Пролактин. Успокоява сексуалната възбуда след оргазъм и пренастройва ума на не-сексуална вълна. Съдържанието му се повишава рязко веднага след оргазъм. Това е рядък момент от мъжкото съществуване, в който мъжът не мисли за секс.
Окситоцин. Той се секретира от хипофизата. Стимулира простатата, причинява мускулни съкращения и повишава чувствителността на нервите. Изследванията показват, че повишеното количество окситоцин води до по - силни оргазми. Окситоцинът е известен като "cuddling hormone" (в буквален превод „гушкав хормон”), тъй като повишава чувството за свързаност между двама души.
Намира се и в млякото на майката, което засилва връзката между бебето и нея. Ако изпитвате силно удоволствие от това, че сте се гушнали в любимото момиче след като сте приключили със секса, то това е окситоцин.
Ендорфини
Това са група невротрансмитери, които се свързват с опиатните рецептори в организма и успокояват болката. Ацетилхолинът и допаминът са ендорфини. Тези вещества имат структура, подобна на тази на морфина. Намаляват стреса и повишават самочувствието. Ендорфините създават чувство на еуфория и имат успокояващ ефект. От тях ни обзема усещане на спокойствие и щастие, чувстваме се замаяни и сънливи, дори може да задремем. Но прекомерната стимулация на опиатните рецептори (например с хероин) води до понижено сексуално влечение.
Адреналин (епинефрин)
Адреналинът активира симпатиковия дял на нервната система, което повишава честотата на сърдечния ритъм и разширява артериите, което пък води до по-добра циркулация на кръвта в мускулите по време на секс. По време на любовната игра се отделят големи количества адреналин. Адреналинът те кара да се чувстваш така, сякаш сърцето ти ще се пръсне и ще изскочи от гърдите ти.
Фенилетиламин
Фенилетиламинът осигурява освобождаването на допамин в центровете на удоволствие. Той се освобождава по време на пиковете на оргазма. Предизвиква чувства на привличане, възбуда и пълно щастие. Интересно е да се отбележи, че се среща в шоколада.
Тестостерон
Тестостеронът подхранва сексуалното желание и агресията. Важен е за либидото и сексуалната възбуда. Мъже и жени с ниски нива на тестостерон имат смущения в сексуалния живот. Благодарение на него усещаме възбуда и сексуална мощ. Ако сте забелязали вълна от самочувствие да ви залива след секс – това е тестостерон.
Серотонин
Той регулира настроението. Оргазмът стимулира осовбождаването на допълнителна доза серотонин, който действа като антидепресант. Серотонинът ни кара да се чувстваме щастливи, емоционално балансирани и доволени. Повечето антидепресанти целят повишаване на нивата на серотонин в организма.
Естествени наркотици
Има хора, които са готови да извървят огромни разстояния, да преодолеят всякакви пречки и да платят много пари, за да се сдобият с поредната доза наркотик. Но защо трябва да плащаме за нещо, което си е вътре в нас? Всички тези вещества си стоят в организма ни и чакат да бъдат освободени, а ключът към тяхната свобода е нашият оргазъм!
Сексология и Природа на Човека
неделя, 22 август 2010 г.
събота, 31 юли 2010 г.
АКО ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ТОВА СА ПРАВИЛАТА
д-р Чери Картър-Скот
"Животът е поредица от уроци,
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."
Хелън Келър
Д-р Чери Картър-Скот е психолог, консултант, инструктор, международен лектор, автор, треньор, води семинари и е председател на Борда на директорите на Института MMS - Организацията за управление на мотивацията, специализирана в развитие на личността и на професионалната подготовка. Работила е с над 200 000 души в групи за колективна терапия или като частен консултант по целия свят. Консултант е на корпорации като IBM, GTI, Burger King, Ameriсan Express.
Автор е на 4 книги, сред които са и бестселърите "Негахолизъм" и "Ако животът е игра, това са правилата".
Десетте правила за човешките същества не са вълшебни, нито пък обещават постигане на вътрешен покой само чрез 10 стъпки.
Те не предлагат светкавично изцеление на всички емоционални и душевни болки и не носят моментално просветление.
Единственото им предназначение е да ни служат като карта по пътя на духовното израстване.
Те не са задължителни; те не нареждат какво трябва и какво не трябва да правим, да мислим или казваме.
Те не са заповеди, а само напътствия за това, как да играем играта "Живот".
Няма задължителен модел за действие.
Целта е да се пробуди съзнанието и пътуването в живота да стане по-лесно.
Десетте правила за човешките същества са:
1. ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО
Дали го харесваш или мразиш,
то ще бъде твое през цялото време,
докато си на тази земя.
Твоето тяло е дом на твоята душа.
Въпреки че ще пътувате заедно през целия си живот, ти и твоето тяло ще останете напълно различни по природа.
Твоето тяло е буфер между теб и околния свят.
От него ще получиш първите си житейски уроци.
Позволи на тялото си да изживява удоволствията на живота.
Удоволствието е физическият израз на радостта. Не си отказвай развлеченията, не си отказвай радостта: тя е храната на душата.
Предизвикателството на Правило 1 е да постигнеш хармония с тялото си, за да може то да ти служи пълноценно и да те научи на приемане, самоуважение, зачитане и задоволство от самия себе си.
Приемане: "Открих, че когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито сме, ние можем да постигнем всичко в живота." Луиз Хей.
Самоуважение: "Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие." Елинор Рузвелт.
Зачитане: "Тялото е твоето превозно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се него добре, за да ти служи подобаващо." Сузи Прудън.
Удоволствие: "Да се радваш, че живееш, не е грях." Брус Спрингстийн.
2. ЩЕ УСВОЯВАШ УРОЦИ
Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".
Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.
Някои от тези уроци може и да не ти харесат;
други може и да намразиш;
трети може да ти се сторят неуместни и глупави.
Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.
Всеки от нас има свое собствено предназначение и следва собствена учебна програма, уникална и независима. За да се овладеят, уроците трябва да се изживеят. Приемай всеки човек за свой учител и всяка ситуация - за поредния урок.
Предизвикателството на Правило 2 е да следваш единствено собствения си път, като усвояваш персоналните си уроци. Тогава ще успееш да разкриеш мистерията на своето предназначение и да го изпълниш. Ще престанеш да се изживяваш като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установиш контрол над собствения си живот.
Докато се бориш да откриеш и опознаеш себе си, ще научиш важните уроци на отвореността, избора, справедливостта и непринудеността.
Отвореност: "Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." Йон Кабат-Зен.
Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда и което носи радост на душата ми." Ралф Уолдо Емерсън.
Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." Неизвестен автор.
Непринуденост: "Когато следвате съдбата си, вие храните своята душа." Харолд Кушнер.
3. НЯМА ГРЕШКИ, ИМА САМО УРОЦИ
Израстването е процес на непрекъснато експериментиране,
серия от проби, грешки и временни победи.
Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха.
Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.
"Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." (Емерсън)
Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда.
("Всяко зло за добро", Българска народна поговорка.)
За това трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.
Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." Норман Кузънс.
Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." Александър Поуп.
Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.
Хумор: "Изключително важно е да се научим да се смеем над себе си." Катрин Мансфийл;
"Светът е оцелял, защото се е смял." Българска народна поговорка.
4. УРОКЪТ СЕ ПОВТАРЯ, ДОКАТО БЪДЕ НАУЧЕН
Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.
Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.
За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.
Пробуждане: "Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо.
Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.
Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си." Хорас Джаксън Браун.
"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.
Причинност: "На всяко действие съответства равно противодействие." Сър Исак Нютон;
"Каквото повикало, такова се обадило." Българска народна поговорка.
Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.
Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред." Рам Дас.
5. УСВОЯВАНЕТО НА УРОЦИ НЯМА КРАЙ
"В училището на живота няма почивни дни."
Жоржи Амаду
Няма миг от живота, който да не съдържа уроци. Докато си жив, все ще има уроци, които трябва да бъдат научени.
Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.
Правило 5 учи, че трябва да убедиш Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.
Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." Мариан Уилямсън.
Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да бъда".
Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.
Трябва да приемеш за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при теб във формата на нерешителност, когато вземаш решение, или в трудности и препятствия, когато се заемеш с изпълнението на вече взетото решение.
Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш." Халил Джубран.
Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.
Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил.
6. "ТАМ" НЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ "ТУК"
Когато твоето "там", за което мечтаеш
или към което се стремиш, стане "тук",
ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".
Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега- единственото време и място, където всъщност живеем.
Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.
Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш. Предизвикателството на Правило 6 е да живееш Тук и Сега. Ще ти помогнат уроците на признателността, необвързаността, изобилието и мира.
Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." Чери Хюбър.
Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." Джоан Борисенко.
Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." Робърт К. Савидж.
Мир: "Не е нужно да правите каквото и да е. Просто живейте." Стивън Ливайн.
7. ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ
Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.
Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите.
Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.
Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. За да направим решителната крачка в преориентирането от другите към себе си, ще ни помогнат уроците по толерантност, яснота, изцеление и подкрепа.
Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.
Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.
Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.
Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.
Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си. Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.
8. САМО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими.
Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.
Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.
Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.
Правило 8 те предизвиква сам да моделираш живота си в зависимост от собствения си избор и желания. Време е да научиш уроците на отговорността, свободата, смелостта, енергията и приключението.
Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.
Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.
Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.
Всичко, което трябва да направиш, е да поемеш дълбоко въздух и да пристъпиш към действие.
Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.
Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.
Приключение: "Животът е или смела авантюра, или нищо." Хелън Келер
"Ако можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.
Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм. Всеки се ражда с приключенски дух. Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесни приключение, зависи единствено от нас.
9. ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАШ НУЖДА, СА У ТЕБ САМИЯ
Отговорите на всички въпроси, които животът ти поставя, ти носиш в себе си. Трябва само да повярваш и да се възползваш.
Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.
Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.
Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.
За да следваме Правило 9, трябва да научим уроците на слушането, доверието и вдъхновението. Те ще ти помогнат да се свържеш с вътрешната си Мъдрост, която знае всичките необходими ти отговори.
Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.
Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.
Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.
През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.
Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.
Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.
10. С РАЖДАНЕТО ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКО ТОВА
Ако искаш отново да си спомниш,
трябва да разплетеш двойната спирала
на вътрешното знание.
Нерядко в процеса на усвояване на уроци те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем.
Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато си несигурен, когато се колебаеш, ти си забравил. Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.
Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.
Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.
Вярвам в слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.
Мъдрост: "Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или да ни пожали." Марсел Пруст.
Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.
Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие. Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание. Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.
И ОЩЕ ЗА ПРАВИЛАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ:
· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!
от www.spiralata.net
понеделник, 5 юли 2010 г.
Змията и водния символизъм
Змията е позната не само като символ на земята. Ако схванем синусоидното движение на влечугото в перпендикулярна на земната плоскост, ще открием друга синусоида — релефа. Разказаният вече дахомейски мит, като твърде първобитен спомен на една първобитна митология е показателен за това. Асировавилонските митове обясняват възникването на земята и небето от частите на убитата и разрязана на две от героя Мардук драконица (или седмоглава хидра) — богинята Тиамат, а древната тибетска митология бон вижда земната повърхност като тялото на „черната майка" Лумо, царицата на драконите Лу.
Като създателка и част от релефа змията се свързва и със затворените водоеми — езера, блата, кладенци и с течащите водоизточници — извори, потоци, реки. Фактически първата реакция на първобитния човек към водната повърхност е била като към земна повърхност. Ето защо първоначално божествата на водоемите и водния баланс винаги били женски и змиевидни.
