Имало едно време една жена, която имала четирима мъже.
Жената обичала четвърият си мъж най-много. Обличала го със скъпи дрехи, хранела го с най-добрите деликатеси. Давала му винаги от най-доброто.
Третият също много го обичала. Била винаги до него, но въпреки това, се бояла, че един ден той ще я остави заради друга.
Обичала също и вторият. Той й бил верен приятел, мил, внимателен и търпелив с нея. Винаги, когато жената била изправена пред проблем, тя можела да се опре на него. Той й помагал да премине през всички трудности на живота.
Първият й мъж бил лоялен и я обичал силно. Въпреки това, тя не го обичала и почти не го забелязвала.
Един ден жената се разболяла. Оставало й още съвсем малко да живее. Тогава тя се замислила върху живота си и си казала : Аз вече имам четирима мъже, но когато умра, ще остана сама.
Обърнала се към четвъртия си мъж : Обичах те най-много, дарих те с най-красивите дрехи и положих големи грижи за теб. Сега, когато съм на смъртен одър, те моля да ме последваш в смъртта и да не ме оставяш сама?
Няма начин!, отговорил четвъртият.
И си тръгнал, без да каже и дума повече.
Отговорът му пронизал сърцето й като остър нож.
Жената се обърнала към третия мъж : Обичах те през целия си живот. Сега, когато умирам, ела с мен, за да не съм сама?
Не!, отговорил третият. Животът е твърде хубав!
Когато умреш, аз ще се оженя за някоя друга!
Сърцето й било разбито.
Потърсила вторият мъж и му отправила същата молба: Винаги си ми помагал, винаги си бил до мен. Когато умра, ще дойдеш ли с мен, за да не съм сама?
Съжалявам, не мога да ти помогна този път!, отговорил вторият.
Най-много да вървя до теб и да те изпроводя до гроба ти.
Отговорът му я ударил като гръм.
Тогава един глас се обадил: Аз ще дойда с теб.
Ще те следвам, където и да отидеш.
Жената погледнала нагоре и там стоял първият й мъж.
Силно опечалена, жената казала: Защо не се грижех за теб, когато имах този шанс!
________________________________________________________
Всъщност, ние, всички, имаме по 4 спътника в Живота:
Четвъртият ни спътник е тялото.
Без значение колко време и усилия полагаме.
Един ден то ще остарее и ще ни остави.
Третият ни спътник е богатството.
Когато умрем, то ще отиде при други хора.
Вторият е семейството и приятелите.
Без значение колко много пъти те са били до нас.
В края на пътя, те могат просто да стоят до нас.
Първият е духа.
Често го пренебрегваме.
Преследвайки богатство, власт и удоволствия.
Въпреки това. Духът е единственият, който ще ни последва, винаги.
Погрижи се за него Сега. Защото той е част от теб и ще е с теб.
[една история на Shri Mangesh Maharudra Prasanna]
Източник : Сайтът на Една Жена
събота, 12 юни 2010 г.
Любовта трае от 50 мин. до 9 месеца - из софийската лекция на Хорхе Букай
Хорхе Букай
Световноизвестният писател и психотерапевт Хорхе Букай посети България за първи път. Книгите му се издават у нас от 2 години, той вече има запалени фенове.
На 8 юни изнесе лекция по повод издаването на четвъртата му книга у нас - „Да се обичаме с отворени очи” (ИК Хермес). На събитието в Гранд хотел „София” присъстваха известни български специалисти в областта като Мадлен Алгафари, която Хорхе Букай нарича „моята нова приятелка”, и д-р Румен Бостанджиев. Залата беше препълнена. В продължение на 2 часа писателят говореше за любовта, отношенията в семейството, проблемите при двойките и начини за справянето с някои от тях. С много позитивизъм и чувство за хумор, Букай подари на всички присъстващи съвети, които могат да се приложат в отношенията ни с хората, и с половинките ни. Ето основното от лекцията:
Както е прието в Аржентина да се казва „Всеки един глупак има дефиниция за любовта, включително и аз”. Любовта е избор – избор да работиш за свободата на другия. Да постигнеш състояние, в което другият да има избора да направи това, което иска в една връзка, дори да каже нещо, което на другия няма да му се понрави. Трябва да се стигне до щастието от това, че другият съществува. Това е най-добрата любов, която може да има. Не всеки човек е способен да обича по този начин, но можем да се опитаме да бъдем по-близо до нея.
Една любовна връзка има трудности поради много причини. Първо е много трудно да се чувства любовта през цялото време. Второ – трудно е, защото две различни личности се сблъскват в една връзка. И на трето място – в една връзка трябва да се има предвид интереса на трима – той, тя и те двамата заедно, тоест аз, тя и ние.
Ще разкажа една история, за да разберем трудността в една двойка. В историята се разказва за една много привлекателна млада жена работеща в голяма фирма и тя ще се качи на самолет, за да пътува до друг град. Когато е пред чек-ин-а и току вече да се качи на самолета, чува глас, който й казва „Не се качвай на този полет”. Обръща се, но отзад няма никого. Отново слага крака си на самолета, но пак чува гласа „Не се качвай на този полет!”. И когато трети път чува гласа „Не хващай този полет” решава наистина да не го хване, връща се обратно, качва се в колата си и решава да отиде с влак. Пуска радио, докато отива към ж.п. гарата. Изведнъж чува да казват, че самолетът, на който тя е трябвало току-що да се качи, е паднал. Има много смъртни случаи. Тя осъзнава, че този глас е спасил живота й. Поема си дъх, пристига на гарата, купува си билет за влака с удоволствие и отива да се качи на влака. И аха да се качи вече, отново чува същия глас „Не се качвай на този влак!”. Започва да трепери, защото току-що самолетът е паднал.
За момент се замисля, слага си крака на влака и пак го чува: „Не се качвай на този влак!”. Тя се връща обратно в колата и този път решава да пътува с кола. Пътуването е дълго, хваща магистралата към другия град. По радиото чува „Ужасна катастрофа с влак”. Точно този влак, с който тя трябваше да пътува, е катастрофирал и няма оцелели. Тя е изключително изненадана. Поема си дъх и осъзнава, че трябва да спре да зареди бензин, защото пътуването е дълго. Вижда бензиностанция и току да влезе в бензиностанцията пак този глас: „Не влизай в тази бензиностанция!”, обръща се, няма никого, забавя колата, но гласът отново „Не не, не влизай в тази бензиностанция!”. Тя я подминава, решава, че ще спре на следващата, и в огледалото за обратно виждане вижда, че бензиностанцията, която е подминала експлодира и цялата гори. И тя започва да се чуди на кого е тоя глас: “Kой си ти, представи се?”. Точно на седалката до себе си вижда малко зелено човече. И то казва: „Аз бях!”. Тя го пита:
- Кой си ти?
- Аз съм твоят ангел хранител.
- Моят ангел хранител?
- Да, аз съм тук, за да те предпазя от всяка една опасност, ще те предпазвам от всички големи грешки, ще спасявам живота ти във важните мигове.
И тя му казва:
- Така ли?
- Да!
Тогава тя взема чантата си и започва да го блъска по главата.
- Какво става? – пита човечето.
- Къде беше ти, когато аз се омъжвах!?!?
Да обичаш, не просто да си влюбен
Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща. Книгите и науката казват, че страстта е много силно нещо. Ако искаш да покажеш какво е страст може би ето така ще онагледиш – има интензивност, впечатляване и наистина нещо, което те докосва, което те трогва отвътре. Ако сравниш влюбването с обичането, ще осъзнаеш, че обичането не е интензивно. И ако се налага да избереш едното от тези две неща, очевидно всеки един от нас би предпочел интензивното.
Когато си се влюбил, се чувстваш невероятно, усещаш се красив и си убеден, че човекът срещу теб е точно това, което си търсил цял живот. Тя/той не е точно това, но ти си мислиш, че е. Естествено, времето минава, и ти осъзнаваш, че той/тя не е точно това, което ти си си представял. И ти започваш да го обвиняваш, защото той/тя не отговаря на това, което ти си си мечтал. Мисля че, когато с моята жена се запознахме преди 35 години, тя си е помислила: „Той е толкова висок, толкова слаб, той е толкова тихичък и толкова начетен!”. Само 6 месеца по-късно тя ми каза: „Променил си се…”. А аз не се бях променил. Влюбването, тази страст, беше попреминала.
Любовта обаче е друго нещо. Любовта е онази радост от съвместното съществуване заедно. Просто така – аз съм щастлив, защото те познавам. Щастлив съм понеже животите ни са свързани. Искам и ти да си щастлива, защото аз се интересувам от твоето щастие. Искам ти да си щастлива. Ето това е любовта. Не звучи като нещо голямо и велико, обаче е!
Когато в живота ти има някой човек, който ти казва „Обичам те твърде много”, но не му пука за това какво чувстваш, какво мислиш, кой/коя си, човек, който не се грижи за теб, човек, който не отделя за теб времето си, такъв човек не те обича. Ако той не се интересува от това, което правиш или което изпитваш, ако той/тя никога не отделя време, за да говори с теб, да ти звънне един телефон, да се срещне с теб… такъв човек не те обича. Не е лесно да кажеш такива думи. Има хора, които идват в кабинета ми в Буенос Айрес и ми казват „Ама той ми пише такива хубави писма, купува ми такива скъпи подаръци”, обаче когато теб те боли, той обажда ли се да пита как си? Отделя ли време, за да бъде с теб? Ако не го прави, съжалявам, но това не е любов.
Страстта и рутината
Колко дълго трае страстта? Обикновено се говори, че е между 50 минути и 3 месеца. Понякога може да се влюбиш отново в същия човек – 6 месеца. И отново… е, това вече е изключение, но да кажем, че може – 9 месеца. Още веднъж – едва ли, значи не си добре нещо и имаш проблем. Някои от вас сигурно си мислят „Не, не – това не е вярно”. Сигурно тук някъде има една жена, която ръчка мъжа си и му казва „Не, тук не говорят за нас. Ние с теб сме си влюбени” и той кима „Разбира се, разбира се, разбира се”. Важно е обаче да обичаш другия, а не просто да си влюбен. И ако имате добра връзка и откриете правилния човек и ако го/я обичаш дълго време, тогава може би един ден отново ще се влюбиш в същия човек. Човекът, когото обичаш… изведнъж след много години откриваш, че пак започваш да се влюбваш в него. Прибираш се в къщи и я виждаш, както винаги. Тя е толкова прекрасна в този момент, в този миг и това е толкова хубаво, защото в този миг имате и интензивността, и дълбочината.
Друг проблем на двойката е рутината. Когато живееш дълго време с един човек, да споделяш дълго време и хубави и нехубави моменти, ако нямаш способността да доизграждаш връзката, ще се появи проблем. Винаги казвам на пациентите си: ако правиш любов със съпругата си всяка събота, в 5 часа, във вашата спалня, тя винаги отдолу, ти винаги отгоре – колко пъти ще успеете да го направите това? В същата позиция, в същия час, в същия ден, всяка седмица? 20? 22? 24? Но едва ли повече. После ще трябва да промените часа, или позата, или деня, или мястото… или жената. Нещо трябва да се промени. Така че, за да не сменяме съпругата или съпруга, другите неща трябва да се променят. Същото се отнася и за храната, и за всеки един детайл от съвместния живот.
Ако един ден си зададете въпроса „Ако днес срещна този мъж за първи път, ако отново се запозная с него, дали пак ще се омъжа за него?”, а искреният отговор е „Не знам”, тогава във взаимоотношението има проблем. Трябва да се избираме един друг ежедневно. В този свят мъжете се делят на две групи – едните, които искат да бъдат избрани веднъж завинаги; и другите мъже, тези като мен, които искат да бъдат избирани всеки ден. Този избор е труден, но когато знаеш, че всеки ден ти си избиран в брака ти, тогава можеш да бъдеш спокоен, да изпиташ радост от връзката си с другия.
Тя/Той като огледало
Бракът не е начин да спасяваш другия. Връзката не е място, където ти трябва да се спасяваш. Трябва да бъдеш спасен преди това. Ако не си спасен – не се жени. И също, ако не си спасен, недей да влизаш и във връзка. А пък ако си – не очаквай другия да те спасява. Другият не съществува, за да те спасява, той съществува, за да ти показва твоите най-добри и най-лоши черти. Защото струва ми се, че го знаете, имате части от вас, които можете сами да видите. Виждам дланта си и от едната и от другата страна, виждам краката си. Обаче има части от мен, които не мога да видя със собствените си очи. Например никога не мога да видя лицето си. Затова ми трябва огледало, или снимка, или филм. Моето лице обаче е това, което другият човек познава и харесва. Един от най-специфичните начини другият да ме опознае е лицето ми, а пък аз никога не съм го виждал. Има някои аспекти от нашата лична психология, за които важат същите правила. Те са същността на нашия Аз, те са нещата, които ни определят, но ние не можем да ги видим пряко – имаме нужда от огледало. А огледалото е погледът на човека, който живее до нас. И трябва да се научиш да виждаш себе си в това огледало. Защото той или тя не е вой враг, а може би е учител, господар. Той/тя е избран/а, за да те научи на нещо, което трябва да научиш и твоя отговорност е да бъдеш готов за това. В следващата дискусия, когато спорите с другия човек хубаво е да си зададеш въпроса „Какво мога да науча сега от този спор? На какво ме учи той/тя?”, вместо да се препирате кой бил крив и кой бил прав.
За свободата и “третия човек” в двойката
Разказва се една древна история за двама индианци. Те отиват при великия вожд на племето. Те са младеж и девойка, и казват на вожда „Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш благословия или каквото трябва, за да може нашата любов да трае вечно”. Вождът им казва „Хубаво, ще ви кажа какво да правите. Елате с мен горе в планината и ми донесете два орела пък после ще видим”. Двамата тръгват в различни посоки и всеки от тях донася по един орел. Вождът им казал „Вземете сега и завържете крачетата на орлите”, те ги вързали. „Хайде сега, хвърлете ги да летят”. Двамата хвърлят орлите, но те не могат да полетят, защото крачетата им са вързани. Падат на земята и започват да се кълват един друг, за да се оттърват от това, за което са вързани. Вождът казва „Добре. Сега скъсайте връвчицата”. Те я срязват и хвърлят двата орела във въздуха. Те политат, започват да летят в кръгове и заедно отлитат към планината. И вождът казва „Ето това е тайната – ако сте завързани един за друг никога няма да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие”.
