание я поддържат:
1.) Повечето хора виждат проблема за любовта преди всичко като това да бъдат обичани, а не да обичат и да са способни на любов. Главният въпрос за тях е как да получат любов и как да станат привлекателни за околните, смятайки, че това може да се постигне чрез грижи за външния вид, добри обноски, вежливост, богатство, власт и т.н
2.) Смята се, че проблемът относно любовта е проблем на обекта, а не проблем на способността. Повечето хора мислят, че да обичаш е лесно, но че е трудно да намериш подходящия обект, когото да обичаш и който да те обича. В съвременното общество “любовта” е сделка, чувството за влюбване се развива обичайно само по отношение на такива човешки качества (популярни и търсени на пазара за личности), които са в обхвата на собствените възможности за размяна.
3.) Първоначалното преживяване за “влюбване” се смесва с постоянното състояние да бъдеш влюбен, с “пребъдването” в любовта. Но уви, първоначалната еуфория и върховно щастие, предизвикани от срутването на преградите и внезапната близост между двама чужди един на друг души, скоро отстъпват място на разочарованията и взаимното отегчение, които настъпват в процеса на взаимно опознаване. Но в началото те не знаят всичко това и приемат своята “лудост” един по друг като доказателство за силата на своята любов, докато всъщност това доказва единствено степента на дотогавашната им самота.
Преобладаващата представа за любовта е, че да обичаш е най-лесното нещо, въпреки множеството доказателства за противното. “Надали има някоя друга дейност, някое друго начинание, което да започва с такива огромни надежди и очаквания, ала при все това да се проваля толкова често като любовта” И има само един адекватен начин за преодоляване провала на любовта – да се изследват причините за този провал и да се изясни значението на любовта. Първата стъпка за това е да осъзнаем, че любовта е изкуство – ако искаме да се научим да обичаме, трябва да действаме по същия начин, както ако желаем да усвоим всяко друго изкуство, например музиката, живописта, дърводелството, медицината. Това се постига чрез овладяването на теорията и усъвършенстването на практиката – а усъвършенстването трябва да бъде висш приоритет и нищо в света да не се поставя над изкуството. Може би именно това е отговорът на въпроса защо, въпреки множеството провали, малцина се опитват да усвоят изкуство да обичат – защото въпреки дълбоко вкоренения копнеж за любов, почти всичко останало се смята за по-важно от любовта – успехът, престижът, парите, властта. Почти цялата енергия използваме, за да научим как да постигаме тези цели, и почти никаква – да изучим изкуството на обичането. Въпреки това, Фром си поставя целта да ни помогне да го направим, разглеждайки и обсъждайки теорията и практиката на любовта.
Всяка теория за любовта трябва да започне с теория за човека и човешкото съществуване. Произхождайки от животинското царство, човекът е превъзмогнал природата, но веднъж изтръгнат, вече не може да се върне при нея. Веднъж изхвърлен от рая, който всъщност е състояние на първоначално единение с природата, херувим с огнени мечове му препречва пътя назад. Човек може да върви само напред, развивайки своя разум, откривайки една нова, човешка хармония, вместо безвъзвратно загубената предчовешка такава.
Човекът е надарен с разум - той е същество със самосъзнание и осъзнава себе си, своите ближни, своето минало и бъдещите си възможности. Това съзнание за себе си като обособена същност за краткия му собствен живот, за факта, че се явява на света и си отива от света не по своя воля, за това, че ще умре преди любимите си същества или те – преди него, осъзнаването на неговите самотност и изолираност, съзнанието за безпомощността му пред силите на природата и обществото – всичко това прави неговото обособено, изолирано съществуване един непоносим затвор. Ако не успее да се освободи от този затвор, да излезе навън, приобщавайки се по някакъв начин към хората, към света навън, той би загубил разсъдъка си.
Човекът - през всички епохи и във всички култури - се изправя пред решаването на един и същи въпрос: как да преодолее отделеността, как да достигне единение, как да трансцендира своя собствен индивидуален живот и да намери хармония. Въпросът е все същият за първобитния пещерен човек, за бродещия със стадата си номад, за египетския селянин, за финикийския търговец, за римския войник, за средновековния монах, за японския самурай, за съвременния чиновник и за фабричния работник. На въпроса може да се отговори чрез анимизъм, чрез човешки жертвоприношения или военни завоевания, чрез отдаване на лукса, чрез аскетично себеотрицание, чрез всепоглъщащ труд, чрез художествено творчество, чрез любов към Бога и чрез любов към Човека.
Един от пътищата за постигането на тези цел представляват всевъзможните оргиастични състояния. Те могат да имат формата на самопредизвикан транс, понякога с помощта на опиати. Доколкото пък тези ритуали се извършват колективно, добавя се и чувството за сливане с групата, което прави това решение още по-действено. Тясно свързано, а много често и съчетано с това оргиастично решение, е сексуалното преживяване. Оргазмът може да породи състояние, близко до транса или до въздействието на определени наркотици. Обреди на колективни сексуални оргии са били част от множество първобитни ритуали. Както изглежда, след оргиастичното преживяване човек може известно време да живее без твърде много да страда от своята отделеност. Но постепенно напрежението от безпокойството се засилва и отново бива притъпено чрез повторното извършване на ритуала.
Формите, които индивидът избира в една неоргиастична култура, са алкохолизъм и наркотично пристрастяване. Противно на участващите в обществено предначертаните решения, такива индивиди страдат от чувство за вина и угризения на съвестта. Макар че се опитват да избягат от изолацията, намирайки убежище в алкохола или опиатите, те се чувстват още по-изолирани след като оргиастичното изживяване премине и това ги подтиква да прибягват до него с нарастваща честота и интензивност. Малко по-различно от това е обръщането към сексуалното оргиастично решение. Донякъде това е естествена и нормална форма за преодоляване на отделеността и частичен отговор на проблема за изолацията. Но при много хора, при които чувството за отделеност не се облекчава по други начини, търсенето на сексуален оргазъм придобива функция, която не го различава особено от алкохолизма и наркоманията. То става отчаян опит за бягство от тревогата, предизвикана от отделеността и довежда до все по-нарастващо усещане за отделеност, тъй като сексуалният акт, лишен от любов, никога не хвърля мост над пропастта между две човешки същества, освен само за миг.
В съвременното западно общество единението с групата е преобладаващият начин за преодоляване на отделеността. Това е единение, в което индивидуалното “Аз” до голяма степен изчезва и където целта е да принадлежиш към стадото. Щом съм като всички останали, щом нямам чувства и мисли, които да ме правят различен, щом се придържам в поведението, облеклото, идеите към образеца на групата, аз съм спасен; избавен съм от ужасяващото преживяване на самотност. За да постигнат такова подчинение, диктатурите използват заплахи и терор; демокрациите си служат с внушения и пропаганда. Между двете обществени системи обаче има една огромно разлика. При демокрациите е възможно неподчинение и то по никакъв начин не отсъства напълно; при тоталитарните системи, отказ от подчинение може да се очаква само от малцина необикновени герои и мъченици. Но въпреки това различие демократичните общества показват огромна степен на конформизъм. Неговата причина лежи в това, че трябва да има отговор на стремежа към единение и ако няма друг или по-добър начин, тогава единението на стадния конформизъм става господстващо.