Едва по-късно, когато влагата започва да се схваща като оплодотворяващо начало, водните божества получават мъжки пол, без обаче да загубят змийската си характеристика. Така например неразвитите митологии населяват всяко езеро, кладенец, извор, река със своя собствена змия-хранител.
Североамериканското индианско племе мичибичи възприема господарите на водоемите като змии, даряващи успех при риболов. Перуанските племена тоба и пилага разказват за „майката на рибите", змията Лик, чието туловище е пълно с риби, огромна по размери, тя е опасна за човек, попаднал във водата, но е безпомощна, ако се окаже при засуха извън речното корито — тогава тя моли за помощ човека, като му обещава изобилие от риба. Споменът за тези времена е оставил дълбока следа във високо развитите, изпълнени с най-красиви, човекообразни божества митологии.
Египтяните вярвали, че изворите на Нил се охраняват от свещена змия, т. е самият Нил е змия. Великият елински речен бог Ахелой, Владетел на рога на изобилието, рога на Амалтея" е изобразяван като змия; свещената индуска река Гана на известния релеф от VII век в Махабилипурам „Низхождението на Гана", е изваяна като кобра; великата майка-земя Багуе и нейният син — съпруг, които са тотем на племето чибчи- муиски в Еквадор, преди да станат божества, се превръщат в змии — покровители на езерото Игуаке.
А според българските народни вярвания девойка се влюбва в змей, ако се огледа или пие вода от непокрит по време на буря съд. Тук непокритият съд е рудимент на кладенец. И като обединим змията — носител на богатството и змията — дарител на живот, ще получим змията-залог на плодородие.
Но богинята на плодородието е разновидност на една много по-могъща, всеобхватна, вседаряваща и всеунищожаваща богиня — великата Майка-земя, развитие и пределно обобщение на всички първични схващания за змията. В първобитните митологични системи това е сравнително просто, тъй като тази богиня е единствена, с чист змийски образ, без каквито и да e човешки черти.
Например в австралийските, меланезийските и някои африкански митологии божеството на земята се представя просто като змия или като духове-змия. Не е така обаче в развитите митологични системи. Най-характерен представител на този клас в египетската Изида — дъщеря на Небето (Нут) и Земята (Хеб), сестра на адския съдник Озирис, на покровителката на домашното или държавното единство Нефтида и на владетеля на злото (подземното царство) Сет, майка на Хор, великия герой-слънце, богиня на възраждащата се природа, на плодородието, на водата, на стихиите, на небето, на подземния свят, на злото, на доброто, на фараоните, на града, на семейството, на раждането...
Любопитен е сюжетът на нейната свръхвласт: Изида в образа на отровна змия ухапва върховния бог-слънце Ра. Той като боа не успява да умре, но като човек силно страда от болката. Изида вече в човешкия си образ му обещава изцеление срещу истинското име на Ра, той й го съобщава. Узнаването на истинското име означава преход на магическата божествена сила от носителя към получаващия информацията, истинското име е знак на магическа потенция.
Подобна на Изида е ацтекската Коатликуе, чието име означава „облечена в дреха от змия", позната под епитета Коатлантонен, което пък означава "наша змийска майка" богиня на земята и смъртта, ежедневно раждаща слънцето. Такава е и приликата с нощна, мрачна елинска Хеката, богиня на земния и подземния свят, на плодотворящото начало, на магията, окръжена и обвита с черни змии. Най- странната, тайнствена и мрачна богиня на Рим, наречена Бона Деа (.Добрата богиня") условно, тъй като името й било табу, има епитетите „могъща", „светоносна", „небесна'' и т. н.
Култът й бил обгърнат с тайна и просъществувал изключително дълго — през цялата античност. Накрая да споменем и славянската богиня-земя, жената на Перун, която в сблъсъка със съпруга си приема облика на змия. За да привършим с участието на митичната змия в космическото устройство, необходимо е да обърнем поглед към небето. То винаги се в смятало за свещена (сакрална) част от вселената.
На пръв поглед змията не би трябвало да има нищо общо с небето. Но се вижда, че небето буквално е пренаселено със змии: Ра се движи по небесната змия Ме- хен, ацтекският върховен бог-слънце Кетцалкоатл е „зеленопера змия", Индра се схваща сам като змия, в елинския пантеон има едва ли не повече змии, отколкото „хора" — Зевс и Атина не мърдат никъде без змиите си, Персефона самата е змия, Хермес е немислим без двете златни змии около пътеводния си жезъл.
Змията се свързва с небесната вода и нейната плодоносна сила. Лъкатушещата сред тревата змия естествено се пренася сред облаците и става мълния. Великият Гръмовержец Зевс нито минута не остава без своите свещени змии и орела. Не е нужно да изброяваме всички гръмовержци, които са в обкръжение на змии или убиват змии, щом дори свети Илия, според народните вярвания, ползува своите змейове, когато възпроизвежда гръм, дъжд, плодоносна буря.
Но нека все пак разгледаме образа символ на славянския, по-точно не българския змей: Змеят (обикновено едър смок с криле и възможности да метаморфоза в красив млад мъж) покровителствува урожая на дадено село, осигурява необходимия воден баланс, отклонява градушката от нивята, бие се с другоселските змейове, дето искат да задигнат плодовитостта от полята, гърми и трещи в битката си с халата (олицетворение на неблагоприятните агрометеорологични условия), унищожава ламите (олицетворение на сушата). За да завършим, трябва да проследим змията там, където най-рядко се появява — сред и в човека. На първо място змията е един от най-разпространените тотеми.
Това е характерно за всички древни общества. Има и средно положение, когато змията вече не е фетиш, а става герб и то най-вече царски герб. Минойско-микенската богия със змиите е змия-герб, пазителка на царския дворец в Кносос, наречен Лабиринт. В много царски гербове се виждат змии. Египетските фараони носят върху короната си образа на кобра, символизираща богините Нехбет в Горен Египет и Уто в Долен Египет.