Свободата в едно взаимоотношение е най-доброто и най-важното нещо, което можеш да усвоиш. Така че ако тези 5-6 неща ги схванете:
- да бъдеш себе си;
- да съзнаваш важността да обичаш другия, а не само да си влюбен в него;
- опасността от рутината;
- да уважаваш свободата на другия;
- да съзнаваш важността на различията;
- да гледаш на другия като на учител, а не на неприятел;
Тогава някои неща драматично ще се променят във всяко семейство.
Може би още едно последно нещо ще кажа за семействата. Внимавайте, когато избирате. Не избирайте човек, който да плаче с теб, когато ти си тъжен/тъжна. Почти всеки ще може да заплаче с теб, когато изпитваш тъга. По-скоро намери човек, който може да се смее на всички неща, на които и ти се смееш. Защото чувството за хумор, споделянето на общото чувство за хумор е необходимо. Може би някои неща, които мен ме разсмиват, теб - няма. Но ако всичко, което мен ме разсмива за теб е глупост, пък на мен ми е скучно всяко нещо, което теб те разсмива, тогава има голяма трагедия.
Бракът е отживелица, трябва да се съгради нов вид брак. Това ще го направят младите и тези след нас. Предразсъдък е да учим децата си на това, което ние знаем.
Въпросът за „третия човек” във връзката е много важен за един терапевт на двойки. Ще откриете, че понякога проблемите на двойката идват оттам, защото единият от тях има взаимоотношения извън двойката. Той се среща с друга, или той се среща с друг и това прави триъгълник. Понякога става така, и терапевтът дава съвет да се отървете от този трети човек, и тогава двойката се разпада. Случвало се е. Тогава си задаваме въпроса възможно ли е третият човек, независимо дали е мъж или жена, да е важен за една връзка? Моето мнение е, че всяка двойка може да изгражда такъв тип взаимоотношения, какъвто желае.
Ако искате да имате такова взаимоотношение, което да има един вид приключение извън двойката с друг мъж или жена, и ако двамата помежду си са съгласни да го пробват, тогава зависи от вас. Аз не бих го направил. Не би ми харесало, но го разбирам. Само едно условие бих поставил и то е много важно – когато двойката се е съгласила и двамата да имат отворен брак, а не само единият, тогава това е приемливо. Този въпрос съм го срещал навсякъде - когато единият търси навън нещо, като си мисли, че там ще намери нещото, което не открива тук. Никой няма да тръгне да търси нещо друго, ако смята, че то вече съществува и е тук, при него. Така че когато дойде трета страна е време да се замислиш какво всъщност търсиш, което не можеш тук да откриеш. И истина ли е, че тук не можеш да го откриеш? Може би не го търсиш както трябва. Може би трябва да го видиш през други очи. А може и да не е възможно. И ако не е възможно имаш време да разбереш – може би нещото, което търсиш не е чак толкова важно, или пък може да е. Моето лично становище е, че триъгълникът не е добър начин на живеене.
Мъжете се променят, но не към по-добро
Заглавието на книгата е „Да се обичаме с отворени очи”. Подбрал съм го така, защото мисля, че истинското взаимоотношение в любовта зависи от това да виждаш другия такъв, какъвто е. Аз не искам да обичам, да се влюбвам или да се женя просто за някакъв образ. Ако ти за мен си образ, тогава аз съм влюбен в образа ти, а не в теб. И обратно – ако ти не си образ, а си истински човек за мен, тогава аз ще съм свободен пред теб да съм такъв, какъвто съм. Няма да ми се налага аз самият да изграждам образ за теб. Няма да ми се налага да се принуждавам да ти угаждам, за да правя неща, които ти искаш да правя. И няма да ми се налага да се променям заради теб. Да се променям заради теб не е много добра идея. Толкова много пъти съм чувал тази фраза в живота си. Винаги жената я използва. Тя казва: „Той е такъв и такъв и такъв, ама като се ожени за мен ще се промени”.
Мъжете се променят, обаче не към по-добро, уверявам ви. По-добре е да намериш мъж, който вече се е променил, вместо този да го променяш. Така че позволи на мъжа ти да бъде такъв, какъвто е, защото това е по-доброто. Ние обичаме човека, който идва при нас и казва: “Оу, преди да се запозная с теб животът ми беше в руини, беше истинско бедствие. Ходех от легло в легло, от прегръдки в прегръдки, търсейки кой знае какво. И всеки ден страдах в онзи живот. Сега обаче се запознах с теб и вече всичко ми е ясно, всичко е хубаво и се чувствам в рая.” Това ни харесва, нали? Но не го очаквайте. Пожелавам ви да намерите човек, който ви казва така: “Преди да се запозная с теб животът ми беше чудесен. Бях щастлив преди да се запознаем, наистина си харесвах живота преди да те срещна. Бях в рая преди да се срещна с теб. Сега… е още по-добре!” Ето от това имаме нужда.
Записа: Михаела Лозанова
Световноизвестният писател и психотерапевт Хорхе Букай посети България за първи път. Книгите му се издават у нас от 2 години, той вече има запалени фенове.
На 8 юни изнесе лекция по повод издаването на четвъртата му книга у нас - „Да се обичаме с отворени очи” (ИК Хермес). На събитието в Гранд хотел „София” присъстваха известни български специалисти в областта като Мадлен Алгафари, която Хорхе Букай нарича „моята нова приятелка”, и д-р Румен Бостанджиев. Залата беше препълнена. В продължение на 2 часа писателят говореше за любовта, отношенията в семейството, проблемите при двойките и начини за справянето с някои от тях. С много позитивизъм и чувство за хумор, Букай подари на всички присъстващи съвети, които могат да се приложат в отношенията ни с хората, и с половинките ни. Ето основното от лекцията:
Както е прието в Аржентина да се казва „Всеки един глупак има дефиниция за любовта, включително и аз”. Любовта е избор – избор да работиш за свободата на другия. Да постигнеш състояние, в което другият да има избора да направи това, което иска в една връзка, дори да каже нещо, което на другия няма да му се понрави. Трябва да се стигне до щастието от това, че другият съществува. Това е най-добрата любов, която може да има. Не всеки човек е способен да обича по този начин, но можем да се опитаме да бъдем по-близо до нея.
Една любовна връзка има трудности поради много причини. Първо е много трудно да се чувства любовта през цялото време. Второ – трудно е, защото две различни личности се сблъскват в една връзка. И на трето място – в една връзка трябва да се има предвид интереса на трима – той, тя и те двамата заедно, тоест аз, тя и ние.
Ще разкажа една история, за да разберем трудността в една двойка. В историята се разказва за една много привлекателна млада жена работеща в голяма фирма и тя ще се качи на самолет, за да пътува до друг град. Когато е пред чек-ин-а и току вече да се качи на самолета, чува глас, който й казва „Не се качвай на този полет”. Обръща се, но отзад няма никого. Отново слага крака си на самолета, но пак чува гласа „Не се качвай на този полет!”. И когато трети път чува гласа „Не хващай този полет” решава наистина да не го хване, връща се обратно, качва се в колата си и решава да отиде с влак. Пуска радио, докато отива към ж.п. гарата. Изведнъж чува да казват, че самолетът, на който тя е трябвало току-що да се качи, е паднал. Има много смъртни случаи. Тя осъзнава, че този глас е спасил живота й. Поема си дъх, пристига на гарата, купува си билет за влака с удоволствие и отива да се качи на влака. И аха да се качи вече, отново чува същия глас „Не се качвай на този влак!”. Започва да трепери, защото току-що самолетът е паднал.
За момент се замисля, слага си крака на влака и пак го чува: „Не се качвай на този влак!”. Тя се връща обратно в колата и този път решава да пътува с кола. Пътуването е дълго, хваща магистралата към другия град. По радиото чува „Ужасна катастрофа с влак”. Точно този влак, с който тя трябваше да пътува, е катастрофирал и няма оцелели. Тя е изключително изненадана. Поема си дъх и осъзнава, че трябва да спре да зареди бензин, защото пътуването е дълго. Вижда бензиностанция и току да влезе в бензиностанцията пак този глас: „Не влизай в тази бензиностанция!”, обръща се, няма никого, забавя колата, но гласът отново „Не не, не влизай в тази бензиностанция!”. Тя я подминава, решава, че ще спре на следващата, и в огледалото за обратно виждане вижда, че бензиностанцията, която е подминала експлодира и цялата гори. И тя започва да се чуди на кого е тоя глас: “Kой си ти, представи се?”. Точно на седалката до себе си вижда малко зелено човече. И то казва: „Аз бях!”. Тя го пита:
- Кой си ти?
- Аз съм твоят ангел хранител.
- Моят ангел хранител?
- Да, аз съм тук, за да те предпазя от всяка една опасност, ще те предпазвам от всички големи грешки, ще спасявам живота ти във важните мигове.
И тя му казва:
- Така ли?
- Да!
Тогава тя взема чантата си и започва да го блъска по главата.
- Какво става? – пита човечето.
- Къде беше ти, когато аз се омъжвах!?!?
Да обичаш, не просто да си влюбен
Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща. Книгите и науката казват, че страстта е много силно нещо. Ако искаш да покажеш какво е страст може би ето така ще онагледиш – има интензивност, впечатляване и наистина нещо, което те докосва, което те трогва отвътре. Ако сравниш влюбването с обичането, ще осъзнаеш, че обичането не е интензивно. И ако се налага да избереш едното от тези две неща, очевидно всеки един от нас би предпочел интензивното.
Когато си се влюбил, се чувстваш невероятно, усещаш се красив и си убеден, че човекът срещу теб е точно това, което си търсил цял живот. Тя/той не е точно това, но ти си мислиш, че е. Естествено, времето минава, и ти осъзнаваш, че той/тя не е точно това, което ти си си представял. И ти започваш да го обвиняваш, защото той/тя не отговаря на това, което ти си си мечтал. Мисля че, когато с моята жена се запознахме преди 35 години, тя си е помислила: „Той е толкова висок, толкова слаб, той е толкова тихичък и толкова начетен!”. Само 6 месеца по-късно тя ми каза: „Променил си се…”. А аз не се бях променил. Влюбването, тази страст, беше попреминала.
Любовта обаче е друго нещо. Любовта е онази радост от съвместното съществуване заедно. Просто така – аз съм щастлив, защото те познавам. Щастлив съм понеже животите ни са свързани. Искам и ти да си щастлива, защото аз се интересувам от твоето щастие. Искам ти да си щастлива. Ето това е любовта. Не звучи като нещо голямо и велико, обаче е!
Когато в живота ти има някой човек, който ти казва „Обичам те твърде много”, но не му пука за това какво чувстваш, какво мислиш, кой/коя си, човек, който не се грижи за теб, човек, който не отделя за теб времето си, такъв човек не те обича. Ако той не се интересува от това, което правиш или което изпитваш, ако той/тя никога не отделя време, за да говори с теб, да ти звънне един телефон, да се срещне с теб… такъв човек не те обича. Не е лесно да кажеш такива думи. Има хора, които идват в кабинета ми в Буенос Айрес и ми казват „Ама той ми пише такива хубави писма, купува ми такива скъпи подаръци”, обаче когато теб те боли, той обажда ли се да пита как си? Отделя ли време, за да бъде с теб? Ако не го прави, съжалявам, но това не е любов.
Страстта и рутината
Колко дълго трае страстта? Обикновено се говори, че е между 50 минути и 3 месеца. Понякога може да се влюбиш отново в същия човек – 6 месеца. И отново… е, това вече е изключение, но да кажем, че може – 9 месеца. Още веднъж – едва ли, значи не си добре нещо и имаш проблем. Някои от вас сигурно си мислят „Не, не – това не е вярно”. Сигурно тук някъде има една жена, която ръчка мъжа си и му казва „Не, тук не говорят за нас. Ние с теб сме си влюбени” и той кима „Разбира се, разбира се, разбира се”. Важно е обаче да обичаш другия, а не просто да си влюбен. И ако имате добра връзка и откриете правилния човек и ако го/я обичаш дълго време, тогава може би един ден отново ще се влюбиш в същия човек. Човекът, когото обичаш… изведнъж след много години откриваш, че пак започваш да се влюбваш в него. Прибираш се в къщи и я виждаш, както винаги. Тя е толкова прекрасна в този момент, в този миг и това е толкова хубаво, защото в този миг имате и интензивността, и дълбочината.
Друг проблем на двойката е рутината. Когато живееш дълго време с един човек, да споделяш дълго време и хубави и нехубави моменти, ако нямаш способността да доизграждаш връзката, ще се появи проблем. Винаги казвам на пациентите си: ако правиш любов със съпругата си всяка събота, в 5 часа, във вашата спалня, тя винаги отдолу, ти винаги отгоре – колко пъти ще успеете да го направите това? В същата позиция, в същия час, в същия ден, всяка седмица? 20? 22? 24? Но едва ли повече. После ще трябва да промените часа, или позата, или деня, или мястото… или жената. Нещо трябва да се промени. Така че, за да не сменяме съпругата или съпруга, другите неща трябва да се променят. Същото се отнася и за храната, и за всеки един детайл от съвместния живот.
Ако един ден си зададете въпроса „Ако днес срещна този мъж за първи път, ако отново се запозная с него, дали пак ще се омъжа за него?”, а искреният отговор е „Не знам”, тогава във взаимоотношението има проблем. Трябва да се избираме един друг ежедневно. В този свят мъжете се делят на две групи – едните, които искат да бъдат избрани веднъж завинаги; и другите мъже, тези като мен, които искат да бъдат избирани всеки ден. Този избор е труден, но когато знаеш, че всеки ден ти си избиран в брака ти, тогава можеш да бъдеш спокоен, да изпиташ радост от връзката си с другия.