Повечето хора дори не осъзнават своята потребност да бъдат конформисти. Те живеят с илюзията, че следват своите собствени идеи и наклонности, че са индивидуалисти, че са стигнали до своите мнения вследствие на собственото си мислене и само по една случайност техните идеи съвпадат с онези на мнозинството. При тях единомислието служи като доказателство за правотата на “техните” идеи.
В съвременното капиталистическо общество, казва Фром, значението на понятието “равенство” се е променило. Чрез “равенство” се обозначава равенството на автомати, на хора, които са загубили своята индивидуалност. Равенство означава не “единство”, а “еднаквост”.
“Човекът работи “от девет до пет”, той е част от работната сила или от бюрократичната машина, съставена от чиновници и мениджъри. Той почти не проявява лична инициатива, неговите задачи са предписани от организацията на работата; дори почти няма разлика между стоящите най-високо и най-ниско в йерархията. Всички те изпълняват задачи, предписани от цялостната организационна структура – с предписана скорост и по предписан начин. Дори чувствата са предписани: ведрост, толерантност, надеждност, амбиция и сговорчивост. Също така рутинизирани са забавленията, макар и не по толкова драстичен начин. Книгите се подбират от читателски клубове, филмите – от собствениците на филмови студиа и киносалони, които заплащат рекламите; останалото също е стандартизирано: неделната разходка с колата, гледането на телевизия, играта на карти, социалните събирания. От раждането до смъртта, от понеделник до понеделник, от сутрин до вечер – вдсички дейности са рутинизарин и отнапред създадени. Как попадналият в тази мрежа на рутината да не забрави, че е човек, уникален индивид, комуто е даден сам този единствен шанс да живее, с надежди и разочарования, със скръб и страх, с копнеж за любов и с ужаса от нищото и отделеността?” – пита Фром и звучи смайващо съвременно, въпреки половинвековната давност на думите му.
Трети път за достигане на единение е творческата активност, все едно дали е на художника или на занаятчията. Във всеки вид творческа дейност, творецът се съединява със своя материал, който представлява светът извън него. Това обаче важи само за съзидателната дейност – работата, при която аз планирам, произвеждам, виждам плодовете на своя труд.
Уви, едиението, достигнато в творческата дейност, не е междуличностно; единението, достигано при оргиастично сливане, е мимолетно; единението, постигнато чрез конформизъм, е само псевдо-единение. Затова те са само частични отговори на проблема за съществуването. Пълният отговор е достигането на междуличностно единение, сливане с друго човешко същество в любовта.
“Това желание за междуличностно сливане е най-могъщият стремеж у човека. Това е изконната страст, силата, която споява човешкия род, клана, семейството, обществото. Провалът тя да бъде достигната води до лудост или унищожение – твоето собствено или на други човешки същества. Без любов човечеството не би могло да съществува нито ден.”
Фром си задава обаче въпроса какво все пак представлява истинската любов:
“Ако наречем постигането на междуличностно единение “любов”, се изправяме пред сериозно затруднение. Единение може да се постигне по различни начини – като различията не са по-маловажни от общото за различните форми на любов. Дали трябва всички те да бъдат наричани “любов”? Или би трябвало да запазим думата “любов” само за определен вид единение – онзи, който е бил идеалната добродетел през последните четири хиляди години за всички велики хуманистични религии и философски системи на Запада и Изтока?
Дали под любов разбираме зрелия отговор на проблема за съществуването, или говорим за онези незрели форми на любов, които могат да бъдат наречени симбиотично единение?”
Симбиотичното единение има своя биологичен образец във връзката между бременната майка и зародиша. Те са две същества, образуващи едно цяло. Зародишът е част от майката, получава всичко необходимо от нея. Тя всъщност е неговият свят; храни го и го закриля, но собственият й живот също е повлиян от него. При психическото симбиотично единение двете тела са независими, но психологически между тях е налице същият вид връзка.
Пасивната форма на симбиотичното единение е подчинението или ако използваме клиничния термин – мазохизмът. Мазохистът бяга от непоносимото чувство за изолираност и отделеност, правейки себе си неделима част от другиго, който го ръководи, напътства, закриля; той всъщност е неговият живот и въздух.
Индивидът се отказва от своята цялостност, превръща се в инструмент на някого или нещо извън него самия; той няма защо да решава проблема за съществуването чрез съзидателна дейност.
Активната форма на симбиотично единение е господството или ако използваме психологичния термин, съответстващ на мазохизма – садизмът. Садистът иска да избяга от своята самота и от чувството си за затвореност, като прави другиго неделима част от самия себе си. Той се самовъзвисява и самоутвърждава, включвайки в себе си другиго, който му се покланя.
Садистът командва, експлоатира, наранява, унижава, докато мазохистът бива командван, екплоатиран, нараняван, унижаван. От реалистична гледна точка тази разлика е съществена, обаче в по-дълбок емоционален смисъл, разликата далеч не е толкова важна, колкото общото между тях: сливане без цялостност.
За разлика от симбиотичното единение зрялата любов е единение при условието на запазване целостта на личността, на индивидуалността. Любовта е действена сила в човека, сила, която срутва преградите между хората, съединява ги един с друг, любовта кара човека да превъзмогне чувството си на изолираност и отделеност, позволявайки му да бъде самият той, да съхрани своята цялостност. При любовта е налице парадоксът, че две същества стават едно цяло, обаче си остават две. Любовта е дейност, а не пасивен афект; тя е “участвам”, не “хлътвам”. Най-общо казано, действеният характер на любовта може да бъде изразен с твърдението, че да обичаш, означава преди всичко даване, а не получаване.
Какво е даване? Макар че отговорът на този въпрос изглежда прост, той е пълен с двусмислици и затруднения. Най-широко разпространената заблуда е онази, която приема, че да даваш означава, “да се откажеш от” нещо, да се лишиш от нещо, да го пожертваш. Само онзи, чийто характер не се е развил отвъд нагласата на получаването, експлоатирането, скъперничеството, преживява акта на даването по този начин. Пазарно ориентираният индивид е готов да дава, но само в замяна на получаване; ако дава без да получава, той би се почувствал измамен. Хората, чиято основна нагласа е несъзидетелната, възприемат даването като обедняване. Затова повечето хора от този тип отказват да дават.
За съзидателния индивид даването има съвсем различно значение. Даването е висшият израз на могъщество. “Чрез самия акт на даването, аз преживявам своята сила, своето богаство, своята власт. Това преживяване на нарастнала жизненост и могъщество ме изпълва с радост. Аз се чувствам преизпълнен, щедър, жив, значи – щастлив.” Даването радва повече отколкото получаването не защото е лишаване, а защото актът на даването изразява твоята истинска жизненост.
В областта на материалното да даваш означава да си богат. Богат не е онзи, който има много, а онзи, който дава много. Онзи скъперник, който се разкъсва от тревоги да не загуби нещо, е психологически погледнато бедняк, независимо колко има. Който може да дава от себе си, е богат. Той се преживява като човек, способен да допринесе с нещо за другите. Само лишеният от всичко, отиващо отвъд нужното за задоволяване елементарните необходимости на съществуването, не може да се наслади на акта да дава материални неща.