Монголските, китайските, японските и някои други източни императори носели изображението на дракон върху гърба на дрехата си. Дотук разисквахме за змии и змийски елементи в различните митологии, без обаче да покажем митологична система от развита драконология. При това змиите по принцип все повече и повече се схващат като божества със силно изразени отрицателни функции, откъдето са обречени на забрава. Не е така обаче в монголоидните митологии.
Тук драконът търпи прогресивно и в положителен смисъл развитие и не само не се забравя, но и дори става един от най-популярните и най-предпочитани символи. В древнокитайската митология едва ли не драконите са единствените космични и потентни божество. Целият свят, всичко живо и мъртво е дело на полу-девата, полу-змията, а според други версии на драконицата.
Нюй-ва подпира с отрязаните крака на космическата костенурка четирите крака на застрашаващото да падне небе, с тръстика прегражда разлива на водите и убива черния дракон — държател на водите, създава хората от глина, въвежда брачния ритуал, помага при раждането, богиня е и на луната. Нейният брат- съпруг драконът Фу-си дал на хората огъня, научил ги на лов и риболов, на писмо, на лечебно дело, бог е на дървесата, небето и слънцето. Фу- си е известен и под името Тай-хао като дракон, покровител на севера.
Останалите посоки на света също имат покровители дракони. И дъгата се изобразява като дракон, само че двуглав. Гръмовержецът Лей-вун покровител на блатото и на гърма е небесен дракон. Освен тези важни дракони, китайците виждат действителността, пренаселена от дракони, наречени Лун (дори има митове, че някога в царските дворци са ги развъждали като домашни животни).
Драконите Лун живеят в подземния свят, на земята, на небето, където са и повелители. Те охраняват мъртвите и подземните богатства, закрилят кладенци и други водоеми, през есента живеят в морето, поез лятото на небето, прародители са на всички „пернати, покрити с вълна и люспести животни", покровители са на облаците, мъглите, дъжда, бурята, изригват огън, но са добре настроени към хората, особено към управниците — всеки императорски дворец си има личен покровител Лун.
Тези дракони обединяват в себе си мъжкото начало — ян и женското начало — ин, цветът им е черно-жълт като символ на брака между небето (черен цвят) и земята (жълт цвят). Те се символи на петте елемента и свързаните с тях цветове: драконите хуен-лун — жълто, земя, център; цин-лун — зелено, дърво, изток, пролет; чи-лун — червено, огън, юг, лято; бай-лун — бяло, метал, запад, есен; сюен-лун — черно, небе, вода, север, зима.
Но всичко, което изброихме от китайската драконология, е само една нищожна част. Това са в най-общи линии основните сюжетни схеми, свързани със змийската символика. От древността до ден днешен интересът към змията не е затихнал. Достатъчно е да се огледаме около себе си и ще открием тихото присъствие не това влечуго — в бижутерията, в приложното изкуство, та дори и като средство за развлечение —- например в цирка. Но да не се спираме на всекидневното си общуване с нея... колко обидни сравнения и едновременно с това изискани комплименти дължим на змията!
Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature
събота, 12 юни 2010 г.
История за 1 жена и нейните 4 мъже
Имало едно време една жена, която имала четирима мъже.
Жената обичала четвърият си мъж най-много. Обличала го със скъпи дрехи, хранела го с най-добрите деликатеси. Давала му винаги от най-доброто.
Третият също много го обичала. Била винаги до него, но въпреки това, се бояла, че един ден той ще я остави заради друга.
Обичала също и вторият. Той й бил верен приятел, мил, внимателен и търпелив с нея. Винаги, когато жената била изправена пред проблем, тя можела да се опре на него. Той й помагал да премине през всички трудности на живота.
Първият й мъж бил лоялен и я обичал силно. Въпреки това, тя не го обичала и почти не го забелязвала.
Един ден жената се разболяла. Оставало й още съвсем малко да живее. Тогава тя се замислила върху живота си и си казала : Аз вече имам четирима мъже, но когато умра, ще остана сама.
Обърнала се към четвъртия си мъж : Обичах те най-много, дарих те с най-красивите дрехи и положих големи грижи за теб. Сега, когато съм на смъртен одър, те моля да ме последваш в смъртта и да не ме оставяш сама?
Няма начин!, отговорил четвъртият.
И си тръгнал, без да каже и дума повече.
Отговорът му пронизал сърцето й като остър нож.
Жената се обърнала към третия мъж : Обичах те през целия си живот. Сега, когато умирам, ела с мен, за да не съм сама?
Не!, отговорил третият. Животът е твърде хубав!
Когато умреш, аз ще се оженя за някоя друга!
Сърцето й било разбито.
Потърсила вторият мъж и му отправила същата молба: Винаги си ми помагал, винаги си бил до мен. Когато умра, ще дойдеш ли с мен, за да не съм сама?
Съжалявам, не мога да ти помогна този път!, отговорил вторият.
Най-много да вървя до теб и да те изпроводя до гроба ти.
Отговорът му я ударил като гръм.
Тогава един глас се обадил: Аз ще дойда с теб.
Ще те следвам, където и да отидеш.
Жената погледнала нагоре и там стоял първият й мъж.
Силно опечалена, жената казала: Защо не се грижех за теб, когато имах този шанс!
________________________________________________________
Всъщност, ние, всички, имаме по 4 спътника в Живота:
Четвъртият ни спътник е тялото.
Без значение колко време и усилия полагаме.
Един ден то ще остарее и ще ни остави.
Третият ни спътник е богатството.
Когато умрем, то ще отиде при други хора.
Вторият е семейството и приятелите.
Без значение колко много пъти те са били до нас.
В края на пътя, те могат просто да стоят до нас.
Първият е духа.
Често го пренебрегваме.
Преследвайки богатство, власт и удоволствия.