Тя/Той като огледало
Бракът не е начин да спасяваш другия. Връзката не е място, където ти трябва да се спасяваш. Трябва да бъдеш спасен преди това. Ако не си спасен – не се жени. И също, ако не си спасен, недей да влизаш и във връзка. А пък ако си – не очаквай другия да те спасява. Другият не съществува, за да те спасява, той съществува, за да ти показва твоите най-добри и най-лоши черти. Защото струва ми се, че го знаете, имате части от вас, които можете сами да видите. Виждам дланта си и от едната и от другата страна, виждам краката си. Обаче има части от мен, които не мога да видя със собствените си очи. Например никога не мога да видя лицето си. Затова ми трябва огледало, или снимка, или филм. Моето лице обаче е това, което другият човек познава и харесва. Един от най-специфичните начини другият да ме опознае е лицето ми, а пък аз никога не съм го виждал. Има някои аспекти от нашата лична психология, за които важат същите правила. Те са същността на нашия Аз, те са нещата, които ни определят, но ние не можем да ги видим пряко – имаме нужда от огледало. А огледалото е погледът на човека, който живее до нас. И трябва да се научиш да виждаш себе си в това огледало. Защото той или тя не е вой враг, а може би е учител, господар. Той/тя е избран/а, за да те научи на нещо, което трябва да научиш и твоя отговорност е да бъдеш готов за това. В следващата дискусия, когато спорите с другия човек хубаво е да си зададеш въпроса „Какво мога да науча сега от този спор? На какво ме учи той/тя?”, вместо да се препирате кой бил крив и кой бил прав.
За свободата и “третия човек” в двойката
Разказва се една древна история за двама индианци. Те отиват при великия вожд на племето. Те са младеж и девойка, и казват на вожда „Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш благословия или каквото трябва, за да може нашата любов да трае вечно”. Вождът им казва „Хубаво, ще ви кажа какво да правите. Елате с мен горе в планината и ми донесете два орела пък после ще видим”. Двамата тръгват в различни посоки и всеки от тях донася по един орел. Вождът им казал „Вземете сега и завържете крачетата на орлите”, те ги вързали. „Хайде сега, хвърлете ги да летят”. Двамата хвърлят орлите, но те не могат да полетят, защото крачетата им са вързани. Падат на земята и започват да се кълват един друг, за да се оттърват от това, за което са вързани. Вождът казва „Добре. Сега скъсайте връвчицата”. Те я срязват и хвърлят двата орела във въздуха. Те политат, започват да летят в кръгове и заедно отлитат към планината. И вождът казва „Ето това е тайната – ако сте завързани един за друг никога няма да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие”.
Свободата в едно взаимоотношение е най-доброто и най-важното нещо, което можеш да усвоиш. Така че ако тези 5-6 неща ги схванете:
- да бъдеш себе си;
- да съзнаваш важността да обичаш другия, а не само да си влюбен в него;
- опасността от рутината;
- да уважаваш свободата на другия;
- да съзнаваш важността на различията;
- да гледаш на другия като на учител, а не на неприятел;
Тогава някои неща драматично ще се променят във всяко семейство.
Може би още едно последно нещо ще кажа за семействата. Внимавайте, когато избирате. Не избирайте човек, който да плаче с теб, когато ти си тъжен/тъжна. Почти всеки ще може да заплаче с теб, когато изпитваш тъга. По-скоро намери човек, който може да се смее на всички неща, на които и ти се смееш. Защото чувството за хумор, споделянето на общото чувство за хумор е необходимо. Може би някои неща, които мен ме разсмиват, теб - няма. Но ако всичко, което мен ме разсмива за теб е глупост, пък на мен ми е скучно всяко нещо, което теб те разсмива, тогава има голяма трагедия.
Бракът е отживелица, трябва да се съгради нов вид брак. Това ще го направят младите и тези след нас. Предразсъдък е да учим децата си на това, което ние знаем.
Въпросът за „третия човек” във връзката е много важен за един терапевт на двойки. Ще откриете, че понякога проблемите на двойката идват оттам, защото единият от тях има взаимоотношения извън двойката. Той се среща с друга, или той се среща с друг и това прави триъгълник. Понякога става така, и терапевтът дава съвет да се отървете от този трети човек, и тогава двойката се разпада. Случвало се е. Тогава си задаваме въпроса възможно ли е третият човек, независимо дали е мъж или жена, да е важен за една връзка? Моето мнение е, че всяка двойка може да изгражда такъв тип взаимоотношения, какъвто желае.
Ако искате да имате такова взаимоотношение, което да има един вид приключение извън двойката с друг мъж или жена, и ако двамата помежду си са съгласни да го пробват, тогава зависи от вас. Аз не бих го направил. Не би ми харесало, но го разбирам. Само едно условие бих поставил и то е много важно – когато двойката се е съгласила и двамата да имат отворен брак, а не само единият, тогава това е приемливо. Този въпрос съм го срещал навсякъде - когато единият търси навън нещо, като си мисли, че там ще намери нещото, което не открива тук. Никой няма да тръгне да търси нещо друго, ако смята, че то вече съществува и е тук, при него. Така че когато дойде трета страна е време да се замислиш какво всъщност търсиш, което не можеш тук да откриеш. И истина ли е, че тук не можеш да го откриеш? Може би не го търсиш както трябва. Може би трябва да го видиш през други очи. А може и да не е възможно. И ако не е възможно имаш време да разбереш – може би нещото, което търсиш не е чак толкова важно, или пък може да е. Моето лично становище е, че триъгълникът не е добър начин на живеене.
Мъжете се променят, но не към по-добро
Заглавието на книгата е „Да се обичаме с отворени очи”. Подбрал съм го така, защото мисля, че истинското взаимоотношение в любовта зависи от това да виждаш другия такъв, какъвто е. Аз не искам да обичам, да се влюбвам или да се женя просто за някакъв образ. Ако ти за мен си образ, тогава аз съм влюбен в образа ти, а не в теб. И обратно – ако ти не си образ, а си истински човек за мен, тогава аз ще съм свободен пред теб да съм такъв, какъвто съм. Няма да ми се налага аз самият да изграждам образ за теб. Няма да ми се налага да се принуждавам да ти угаждам, за да правя неща, които ти искаш да правя. И няма да ми се налага да се променям заради теб. Да се променям заради теб не е много добра идея. Толкова много пъти съм чувал тази фраза в живота си. Винаги жената я използва. Тя казва: „Той е такъв и такъв и такъв, ама като се ожени за мен ще се промени”.
Мъжете се променят, обаче не към по-добро, уверявам ви. По-добре е да намериш мъж, който вече се е променил, вместо този да го променяш. Така че позволи на мъжа ти да бъде такъв, какъвто е, защото това е по-доброто. Ние обичаме човека, който идва при нас и казва: “Оу, преди да се запозная с теб животът ми беше в руини, беше истинско бедствие. Ходех от легло в легло, от прегръдки в прегръдки, търсейки кой знае какво. И всеки ден страдах в онзи живот. Сега обаче се запознах с теб и вече всичко ми е ясно, всичко е хубаво и се чувствам в рая.” Това ни харесва, нали? Но не го очаквайте. Пожелавам ви да намерите човек, който ви казва така: “Преди да се запозная с теб животът ми беше чудесен. Бях щастлив преди да се запознаем, наистина си харесвах живота преди да те срещна. Бях в рая преди да се срещна с теб. Сега… е още по-добре!” Ето от това имаме нужда.
Записа: Михаела Лозанова
събота, 1 май 2010 г.
Проф. Мулдашев: До Мурманск живели хора зомбита
автор: Илияна Ангелова
Прочутият офталмолог проф. Ернст Мулдашев от гр. Уфа, Башкирия, гостува цяла седмица в България. Той представи метода за лечение с изобретението си алоплант - обработен биоматериал за присаждане от мъртъв донор. Той се разтваря с времето и стимулира развитие на собствени клетки.
Мулдашев прегледа над 100 пациенти в София и Пловдив, а опашките пред временните му кабинети бяха огромни. Ученият е известен както като очен хирург, така и като автор на езотерични книги. Материалите за тях той събира на специални експедиции.
- Проф. Мулдашев, вие прегледахте доста пациенти в България, но не успяхте да оперирате. Ще приемете ли български деца за лечение в клиниката ви в град Уфа?
- Договорихме се с български колеги да изпратят слепи деца сираци, на които ще се опитаме да помогнем с операция. Ще ги оперираме безплатно. Руското здравно министерство ще даде разрешение за това, вече сме го уговорили, така че останалото е в ръцете на българските лекари. Ще ни изпратят епикризите и ще видим кого ще можем да вземем.
- Ще дойдете ли пак в България?
- Искам да дойда тук, но не като лекар, а с експедиция. Има много интересни неща в района на Пловдив. Мисля, че ще включа в проучването не само България, но също Гърция и Турция. Забелязах постройки в Пловдив, които сякаш са под влиянието на цивилизацията на атлантите. Самият град е интересен, защото е вторият по древност в света, най-старият е Дамаск.
- Но следите от атлантите не са ли главно в Азия?
- Тази цивилизация е била по цялото земно кълбо, но е загинала преди 13 000 години. Атлантите са били гиганти - хора високи по 3 до 5 м.
- Но има ли някъде съхранени скелети от тях?
- Например на о. Малта съществува огромен череп. Във Волжка България също е бил намерен такъв череп. В Еквадор пък са открити гигантски скелети. Древни ръкописи от Тибет свидетелстват, че цивилизацията преди нас е била тази на атлантите. Най-интересното е, че градовете, построени от тях, са се съхранили в най-голяма степен в Сирия и Ливан. Там има останки от над 70 селища на атланти. Невероятни са, сградите са направени така, както днес не бихме могли с помощта на съвременната техника.
Хубаво е да се иде в град Балбек, Ливан, да се видят тези мъртви градове на атлантите. Те са били отчасти подземни, нещо като връзка с подземния свят. Ако ги съпоставим със съвременните, става ясно, че тази цивилизация е била доста по-развита от нашата.
- Колко експедиции сте имали?
- Досега съм водил 10 експедиции в Тибет, Египет, Алтай, Монголия, Великденските острови, Сирия, Ливан... Избирам ги според това къде са насочени моите духовни интереси в момента.
- В Тибет сте търсили пещери, където се съхранява генофондът на човечеството. Намерихте ли ги?
- Намерих 6 такива пещери в Хималаите. В тях се намират хора, които са като консервирани. Това състояние се нарича сомати. До него се стига по пътя на медитацията. Те медитират и привеждат водата в своя организъм в четвърто, неизвестно на науката състояние. Трите са, както знаете - пара, течно и лед. Това състояние - сомати, успяхме да го получим и в нашата лаборатория. Прилагаме го с лечебна цел.
Когато човек успее да достигне такова състояние посредством медитация в хималайските пещери, тялото може да се съхрани стотици милиони години, а после да се върне към живота. Температурата там е 4 градуса по Целзий. Видях с очите си тези хора.
- Каква е целта на този генофонд?
- Ако човечеството загине, те ще излязат и ще положат основите на нова цивилизация. След гибелта на атлантите от тях е произлязъл съвременният човек.
- Значи не сме произлезли от маймуните?
- Разбира се, че не.
- Били сте и на Великденските острови. Видяхте ли системата от подземни тунели там?
- Там има много от тях. Някои са като тръби, облицовани с керамика. Направени са сякаш с помощта на хидравлика. Местните предупреждават да не се влиза, опасно е за хора. Дори са затрупали входовете с камъни и клони. Причината е, че вътре има силно енергийно влияние, което се понася зле от човека.
В тунелите са загинали доста хора. Имат странно име - казват им "кокоши дом".
- Каква ще е следващата ви книга?
- Планирам книга и за Якутския "бермудски" триъгълник, където изчезват самолети. Изпарили са се поне 26 машини. Много от тях са били натоварени със злато. А после планирам серия от книги за търсенето на изгубеното знание. Първата от поредицата вероятно ще е за Великденските острови.
- Къде беше последната ви експедиция?
- През последната година на о. Крит в Гърция търсихме лабиринта на Минотавъра. Намерихме го. Провървя ни. Има много входове и изходи. Както е описано в гръцката митология и ние се ориентирахме с помощта на нишка, която размотавахме. В подземията обаче има някакви много силни енергийни полета и човек се чувства лошо.
- Къде ще ходите с новата си експедиция?
- На Колския полуостров. Там има райони около Мурманск, където живеят хора зомбита. Сталинското и Хитлеровото разузнаване изучавали този феномен. Хората са превърнати в послушни биороботи. Ако му кажеш: режи дърва, той реже, ако му заповядаш "спри", спира. Преди и по време на Втората световна война са искали да ги използват като живо оръжие, но не са успели. По правило зомбирането е ставало в близост до древни монументи Ние искаме да проучим какво и как се е случвало всъщност.
Искам също да тръгна по следите на Чингис хан. За него се говори, че владеел философския камък. С негова помощ зомбирал хората. Използвал го обаче не за зло, а за добро. Внушавал им не да се карат и да воюват, а да се женят и да работят. Затова искам да проуча владетеля, завоювал най-голямата територия.
- Вие сте лекар и за колегите ви е странно, че имате толкова странични интереси. Как успявате да ги съчетаете?
- Работя много.
- Казахте, че лекувате със силата на мъртвите. Как да разбираме това?
- Когато човек умира, душата му отлита. Но в мъртвото тяло остава двойник на петия елемент - душата. Точно този двойник обладава голяма сила. Целият Изток й се кланя. В живото тяло петият елемент си взаимодейства в спор с останалите четири елемента, а в мъртвото се намира като чиста сила. Мисля, че в моето основно изобретение алоплант го има точно този пети елемент.
- Как ви дойде идеята за алопланта?
- Правихме сериозни научни изследвания, но слушах и интуицията си. Всеки я има, но не всеки я слуша. А интуицията идва от Бога.
- Говори се, че алоплант помага за рак? Вярно ли е?
- Не е съвсем вярно. Има определени противоракови свойства, но това не значи, че лекува болестта. Работим в тази насока, но още е твърде рано да се обещава нещо.
- Присадихте първото око в света? Пълно присаждане ли беше?
- Беше пълно.
- Защо не сте го внедрили в други страни?
- Да се внедри изобретението ми в друга страна, е много трудно. Процедурата трае близо 13 г.Има съпротива от фармацевти, с които влизаме в конкуренция, а и струва стотици милиони долари. Това е излишно разточителство. Бяхме започнали процедура, но се отказах. По-добре да каня пациентите си в Уфа.