Най-важната област на даване обаче не е материалното, а собствено човешкото царство. Какво дава един човек на друг човек? Той дава самия себе си, най-ценното, което има - своя живот. Това не означава непременно, че жертва живота си за другия, а че го дарява с жизнената си искрица, той му дава от своите радост, интерес, разбиране, знания, чувство за хумор, тъга – всички изрази и прояви на онова, което го прави жив. Така давайки от своя живот, човек обогатява другия, засилва неговата жизнеспособност, засилвайки собствената си жизнеспособност. Човек не дава, за да получи; самото даване е висша радост. Но давайки, човек не може да не пробуди за живот нещо у другия, и пробуденото за живот се връща обратно при него; даваш ли от сърце, със сигурност ще бъдеш овъзмезден. Да даваш означава да подтикнеш и другия да го прави и тогава двамата споделяте радостта от онова, което сте създали. В акта на даването нещо се ражда и двамата участници са благодарни заради сътвореното за тях.
Способността да обичаш като акт на даване зависи от характеровото развитие на личността. Тя предполага достигането на предимно съзидателна ориентация; при нея индивидът е превъзмогнал зависимостта, нарцистичното всемогъщество, желанието да използва другите или пък да трупа, той е добил увереност в своите собствени човешки сили, смелост да разчита на силите си за постигането на своите цели. При липсата на тези качества той ще се страхува да се отдава – значи да обича.
Освен чрез елемента на даването, действеността на любовта се проявява и чрез това, че тя винаги предпоставя някои основни съставки, общи за всички нейни форми. Те са следните: грижовност, отговорност, уважение, знание.
Това че на любовта е присъща грижовност, намира най-ярък израз в любовта на майката. Никакви уверения за любов не биха ни убедили в чувствата на майката, ако видим, че тя не се грижи за детето, ако е немарлива в храненето, къпането, или нехае за физическото му добруване. Любовта е действена загриженост за живота и благото на онова, което обичаме. Там, където такава действена загриженост липсва, там няма и любов. Човек обича онова, за което се грижи, и се грижи за онова, което обича.
Грижовността и загрижеността предполагат още една черта на любовта – отговорността. Но отговорността в нейния истински смисъл е напълно доброволен акт; това е моят отклик на изразените или неизразени потребности на друго чевешко същество. Да бъдеш “отговорен”, означава да си способен и готов да “откликнеш”. Любящият човек откликва. Братовият му живот не е работа само на неговия брат, а и негова собствена. Той се чувства отговорен за ближните си по същия начин, както се чувства отговорен за себе си. Тази отговорност при майката и нейното бебе се отнася предимно до грижите за задоволяването на физическите потребности. При любовта между възрастни тя се простира главно върху психичните потребности на другия човек.
Отговорността лесно би могла да се изроди в господство и притежателство, ако я нямаше третата съставка на любовта – уважението. Уважение не означава страх и преклонение; то означава способността да прозреш истинската същност на човека, да осъзнаеш неговата неповторима индивидуалност. Уважение означава загриженост другият да израства и се развива такъв, какъвто е. Оттук уважение означава отсъствие на експлоатация. Аз искам любимият човек да израства и да се развива заради самия себе си, а не така, че да ми угоди. Ако го обичам, аз се чувствам едно цяло с него или с нея, но с него такъв, какъвто е, а не такъв, от какъвто имам нужда, като обект за мое ползване. Явно уважението е възможно само ако аз съм достигнал независимост; ако мога да стана и да вървя самостоятелно, без да трябва да господствам и да експлоатирам другито. Уважение съществува само върху основата на свобода – “Любовта е дете на свободата”, както казва една стара френска песен; любовта е рожба на свободата, и никога – на господството.
Не е възможно да уважаваш някого, ако не го познаваш – ако не се направляват от знание, грижовността и отговорността биха били слепи. Знанието пък би било празно, ако не е мотивирано от загриженост. Има много пластове на познаването; онова знание, което е аспект на любовта, не остава по париферията, а прониква до сърцевината. Ала това е възможно само когато престъпя отвъд своя егоизъм и погледна другия с неговите очи.
Изконната потребност да се слееш с друго човешко същество, така че да престъпиш отвъд затвора на своята отделеност, е родствена на друго собствено човешко желание – да опознаеш “тайната на човека”. Както животът в своите чисто биологични аспекти е чудо и тайноство, така също и човекът в неговата човешка същност е неразгадаемо тайнство за себе си самия и за своя ближен.
Тъкмо в копнежа да проникнем в тайната на човека – негова, а значи и наша собствена – се крие съществена движеща сила за дълбочината и интензивността на жестокостта и разрушителността.
При децата често виждаме съвсем открито този път към знанието. Детето взема предмета и го разчупва, за да го опознае; или пък разкъсва животинче; жестоко откъсва крилцата на пеперудата, за да я опознае, да разбули нейната тайна. Зад жестокостта стои един по-дълбок мотив; желанието да опознаеш тайната на нещата и на живота.
Другият път към опознаване на “тайната” е любовта. Любовта е действено проникване в същността на другия, при което желанието за познание се усмирява от единението. Чрез акта на единението опознавам теб, самия себе си, всички – но не “зная” нищо. Зная по единствения възможен за човека начин да опознае живото – чрез единението, не чрез някакво знание, което мисълта може да ни даде. Любовта е единственият път към познанието, който чрез акта на единение дава отговор на моите въпроси. В акта на любовта, в акта на себеотдаването, в акта на проникване в другия, аз себенамирам, откривам себе си, откривам нас двамата, откривам човека.
Копнежът да опознаем самите себе си и нашите ближни е бил изразен в делфийското мото: “Познай себе си.” Той е движещата сила на цялата психология. Но доколкото стремежът е да опознаем човека в дълбочина, неговата съкровена тайна, желанието никога не може да бъде осъществено само чрез обичайното познание, познание само чрез мисълта. Дори да знаехме за себе си хилядократно повече, пак никога не бихме стигнали до дъното. Бихме останали за себе си самите загадка, каквато биха оставали за нас и нашите ближни. Единственият път към пълно познание се състои в акта на любовта: този акт отива отвъд мисълта и отвъд думите. Това е дръзкият скок към преживяването на единението. Но знанието в мисълта, тоест, психологическото познание, е необходимо условие за пълно опознаване в акта на любовта. Трябва да познавам другия човек и самия себе си обективно, за да мога да съзра неговата реалност или по-скоро да превъзмогна илюзиите – ирационално изкривената си представа за него. Само ако познавам едно човешко същество обективно, мога да го позная в съкровената му същност, в акта на любовта.
Грижовността, отговорността, уважението и познанието са взаимозависими. Те са синдром на нагласи, които би трябвало да са налице при зрелия човек; тоест – при човека, който развива продуктивно своите собствени способности, който иска да има само онова, за което се е трудил, който е изоставил нарцистичните блянове за всезнание и всемогъщество, който е постигнал смирение, основано върху вътрешната сила, която само една същински съзидателна активност може да даде. Само благодарение на съзидателната активност можем да придобием тази вътрешна сила, която ще ни помогне да овладеем най-великото човешко изкуство – изкуството да обичаме.