Въпреки това. Духът е единственият, който ще ни последва, винаги.
Погрижи се за него Сега. Защото той е част от теб и ще е с теб.
[една история на Shri Mangesh Maharudra Prasanna]
Източник : Сайтът на Една Жена
Жената обичала четвърият си мъж най-много. Обличала го със скъпи дрехи, хранела го с най-добрите деликатеси. Давала му винаги от най-доброто.
Третият също много го обичала. Била винаги до него, но въпреки това, се бояла, че един ден той ще я остави заради друга.
Обичала също и вторият. Той й бил верен приятел, мил, внимателен и търпелив с нея. Винаги, когато жената била изправена пред проблем, тя можела да се опре на него. Той й помагал да премине през всички трудности на живота.
Първият й мъж бил лоялен и я обичал силно. Въпреки това, тя не го обичала и почти не го забелязвала.
Един ден жената се разболяла. Оставало й още съвсем малко да живее. Тогава тя се замислила върху живота си и си казала : Аз вече имам четирима мъже, но когато умра, ще остана сама.
Обърнала се към четвъртия си мъж : Обичах те най-много, дарих те с най-красивите дрехи и положих големи грижи за теб. Сега, когато съм на смъртен одър, те моля да ме последваш в смъртта и да не ме оставяш сама?
Няма начин!, отговорил четвъртият.
И си тръгнал, без да каже и дума повече.
Отговорът му пронизал сърцето й като остър нож.
Жената се обърнала към третия мъж : Обичах те през целия си живот. Сега, когато умирам, ела с мен, за да не съм сама?
Не!, отговорил третият. Животът е твърде хубав!
Когато умреш, аз ще се оженя за някоя друга!
Сърцето й било разбито.
Потърсила вторият мъж и му отправила същата молба: Винаги си ми помагал, винаги си бил до мен. Когато умра, ще дойдеш ли с мен, за да не съм сама?
Съжалявам, не мога да ти помогна този път!, отговорил вторият.
Най-много да вървя до теб и да те изпроводя до гроба ти.
Отговорът му я ударил като гръм.
Тогава един глас се обадил: Аз ще дойда с теб.
Ще те следвам, където и да отидеш.
Жената погледнала нагоре и там стоял първият й мъж.
Силно опечалена, жената казала: Защо не се грижех за теб, когато имах този шанс!
________________________________________________________
Всъщност, ние, всички, имаме по 4 спътника в Живота:
Четвъртият ни спътник е тялото.
Без значение колко време и усилия полагаме.
Един ден то ще остарее и ще ни остави.
Третият ни спътник е богатството.
Когато умрем, то ще отиде при други хора.
Вторият е семейството и приятелите.
Без значение колко много пъти те са били до нас.
В края на пътя, те могат просто да стоят до нас.
Първият е духа.
Често го пренебрегваме.
Преследвайки богатство, власт и удоволствия.
Въпреки това. Духът е единственият, който ще ни последва, винаги.
Погрижи се за него Сега. Защото той е част от теб и ще е с теб.
[една история на Shri Mangesh Maharudra Prasanna]
Източник : Сайтът на Една Жена
Любовта трае от 50 мин. до 9 месеца - из софийската лекция на Хорхе Букай
Хорхе Букай
Световноизвестният писател и психотерапевт Хорхе Букай посети България за първи път. Книгите му се издават у нас от 2 години, той вече има запалени фенове.
На 8 юни изнесе лекция по повод издаването на четвъртата му книга у нас - „Да се обичаме с отворени очи” (ИК Хермес). На събитието в Гранд хотел „София” присъстваха известни български специалисти в областта като Мадлен Алгафари, която Хорхе Букай нарича „моята нова приятелка”, и д-р Румен Бостанджиев. Залата беше препълнена. В продължение на 2 часа писателят говореше за любовта, отношенията в семейството, проблемите при двойките и начини за справянето с някои от тях. С много позитивизъм и чувство за хумор, Букай подари на всички присъстващи съвети, които могат да се приложат в отношенията ни с хората, и с половинките ни. Ето основното от лекцията:
Както е прието в Аржентина да се казва „Всеки един глупак има дефиниция за любовта, включително и аз”. Любовта е избор – избор да работиш за свободата на другия. Да постигнеш състояние, в което другият да има избора да направи това, което иска в една връзка, дори да каже нещо, което на другия няма да му се понрави. Трябва да се стигне до щастието от това, че другият съществува. Това е най-добрата любов, която може да има. Не всеки човек е способен да обича по този начин, но можем да се опитаме да бъдем по-близо до нея.
Една любовна връзка има трудности поради много причини. Първо е много трудно да се чувства любовта през цялото време. Второ – трудно е, защото две различни личности се сблъскват в една връзка. И на трето място – в една връзка трябва да се има предвид интереса на трима – той, тя и те двамата заедно, тоест аз, тя и ние.
Ще разкажа една история, за да разберем трудността в една двойка. В историята се разказва за една много привлекателна млада жена работеща в голяма фирма и тя ще се качи на самолет, за да пътува до друг град. Когато е пред чек-ин-а и току вече да се качи на самолета, чува глас, който й казва „Не се качвай на този полет”. Обръща се, но отзад няма никого. Отново слага крака си на самолета, но пак чува гласа „Не се качвай на този полет!”. И когато трети път чува гласа „Не хващай този полет” решава наистина да не го хване, връща се обратно, качва се в колата си и решава да отиде с влак. Пуска радио, докато отива към ж.п. гарата. Изведнъж чува да казват, че самолетът, на който тя е трябвало току-що да се качи, е паднал. Има много смъртни случаи. Тя осъзнава, че този глас е спасил живота й. Поема си дъх, пристига на гарата, купува си билет за влака с удоволствие и отива да се качи на влака. И аха да се качи вече, отново чува същия глас „Не се качвай на този влак!”. Започва да трепери, защото току-що самолетът е паднал.