България е член на Евросъюза, а изискванията на ЕС са много бюрократични. Не искам да се боря с бюрократите от Евросъюза.
Прочутият офталмолог проф. Ернст Мулдашев от гр. Уфа, Башкирия, гостува цяла седмица в България. Той представи метода за лечение с изобретението си алоплант - обработен биоматериал за присаждане от мъртъв донор. Той се разтваря с времето и стимулира развитие на собствени клетки.
Мулдашев прегледа над 100 пациенти в София и Пловдив, а опашките пред временните му кабинети бяха огромни. Ученият е известен както като очен хирург, така и като автор на езотерични книги. Материалите за тях той събира на специални експедиции.
- Проф. Мулдашев, вие прегледахте доста пациенти в България, но не успяхте да оперирате. Ще приемете ли български деца за лечение в клиниката ви в град Уфа?
- Договорихме се с български колеги да изпратят слепи деца сираци, на които ще се опитаме да помогнем с операция. Ще ги оперираме безплатно. Руското здравно министерство ще даде разрешение за това, вече сме го уговорили, така че останалото е в ръцете на българските лекари. Ще ни изпратят епикризите и ще видим кого ще можем да вземем.
- Ще дойдете ли пак в България?
- Искам да дойда тук, но не като лекар, а с експедиция. Има много интересни неща в района на Пловдив. Мисля, че ще включа в проучването не само България, но също Гърция и Турция. Забелязах постройки в Пловдив, които сякаш са под влиянието на цивилизацията на атлантите. Самият град е интересен, защото е вторият по древност в света, най-старият е Дамаск.
- Но следите от атлантите не са ли главно в Азия?
- Тази цивилизация е била по цялото земно кълбо, но е загинала преди 13 000 години. Атлантите са били гиганти - хора високи по 3 до 5 м.
- Но има ли някъде съхранени скелети от тях?
- Например на о. Малта съществува огромен череп. Във Волжка България също е бил намерен такъв череп. В Еквадор пък са открити гигантски скелети. Древни ръкописи от Тибет свидетелстват, че цивилизацията преди нас е била тази на атлантите. Най-интересното е, че градовете, построени от тях, са се съхранили в най-голяма степен в Сирия и Ливан. Там има останки от над 70 селища на атланти. Невероятни са, сградите са направени така, както днес не бихме могли с помощта на съвременната техника.
Хубаво е да се иде в град Балбек, Ливан, да се видят тези мъртви градове на атлантите. Те са били отчасти подземни, нещо като връзка с подземния свят. Ако ги съпоставим със съвременните, става ясно, че тази цивилизация е била доста по-развита от нашата.
- Колко експедиции сте имали?
- Досега съм водил 10 експедиции в Тибет, Египет, Алтай, Монголия, Великденските острови, Сирия, Ливан... Избирам ги според това къде са насочени моите духовни интереси в момента.
- В Тибет сте търсили пещери, където се съхранява генофондът на човечеството. Намерихте ли ги?
- Намерих 6 такива пещери в Хималаите. В тях се намират хора, които са като консервирани. Това състояние се нарича сомати. До него се стига по пътя на медитацията. Те медитират и привеждат водата в своя организъм в четвърто, неизвестно на науката състояние. Трите са, както знаете - пара, течно и лед. Това състояние - сомати, успяхме да го получим и в нашата лаборатория. Прилагаме го с лечебна цел.
Когато човек успее да достигне такова състояние посредством медитация в хималайските пещери, тялото може да се съхрани стотици милиони години, а после да се върне към живота. Температурата там е 4 градуса по Целзий. Видях с очите си тези хора.
- Каква е целта на този генофонд?
- Ако човечеството загине, те ще излязат и ще положат основите на нова цивилизация. След гибелта на атлантите от тях е произлязъл съвременният човек.
- Значи не сме произлезли от маймуните?
- Разбира се, че не.
- Били сте и на Великденските острови. Видяхте ли системата от подземни тунели там?
- Там има много от тях. Някои са като тръби, облицовани с керамика. Направени са сякаш с помощта на хидравлика. Местните предупреждават да не се влиза, опасно е за хора. Дори са затрупали входовете с камъни и клони. Причината е, че вътре има силно енергийно влияние, което се понася зле от човека.
В тунелите са загинали доста хора. Имат странно име - казват им "кокоши дом".
- Каква ще е следващата ви книга?
- Планирам книга и за Якутския "бермудски" триъгълник, където изчезват самолети. Изпарили са се поне 26 машини. Много от тях са били натоварени със злато. А после планирам серия от книги за търсенето на изгубеното знание. Първата от поредицата вероятно ще е за Великденските острови.
- Къде беше последната ви експедиция?
- През последната година на о. Крит в Гърция търсихме лабиринта на Минотавъра. Намерихме го. Провървя ни. Има много входове и изходи. Както е описано в гръцката митология и ние се ориентирахме с помощта на нишка, която размотавахме. В подземията обаче има някакви много силни енергийни полета и човек се чувства лошо.
- Къде ще ходите с новата си експедиция?
- На Колския полуостров. Там има райони около Мурманск, където живеят хора зомбита. Сталинското и Хитлеровото разузнаване изучавали този феномен. Хората са превърнати в послушни биороботи. Ако му кажеш: режи дърва, той реже, ако му заповядаш "спри", спира. Преди и по време на Втората световна война са искали да ги използват като живо оръжие, но не са успели. По правило зомбирането е ставало в близост до древни монументи Ние искаме да проучим какво и как се е случвало всъщност.
Искам също да тръгна по следите на Чингис хан. За него се говори, че владеел философския камък. С негова помощ зомбирал хората. Използвал го обаче не за зло, а за добро. Внушавал им не да се карат и да воюват, а да се женят и да работят. Затова искам да проуча владетеля, завоювал най-голямата територия.
- Вие сте лекар и за колегите ви е странно, че имате толкова странични интереси. Как успявате да ги съчетаете?
- Работя много.
- Казахте, че лекувате със силата на мъртвите. Как да разбираме това?
- Когато човек умира, душата му отлита. Но в мъртвото тяло остава двойник на петия елемент - душата. Точно този двойник обладава голяма сила. Целият Изток й се кланя. В живото тяло петият елемент си взаимодейства в спор с останалите четири елемента, а в мъртвото се намира като чиста сила. Мисля, че в моето основно изобретение алоплант го има точно този пети елемент.
- Как ви дойде идеята за алопланта?
- Правихме сериозни научни изследвания, но слушах и интуицията си. Всеки я има, но не всеки я слуша. А интуицията идва от Бога.
- Говори се, че алоплант помага за рак? Вярно ли е?
- Не е съвсем вярно. Има определени противоракови свойства, но това не значи, че лекува болестта. Работим в тази насока, но още е твърде рано да се обещава нещо.
- Присадихте първото око в света? Пълно присаждане ли беше?
- Беше пълно.
- Защо не сте го внедрили в други страни?
- Да се внедри изобретението ми в друга страна, е много трудно. Процедурата трае близо 13 г.Има съпротива от фармацевти, с които влизаме в конкуренция, а и струва стотици милиони долари. Това е излишно разточителство. Бяхме започнали процедура, но се отказах. По-добре да каня пациентите си в Уфа.
България е член на Евросъюза, а изискванията на ЕС са много бюрократични. Не искам да се боря с бюрократите от Евросъюза.
Дисоциирани психични съдържания
Когато говорих за гледището на примитивния човек относно капризността на случая, аз изразих становището, че тази нагласа служи на определена цел и следователно има едно значение, Можем ли поне за момент да приемем хипотезата, че примитивното вярване в произволни сили се оправдава от фактите, а не само от психологична гледна точка? Това звучи алармиращо, но аз нямам намерение да скоча в огъня и да се опитвам да докажа, че магия наистина съществува. Само искам да разгледам заключенията, до които щяхме да стигнем, ако следвахме примитивния човек в предположението, че цялата светлина идва от слънцето, че нещата са красиви сами по себе си и че човешката частична душа е леопард. Правейки това, ние приемаме примитивната идея за мана.
Според тази идея хубавото ни трогва и не сме ние, които създаваме красота. Някой е дявол - ние не сме проецирали нашата собствена злина в него и така го правим дявол. Има хора - мана личности, -забележителни по собствено право, а не благодарение на нашето въображение. Мана е понятие за съществуване на нещо като широко разпространена сила във външния свят, която произвежда всички тези ефекти, които не са обичайни. Всичко, което съществува, действува, иначе не би било актуално. То е актуално благодарение на вътрешната си енергия. Съществуването е едно силово поле. Примитивното схващане мана, така както го виждаме, е от естеството на една груба теория за енергията. Лесно можем да последваме тази идея.
Става трудно, когато се опитаме да я разработваме по-нататък, защото се обръща процесът на психичната проекция, за който говорих. Следствията са следните: не е моето въображение или моето преклонение, което прави магьосник от племенния лечител; напротив, той е магьосник и проецира своята магическа сила върху мен. Духовете не са халюцинации на моя дух, а се явяват пред мен по своя воля. Въпреки че тези твърдения са логически изводи от идеята мана, ние се колебаем да ги приемем и се оглеждаме наоколо за удобната ни теория за психична проекция. Въпросът е следният: психичното по принцип - духът или несъзнаваното - в нас самите ли израства: или е ли психиката, в ранните стадии на съзнание, извън нас под форма на произволни сили със собствени намерения, която постепенно заема мястото си в нас по време на психичното развитие?
Били ли са дисоциираните психични съдържания - да използуваме модерен термин - някога част от психиката на индивидите, или още от началото са самостоятелни психични единици, съществуващи според примитивното виждане като видения, духове на прадеди и т. н.? На степени ли са въплътени в човека по време на развитието, така че постепенно са създали този свят, който сега наричаме психика? Цялата тази идея ни поразява като опасно парадоксална и все пак сме способни да възприемем нещо подобно. Не само религиозният проповедник, но и педагогът предполагат, че е възможно да се имплантира в човешката психика нещо, което преди не е било там. Силата на внушението и на влиянието е един факт; даже най-съвременният бихейвиоризъм очаква значителни резултати от тази област.
Идеята за сложно изграждане на психиката е изразена в примитивна форма в много широко разпространени вярвания - например обсебване, въплътяване на духове на предци, имиграция на души и т. н. Когато някой кихне, все още казваме: "Наздраве", и това означава: "Надявам се, че новата душа няма да ти навреди." Когато в процеса на нашето развитие излизаме от многостранните противоречия и постигаме една обединена душа, ние изпитваме нещо като едно сложно подреждане на психиката. Тъй като човешкото тяло е построено по наследство върху даден брой Менделееви единици, не е невъзможно да се мисли, че и човешката психика е построена по същия начин. Материалистическото виждане днес показва една тенденция. която можем да открием в архаичното мислене.
И двете водят до заключението, че индивидът е само една резултантна; в първия случай е резултантна от естествени причини, а във втория - на случайни събития. И според двете схващания човешката индивидуалност не съществува по собствено право, а е случаен продукт на сили, намиращи се във външното обкръжение. Това е изцяло архаичната концепция за света, според която отделното човешко същество никога не се счита за уникално, а заменяемо с всяко друго и с лекота изложено на смърт. Поради тесногръдото виждане за причинността модерният материализъм се връща към мирогледа на архаичния човек. Но материалистът е по-радикален, защото е по-системен от архаичния човек. Последният има предимството да бъде неконсистентен; той прави изключение с мана личността.
В течение на историята тези мана личности са били издигани до положението на божествени фигури; те ставали герои и царе и споделяли безсмъртието на боговете, като ядели от тяхната подмладяваща храна. Идеята за безсмъртието на индивида и на неговата незагиваща стойност се открива и в примитивните общества, преди всичко във вярата в духове, а след това - в митове за възрастта, когато смъртта все още не е влязла в света поради човешкото безгрижие или лудост. Примитивният човек не знае за тези противоречия в неговите виждания.
Нашите негри носачи ме уверяваха, че не знаят какво ще се случи с тях след смъртта. Според тях човек е просто умрял; той вече не диша и тялото му се занася в гората, където го изяждат хиените. Така мислят през деня, но нощта е изпълнена с духове на умрели, които носят болести на добитъка и на хората, които атакуват и задушават нощния пътник и проявяват и други форми на насилие. Примитивният дух е пълен с подобни противоречия. Това може да изплаши европееца до смърт и никога не би помислил, че нещо съвсем подобно може да се намери и в нашия цивилизован свят.
Карл Густав Юнг
Според тази идея хубавото ни трогва и не сме ние, които създаваме красота. Някой е дявол - ние не сме проецирали нашата собствена злина в него и така го правим дявол. Има хора - мана личности, -забележителни по собствено право, а не благодарение на нашето въображение. Мана е понятие за съществуване на нещо като широко разпространена сила във външния свят, която произвежда всички тези ефекти, които не са обичайни. Всичко, което съществува, действува, иначе не би било актуално. То е актуално благодарение на вътрешната си енергия. Съществуването е едно силово поле. Примитивното схващане мана, така както го виждаме, е от естеството на една груба теория за енергията. Лесно можем да последваме тази идея.
Става трудно, когато се опитаме да я разработваме по-нататък, защото се обръща процесът на психичната проекция, за който говорих. Следствията са следните: не е моето въображение или моето преклонение, което прави магьосник от племенния лечител; напротив, той е магьосник и проецира своята магическа сила върху мен. Духовете не са халюцинации на моя дух, а се явяват пред мен по своя воля. Въпреки че тези твърдения са логически изводи от идеята мана, ние се колебаем да ги приемем и се оглеждаме наоколо за удобната ни теория за психична проекция. Въпросът е следният: психичното по принцип - духът или несъзнаваното - в нас самите ли израства: или е ли психиката, в ранните стадии на съзнание, извън нас под форма на произволни сили със собствени намерения, която постепенно заема мястото си в нас по време на психичното развитие?
Били ли са дисоциираните психични съдържания - да използуваме модерен термин - някога част от психиката на индивидите, или още от началото са самостоятелни психични единици, съществуващи според примитивното виждане като видения, духове на прадеди и т. н.? На степени ли са въплътени в човека по време на развитието, така че постепенно са създали този свят, който сега наричаме психика? Цялата тази идея ни поразява като опасно парадоксална и все пак сме способни да възприемем нещо подобно. Не само религиозният проповедник, но и педагогът предполагат, че е възможно да се имплантира в човешката психика нещо, което преди не е било там. Силата на внушението и на влиянието е един факт; даже най-съвременният бихейвиоризъм очаква значителни резултати от тази област.