ПСИХОЕМОЦИОНАЛНИ АРХЕТИПОВЕ ПРИ БАХОВОТО ЦВЕТОЛЕЧЕНИЕ

(Подреждането е според основната типологична класификация на д-р Бах, а номерата -според последователността на средствата в класическите комплекти)

Страх

№2. Трепетлика (Populus tremula, Aspen). Въздейства върху ужаса от неизвестното - това е дифузното и неясно безпокойство. Сънят на такива хора е неспокоен (бълнуват), понякога се разтреперват под въздействие на собствените си мисли, страхуват се от невидими сили, от тъмнина, насилие и смърт. Фаталисти са. Могат да съобщят и за „халюцинации", въпреки че това обикновено са проекции на твърде яркото, плашещо въображение. По духовния път лекът е важен при дисхармония между степента на „отваряне" и способността тя да се реинтегрира в стабилно (центрирано) равновесие. Физически „Трепетликите" могат да страдат от отслабен имунитет с трески, кашлици, цистити, нарушено храносмилане с подуване на корема от газове и др. Това е едно от най-често предписваните Бахови средства, често се комбинира с Гарвански лук.
№25. Червен конски кестен (Aesculus carnea, Red Chestnut). Въздейства върху прекомерния страх за благополучието на другите, който се проявява с патологично изострено чувство за отговорност, трескава услужливост и мерки за свръхзастраховане. Фройд би го препоръчал при Едипов комплекс. Лекарството се прилага и при носталгия (заедно с Нокът), както и за отстраняване на проблеми с отбиването на детето след продължително кърмене (в съчетание с Орех).
№6. Дива слива, джанка (Prunus cerasifera, Cherry plum). Основен симптом е страхът от загуба на контрол над ситуацията. Натрапливи мисли за полудяване, за телесни болести, душевен застой или дори самоубийство. Средството е много важно както при острите състояния на паника с двигателна възбуда, така и при хроничните умствени и физически проблеми, свързани с отчайващи мисли: емоционална свръхчувствителност и склонност към неадекватни поведенчески импулси при неврози и психози, паркинсонизъм, затруднения в дишането, менструални кръвоизливи, влечение към наркотици и т.н. По духовния път подобни проблеми възникват, когато човек не съумява да се приспособи към разкриващи се пред него нови измерения и реагира със страх и отдръпване.
№26. Жълтак (Helianthemum nummularium, Rock Rose). (Превеждан и буквално от английски като „скална роза"). „Баховият Аконитум". Средство за бързо въздействие върху стреса и объркването, паниката и ступора при злополуки и остри заболявания. Намалява прекалената фиксираност в
собственото си състояние. Насърчава смелостта и себеотрицанието. Може да е от полза при вегетативни дистонии със сърцебиене, обилно потене и напрежение в слънчевия сплит, както и при кошмарни сънища. Често в цветотерапевтичната практика се заменя със Спасителна смес, в която то е първата съставка.
№20. Мимулус (Mimulus guttatus, Mimulus). Въздейства основно върху страха. За разлика от
Трепетликата, тук обект на опасения са познати обекти (животни, хора, болести, високи или открити места и т.н.). За пиене на цветни капки с Мимулус са кандидати и стеснителните, лесно изчервяващи се деца и възрастни; също и тези с говорни дефекти, дължащи се на недостатъчно упование в себе си. Лекарството насърчава вярата, а с нея и волята, доверието, смелостта, приемането на живота с търпение. Прилага се често, както в състава на Спешните капки, така и в различни други съчетания и самостоятелно.

Несигурност

№13. Улекс (Ulex europeus, Gorse). На някои места превеждан като „европейски фасул" или „прещип". Основните му показания са неувереност, отчаяние и скептицизъм. Често те се наблюдават при дълготрайни заболявания или след тежки преживявания, които се отразяват и на външния вид на пациента: той е с преждевременно състарен вид, с бледа или жълтеникава кожа, има подкръжени очи и колебливи движения. Лекарството трансформира усещането за безнадеждност в позитивни целеви импулси.
№17. Габър (Caprinus betulus, Hornbeam). Въздейства върху умората, която се дължи на съмнение в себе си или на безинтересен, консуматорски ориентиран живот. Капките повишават интелектуалната работоспособност, помагат за подобряване качеството на съня, регулират цикъла у жените и намаляват склонността към употреба на наркотични и стимулиращи дроги. Препоръчват се и при треска с болки или тежест в главата и очните ябълки, включително външно (като компрес, напоен с малко от капките).
№36. Овсига (Bromus ramosus, Wild Oat). (На някои места е превеждана неправилно като „див овес"). Прилага се при липса на заинтересованост, амбиция и целеустременост, което блокира творческия потенциал. Такива хора страдат от скука, обърканост, колебливост и недоволство, повърхностно и разпокъсано мислене. Често състоянието е резултат от подтискащо или неградивно възпитание, което води до страх от промени, до подражателство или фатализъм, склонност към преяждане, проблеми с щитовидната жлеза и др.
№5. Цератостигма (Ceratostigma Willmottiana, Cerato). (Превеждана и като „зъбна трева" или съкратено („церато"). Въздейства върху неверието в себе си и склонността да се търсят съвети от другите - често резултат от подтискащо или прекалено рационално възпитание. Лекарството насърчава самоувереността, интуитивността и лидерските качества. Ценно е и по духовната пътека, по-специално за усилване на същностното упование, а не на сляпото доверие в компетентността на учителя или автора на предпочитаната литература.
№28. Хрущялка (Sclerantus annuus, Sclerantus). Тези индивиди са патологично нерешителни. Не се доверяват на себе си, нито на другите (не търсят съвет). Това води до усамотяване, но без действителен самоотчет. Чести са скачащите болки от едно място на друго, резките промени в настроението и кръвното налягане, нередовното храносмилане, ушните проблеми, световъртежа и влошаването по време на пътуване (при кризи от транспортна болест, да се съчетават с Рескю!). Лекът насърчава стабилността и решителността, премахва умственото раздвояване и колебанието между алтернативни възможности („Буриданов синдром"). Други показания са тиковете и паразитните движения. Освен това, според някои при раждането в съвременни условия се получава стрес от сблъскването с прекалено много впечатления и това може да породи състояние на Хрущялка още в първите часове на живота.
№12. Тинтява (Gentiana amarella s. cruciata, Gentian). (Превеждана и като „горчивка"). Въздейства върху тъгата, обезсърчението и разочарованието, водещи до реактивна депресия. „Подгрява" оптимизма и упорството. Често е полезна в пубертетната възраст - при неуспехи в училище.
Психосоматично: при трески, нарушения в апетита и храносмилането , жлъчночернодробни проблеми.

Липса на интерес (към настоящето)

№9. Повет (Clematis vitalba, Clematis). Ключовите симптоми са: мечтателност, самовглъбеност, склонност към отлагане на необходимите дейности, към бягство от действителността и силна разсеяност, чувство на празнота в главата. Чести са заниманията единствено с изкуство или религия. Лекът насърчава будното внимание, приземеността и балансира присъщите на този тип интуитивност и творческо вдъхновение. Голям брой физически заболявания могат да се повлияят индиректно: кожни обриви, проблеми с вените, намалено зрение и слух, затруднено и болезнено уриниране и даже безплодие. При този индивид те обикновено са хронични и упорити, а и стремежът към излекуване е недостатъчно изявен.
№16. Нокът (Lonicera caprifolium, Honeysuckle). Въздейства върху носталгията и страданието от загубата на любим човек или вещ. Мисленето единствено за миналото, което се съпровожда със самовглъбеност и болезнена привързаност, разсеяност, отчаяние и натрапливи мисли, е характерно главно за старческата възраст, при която средството е по-често предписвано. Но то е полезно и за децата, които „не искат да пораснат". Във фитотерапията се прилага при инфекции на дихателната система.
№37. Шипка (Rosa canina, Wild Rose). Използва се за лекуване на примирението, апатията и скуката. Отчаяние и безразличие, фатализъм и умора от живота, слаба воля и чувство за душевен застой са възловите проблеми на личността. Може да е налице анемия, безапетитие или пък изтощение след умствена или сексуална преумора. Обикновено такива хора имат депресивен израз на лицето, тихо говорене и бавни движения. Възможно е да страдат от някакъв вид ендокринна недостатъчност (розата във фитотерапията подобрява хормоналната продукция). В духовен аспект средството стимулира обновяването на светоусещането (може да се съчетае, особено във втория случай, с Орех, Нокът и Маслина).
№23. Маслина (Olea europaea). Въздейства върху последиците от физическия и умствения стрес. Лесна уморяемост до пълно изтощение и денонощна сънливост, безразличие и отчаяние или склонност към отлагане са определящите симптоми. Често е налице и физическа патология: желязодефицитна анемия, бъбречна недостатъчност или нарушение на нормалната чревна бактериална флора. Когато се дава за преодоляване на трудности, може да се комбинира с Тинтява.
№35. Бял конски кестен (Aesculus hippocastanum — flores, White Chestnut). Цветът на дивия кестен коригира прекаленото отдаване внимание на упорити, нежелани, всяващи безпокойство натрапливи мисли (фикс идеи). Те са резултат от нервна преумора, прекалено развита („развинтена") фантазия, неверие в интуицията си или неовладяна бързина на ума. А всичко това може да доведе до безсъние или скърцане със зъби по време на сън, главоболие или тежест в главата, тикове и други невротични прояви. Ако състоянието е резултат на сериозна психотравма, добре е това средство да се съчетае с Гарвански лук или Рескю.
№7. Кестенови пъпки (Aesculus hippocastanum - gemmes, Chestnut Bud). Въздействат върху склонността към повтаряне на грешките и бавното усвояване на поуките от опита (с или без действителен умствен дефицит). Страх от нови начинания, проблеми с преминаването към нови занятия в училище или на работното място. На физическо ниво е възможно да има забавена циркулация (ниско кръвно налягане, разширени вени или хемороиди). В духовен смисъл средството е интересно като катализатор на преминаването през различни трудни преходи в състоянията на съзнанието (да се дава заедно с Орех).