За момент се замисля, слага си крака на влака и пак го чува: „Не се качвай на този влак!”. Тя се връща обратно в колата и този път решава да пътува с кола. Пътуването е дълго, хваща магистралата към другия град. По радиото чува „Ужасна катастрофа с влак”. Точно този влак, с който тя трябваше да пътува, е катастрофирал и няма оцелели. Тя е изключително изненадана. Поема си дъх и осъзнава, че трябва да спре да зареди бензин, защото пътуването е дълго. Вижда бензиностанция и току да влезе в бензиностанцията пак този глас: „Не влизай в тази бензиностанция!”, обръща се, няма никого, забавя колата, но гласът отново „Не не, не влизай в тази бензиностанция!”. Тя я подминава, решава, че ще спре на следващата, и в огледалото за обратно виждане вижда, че бензиностанцията, която е подминала експлодира и цялата гори. И тя започва да се чуди на кого е тоя глас: “Kой си ти, представи се?”. Точно на седалката до себе си вижда малко зелено човече. И то казва: „Аз бях!”. Тя го пита:
- Кой си ти?
- Аз съм твоят ангел хранител.
- Моят ангел хранител?
- Да, аз съм тук, за да те предпазя от всяка една опасност, ще те предпазвам от всички големи грешки, ще спасявам живота ти във важните мигове.
И тя му казва:
- Така ли?
- Да!
Тогава тя взема чантата си и започва да го блъска по главата.
- Какво става? – пита човечето.
- Къде беше ти, когато аз се омъжвах!?!?
Да обичаш, не просто да си влюбен
Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща. Книгите и науката казват, че страстта е много силно нещо. Ако искаш да покажеш какво е страст може би ето така ще онагледиш – има интензивност, впечатляване и наистина нещо, което те докосва, което те трогва отвътре. Ако сравниш влюбването с обичането, ще осъзнаеш, че обичането не е интензивно. И ако се налага да избереш едното от тези две неща, очевидно всеки един от нас би предпочел интензивното.
Когато си се влюбил, се чувстваш невероятно, усещаш се красив и си убеден, че човекът срещу теб е точно това, което си търсил цял живот. Тя/той не е точно това, но ти си мислиш, че е. Естествено, времето минава, и ти осъзнаваш, че той/тя не е точно това, което ти си си представял. И ти започваш да го обвиняваш, защото той/тя не отговаря на това, което ти си си мечтал. Мисля че, когато с моята жена се запознахме преди 35 години, тя си е помислила: „Той е толкова висок, толкова слаб, той е толкова тихичък и толкова начетен!”. Само 6 месеца по-късно тя ми каза: „Променил си се…”. А аз не се бях променил. Влюбването, тази страст, беше попреминала.
Любовта обаче е друго нещо. Любовта е онази радост от съвместното съществуване заедно. Просто така – аз съм щастлив, защото те познавам. Щастлив съм понеже животите ни са свързани. Искам и ти да си щастлива, защото аз се интересувам от твоето щастие. Искам ти да си щастлива. Ето това е любовта. Не звучи като нещо голямо и велико, обаче е!
Когато в живота ти има някой човек, който ти казва „Обичам те твърде много”, но не му пука за това какво чувстваш, какво мислиш, кой/коя си, човек, който не се грижи за теб, човек, който не отделя за теб времето си, такъв човек не те обича. Ако той не се интересува от това, което правиш или което изпитваш, ако той/тя никога не отделя време, за да говори с теб, да ти звънне един телефон, да се срещне с теб… такъв човек не те обича. Не е лесно да кажеш такива думи. Има хора, които идват в кабинета ми в Буенос Айрес и ми казват „Ама той ми пише такива хубави писма, купува ми такива скъпи подаръци”, обаче когато теб те боли, той обажда ли се да пита как си? Отделя ли време, за да бъде с теб? Ако не го прави, съжалявам, но това не е любов.
Страстта и рутината
Колко дълго трае страстта? Обикновено се говори, че е между 50 минути и 3 месеца. Понякога може да се влюбиш отново в същия човек – 6 месеца. И отново… е, това вече е изключение, но да кажем, че може – 9 месеца. Още веднъж – едва ли, значи не си добре нещо и имаш проблем. Някои от вас сигурно си мислят „Не, не – това не е вярно”. Сигурно тук някъде има една жена, която ръчка мъжа си и му казва „Не, тук не говорят за нас. Ние с теб сме си влюбени” и той кима „Разбира се, разбира се, разбира се”. Важно е обаче да обичаш другия, а не просто да си влюбен. И ако имате добра връзка и откриете правилния човек и ако го/я обичаш дълго време, тогава може би един ден отново ще се влюбиш в същия човек. Човекът, когото обичаш… изведнъж след много години откриваш, че пак започваш да се влюбваш в него. Прибираш се в къщи и я виждаш, както винаги. Тя е толкова прекрасна в този момент, в този миг и това е толкова хубаво, защото в този миг имате и интензивността, и дълбочината.
Друг проблем на двойката е рутината. Когато живееш дълго време с един човек, да споделяш дълго време и хубави и нехубави моменти, ако нямаш способността да доизграждаш връзката, ще се появи проблем. Винаги казвам на пациентите си: ако правиш любов със съпругата си всяка събота, в 5 часа, във вашата спалня, тя винаги отдолу, ти винаги отгоре – колко пъти ще успеете да го направите това? В същата позиция, в същия час, в същия ден, всяка седмица? 20? 22? 24? Но едва ли повече. После ще трябва да промените часа, или позата, или деня, или мястото… или жената. Нещо трябва да се промени. Така че, за да не сменяме съпругата или съпруга, другите неща трябва да се променят. Същото се отнася и за храната, и за всеки един детайл от съвместния живот.