Идеята за сложно изграждане на психиката е изразена в примитивна форма в много широко разпространени вярвания - например обсебване, въплътяване на духове на предци, имиграция на души и т. н. Когато някой кихне, все още казваме: "Наздраве", и това означава: "Надявам се, че новата душа няма да ти навреди." Когато в процеса на нашето развитие излизаме от многостранните противоречия и постигаме една обединена душа, ние изпитваме нещо като едно сложно подреждане на психиката. Тъй като човешкото тяло е построено по наследство върху даден брой Менделееви единици, не е невъзможно да се мисли, че и човешката психика е построена по същия начин. Материалистическото виждане днес показва една тенденция. която можем да открием в архаичното мислене.
И двете водят до заключението, че индивидът е само една резултантна; в първия случай е резултантна от естествени причини, а във втория - на случайни събития. И според двете схващания човешката индивидуалност не съществува по собствено право, а е случаен продукт на сили, намиращи се във външното обкръжение. Това е изцяло архаичната концепция за света, според която отделното човешко същество никога не се счита за уникално, а заменяемо с всяко друго и с лекота изложено на смърт. Поради тесногръдото виждане за причинността модерният материализъм се връща към мирогледа на архаичния човек. Но материалистът е по-радикален, защото е по-системен от архаичния човек. Последният има предимството да бъде неконсистентен; той прави изключение с мана личността.
В течение на историята тези мана личности са били издигани до положението на божествени фигури; те ставали герои и царе и споделяли безсмъртието на боговете, като ядели от тяхната подмладяваща храна. Идеята за безсмъртието на индивида и на неговата незагиваща стойност се открива и в примитивните общества, преди всичко във вярата в духове, а след това - в митове за възрастта, когато смъртта все още не е влязла в света поради човешкото безгрижие или лудост. Примитивният човек не знае за тези противоречия в неговите виждания.
Нашите негри носачи ме уверяваха, че не знаят какво ще се случи с тях след смъртта. Според тях човек е просто умрял; той вече не диша и тялото му се занася в гората, където го изяждат хиените. Така мислят през деня, но нощта е изпълнена с духове на умрели, които носят болести на добитъка и на хората, които атакуват и задушават нощния пътник и проявяват и други форми на насилие. Примитивният дух е пълен с подобни противоречия. Това може да изплаши европееца до смърт и никога не би помислил, че нещо съвсем подобно може да се намери и в нашия цивилизован свят.
Карл Густав Юнг
вторник, 27 април 2010 г.
Междуполовите отношения на работното място
Публикувано с малки редакции в сп. “Мениджър”, бр. 2 и бр. 3, 2004 год.
“Майсторе, когато си нощна смяна работи така, че да не се срамуваш когато отидеш в циганската махала и циганчетата ти казват: Здрасти татко.”
Стенен надпис в стаята на сменните майстори в текстилен завод, където над 90% от тъкачките са от ромски произход.
Междуполовите отношения на работното място - същност, произход, основополагащи принципи за тяхното регулиране
Обикновено те се свързват с шумни скандали, нажежени до пръсване чрез възможностите на модерните информационни системи и разпространявани в условията на глобализация до всички кътчета на планетата, за похотливи шефове, възползвали се от своята власт за да прелъстят на пръв поглед уж много невинни, и винаги твърде привлекателни служителки, задоволявайки мерзките си страсти, захранвани с либидна енергия от дълбините на най-тъмното подсъзнавано. Всъщност - междуполовите отношения на работното място са част от съвсем естествени социални процеси, възникващи и регулиращи се по неписаните правила на човешкото общуване, или пък са целенасочено регламентирани от специално създадени в зависимост от доминиращата ценностна система в съответното общество, кодекси, закони, правилници, морално-етични норми, длъжностни характеристики... Тези нормативи, предназначени да улесняват процесите, свързани с извършването на конкретната трудова дейност, в името на която са събрани на определено място и за определено време здрави, млади и дееспособни жени и мъже, понякога довеждат до редица абсурдни ситуации, възпрепятствуващи немалко изпълнението на служебните задължения. В крайна сметка, в междуполовите отношения на работното място, “пряката” сексуалност, при цялата си атрактивност, заема не особено голямо място.
По принцип, те се поддават сравнително трудно на въздействие от страна на класическия мениджърски процес на прогнозиране, планиране, организиране, контролиране и мотивиране. Поради несъмненото си влияние върху извършването на съответния трудов процес обаче, мениджмънтът има огромен интерес от тяхното опознаване и търсене на пътища за ефективното им регулиране. Именно за това, тук не ще стане въпрос за сексуални пикантерии от живота на висши мениджъри – политици, администратори, бизнесмени, шоумени, топспортисти…, извършили сексуални “престъпления” спрямо свои служителки - беззащитни красавици, и получили полагащото им се наказание чрез шумни съдебни процеси и обществено порицание, а преди всичко за влиянието – положително, или отрицателно – на междуполовите отношения на работното място върху изпълняваните служебни задължения..
Всеизвестно е, че родът и семейството са първите създали се в човешката история институции, чрез които и до сега се реализират изконните форми на човешкия стремеж към безсмъртие: стремеж физиологичен, стремеж интелектуален, стремеж духовен… От тази гледна точка, независимо дали касаят само двама индивиди, или множество свързани с различни кръвни и/или социални връзки членове, възникналите в рода и семейството икономически отношения, предназначени да удовлетворяват екзистенциалните базови потребности на човешката личност чрез осигуряването на необходимите средства за съществуване, могат да бъдат проследени във всички традиционни и модерни социално - икономически организации. При условие, че като естествен измерител за ефективното регулиране на свързаните с тях процеси, бъде приета производителността на труда – дейност, по осъществяването на която работещите в организацията жени и мъже превъплътяват определена част от най-ценния ресурс, с които разполагат – своето време, в стоки или услуги, за което понастоящем в повечето общества получават най-вече пари, биха могли да бъдат дефинирани редица групи от проблеми в техните позитивни и негативни аспекти.
Макар че в историко-социологически план могат да бъдат проследени различни модели, свързани с търсенето на ефективни възможности за регулиране на междуполовите отношения в техните проекции върху осъществяваната трудова дейност от работещите мъже и жени, поради всепризнатото предимство в сферата на стимулиране на нарастването на производителността на труда на налагания понастоящем почти повсеместно чрез глобализацията “Западен”, или Евро – Атлантически социално-икономически модел, ще бъде направен опит за представяне на някои от основните негови принципи:
1. Принцип на ясно диференцираните социални роли – най-висшите ценности на демократичното гражданско общество, са свързани с налагането като задължителни за всички негови членове чрез непрекъснато усъвършенствана нормативна база, на ясно диференцирани социални роли, в зависимост от ситуацията, в която се намира съответният гражданин – роля на работник, служител или мениджър на работното място; роля на съпруг, съпруга или родител в семейството; роля на гражданин в обществото… Универсалният показател, който служи за това сложно и трудно осъществимо на пръв поглед диференциране, е времето – времето, прекарано на работното място, дори и когато е споделено с член на семейството, е за ролята на работник, служител или мениджър; времето, извън работното място, споделено с членове на семейството, е за ролите на съпруг, съпруга, баща, майка, дете, и навсякъде в обществото – ролята на гражданин.
2. Принцип на антидискриминацията – XX век, бе векът на епохалните борби за премахване на някои от недъзите на модерното индустриално общество: експлоатацията – системата на “принудително присвояване” на определена по-голяма, или по-малка част от продуктите на материализираното време чрез труда на намиращите се в по-неравностойно положение в обществото работещи мъже, и особено - жени, от техните облагодетелствани работодатели – собственици на икономическите организации, закриляни от доминираната от тях държава; дискриминацията – системата при която определени категории лица, (жени, деца, цветнокожи, имигранти), получаваха за еднакъв труд, (с мъжете, белите, изобщо - пълноправните граждани), много по-ниско заплащане. И като резултат на продължителните борби - революции на експлоатираните, стачки, граждански протестни акции, феминистки движения – понастоящем, чрез системи от задължителни нормативи, във всички стремящи се към “цивилизованост” държави, независимо дали се касае за работещ мъж, жена, бял или цветнокож, са гарантирани отношения, при които се получава адекватно заплащане на положения труд единствено в зависимост от неговото количество и качество, (както и антиексплоатационно, пропорционално на растящите доходи данъчно облагане); или пък най-строго наказание за провинилия се мениджър, позволил си, или просто опитал се, дори и с най-чистосърдечни помисли, “да експлоатира” парадиращата непрекъснато със своя атрактивния външен вид работеща във фирмата красавица.
3. Принцип на рационалността – огромният напредък на научните познания, свързани с опознаване и използване в практиката на причинно-следствените връзки между възникващите и протичащи в природата, обществото и човешкото мислене явления и процеси, доведе до използването на силно рационализирани организационно-технологични модели на управление от всички социално - икономически институции. Х. Форд, Фр. Тейлър, А. Файол, М. Вебер, Е. Мейо, Е. Маслоу… и многобройните им ученици в сферата на практиката и теорията на мениджмънта, социологията, психологията, дефинираха представата за работещия човек като разумно (и отчасти безполово същество), мотивирано в своето трудовото поведение, най-вече от желанието да получи максимални облаги от влаганото свое време в съответния производствен процес, при това чрез минимален разход на психо-физиологична енергия…
4. Принцип на зачитане на личния избор – разумният, съзнателен човек, (независимо дали е мъж или жена), на работното си място или извън него, носи отговорност за своите постъпки - пред себе си, и пред останалите членове на обществото, споделящи същата отговорност. И никой няма право да задължава другите да извършват каквито и да е трудови или нетрудови деяния против тяхната воля - в тази насока съществуват редица текстове в международни конвенции и вътрешно-държавни нормативи…
Опитите за изнамиране на ефективни системи за регулиране на междуполовите отношения на работното място, подчинени в известна по-голяма, или по-малка степен на така дефинираните принципи, не могат да бъдат абсолютизирани. Поради своето нееднозначното естество, свързаните с тях проблеми си остават твърде сложни и комплицирани, а механизми за тяхното управление – релативни. С оглед определено рационализиране на протичащите в тази сфера процеси, би могла да бъде създадена една условна диференциация, която да ги разграничи в следните аспекти:
Междуполовите отношения на работното място - опит за диференциация
· Като административни биха могли да бъдат определени отношенията между работещите в организацията мъже и жени, свързани с властта и подчинението, различни при социално - икономическите структури от патриархален и матриархален тип, в тяхното влияние върху осъществяването на управляваните трудови дейности.
· Социални са отношенията, които възникват в организацията между работещите в нея жени и мъже и касаят: разделението на труда; производството и потреблението, отдаваното и получаваното, като количество и качество, чрез техния труд и от техния труд.
· Като образователни могат да бъдат дефинирани отношения на невидимото влияние на процесите на преподаване и усвояване на необходимите за трудовия процес знания, умения, навици, трудово поведение от новопостъпващите и работещите в организацията жени и мъже, върхуконкретните производствени дейности.
· Психологически са отношенията между работещите в организацията мъже и жени, свързани със симпатиите и враждебността; подкрепата и пречката; лоялността и предателството; на позитивния духовен климат и негативния духовен климат в колектива, в тяхното отражение върху извършваните работни операции.
· И разбира се, сексуалните отношения, свързани с “преките” интимни връзки, възникващи и реализиращи се на работното място, които също оказват твърде често не малко влияние върхутрудовия процес.
Диференцираните по този начин аспекти на междуполовите отношения на работното място, могат да бъдат проследени и, (евентуално), използвани в тяхното влияние върху решаването на някои от основните проблеми в практиката на модерното управление – оптималното функциониране на съществуващата в организацията йерархична структура; динамиката на процесите, свързани с изпълнението на служебните задължения от членовете на постоянните и временни екипи; формалното и неформално лидерство…
Междуполовите отношения на работното място – проблеми и механизми за тяхното регулиране
Между така дефинираните групи от отношения също съществуват редица сложни и трудно поддаващи се мениджърски контрол взаимовръзки: класическият фройдизъм например, учи че стоящият на върха на институцията лидер, съзнателно или подсъзнателно бива отъждествяван от своите подчинени с образа на бащата, спрямо когото самите техни въжделения се простират от стремежа на работещите в организацията мъже, (а и жени в условията на глобализиращия се феминизъм), да го премахнат като носител на реда и заемайки неговото място, да се възползват най-пълноценно от свързаните с този не хуманен акт облаги на властта, (Едипов комплекс, породен от сексуалността – административни - социални отношения), до явното желание на всички служители да му се харесат, и често пъти не дотам добре прикриваното на определен тип жени, (или - съответно мъже, в атавистичните матриархални структури, в които начело на организацията е жена) - да осъществят за тази цел дори и сексуален контакт с него/с нея (психологически отношения - сексуални инцестуални комплекси)…
До голяма степен методите за регулиране на междуполовите отношения на работното място все още зависят от слабо обясними и контролируеми с логиката на съвременната наука от западен тип интуитивни способности на мениджърите; от тяхната възможност да проявяват емпатия в общуването си със своите подчинени; от умението да балансират в процеса на управление, в зависимост от конкретната ситуация, между толерантността и твърдостта, между стриктното придържане към общозадължителните изисквания на трудовия процес и зачитане на личната свобода на работещите.
При изграждането на всяка организационно – технологична структура, била тя икономическа, административна, политическа, или неправителствена, мениджмънтът трябва да отчита особеностите на човешката природа – дори и при наличието на прекрасна в своя замисъл административна система, регламентираща с ясни и точни логически издържани правила мястото и дейността на всеки в организацията; на обективна система за разпределение на човешкия труд и неговото заплащане; на съществуващ, и на пръв поглед добре функциониращ отдел “Кадри”, в това число и като възможности за обучение на служителите; на позитивен психо-климат в институцията, стимулиращ разгръщането на творческите способности; и даже хармонични сексуални отношения в семейството, работещият човек е бил, остава, а по всяка вероятност ще продължи да бъде непредсказуемо същество – във всеки миг неговият разум му дава необятни възможности за избор на поведение.