Самота или непопулярно държане

№34. Хотония (Hottonia palustris, Water Violet). (Превеждана и като „блатна перушина", „плавеш" или „водна теменуга"). Въздейства върху прекомерната самодостатъчност. В негативната си разновидност типът "Хотония" е горд, надменен и резервиран, страда от самоналожено емоционално подтискане. Всъщност той не мрази, по-скоро съчувства, ала не е съпричастен на дело, пък и самият не търси помощ от другите. Често е с духовни интереси и перфекционист, но не разбира игривостта и хумора. Той води еднообразен живот, който го предразполага към депресии, ЩИТОВИДНИ проблеми, ставно-мускулни болки и схващания, астма и някои тумори. Важен лек за преждевременно развити в умствено отношение деца.
№14. Калуна (Calluna vulgaris, Heather). Усмирява прекалената загриженост за себе си (но с нежелание да се работи съсредоточено в усамотение). „Намалява оборотите" на бъбривостта и склонността към обсебване на разговора. Едно от най-употребяваните средства за деца, които всекичасно досаждат на възрастните и на приятелчетата си. Нуждаят се от любов, но предизвикват отдръпване. Физически са възможни проблеми с двигателната и отделителната системи. По духовния път типажът се среща у хора, които искат да споделят всичко ново, което преживяват; а ако не могат да говорят поради средата си, започват да „циклят" в мислите и представите си, което им пречи да медитират (т.нар. „тиха Калуна").
№18. Слабонога (Impatiens noli-tangere s. glandulifera, Impatiens). (Превеждана и като „недопирка"). Въздейства върху нетърпеливостта, нестабилността и склонността към злополуки. Такива хора много жестикулират, бъбриви са и непрекъснато желаят промени. Това води до безсъние, раздразнителност, заекване, стомашно-чревни разстройства, сърбежи по кожата, склонност към спазми и непонасяне дори и на слаби болки. Лекарството е полезно и при трудности в медитацията.

Свръхчувствителност (към чужди идеи и въздействия)

№33. Орех (Juglans regia. Walnut). Често прилагано средство. Коригира повишената податливост към външно влияние, помага при големите промени в живота (например пубертета и менопауза, отбиване на детето, смяна на професия, жилище или партньор в живота, на духовната пътека и т.н.). Също и при външни пречки (консерватизъм на близките или служебните ръководители). Допълнително средство при лечението на гръбначни изкривявания и сърбящи кожни обриви. Съдейства за по-бърза адаптация при критичните фази на биоритмите. Подсилва аурата и пречи на проникването на нежелателни енергии.
№15. Джел (Ilex aquifolium, Holly). Въздейства върху гнева или омразата - обикновено когато са насочени срещу другите, но и навътре (подтиснат яд, който чака удобен случай, за да „изригне"; понякога вместо него изригването е под формата на обрив или цирей). Тези хора могат да са много дейни, но с материалистични разбирания, тесногръди и саможиви, могат да страдат от ранни сърдечни и склеротични оплаквания.. В хомеопатията средството се прилага при треска с очни симптоми.
№1. Камшик (Agrimonia eupatoria, Agrimony). (Превеждан неправилно на някои места като
„бутрак"). При пациенти, които крият безпокойствието или душевните си терзания под маската на видимо щастие, общителност, отстъпчивост и шегаджийство. Често не търсят помощ, когато са зле. Могат да се пристрастят към алкохол, тютюн или наркотици. Или да заболеят от чернодробни или бъбречно-мехурни увреждания, бронхити и кожни проблеми (фитотерапевтични съответствия). Други възможни изрази на подтиснатите емоции са скърцането със зъби по време на сън и гризенето на ноктите. Цветно лекарство №1 също подпомага различните видове физиологични, емоционални и житейски преходи (в съчетание с Орех). Когато целта е разблокиране на подтиснатия гняв, уместно е да се добави Джел.
№4. Червен кантарион (Centarium erythraea s. umbellatum, Centaury). Ключов симптом тук е неспособността да казваме "не" и прекомерното желание да се харесаме на другите. Хората, които се нуждаят от лекарството, са емоционално свръхчувствителни и със слаба воля, склонни са да крият гнева в себе си (както при Джела, това може да доведе до жлъчно-чернодробни проблеми и трескави състояния - обичайните фитотерапевтични паралели за тази билка). По затварянето си в депресия прилича и на Тинтявата (тя е и в ботаническа близост с червения кантарион). Немалко страдащи от рак имат нужда от тези 3 лека (в по-материални дози е доказана способността им да
активизират имунните функции на белите кръвни клетки, това вероятно важи и спрямо разредените дози за по-фините нива - полезни са за „душевния имунитет". (Могат да се приемат и продължително - с цел профилактика).