Ако един ден си зададете въпроса „Ако днес срещна този мъж за първи път, ако отново се запозная с него, дали пак ще се омъжа за него?”, а искреният отговор е „Не знам”, тогава във взаимоотношението има проблем. Трябва да се избираме един друг ежедневно. В този свят мъжете се делят на две групи – едните, които искат да бъдат избрани веднъж завинаги; и другите мъже, тези като мен, които искат да бъдат избирани всеки ден. Този избор е труден, но когато знаеш, че всеки ден ти си избиран в брака ти, тогава можеш да бъдеш спокоен, да изпиташ радост от връзката си с другия.
Тя/Той като огледало
Бракът не е начин да спасяваш другия. Връзката не е място, където ти трябва да се спасяваш. Трябва да бъдеш спасен преди това. Ако не си спасен – не се жени. И също, ако не си спасен, недей да влизаш и във връзка. А пък ако си – не очаквай другия да те спасява. Другият не съществува, за да те спасява, той съществува, за да ти показва твоите най-добри и най-лоши черти. Защото струва ми се, че го знаете, имате части от вас, които можете сами да видите. Виждам дланта си и от едната и от другата страна, виждам краката си. Обаче има части от мен, които не мога да видя със собствените си очи. Например никога не мога да видя лицето си. Затова ми трябва огледало, или снимка, или филм. Моето лице обаче е това, което другият човек познава и харесва. Един от най-специфичните начини другият да ме опознае е лицето ми, а пък аз никога не съм го виждал. Има някои аспекти от нашата лична психология, за които важат същите правила. Те са същността на нашия Аз, те са нещата, които ни определят, но ние не можем да ги видим пряко – имаме нужда от огледало. А огледалото е погледът на човека, който живее до нас. И трябва да се научиш да виждаш себе си в това огледало. Защото той или тя не е вой враг, а може би е учител, господар. Той/тя е избран/а, за да те научи на нещо, което трябва да научиш и твоя отговорност е да бъдеш готов за това. В следващата дискусия, когато спорите с другия човек хубаво е да си зададеш въпроса „Какво мога да науча сега от този спор? На какво ме учи той/тя?”, вместо да се препирате кой бил крив и кой бил прав.
За свободата и “третия човек” в двойката
Разказва се една древна история за двама индианци. Те отиват при великия вожд на племето. Те са младеж и девойка, и казват на вожда „Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш благословия или каквото трябва, за да може нашата любов да трае вечно”. Вождът им казва „Хубаво, ще ви кажа какво да правите. Елате с мен горе в планината и ми донесете два орела пък после ще видим”. Двамата тръгват в различни посоки и всеки от тях донася по един орел. Вождът им казал „Вземете сега и завържете крачетата на орлите”, те ги вързали. „Хайде сега, хвърлете ги да летят”. Двамата хвърлят орлите, но те не могат да полетят, защото крачетата им са вързани. Падат на земята и започват да се кълват един друг, за да се оттърват от това, за което са вързани. Вождът казва „Добре. Сега скъсайте връвчицата”. Те я срязват и хвърлят двата орела във въздуха. Те политат, започват да летят в кръгове и заедно отлитат към планината. И вождът казва „Ето това е тайната – ако сте завързани един за друг никога няма да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие”.
Свободата в едно взаимоотношение е най-доброто и най-важното нещо, което можеш да усвоиш. Така че ако тези 5-6 неща ги схванете:
- да бъдеш себе си;
- да съзнаваш важността да обичаш другия, а не само да си влюбен в него;
- опасността от рутината;
- да уважаваш свободата на другия;
- да съзнаваш важността на различията;
- да гледаш на другия като на учител, а не на неприятел;
Тогава някои неща драматично ще се променят във всяко семейство.
Може би още едно последно нещо ще кажа за семействата. Внимавайте, когато избирате. Не избирайте човек, който да плаче с теб, когато ти си тъжен/тъжна. Почти всеки ще може да заплаче с теб, когато изпитваш тъга. По-скоро намери човек, който може да се смее на всички неща, на които и ти се смееш. Защото чувството за хумор, споделянето на общото чувство за хумор е необходимо. Може би някои неща, които мен ме разсмиват, теб - няма. Но ако всичко, което мен ме разсмива за теб е глупост, пък на мен ми е скучно всяко нещо, което теб те разсмива, тогава има голяма трагедия.
Бракът е отживелица, трябва да се съгради нов вид брак. Това ще го направят младите и тези след нас. Предразсъдък е да учим децата си на това, което ние знаем.
Въпросът за „третия човек” във връзката е много важен за един терапевт на двойки. Ще откриете, че понякога проблемите на двойката идват оттам, защото единият от тях има взаимоотношения извън двойката. Той се среща с друга, или той се среща с друг и това прави триъгълник. Понякога става така, и терапевтът дава съвет да се отървете от този трети човек, и тогава двойката се разпада. Случвало се е. Тогава си задаваме въпроса възможно ли е третият човек, независимо дали е мъж или жена, да е важен за една връзка? Моето мнение е, че всяка двойка може да изгражда такъв тип взаимоотношения, какъвто желае.
Ако искате да имате такова взаимоотношение, което да има един вид приключение извън двойката с друг мъж или жена, и ако двамата помежду си са съгласни да го пробват, тогава зависи от вас. Аз не бих го направил. Не би ми харесало, но го разбирам. Само едно условие бих поставил и то е много важно – когато двойката се е съгласила и двамата да имат отворен брак, а не само единият, тогава това е приемливо. Този въпрос съм го срещал навсякъде - когато единият търси навън нещо, като си мисли, че там ще намери нещото, което не открива тук. Никой няма да тръгне да търси нещо друго, ако смята, че то вече съществува и е тук, при него. Така че когато дойде трета страна е време да се замислиш какво всъщност търсиш, което не можеш тук да откриеш. И истина ли е, че тук не можеш да го откриеш? Може би не го търсиш както трябва. Може би трябва да го видиш през други очи. А може и да не е възможно. И ако не е възможно имаш време да разбереш – може би нещото, което търсиш не е чак толкова важно, или пък може да е. Моето лично становище е, че триъгълникът не е добър начин на живеене.