С оглед създаването на нови и оптимизирането на съществуващите модели за регулиране на безспорното влияние междуполовите отношения на работното място върху осъществявания от организацията производствен процес, биха могли да бъдат потърсени възможности за практическо приложение на някои от заложените в таблицата идеи:
ВИДОВЕ МЕЖДУПОЛОВИ ОТНОШЕНИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО, ФАКТОРИ, ПОРАЖДАЩИ СВЪРЗАНИ С ТЯХ ПРОБЛЕМИ, ИНДИКАТОРИ ЗА ОТЧИТАНЕ НА ВЪЗНИКВАЩИТЕ ПРОБЛЕМИ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО РЕГУЛИРАНЕ
вид междуполови отношения на работното място фактори, пораждащи проблеми, свързани с този вид междуполови отношения на работното място
индикатори за отчитане на този тип проблеми методи за регулиране на проблемите, свързани с този вид междуполови отношения на работното място
административни Несъответствие между налагания стил на управление в организацията и изискванията на извършваните трудови дейности.* Пилеене на работно време, ниски производствени резултати Привеждане на стила на управление в съответствие с изискванията на извършваните трудови дейности, в т. ч. и с промени в мениджърския състав.
Присъствие на по-ниските йерархични нива на организацията на представители на противоположния пол, притежаващи по-високи образователно-квалификационни показатели (дипломи за завършено образование, специализации, производствен опит и др.). Демонстрации на лични амбиции чрез дипломи за завършено образование, изкарани специализации и др., отклоняващи енергия от извършването на преките служебни задължения. Създаване на административно-регламентирана система за професионално израстване в организацията, отчитаща обективните показатели, или просто уволняване на претендиращите за заемане на по-високи постове.
Привнасяне на комплекси, свързани с йерархията в семейните отношения на работното място. Не адекватно поведение на работното място, спрямо представители на противоположния пол, стоящи по-високо в йерархията. Изпращане при психоаналитик, ако това е невъзможно – освобождаване от работа.
социални Система на заплащане на труда в организацията, допускаща субективизъм при определяне на нейния размер. Текучество сред работещите. При високо ниво на безработицата в региона - просто брожения, пречещи на извършвания трудов процес. Обективизиране на съществуващата система на заплащане на труда в организацията.**
Формално и неформално междуполово разделение на труда и нетрудовите дейности в организацията.*** Обременяване на някои жени, работещи в организации, с преобладаващ мъжки състав и съответно мъже в “женски” колективи, с повече смятани за полово-детерминирани, макар и незаплатени задължения. Оптимизиране на правилника за вътрешния трудов ред. Изготвяне на длъжностни характеристики за всяко работно място. Стриктен контрол върху спазването на тези нормативи. При отклонение от режима на работа – налагане на санкции.
Абсолютен размер на разликата между най-високите и най-ниските заплати в организацията. Стремеж към издигане в йерархията на заплатите от “ощетените”, в т. ч. и чрез използване на предимствата на пола.**** Административно регламентиране на системата на заплащане на труда, в зависимост от изискванията на конкретната длъжностна характеристика.
Силни егалитаристични настроения сред работещите.
Неформални колективни дейности по осъществяването на трудовия процес, базирани върху симпатиите (много често междуполови); размиване на личната отговорност за неговите резултати; брожения срещу по-високото заплащане на труда на отличаващите се от групата. “Твърд” стил на управление, основан върху изискване за изпълнение на административно-регламентираните разпоредби на трудовите задължения. Стимулиране на поемането на личната отговорност, в т.ч. и с по-големи разлики в заплатите.
Присъствие в колектива на интимни двойки (семейни, или неформални). “Семейственост” на работното място, в т. ч. и като изисквания към системата на заплащане на труда. Ясно административно регламентиране на социалните роли на работното място.
образователни Слабости в дейността на отдел “Кадри”, свързани с обучението на работещите. Система за преподаване и усвояване на необходимите за осъществяването на работния процес знания, умения, навици, трудово поведение, основана не върху изискванията на трудовата дейност, а върху личностни предпочитания, в т.ч. и междуполови Оптимизиране на дейността на отдел “Кадри” чрез прилагане на научни способи в осъществявания от него образователен процес на работното място.
Пол и мотиви в дейността на неформалните “педагозите по призвание” в организацията.***** Отклоняване на определени лица от изпълнението на трудовите задължения, дължащо се на зачестили контакти с новопостъпилите. Усвояване от новопостъпилите на неадекватно на изискванията трудово поведение. Стимулиране на предаването на производствен опит единствено от най-добрите чрез използване на административни методи и подходящи системи на заплащане на допълнителния педагогически труд.
Полова детерминираност на високо ценени в организацията митове; ценности; ритуали; трудово поведение; дейности; пораждащи стремеж към подражание от повечето работещи в нея. ****** Наличие в организацията на:
· Вредни трудови навици сред работещите.
· Вредни нетрудови навици сред работещите.
· Загуба на работно време, (а и материални ценности), за осъществяването на “паразитни дейности”.
· Неадекватно на пола поведение на работното място. Усъвършенстване на контролните функции на управлението. Мотивиране на работещите чрез включване в трудови и нетрудови дейности, свързани с повишаване на трудовата и на общата култура. Отстраняване на разпространителите на вредните навици.
психологически Сравнително големи различия между работещите в организацията жени и мъже свързани с:
· етно-културна принадлежност;
· изповядана религия;
· политически убеждения;
· социален произход;
· образователно равнище и обща култура;
· възрастова структура на колектива;
· качество на извършваните служебни задължения;
· отношение към останалите видове междуполови отношения на работното място;
· други различия… Социално-психологически дизбаланс в междуполовите отношения на работното място. Демотивиране на работещите за трудови постижения. Напрежение в междуполовите и междуличностни отношения, пречещи на реализирането на трудовия процес. Повече от необходимото отделяне на време на работното място за неформално общуване, с подчертано негативни нюанси, проявяващо се в клюки, одумки, оплювания, търсене на недостатъци, безогледни задявки… Стимулиране на толерантността…
сексуални******* Полово-възрастова структура на работещите в организацията. Млад колектив, присъствие на представители на двата пола. Намеса само при крайна необходимост, но когато се прибегне до нея – да бъде безкомпромисна!
Семейно положение на работещите в организацията. Женени/омъжени; неженени/неомъжени членове на организацията.
Морално-етични аспекти на личностното поведение на отделните индивиди на работното място. Фриволно или аскетично поведение на отделните членовете на организацията.
Стил на управление в организацията. Хиперфриволни междуполови отношения, стимулирани от по-свободните стилове на управление.
Субективни предпочитания… Свободно време на работното място… Пролетта… Психо-физиологични дадености на работещите в организацията… Фаза на ендорфинното физиологично презареждане на отделните членове на коликтива… …
*Забележка: Редица изследвания сочат наличието на известна по-голяма, или по-малка връзка между извършването и управлението на определени трудови дейности и някои полово-детерминирани особености. Така например, професиите и дейностите, изискващи по-голяма свобода в трудовия процес и умения за “художествено”, образно мислене (педагогика, шоу-бизнес, култура; социални дейности и др.), са силно феминизирани и съответно – предразполагащи към създаване на управленски модели от матриархален тип, предоставящ и по-голяма свобода на работното място. Други професии и дейности, изискващи стриктно придържане към математическата логика, като управлението, програмирането, конструирането, планирането, и наличие на способности за абстрактно логическо мислене, все още са “мъжка територия” и съответно - подвластни на управление от патриархален тип.
** Забележка: В организациите, осъществяващи дейности в сферата на “класическата икономика” – селско стопанство и индустрия, регламентираната от редица задължителни за всички субекти в трудовите правоотношения, антидискриминационни текстове на международното и националните законодателства, обективна система “за равен труд, равно заплащане”, е сравнително осъществима. Много по-трудно е нейното прилагане в институциите, работещи в т. нар. “третичен сектор” – сферата на услугите, или пък в сферата на информационните технологии. Въпреки това, съществуват редица процедури за извършване на обективно оценяване на определени човешки показатели, при отчитане на влиянието на пола в този процес.
*** Забележка: Пример – ежедневното, макар и незаплатено, почистване на офиса след работа от единствената работеща в него жена.
**** Забележка: Много типична в това отношение, е системата шеф – секретарка.
***** Забележка: Мотивите, които направляват тези алтруистични дейности, проявяващи се в доброволно преподаване на необходимите за трудовия процес знания, умения, навици, а и трудово поведение, повлияно от фирмената култура, и имащи своите корени в определени функции на семейството и рода, са твърде лични и се поддават трудно на логическо обяснение. Те могат да бъдат свързани например, с подсъзнателно желание на по-витални служители да се поосвободят от рутинните трудови операции и да внесат малко разнообразие на работното си място чрез общуване с новопостъпилите; или пък с майчините чувства на възрастната опитна служителка, предаваща придобитото немалко трудово познание на новопостъпилия неопитен младеж; а и нерядко - просто със стремежа на плейбоя, или мъжетрошачката в организацията да завладеят новата бройка. Новопостъпилите, в своето право на избор, също са действена страна в обучението си на работното място.
****** Забележка: От социално-педагогическа гледна точка, през изтеклия XX век, не без участието на активния феминизъм, работещите жени успяха да усвоят някои от смятаните за “чисто” мъжки през предходния исторически период, при това неоспоримо вредни навици, които имат отношение към трудовия процес – пушенето на работното място, и приятелските запои след напрегнатия работен ден. (Излишно е да се описва тяхното отражение върху пълноценно реализираното работно време, или пък върху развитието на личността, в това число и нейната трудоспособност.)
******* Забележка: Поради премного деликатния характер, този вид междуполови отношения на работното място, не са обект на анализи в настоящата разработка. На читателите, предпочитащи не действието, а съзерцанието и размисъла, се препоръчва огромното количество достъпна литература от всички епохи, съхранила необятна информация по този въпрос, както и множеството Web сайтове.
Източник: Блог на Георги
Публикувано с малки редакции в сп. “Мениджър”, бр. 2 и бр. 3, 2004 год.
“Майсторе, когато си нощна смяна работи така, че да не се срамуваш когато отидеш в циганската махала и циганчетата ти казват: Здрасти татко.”
Стенен надпис в стаята на сменните майстори в текстилен завод, където над 90% от тъкачките са от ромски произход.
Междуполовите отношения на работното място - същност, произход, основополагащи принципи за тяхното регулиране
Обикновено те се свързват с шумни скандали, нажежени до пръсване чрез възможностите на модерните информационни системи и разпространявани в условията на глобализация до всички кътчета на планетата, за похотливи шефове, възползвали се от своята власт за да прелъстят на пръв поглед уж много невинни, и винаги твърде привлекателни служителки, задоволявайки мерзките си страсти, захранвани с либидна енергия от дълбините на най-тъмното подсъзнавано. Всъщност - междуполовите отношения на работното място са част от съвсем естествени социални процеси, възникващи и регулиращи се по неписаните правила на човешкото общуване, или пък са целенасочено регламентирани от специално създадени в зависимост от доминиращата ценностна система в съответното общество, кодекси, закони, правилници, морално-етични норми, длъжностни характеристики... Тези нормативи, предназначени да улесняват процесите, свързани с извършването на конкретната трудова дейност, в името на която са събрани на определено място и за определено време здрави, млади и дееспособни жени и мъже, понякога довеждат до редица абсурдни ситуации, възпрепятствуващи немалко изпълнението на служебните задължения. В крайна сметка, в междуполовите отношения на работното място, “пряката” сексуалност, при цялата си атрактивност, заема не особено голямо място.
По принцип, те се поддават сравнително трудно на въздействие от страна на класическия мениджърски процес на прогнозиране, планиране, организиране, контролиране и мотивиране. Поради несъмненото си влияние върху извършването на съответния трудов процес обаче, мениджмънтът има огромен интерес от тяхното опознаване и търсене на пътища за ефективното им регулиране. Именно за това, тук не ще стане въпрос за сексуални пикантерии от живота на висши мениджъри – политици, администратори, бизнесмени, шоумени, топспортисти…, извършили сексуални “престъпления” спрямо свои служителки - беззащитни красавици, и получили полагащото им се наказание чрез шумни съдебни процеси и обществено порицание, а преди всичко за влиянието – положително, или отрицателно – на междуполовите отношения на работното място върху изпълняваните служебни задължения..
Всеизвестно е, че родът и семейството са първите създали се в човешката история институции, чрез които и до сега се реализират изконните форми на човешкия стремеж към безсмъртие: стремеж физиологичен, стремеж интелектуален, стремеж духовен… От тази гледна точка, независимо дали касаят само двама индивиди, или множество свързани с различни кръвни и/или социални връзки членове, възникналите в рода и семейството икономически отношения, предназначени да удовлетворяват екзистенциалните базови потребности на човешката личност чрез осигуряването на необходимите средства за съществуване, могат да бъдат проследени във всички традиционни и модерни социално - икономически организации. При условие, че като естествен измерител за ефективното регулиране на свързаните с тях процеси, бъде приета производителността на труда – дейност, по осъществяването на която работещите в организацията жени и мъже превъплътяват определена част от най-ценния ресурс, с които разполагат – своето време, в стоки или услуги, за което понастоящем в повечето общества получават най-вече пари, биха могли да бъдат дефинирани редица групи от проблеми в техните позитивни и негативни аспекти.
Макар че в историко-социологически план могат да бъдат проследени различни модели, свързани с търсенето на ефективни възможности за регулиране на междуполовите отношения в техните проекции върху осъществяваната трудова дейност от работещите мъже и жени, поради всепризнатото предимство в сферата на стимулиране на нарастването на производителността на труда на налагания понастоящем почти повсеместно чрез глобализацията “Западен”, или Евро – Атлантически социално-икономически модел, ще бъде направен опит за представяне на някои от основните негови принципи:
1. Принцип на ясно диференцираните социални роли – най-висшите ценности на демократичното гражданско общество, са свързани с налагането като задължителни за всички негови членове чрез непрекъснато усъвършенствана нормативна база, на ясно диференцирани социални роли, в зависимост от ситуацията, в която се намира съответният гражданин – роля на работник, служител или мениджър на работното място; роля на съпруг, съпруга или родител в семейството; роля на гражданин в обществото… Универсалният показател, който служи за това сложно и трудно осъществимо на пръв поглед диференциране, е времето – времето, прекарано на работното място, дори и когато е споделено с член на семейството, е за ролята на работник, служител или мениджър; времето, извън работното място, споделено с членове на семейството, е за ролите на съпруг, съпруга, баща, майка, дете, и навсякъде в обществото – ролята на гражданин.