Депресия и тревога

№21. Синап (Sinapis arvensis, Mustard). Въздейства върху внезапната тежка, периодично повтаряща се депресия без видима причина. Пациентът е със забавени реакции, неинициативен, мълчалив и безразличен на вид; но вътрешно се страхува за психичното си здраве. Може да страда от нарушения на съня, да усеща в гърлото си „бучка", която не може да се преглътне, или да страда от астма. Цветият лек тук е предназначен да катализира усещането, че радостта е позволена!
№19. Лиственица (Larix europea s. europaea, Larch). Въздейства върху липсата на самоувереност, колебанието и страха от неуспех. "Разчупва" прекалената скромност и стеснителност, прекъсва омагьосания кръг на самопрограмираните провали. Помага също да се смекчат последствията от едно подтискащо или разглезващо възпитание. Нови данни сочат към имуностимулираща активност на това растение. № 19 често се добавя към различни смеси от цветни капки, с оглед усилване на действието им.
№24. Бор (Pinus sylvestris, Pine). Прилага се при чувство за вина (реална или въображаема) и склонност към ненужни извинения. Индивидът има силно чувство за отговорност, стигащо до жертвоготовност, но е наивен. Отстъпчив е и когато не трябва. Дълбоко в подсъзнанието му е залегнал страх от наказание, който често е причина и за сексуално подтискане. Смущенията в дихателната и отделителната функция, главоболието, безсънието и ставните болки са възможни направления за материализиране на психопроблема. Препоръчва се да се пие от цялото семейство, ако обстановката в него е тази на постояннни обвинения.
№11. Бряст (Ulmus campestris s. procera, Elm). Въздейства върху усещането за непоносимо голяма отговорност, загриженост за бъдещето и неувереност, че може да се справи с всичките грижи и изпитания. „Баховият Гелземиум". Прилага се спомагателно при кожни и костни проблеми и при нарушения във функцията на надбъбречните жлези. Важно климактерично лекарство; в случая, както и за адаптиране към други форми на преход, следва да се прибави и Орех.
№30. Ядлив кестен (Castanea sativa, Sweet Chestnut). Влияе върху силната тревожност и усещането за непоносима скръб, при което душата подсъзнателно отказва да приеме настъпващите промени. Налице е отчаяние, обърканост и безпокойство за бъдещето, а често и религиозни страхове („тъмната нощ на душата"). "Резервно средство" за трудно повлияващи се симптоми и за смекчаване на страданията при умиращи и безнадеждно болни.
№29. Гарвански лук (Ornithogalum umbellatum, Star of Beethlehem). Превеждан и буквално от английски като „витлеемска звезда". Облекчава последиците от всякакъв вид шок - след физически травми, операции, стресове, тежко раждане или изнасилване, екстремни енергийни промени при медитативни и дихателни техники, с които човек за момента не може да се справи и др. „Баховата Арника". Често се прилага за лекуване на депресивните състояния, проявяващи се с бавни движения, тихо говорене, нерешителност и страх от промени. Редица психосоматични състояния могат да бъдат свързани с тези нагласи: язви на стомаха (както при хомеопатичната употреба на растението!), проблеми с мензиса, надбъбречна недостатъчност и др. Средството помага и по време на критичните физически и емоционални фази на биоритмите. Често прилагано средство, което често се замества от Спасителната смес, която има по-комплексно въздействие при спешни ситуации и дълготрайните им последствия.
№38. Върба (Salix vitellina s. babylonica, Willow). Подвид „плачеща върба". Смекчава негодуванието и горчивината. Тези хора са преди всичко черногледи. Проявяват самосъжаление и завист към другите, склонност да ги обвиняват за своето състояние и да се радват на лошото, което им се случва, злопаметни са. Могат да бъдат подозрителни или неприятно взискателни и към сексуалния си партньор. Често използват болестта си, за да покажат колко са нещастни. Ставните и простудни
заболявания и различните болкови синдроми, с лечението на които върбата се е прочула като билка, явно са свързани и с определени психологични модели.
№22. Дъб (Quercus robus, Oak). Въздейства върху склонността към непреклонни усилия (работохолизъм), загриженост за бизнеса и перфекционизъм към всичко, с изключение на собствените потребности. Тази хронична нагласа води до психически или физически срив и особено до проблеми с гърба. Може да се има предвид употребата на средсвото във фитотерапията и хомеопатията при пристрастяване към алкохол и наркотици, както и при болести на венците.
№10. Дива ябълка, киселица (Malus sylvestris s. pumila, Crab Apple). Облекчава усещането за
нечистота и отвращение, страховете за здравето, прекомерната привързаност към реда, постоянната загриженост и преувеличаването на проблемите. В религиозния живот - за хора, които странят от другите поради страх от „нечисти вибрации". Такива хора страдат често и физически: от кожни обриви (особено от типа на акнето) или брадавици, алергии, обилно изпотяване, затлъстяване, жлъчни камъни, хреми или кашлици с обилни секреции и т.н. Средство е полезно и след отравяния, включително с лекарства, както и за намаляване на повишената чувствителност към болки и миризми. Влиза също в състава на цветотерапевтични тоалетни води или мехлеми за изчистване на кожата, обикновено в съчетание с Rescue remedie.

Свръхзагриженост (за себе си или за другите) и неуместна напористост

№8. Цикория (Cichoruim inthybus, Chicory). Или синя жлъчка. Разхлабва болезнената привързаност и загриженост за другите, склонността да "владеем" хора и ситуации, като използваме и индиректни подходи (ласкателство, изнудване и симулация). Когато са в негативна фаза, такива хора са „емоционални вампири" - властни, придирчиви, лъжливи или преувеличаващи, упорити и лесно обидчиви. Много полезно лекарство за майките и децата от преходните възрасти, както и при психотерапевтични и духовни мероприятия - с цел подпомагане разгръщането на безусловна любов. Физически се отразява добре върху черния дроб и жлъчката и при състояния, свързани със задръжка на течности.
№31. Върбинка (Berbena officinalis, Vervain). Успокоява прекаленото напрежение и ентусиазъм, съчетавани често с тесногръдие, фанатизъм и опити за изнудване на събеседника. Ключов маркер тук е склонността прекалено да се мисионерства и агитира за какви ли не каузи - благородни досадници! Бедата е в това, че често добрите им идеи се лансират по начин, който не вдъхва доверие - това ги води до поредица от разочарования. Освен това е пренебрегната истинската грижа за себе си. Лекарството се предписва също при безсъние, нетърпение, преяждане или безразборно хранене, двигателна възбуда, преумора и гърчове.
№32. Лоза (Vitis vinifera, Vine). Поправя склонността към прекомерен контрол - над себе си и околните. Хармонизира силната, но деформирана, тиранизираща воля (свързвана от някои с хормонални свръхпродукции). Тези индивиди се отличават със силна памет, но повърхностно мислене. Имат високо мнение за себе си, а са недоволни от другите. Не ги уважават, служат си със заплахи и сурови форми на физическа принуда. Нерядко амбициите им винаги да надделяват избиват в хипертонични кризи, кръвоизливи или гърчове. В детска възраст това са „малките диктатори", често поощрявани от прекаленото им угаждане. В народната медицина лозата се прилага при перде на очите (катаракта) - физически еквивалент на „духовната слепота".
№3. Бук (Fagus sylvatica, Beech). Тази личност системно проявява нетърпимост и безпощадна критичност към другите. Смята, че винаги е прав и се ядосва, когато му се разкрие, че това очевидно не е така. Нахален, егоцентричен, надменен, Букът говори на висок глас. Често страда от запек (психосоматично задържане в телесната система - добре е да прибавим също Лоза и Цикория). Интересно е и наблюдението, че някои такива хора още от детството си страдат от артритни проблеми или имат изкривявания на костите. Есенцията подпомага конструктивното направление за присъщите на този типаж проницателност и организираност.
№27. Скална вода (Aqua petra, Rock Water). Проблемът тук е прекаленото внимание към себе си в светлината на определени теоретични модели на усъвършенстване, а това води до умствена
скованост, страх от общуване и ненужно строг аскетизъм. Към другите се проявява неразбиране, морализаторско отношение. Възможно е тази нагласа да е резултат от прекалено ограничаващо религиозно възпитание. Средството води до „закръгляне" на праволинейните умствени схеми и осъзнаване на действителното място, на което човек се намира в своята еволюция.

КОМБИНИРАНИ СРЕДСТВА

Те са най-разнообразни. Можете да си ги приготвите в домашни условия, следвайки указанията от началото на материала. Когато придобиете известен опит, ще можете да приготвяте самостоятелно и други съчетания, според актуалните си нужди.
1. (№39) Спасителна смес (Rescue гетеау=Рескю ремеди). Или „Спешните капки на д-р Бах"! Първата и най-важна комбинация, препоръчва се и в неразредено състояние, както и за външна употреба. Съдържа Слабонога, Гарвански лук, Джанка, Жълтак и Повет. Много е ефикасна при съчетание на шок и паника, или на слабост и хистерия. Например, след катастрофа или друга травма, както и преди свързано със стрес събитие като тежък изпит или операция. Нека лекарството ви бъде подръка и го вземайте според нуждата - ако трябва, през няколко минути, докато се почувствате спокойни и контролиращи положението. При малки бебета може да е полезно да се дава на майката. Съществува мехлем с Rescue (в някои версии с прибавка на Киселица), използван при остри наранявания и при кожни обриви, свързани със стресове.
2. Лек срещу радиация. Полезна комбинация, създадена от д-р Обри Уестлейк за хора, изложени на радиация, включително след рентгеново въздействие с диагностични цели. Състои се от Овсига, Тинтява, Джанка, Гарвански лук, Жълтак и Лоза.
3. Смес за скръб. Това е комбинация от Гарвански лук, Тинтява, Нокът и Ядлив кестен. Можете да добавите според нуждата по 2 капки Бор, Джел, Бял конски кестен, Върба и/или друго средство, подходящо за личностните особености.
4. Смес за детоксикация от наркотици. Смесете Орех, Киселица, Лиственица и Габър и вземайте на половин час, докато състоянието се подобри, а после на два часа в продължение на 48 часа; може и профилактично.
5. Изпитна смес. Това е алтернатива на "Спасителната смес" за преодоляване на паниката при изпити. Състои се от Лиственица, Повет и Тинтява. Може да добавите и 2 капки Мимулус, Бряст, Камшик, Жълтак или Бял конски кестен, според моментната си нагласа.
6. При важни промени в живота. Смесете Орех, Нокът, Мимулус и Маслина. В зависимост от естеството на промяната, могат да се добавят и други подходящи средства.

Здравница

ТЕРАПИЯ С ИЗВЛЕЦИ ОТ СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ

ТЕРАПИЯ С ИЗВЛЕЦИ ОТ СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ

Налице е информация от векове за лечебно и душевно хармонизиращото влияние на минералите и особено – на скъпоценните и полускъпоценните камъни, благородните и полублагородните метали. Те са били препоръчвани обикновено за носене в директен допир с кожната повърхност на различни места по тялото (това изискване може да има връзка с проникването на микроскопични количества и в кръвообращението, което днес е доказано почти за всички постоянно носени атрибути с непосредствен кожен контакт). Прилагането на извлеци от тях вътрешно е продължение на тази традиция. За разлика от приемането им стрити на прах (т.нар. литотерапия), което в днешно време крие опасност от попадане на значителни дози тежки метали и други замърсители, течните разредени извлеци (по метода, описан за цветотерапията) не крият такива опасности. Те могат да се приемат вътрешно и да се прилагат външно, вкл. за промивки след разреждане с вода, да се експлицират към съответни акупунктурни точки, както това се прави отдавна в китайската медицина.
Тези средства, както и някои (предимно благородни) метали могат да бъдат предлагани подобно на цветните лекове от растения, вкл. да бъдат изготвени по поръчка с материали на клиента.

Аквамарин (Aquamarine) . Носен е като амулет за запазване присъствието на духа при опасни ситуации, особено свързани с пътуване по море. „Охлажда” гнева и страстите, подобрява храносмилателните и чернодробните функции, облекчава при остри простуди, зъбобол и конюнктивит.

Александрит (Alexandrite). Рядък камък, променящ цвета си при смяна на осветлението. Преданието гласи, че помага на силните, като най-напред ги проверява чрез изпитания. Счита се, че подобрява сърдечния ритъм и кръвообращението.

Аметист (Amethyst). Пречиства ума, енергийното тяло и кръвта. Помага за освобождаването от различни болести, страхове и изкушения, за постигането на астрално проектиране и развиването на интуицията. Други показания: безсъние, раздразнтелност, отслабване на паметта, говорни дефекти, болести на жлъчката и пикочополовата система.

Ахат (Agate). Или слоест халцедон – разновидност на кварца. Поощрява душевната връзка със земята и красотата на природата („камък на художниците”); защитава от нежелателни енергии, подтиква към искреност и споделяне, противодейства на нежелателни атмосферни и космични въздействия (особено това важи за черния ахат, наричан още оникс). Прочутата средновековна ясновидка св. Хилдегард е препоръчвала ахата при маниакални душевни разстройства, епилепсия и сомнамбулизъм. На физическо ниво различно оцветените камъни от тази група действат в различна степен срещу отравяния, заболявания на дихателните органи, сърцето, очите и ушите и т.н.

Гагат (Gagate). Счита се за защитен „камък на земята”, лекуващ съречните рани, нощните страхове и кошмарите. Отдавна е бил препоръчват при безплодие и гинекологични заболявания, главоболие, проблеми със зъбите и очите и др.

Гранат (Granate). В различните си разновидности, той се препоръчва за емоционално „подгряване” и засилване на имунитета (червиният), подобряване дейността на на сърцето (зеленият), на белите дробове и коремните органи (жълтият) и др.

Диамант (Diamond). От древноста се е считало, че тази скопоценност помага за развитието на храбростта и душевната чистота. Сякаш напомнайки истинските стойности на душата, той е уместно да бъде носен или пит като вибротерапевтична настойка от податливите на различни форми на пристрастяване. Подпомага също и хармонизирането на телесните процеси, поддържайки по-дълго младостта и жизнеността; препоръчва се при сърдечносъдови, стомашни и жлъчночернодробни нарушения и хипогликемия.

Изумруд (Emerald). Разновидност на берила. Камъкът на Клеопатра, смята се, че придава сила, очарование и остроумие. Прилага се и като протовоотрова, за изостряне на зрението, при безсъние и вегетативни спазми.

Карнеол (Carneol). Най-голям опит има с използването на оранжев карнеол, наричан още сердолик: при възпалителни заболявания, за по-бързо заздравяване на раните и укрепване на нервната система, а при жените – за регулиране на мензиса, за зачеване и за по-лесно раждане. Вибротерапевтичните разреждания са за предпочитане като метод на използване, тъй като самият камък е слабо радиоактивен.

Кварц (Quartz). Основните му разновидности са:
1. Прозрачен (планински кристал, Rock-crystal). Счита се за полезен при постигането високоенергиен баланс във всички чакри. Увеличава тонуса на тялото и прозрението на ума („камък на ясновидството”), усилва действието на други лечебни и духовно укрепващи методи. Физически болести, които се повлияват благоприятно, са: сърдечни и храносмилателни нарушения, повишена щитовидна функция и хронична отпадналост. Препоръчва се и за предпазване от кошмарни сънища и от голямата жега през лятото.
2. Цитрин (Cintrine) (прозрачен, с жълтеникавооранжев отенък). Помага за правилното изразяване на мислите и при говорни дефекти (от древността е известен случаят с Демостен, който е страдал от такива и е поставял камъчета цитрин в устата си, докато се превърне в най-прочутия оратор).
3. Опушен (Quartz, Smoky). Стимулира практичността, вкл. проверката на любовта чрез изпитания на материалното поле. Предпазва енергийното поле от негативни въздействия, подсилва аурата, помага при депресии, разочарования и наркоманни зависимости.
4. Розов (Quartz, Rose). Уравновесява емоционално, придава вътрешно усещане за смисъл на живота. Лекува рани от нещастна любов, като помага да се освободим от натрупаните огорчения, гняв и блокиращи по-нататъшното ни развитие неприятни спомени. Полезен е и при различни психосоматични нарушения, както и при болезнена менструация. Отразява се добре върху кожата, забавяйки образуването на бръчки.

Кехлибар (Amber). От древността се е считал за камък-пазител, защитаващ „аурата” от психоенергийни вмешателства и предпазващ от инфекции. Според една легенда, сълзите на птиците се втвърдяват и го образуват; така или иначе, носенето му или употребата на вибротерапевтична тинктура от него водят до усещане за лекота и освободеност. Затова се препоръчва и на онези, които поради екстремни страдания и ограничения си мислят за самоубийство. Физически помага при широк спектър от оплаквания, особено свързани с главата и шията, както и при ревматични болки, отравяния (важен за пушачите) и преждевременно състаряване. Янтарната киселина, на която е особено богат кехлибарът, сега се разглежда като първокласен биостимулатор на основните жизнени функции.