2. Принцип на антидискриминацията – XX век, бе векът на епохалните борби за премахване на някои от недъзите на модерното индустриално общество: експлоатацията – системата на “принудително присвояване” на определена по-голяма, или по-малка част от продуктите на материализираното време чрез труда на намиращите се в по-неравностойно положение в обществото работещи мъже, и особено - жени, от техните облагодетелствани работодатели – собственици на икономическите организации, закриляни от доминираната от тях държава; дискриминацията – системата при която определени категории лица, (жени, деца, цветнокожи, имигранти), получаваха за еднакъв труд, (с мъжете, белите, изобщо - пълноправните граждани), много по-ниско заплащане. И като резултат на продължителните борби - революции на експлоатираните, стачки, граждански протестни акции, феминистки движения – понастоящем, чрез системи от задължителни нормативи, във всички стремящи се към “цивилизованост” държави, независимо дали се касае за работещ мъж, жена, бял или цветнокож, са гарантирани отношения, при които се получава адекватно заплащане на положения труд единствено в зависимост от неговото количество и качество, (както и антиексплоатационно, пропорционално на растящите доходи данъчно облагане); или пък най-строго наказание за провинилия се мениджър, позволил си, или просто опитал се, дори и с най-чистосърдечни помисли, “да експлоатира” парадиращата непрекъснато със своя атрактивния външен вид работеща във фирмата красавица.
3. Принцип на рационалността – огромният напредък на научните познания, свързани с опознаване и използване в практиката на причинно-следствените връзки между възникващите и протичащи в природата, обществото и човешкото мислене явления и процеси, доведе до използването на силно рационализирани организационно-технологични модели на управление от всички социално - икономически институции. Х. Форд, Фр. Тейлър, А. Файол, М. Вебер, Е. Мейо, Е. Маслоу… и многобройните им ученици в сферата на практиката и теорията на мениджмънта, социологията, психологията, дефинираха представата за работещия човек като разумно (и отчасти безполово същество), мотивирано в своето трудовото поведение, най-вече от желанието да получи максимални облаги от влаганото свое време в съответния производствен процес, при това чрез минимален разход на психо-физиологична енергия…
4. Принцип на зачитане на личния избор – разумният, съзнателен човек, (независимо дали е мъж или жена), на работното си място или извън него, носи отговорност за своите постъпки - пред себе си, и пред останалите членове на обществото, споделящи същата отговорност. И никой няма право да задължава другите да извършват каквито и да е трудови или нетрудови деяния против тяхната воля - в тази насока съществуват редица текстове в международни конвенции и вътрешно-държавни нормативи…
Опитите за изнамиране на ефективни системи за регулиране на междуполовите отношения на работното място, подчинени в известна по-голяма, или по-малка степен на така дефинираните принципи, не могат да бъдат абсолютизирани. Поради своето нееднозначното естество, свързаните с тях проблеми си остават твърде сложни и комплицирани, а механизми за тяхното управление – релативни. С оглед определено рационализиране на протичащите в тази сфера процеси, би могла да бъде създадена една условна диференциация, която да ги разграничи в следните аспекти:
Междуполовите отношения на работното място - опит за диференциация
· Като административни биха могли да бъдат определени отношенията между работещите в организацията мъже и жени, свързани с властта и подчинението, различни при социално - икономическите структури от патриархален и матриархален тип, в тяхното влияние върху осъществяването на управляваните трудови дейности.
· Социални са отношенията, които възникват в организацията между работещите в нея жени и мъже и касаят: разделението на труда; производството и потреблението, отдаваното и получаваното, като количество и качество, чрез техния труд и от техния труд.
· Като образователни могат да бъдат дефинирани отношения на невидимото влияние на процесите на преподаване и усвояване на необходимите за трудовия процес знания, умения, навици, трудово поведение от новопостъпващите и работещите в организацията жени и мъже, върхуконкретните производствени дейности.
· Психологически са отношенията между работещите в организацията мъже и жени, свързани със симпатиите и враждебността; подкрепата и пречката; лоялността и предателството; на позитивния духовен климат и негативния духовен климат в колектива, в тяхното отражение върху извършваните работни операции.
· И разбира се, сексуалните отношения, свързани с “преките” интимни връзки, възникващи и реализиращи се на работното място, които също оказват твърде често не малко влияние върхутрудовия процес.
Диференцираните по този начин аспекти на междуполовите отношения на работното място, могат да бъдат проследени и, (евентуално), използвани в тяхното влияние върху решаването на някои от основните проблеми в практиката на модерното управление – оптималното функциониране на съществуващата в организацията йерархична структура; динамиката на процесите, свързани с изпълнението на служебните задължения от членовете на постоянните и временни екипи; формалното и неформално лидерство…
Междуполовите отношения на работното място – проблеми и механизми за тяхното регулиране
Между така дефинираните групи от отношения също съществуват редица сложни и трудно поддаващи се мениджърски контрол взаимовръзки: класическият фройдизъм например, учи че стоящият на върха на институцията лидер, съзнателно или подсъзнателно бива отъждествяван от своите подчинени с образа на бащата, спрямо когото самите техни въжделения се простират от стремежа на работещите в организацията мъже, (а и жени в условията на глобализиращия се феминизъм), да го премахнат като носител на реда и заемайки неговото място, да се възползват най-пълноценно от свързаните с този не хуманен акт облаги на властта, (Едипов комплекс, породен от сексуалността – административни - социални отношения), до явното желание на всички служители да му се харесат, и често пъти не дотам добре прикриваното на определен тип жени, (или - съответно мъже, в атавистичните матриархални структури, в които начело на организацията е жена) - да осъществят за тази цел дори и сексуален контакт с него/с нея (психологически отношения - сексуални инцестуални комплекси)…
До голяма степен методите за регулиране на междуполовите отношения на работното място все още зависят от слабо обясними и контролируеми с логиката на съвременната наука от западен тип интуитивни способности на мениджърите; от тяхната възможност да проявяват емпатия в общуването си със своите подчинени; от умението да балансират в процеса на управление, в зависимост от конкретната ситуация, между толерантността и твърдостта, между стриктното придържане към общозадължителните изисквания на трудовия процес и зачитане на личната свобода на работещите.
При изграждането на всяка организационно – технологична структура, била тя икономическа, административна, политическа, или неправителствена, мениджмънтът трябва да отчита особеностите на човешката природа – дори и при наличието на прекрасна в своя замисъл административна система, регламентираща с ясни и точни логически издържани правила мястото и дейността на всеки в организацията; на обективна система за разпределение на човешкия труд и неговото заплащане; на съществуващ, и на пръв поглед добре функциониращ отдел “Кадри”, в това число и като възможности за обучение на служителите; на позитивен психо-климат в институцията, стимулиращ разгръщането на творческите способности; и даже хармонични сексуални отношения в семейството, работещият човек е бил, остава, а по всяка вероятност ще продължи да бъде непредсказуемо същество – във всеки миг неговият разум му дава необятни възможности за избор на поведение.
С оглед създаването на нови и оптимизирането на съществуващите модели за регулиране на безспорното влияние междуполовите отношения на работното място върху осъществявания от организацията производствен процес, биха могли да бъдат потърсени възможности за практическо приложение на някои от заложените в таблицата идеи:
ВИДОВЕ МЕЖДУПОЛОВИ ОТНОШЕНИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО, ФАКТОРИ, ПОРАЖДАЩИ СВЪРЗАНИ С ТЯХ ПРОБЛЕМИ, ИНДИКАТОРИ ЗА ОТЧИТАНЕ НА ВЪЗНИКВАЩИТЕ ПРОБЛЕМИ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО РЕГУЛИРАНЕ
вид междуполови отношения на работното място фактори, пораждащи проблеми, свързани с този вид междуполови отношения на работното място
индикатори за отчитане на този тип проблеми методи за регулиране на проблемите, свързани с този вид междуполови отношения на работното място
административни Несъответствие между налагания стил на управление в организацията и изискванията на извършваните трудови дейности.* Пилеене на работно време, ниски производствени резултати Привеждане на стила на управление в съответствие с изискванията на извършваните трудови дейности, в т. ч. и с промени в мениджърския състав.
Присъствие на по-ниските йерархични нива на организацията на представители на противоположния пол, притежаващи по-високи образователно-квалификационни показатели (дипломи за завършено образование, специализации, производствен опит и др.). Демонстрации на лични амбиции чрез дипломи за завършено образование, изкарани специализации и др., отклоняващи енергия от извършването на преките служебни задължения. Създаване на административно-регламентирана система за професионално израстване в организацията, отчитаща обективните показатели, или просто уволняване на претендиращите за заемане на по-високи постове.
Привнасяне на комплекси, свързани с йерархията в семейните отношения на работното място. Не адекватно поведение на работното място, спрямо представители на противоположния пол, стоящи по-високо в йерархията. Изпращане при психоаналитик, ако това е невъзможно – освобождаване от работа.
социални Система на заплащане на труда в организацията, допускаща субективизъм при определяне на нейния размер. Текучество сред работещите. При високо ниво на безработицата в региона - просто брожения, пречещи на извършвания трудов процес. Обективизиране на съществуващата система на заплащане на труда в организацията.**
Формално и неформално междуполово разделение на труда и нетрудовите дейности в организацията.*** Обременяване на някои жени, работещи в организации, с преобладаващ мъжки състав и съответно мъже в “женски” колективи, с повече смятани за полово-детерминирани, макар и незаплатени задължения. Оптимизиране на правилника за вътрешния трудов ред. Изготвяне на длъжностни характеристики за всяко работно място. Стриктен контрол върху спазването на тези нормативи. При отклонение от режима на работа – налагане на санкции.
Абсолютен размер на разликата между най-високите и най-ниските заплати в организацията. Стремеж към издигане в йерархията на заплатите от “ощетените”, в т. ч. и чрез използване на предимствата на пола.**** Административно регламентиране на системата на заплащане на труда, в зависимост от изискванията на конкретната длъжностна характеристика.
Силни егалитаристични настроения сред работещите.
Неформални колективни дейности по осъществяването на трудовия процес, базирани върху симпатиите (много често междуполови); размиване на личната отговорност за неговите резултати; брожения срещу по-високото заплащане на труда на отличаващите се от групата. “Твърд” стил на управление, основан върху изискване за изпълнение на административно-регламентираните разпоредби на трудовите задължения. Стимулиране на поемането на личната отговорност, в т.ч. и с по-големи разлики в заплатите.
Присъствие в колектива на интимни двойки (семейни, или неформални). “Семейственост” на работното място, в т. ч. и като изисквания към системата на заплащане на труда. Ясно административно регламентиране на социалните роли на работното място.
образователни Слабости в дейността на отдел “Кадри”, свързани с обучението на работещите. Система за преподаване и усвояване на необходимите за осъществяването на работния процес знания, умения, навици, трудово поведение, основана не върху изискванията на трудовата дейност, а върху личностни предпочитания, в т.ч. и междуполови Оптимизиране на дейността на отдел “Кадри” чрез прилагане на научни способи в осъществявания от него образователен процес на работното място.
Пол и мотиви в дейността на неформалните “педагозите по призвание” в организацията.***** Отклоняване на определени лица от изпълнението на трудовите задължения, дължащо се на зачестили контакти с новопостъпилите. Усвояване от новопостъпилите на неадекватно на изискванията трудово поведение. Стимулиране на предаването на производствен опит единствено от най-добрите чрез използване на административни методи и подходящи системи на заплащане на допълнителния педагогически труд.
Полова детерминираност на високо ценени в организацията митове; ценности; ритуали; трудово поведение; дейности; пораждащи стремеж към подражание от повечето работещи в нея. ****** Наличие в организацията на:
· Вредни трудови навици сред работещите.
· Вредни нетрудови навици сред работещите.
· Загуба на работно време, (а и материални ценности), за осъществяването на “паразитни дейности”.
· Неадекватно на пола поведение на работното място. Усъвършенстване на контролните функции на управлението. Мотивиране на работещите чрез включване в трудови и нетрудови дейности, свързани с повишаване на трудовата и на общата култура. Отстраняване на разпространителите на вредните навици.
психологически Сравнително големи различия между работещите в организацията жени и мъже свързани с:
· етно-културна принадлежност;
· изповядана религия;
· политически убеждения;
· социален произход;
· образователно равнище и обща култура;
· възрастова структура на колектива;
· качество на извършваните служебни задължения;
· отношение към останалите видове междуполови отношения на работното място;
· други различия… Социално-психологически дизбаланс в междуполовите отношения на работното място. Демотивиране на работещите за трудови постижения. Напрежение в междуполовите и междуличностни отношения, пречещи на реализирането на трудовия процес. Повече от необходимото отделяне на време на работното място за неформално общуване, с подчертано негативни нюанси, проявяващо се в клюки, одумки, оплювания, търсене на недостатъци, безогледни задявки… Стимулиране на толерантността…
сексуални******* Полово-възрастова структура на работещите в организацията. Млад колектив, присъствие на представители на двата пола. Намеса само при крайна необходимост, но когато се прибегне до нея – да бъде безкомпромисна!
Семейно положение на работещите в организацията. Женени/омъжени; неженени/неомъжени членове на организацията.
Морално-етични аспекти на личностното поведение на отделните индивиди на работното място. Фриволно или аскетично поведение на отделните членовете на организацията.
Стил на управление в организацията. Хиперфриволни междуполови отношения, стимулирани от по-свободните стилове на управление.
Субективни предпочитания… Свободно време на работното място… Пролетта… Психо-физиологични дадености на работещите в организацията… Фаза на ендорфинното физиологично презареждане на отделните членове на коликтива… …
*Забележка: Редица изследвания сочат наличието на известна по-голяма, или по-малка връзка между извършването и управлението на определени трудови дейности и някои полово-детерминирани особености. Така например, професиите и дейностите, изискващи по-голяма свобода в трудовия процес и умения за “художествено”, образно мислене (педагогика, шоу-бизнес, култура; социални дейности и др.), са силно феминизирани и съответно – предразполагащи към създаване на управленски модели от матриархален тип, предоставящ и по-голяма свобода на работното място. Други професии и дейности, изискващи стриктно придържане към математическата логика, като управлението, програмирането, конструирането, планирането, и наличие на способности за абстрактно логическо мислене, все още са “мъжка територия” и съответно - подвластни на управление от патриархален тип.
** Забележка: В организациите, осъществяващи дейности в сферата на “класическата икономика” – селско стопанство и индустрия, регламентираната от редица задължителни за всички субекти в трудовите правоотношения, антидискриминационни текстове на международното и националните законодателства, обективна система “за равен труд, равно заплащане”, е сравнително осъществима. Много по-трудно е нейното прилагане в институциите, работещи в т. нар. “третичен сектор” – сферата на услугите, или пък в сферата на информационните технологии. Въпреки това, съществуват редица процедури за извършване на обективно оценяване на определени човешки показатели, при отчитане на влиянието на пола в този процес.
*** Забележка: Пример – ежедневното, макар и незаплатено, почистване на офиса след работа от единствената работеща в него жена.
**** Забележка: Много типична в това отношение, е системата шеф – секретарка.
***** Забележка: Мотивите, които направляват тези алтруистични дейности, проявяващи се в доброволно преподаване на необходимите за трудовия процес знания, умения, навици, а и трудово поведение, повлияно от фирмената култура, и имащи своите корени в определени функции на семейството и рода, са твърде лични и се поддават трудно на логическо обяснение. Те могат да бъдат свързани например, с подсъзнателно желание на по-витални служители да се поосвободят от рутинните трудови операции и да внесат малко разнообразие на работното си място чрез общуване с новопостъпилите; или пък с майчините чувства на възрастната опитна служителка, предаваща придобитото немалко трудово познание на новопостъпилия неопитен младеж; а и нерядко - просто със стремежа на плейбоя, или мъжетрошачката в организацията да завладеят новата бройка. Новопостъпилите, в своето право на избор, също са действена страна в обучението си на работното място.
****** Забележка: От социално-педагогическа гледна точка, през изтеклия XX век, не без участието на активния феминизъм, работещите жени успяха да усвоят някои от смятаните за “чисто” мъжки през предходния исторически период, при това неоспоримо вредни навици, които имат отношение към трудовия процес – пушенето на работното място, и приятелските запои след напрегнатия работен ден. (Излишно е да се описва тяхното отражение върху пълноценно реализираното работно време, или пък върху развитието на личността, в това число и нейната трудоспособност.)
******* Забележка: Поради премного деликатния характер, този вид междуполови отношения на работното място, не са обект на анализи в настоящата разработка. На читателите, предпочитащи не действието, а съзерцанието и размисъла, се препоръчва огромното количество достъпна литература от всички епохи, съхранила необятна информация по този въпрос, както и множеството Web сайтове.
Източник: Блог на Георги
събота, 27 март 2010 г.
Лазаровден и Цветница - предвестници на Възкресението
Автор: Дарина Григорова
В народното съзнание Лазаровден и Цветница са празници, носещи полъха на пролетта и уханието на цветята. Всяка година те предшестват седмицата преди Възкресението като Лазаровден винаги се отбелязва в събота, а Цветница в неделя. У нас тези празници са едни от най-обичаните християнски празници, които народът ни свързва със здравето и дълголетието, благоденствието и плодородието.
По народен обичай на Лазаровден младите момичета изпълняват народния обичай лазаруване, за да се задомят. Те берат цветя и върбови клонки, с които да украсят вратите на домовете си на следващия ден – Цветница. На неделната литургия в този ден, наречен от църквата “Вход Господен”, се чете специална молитва, с която се освещават върбовите клонки. “Все пак ударението на тези празници не трябва да пада върху цветята и върху народните обичаи. Хубаво е като просветени православни християни да знаем какво се е случило на тези дни”, казва богословът от Софийската духовна академия отец Климент Харизанов.
“На тези празници отбелязваме събития, които имат огромно значение за нашето спасение – продължава той. – На Лазаровден Христос е възкресил своя приятел, който лежал в гроба в продължение на четири дни. Приживе той и сестрите му Марта и Мария често приемали в дома си Божия син. Веднъж, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял тежко. Тогава неговите сестри съобщили на Христос като се надявали, че той ще тръгне веднага към Витания, за да го излекува. Той обаче се забавил съвсем умишлено. Когато пристигнал, Христос заварил как всички оплакват горчиво починалия. Марта и Мария се обърнали към него с думите: “Ако ти беше тук, той нямаше да умре”, а той им отвърнал: “Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, и да умре, ще оживее.” След тези думи той отишъл на гроба на своя приятел Лазар. Иисус повикал починалия и за учудване на всички, които присъствали, Лазар се изправил. Можем само да си представим радостта на сестрите му, а и на всички, които го обичали. Свети апостол Йоан съобщава, че Христос се просълзил, когато разбрал, че Лазар е починал. Може да се каже, че той се е просълзил не само заради Лазар, но и заради смъртта и страданията на човешкия род.” Вестта за възкресението на Лазар във Витания се разпространила мълниеносно. “Когато я чули, първосвещениците се разтревожили, че цял свят ще тръгне след Христос и те ще загубят влиянието си над народа – обяснява отец Климент. – Те взели решение да убият и Христос, и Лазар. Това е много силно доказателство, че разпъването на кръст на нашия Спасител не е станало случайно, не е плод на недоразумение, а на едно съвсем умишлено и целенасочено Богоборчество от страна на фарисеите и първосвещениците” – допълва свещеникът. След възкресението на Лазар Иисус Христос се отправил на следващия ден към портите на Йерусалим. Църквата отбелязва тържествено този ден на посрещането на Христос в Йерусалим. “В църквата е прието на този ден да се освещават върбови клонки, които да напомнят за палмовите, които децата държали в своите ръце, посрещайки Иисус Христос”, казва отец Климент Харизанов. “Тогава двама от неговите ученици Йоан и Яков казали: “Господи, дай ни да седнем при теб в твоето царство”. Макар Христос да обяснявал многократно, че неговото царство няма земен характер, Светите апостоли не можели да се освободят от мисълта за земна слава в царството на Господ Иисус Христос. Те чули, че Господ трябва да влезе в славата си, но кой знае защо не чули, че той трябва да премине преди това през поругание, разпятие и смърт и чак след това да дойде Възкресението. Жителите на Йерусалим, вероятно под въздействието на възкресяването на Лазар във Витания, посрещнали Иисус Христос тържествено. Те очаквали, че всеки момент той ще се обяви за цар и ще освободи юдеите от гнета на римляните. Но Спасителят не се обявил за цар, защото царството му не било земно. Когато влязъл в Йерусалим на магаренце, децата ликували и постилали палмови клонки пред него с думите “Осанна на сина Давидов! Слава във висините Богу!” Като видели всенародното ликуване, фарисеите и първосвещениците се късали от завист и злоба. Обърнали се към Христос с думите: “Кажи им да мълчат”, а той им отвърнал: “Не мога да сторя това. Ако го направя камъните ще завикат.” Изглежда, че сърцата на първосвещениците били по-твърди и от камък, щом не се трогнали от влизането му в Йерусалим. Когато Христос разбрал, че искат да го обявят за цар се оттеглил във Витания да пренощува, защото не искал земна слава.”
При последното си влизане в Йерусалим, Христос отишъл и в храма и прекатурил масите на сарафите, които обменяли монети, и на търговците, които продавали разни стоки в храма. Той се обърнал към тях с думите: “Домът на отца ми е дом за молитва, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.” По думите на отец Харизанов тези негови думи още повече ожесточили и озлобили първосвещениците и фарисеите, които търсели повод да го арестуват и да го погубят няколко дни по-късно.
В народното съзнание Лазаровден и Цветница са празници, носещи полъха на пролетта и уханието на цветята. Всяка година те предшестват седмицата преди Възкресението като Лазаровден винаги се отбелязва в събота, а Цветница в неделя. У нас тези празници са едни от най-обичаните християнски празници, които народът ни свързва със здравето и дълголетието, благоденствието и плодородието.
По народен обичай на Лазаровден младите момичета изпълняват народния обичай лазаруване, за да се задомят. Те берат цветя и върбови клонки, с които да украсят вратите на домовете си на следващия ден – Цветница. На неделната литургия в този ден, наречен от църквата “Вход Господен”, се чете специална молитва, с която се освещават върбовите клонки. “Все пак ударението на тези празници не трябва да пада върху цветята и върху народните обичаи. Хубаво е като просветени православни християни да знаем какво се е случило на тези дни”, казва богословът от Софийската духовна академия отец Климент Харизанов.
“На тези празници отбелязваме събития, които имат огромно значение за нашето спасение – продължава той. – На Лазаровден Христос е възкресил своя приятел, който лежал в гроба в продължение на четири дни. Приживе той и сестрите му Марта и Мария често приемали в дома си Божия син. Веднъж, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял тежко. Тогава неговите сестри съобщили на Христос като се надявали, че той ще тръгне веднага към Витания, за да го излекува. Той обаче се забавил съвсем умишлено. Когато пристигнал, Христос заварил как всички оплакват горчиво починалия. Марта и Мария се обърнали към него с думите: “Ако ти беше тук, той нямаше да умре”, а той им отвърнал: “Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, и да умре, ще оживее.” След тези думи той отишъл на гроба на своя приятел Лазар. Иисус повикал починалия и за учудване на всички, които присъствали, Лазар се изправил. Можем само да си представим радостта на сестрите му, а и на всички, които го обичали. Свети апостол Йоан съобщава, че Христос се просълзил, когато разбрал, че Лазар е починал. Може да се каже, че той се е просълзил не само заради Лазар, но и заради смъртта и страданията на човешкия род.” Вестта за възкресението на Лазар във Витания се разпространила мълниеносно. “Когато я чули, първосвещениците се разтревожили, че цял свят ще тръгне след Христос и те ще загубят влиянието си над народа – обяснява отец Климент. – Те взели решение да убият и Христос, и Лазар. Това е много силно доказателство, че разпъването на кръст на нашия Спасител не е станало случайно, не е плод на недоразумение, а на едно съвсем умишлено и целенасочено Богоборчество от страна на фарисеите и първосвещениците” – допълва свещеникът. След възкресението на Лазар Иисус Христос се отправил на следващия ден към портите на Йерусалим. Църквата отбелязва тържествено този ден на посрещането на Христос в Йерусалим. “В църквата е прието на този ден да се освещават върбови клонки, които да напомнят за палмовите, които децата държали в своите ръце, посрещайки Иисус Христос”, казва отец Климент Харизанов. “Тогава двама от неговите ученици Йоан и Яков казали: “Господи, дай ни да седнем при теб в твоето царство”. Макар Христос да обяснявал многократно, че неговото царство няма земен характер, Светите апостоли не можели да се освободят от мисълта за земна слава в царството на Господ Иисус Христос. Те чули, че Господ трябва да влезе в славата си, но кой знае защо не чули, че той трябва да премине преди това през поругание, разпятие и смърт и чак след това да дойде Възкресението. Жителите на Йерусалим, вероятно под въздействието на възкресяването на Лазар във Витания, посрещнали Иисус Христос тържествено. Те очаквали, че всеки момент той ще се обяви за цар и ще освободи юдеите от гнета на римляните. Но Спасителят не се обявил за цар, защото царството му не било земно. Когато влязъл в Йерусалим на магаренце, децата ликували и постилали палмови клонки пред него с думите “Осанна на сина Давидов! Слава във висините Богу!” Като видели всенародното ликуване, фарисеите и първосвещениците се късали от завист и злоба. Обърнали се към Христос с думите: “Кажи им да мълчат”, а той им отвърнал: “Не мога да сторя това. Ако го направя камъните ще завикат.” Изглежда, че сърцата на първосвещениците били по-твърди и от камък, щом не се трогнали от влизането му в Йерусалим. Когато Христос разбрал, че искат да го обявят за цар се оттеглил във Витания да пренощува, защото не искал земна слава.”
При последното си влизане в Йерусалим, Христос отишъл и в храма и прекатурил масите на сарафите, които обменяли монети, и на търговците, които продавали разни стоки в храма. Той се обърнал към тях с думите: “Домът на отца ми е дом за молитва, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.” По думите на отец Харизанов тези негови думи още повече ожесточили и озлобили първосвещениците и фарисеите, които търсели повод да го арестуват и да го погубят няколко дни по-късно.
понеделник, 22 март 2010 г.
Кандженге
Кандженге пресъздава един от най-старите стилове на танцуване на танго от самото начало на 20 век. Счита се, че е вид възстановка на т.нар. tango orillero (или танго от преградията), което се е танцувало по улиците и бордеите от емигрантите, и е било един от основните първоизточници на традиционното аржентинско танго, каквото го познаваме и танцуваме днес. Самата дума "canyengue" на буеносайреския жаргон лунфардо означава нещо или някой от предградията, от низшите класи. За съжаление, тези, които са танцували този пъвоначален стил на танго отдавна вече не са между живите. Стилът кандженге, всъщност, е създаден преди не повече от 20-тина години от няколко аржентински двойки, на базата на техни спомени от разкази на възрастни танцьори и стъпки, показани от родители и роднини.
Интересни факти за Танго
Несъмнено, най-емблематичния инструмент на Тангото е бандонеонът. Той пристига в Буенос Айрес някъде около 1910, вероятно докаран от немски имигранти или моряци. Предполага се, че бандонеонът е бил изобретен в Германия (а според някои, във Франция), като евтин заместител на църковния орган в по-бедните общини. Приличащ на малък акордеон, това е може би един от най-трудните за научаване инструменти, с клавиатура и от двете страни, всяка от които има различно разположение на нотите при свиване и разгъване. Бандонеонът има уникално звучене и, веднъж преминали през трудностите на обучението, бандонеонистите могат да пресъздадат най-невероятните, красиви и омагьосващи звуци.
Абонамент за:
Публикации (Atom)