Корал. Корал бял (Corallium album; Coral, white). Корал червен (Corallium rubrum, Cor-r.; Coral, red). Различните видове корали са били тачени от древните цивилизации като носещи здраве, младост, мъдрост и дълголетие. Препоръчват се за енергийна защита на домовете и Ин-Ян хармонизация на индивидите (жените да носят или пият настойка от бял корал, а мъжете – от червен). Помагат също при възпаление на сливиците, при заболявания на храносмилателната и отделителната системи, при различни трески и кръвотечения.
В хомеопатията препаратът червен корал се прилага при спастични кашлици и заден ринит; язвени процеси, чувствителни към докосване; свадливост и обърканост на ума; желание за солено и кисело.

Лазурит (Lazurite). В древен Египет сред други народи е бил тачен като рядка скъпоценност - „камък на искреността”, подходящ за лични, политически и духовни цели. Вибротерапевтично може да прилага при възпалителни заболявания на очите, ушите и кожата, както и при безсъние.

Лапис (Lapis lazuli). Прочиства ума и аурата, помага при очни болести и за развиването на ясновидство. Подсилва интуитицията. Полезен е при отстраняване на блокажи както пред пътя към постигане на здраве, така и по духовната пътека.

Лунен камък (Moonstone). Пробужда и балансира Ин-енергиите, подтиквайки душата към по-висша изразителност на чувствата и преминаване към по-висши нива на осъзнаване. Регулира редица гинекологични проблеми, а при мъжете води до успокояване и по-добро разбиране на женските енергии. (Това се счита се за особено важно при преходните и понякога сериозни кризи, свързани с планетарните процеси на съзнателна еволюция, характерни за епохата на Водолея). Препоръчва се още при спастични и гърчови състояния, безсъние и бъбречни камъни.

Малахит (Malachite). Пробужда искреността към себе си, съзидателността и способността ни към душевна трансформация. Заостря вниманието ни върху детайлите, привлича вниманието на другите към собствената изява (като интелект и чувства). Подобрява чернодробните функции. Стимулира тимусната жлеза и растежа на младите организми.

Нефрит (Nephrite). Широко използван и символично почитан в Китай, като носител на здраве, дълголетие и плодовитост. Вибротерапевтично той помага при конструктивни промени в живота (подобно на Ореха в цветолечението!), лекува пикочополовата система и помага при мигренозно главоболие, невралгии и вегетативни дистонии.

Опал (Opal). Насърчава творческото въдхновение в изкуството и посвещаването на определена идея; при хора без подобни ценности и на силно комерсиалните не се препоръчва, тъй като се счита, че усилва податливостта на изкушения. В миналото водна настойка от опал се е давала при безплодие, както и при болести на сърцето, нервите и очите.

Перли (Pearls). В древната източна медицина те често са били прибавяни под фомата на прах към сложни терапевтични смески. Вибротерапевтично може също да се разчита отчасти на установените показания: стомашно-чревни възпалителения, пясъци в жлъчката, стенокардия и различни кръвотечения. Счита се освен това, че перлите помагат за избягването на погрешни, повтарящи се действия (подобно на Кестеновите пъпки от Баховата терапия!).

Рубин (Ruby). Тонизира физически и психоемоционално, което може да се прояви в позитивен или негативен план, в зависимост от изходните данни на индивида. Препоръчван е при остри (епидемични) инфекциозни болести, анемии, безапетитие, полова студенина, главоболие, ниско кръвно налягане и симптоми на преждевременно остаряване.

Сапфир (Saphire). Счита се за камък на силните хора, с импулс към самоусъвършенстване (в ред религиозни традиции се счита за свещен). Лечебното му действие е на първо място успокояващо върху нервите (и прекомерните страсти), помага при спазми, ревматични и невралгич
ни болки, заболявания на гърлото, щитовидната жлеза и очите. Смята се, че подобрява паметта, дори и при старческо слабоумие.

Седеф (Mother-of-pearl). Помага за хармонизиране на Ин-енергиите, специално при жени със затворен характер, за да проявят балансирано своято очарователна и грижовна натура. Често се съчетава при изработването на накити с други скъпоценни камъни и с благородни метали.

Содалит (Sodalite). Извлекът от този камък подпомага физическото проявление на интелектуалните енергии. Това се изявява чрез прочистване и задълбочаване на обективния ум, вкл. за по-правилни разсъждения по отношение на здравните проблеми и тяхното лекуване. Полезен е и за по-бързо и сигурно преодоляване на редица вредни навици.

Топаз (Topaz). Балансира рационалния разум с по-висшите мисловни и интуитивни нива на съзнанието. Регулира активността на храносмилателната система. Тъй като последната е известна с голямото си значение за периферната (а оттам – и за централната) нервна регулация, не е изненадващо, че тинктурата от топаз се прилага и за облекчаване на чувството на безпокойство чрез постигане на дълбока релаксация. Тя на свой ред повишава възприемчивостта към усещането на тялото за това кое е здравословно за него и кое не. Освен това, физическото му влияние върху чернодробните, хормонални и очни проблеми (за последните – и външно) е било предмет на дългогодишни наблюдения.

Турмалин (Tourmaline). Счита се за протектор на „аурата”, като в зависимост от окраската си подсилва вярата (зеленият), любовта (червеният) или утешава след емоционални травми и разочарования (розово-зеленият). В миналото е бил известен и като камък на младостта.

Тюркоаз (Turquoise). Балансира речевата, емоционалната и творческа изразност. Помага за преодоляване на влиянията от неблагоприятна социална среда (в миналото се е смятал за камък на интимния чар и верността в любовта). Действа добре при всякакви нарушения на щитовидната жлеза, гърлото и на дихателната система като цяло, действа детоксиниращо. Смята се, че различно оцветените камъни от тази група са под различни зодиакални влияния.

Флуорит (Fluorite) . Има многостранно приложение, тъй като пробужда по-силен енергиен модел в аурата, позволяващ да бъдат открити нови възможности за излекуване и духовен напредък. Балансира мозъчните полукълба, енергиите на Ин и Ян и различните им повластни меридиани по тялото. Това важи особено за синия флуорит, докато различно оцветените други видове имат нюанси в действието си, свързани с чакрата на съответния цвят.

Халцедон (Chalcedony). Пробужда съзидателността, повишава разбирането за полярните енергии на привличане и отблъскване, като по този начин успяваме да привличаме само това, което е необходимо край нас, без да проявяваме агресивност. Увеличава способността за изразяване и комуникиране, вкл. интимно общуване.

Хематит (Haematite). Съответно на желязното си съдържание, той влияе върху кръвта и кръвообращението, храносмилането, черния дроб, далака и пикочополовата система. Един от важните камъни за защита на „аурата”.

Хиацинт (Jacinth). Разновидност на циркона. Счита се, че помага при отравяния, алергии и предпазва от заразяване по време на различни епидемии. Психично действа уравновесяващо при (хипоманиакални) състояния с неумерени и неконтролирани изблици на положителни емоции.

Хризолит (Olivine). Разновидност на оливина. От древността се е считало, че предпазва от болести и нещастия, успокоява (вкл. при сърдечни неврози и стенокардия) и увеличава умствените способности.

Яспис (Jasper). В зависимост от оцветяването му се свързва с различни свойства и зодиакални знаци. Смята се за добро средство при стомашночревни и жлъчночернодробни болести, при сърдечно съдови и хормоналнообменни нарушения и за кръвоспиране (спец. червения яспис), за подобняване дейността на отделителните органи (предимно жълт и оранжев яспис) и др. Счита се освен това, че стимулира интелекта за изследователска работа (подходящ е за научни работници).

Любов и страх

дон Мигел Руиз
Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него. При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения. Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект. Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение. Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма. Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени. Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати. Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме. Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори. На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка. На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха... Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи.... По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история.... Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта... Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания. Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.
из "Овладяването на Любовта"