Мъжете се променят, но не към по-добро
Заглавието на книгата е „Да се обичаме с отворени очи”. Подбрал съм го така, защото мисля, че истинското взаимоотношение в любовта зависи от това да виждаш другия такъв, какъвто е. Аз не искам да обичам, да се влюбвам или да се женя просто за някакъв образ. Ако ти за мен си образ, тогава аз съм влюбен в образа ти, а не в теб. И обратно – ако ти не си образ, а си истински човек за мен, тогава аз ще съм свободен пред теб да съм такъв, какъвто съм. Няма да ми се налага аз самият да изграждам образ за теб. Няма да ми се налага да се принуждавам да ти угаждам, за да правя неща, които ти искаш да правя. И няма да ми се налага да се променям заради теб. Да се променям заради теб не е много добра идея. Толкова много пъти съм чувал тази фраза в живота си. Винаги жената я използва. Тя казва: „Той е такъв и такъв и такъв, ама като се ожени за мен ще се промени”.
Мъжете се променят, обаче не към по-добро, уверявам ви. По-добре е да намериш мъж, който вече се е променил, вместо този да го променяш. Така че позволи на мъжа ти да бъде такъв, какъвто е, защото това е по-доброто. Ние обичаме човека, който идва при нас и казва: “Оу, преди да се запозная с теб животът ми беше в руини, беше истинско бедствие. Ходех от легло в легло, от прегръдки в прегръдки, търсейки кой знае какво. И всеки ден страдах в онзи живот. Сега обаче се запознах с теб и вече всичко ми е ясно, всичко е хубаво и се чувствам в рая.” Това ни харесва, нали? Но не го очаквайте. Пожелавам ви да намерите човек, който ви казва така: “Преди да се запозная с теб животът ми беше чудесен. Бях щастлив преди да се запознаем, наистина си харесвах живота преди да те срещна. Бях в рая преди да се срещна с теб. Сега… е още по-добре!” Ето от това имаме нужда.
Записа: Михаела Лозанова
Световноизвестният писател и психотерапевт Хорхе Букай посети България за първи път. Книгите му се издават у нас от 2 години, той вече има запалени фенове.
На 8 юни изнесе лекция по повод издаването на четвъртата му книга у нас - „Да се обичаме с отворени очи” (ИК Хермес). На събитието в Гранд хотел „София” присъстваха известни български специалисти в областта като Мадлен Алгафари, която Хорхе Букай нарича „моята нова приятелка”, и д-р Румен Бостанджиев. Залата беше препълнена. В продължение на 2 часа писателят говореше за любовта, отношенията в семейството, проблемите при двойките и начини за справянето с някои от тях. С много позитивизъм и чувство за хумор, Букай подари на всички присъстващи съвети, които могат да се приложат в отношенията ни с хората, и с половинките ни. Ето основното от лекцията:
Както е прието в Аржентина да се казва „Всеки един глупак има дефиниция за любовта, включително и аз”. Любовта е избор – избор да работиш за свободата на другия. Да постигнеш състояние, в което другият да има избора да направи това, което иска в една връзка, дори да каже нещо, което на другия няма да му се понрави. Трябва да се стигне до щастието от това, че другият съществува. Това е най-добрата любов, която може да има. Не всеки човек е способен да обича по този начин, но можем да се опитаме да бъдем по-близо до нея.
Една любовна връзка има трудности поради много причини. Първо е много трудно да се чувства любовта през цялото време. Второ – трудно е, защото две различни личности се сблъскват в една връзка. И на трето място – в една връзка трябва да се има предвид интереса на трима – той, тя и те двамата заедно, тоест аз, тя и ние.
Ще разкажа една история, за да разберем трудността в една двойка. В историята се разказва за една много привлекателна млада жена работеща в голяма фирма и тя ще се качи на самолет, за да пътува до друг град. Когато е пред чек-ин-а и току вече да се качи на самолета, чува глас, който й казва „Не се качвай на този полет”. Обръща се, но отзад няма никого. Отново слага крака си на самолета, но пак чува гласа „Не се качвай на този полет!”. И когато трети път чува гласа „Не хващай този полет” решава наистина да не го хване, връща се обратно, качва се в колата си и решава да отиде с влак. Пуска радио, докато отива към ж.п. гарата. Изведнъж чува да казват, че самолетът, на който тя е трябвало току-що да се качи, е паднал. Има много смъртни случаи. Тя осъзнава, че този глас е спасил живота й. Поема си дъх, пристига на гарата, купува си билет за влака с удоволствие и отива да се качи на влака. И аха да се качи вече, отново чува същия глас „Не се качвай на този влак!”. Започва да трепери, защото току-що самолетът е паднал.
За момент се замисля, слага си крака на влака и пак го чува: „Не се качвай на този влак!”. Тя се връща обратно в колата и този път решава да пътува с кола. Пътуването е дълго, хваща магистралата към другия град. По радиото чува „Ужасна катастрофа с влак”. Точно този влак, с който тя трябваше да пътува, е катастрофирал и няма оцелели. Тя е изключително изненадана. Поема си дъх и осъзнава, че трябва да спре да зареди бензин, защото пътуването е дълго. Вижда бензиностанция и току да влезе в бензиностанцията пак този глас: „Не влизай в тази бензиностанция!”, обръща се, няма никого, забавя колата, но гласът отново „Не не, не влизай в тази бензиностанция!”. Тя я подминава, решава, че ще спре на следващата, и в огледалото за обратно виждане вижда, че бензиностанцията, която е подминала експлодира и цялата гори. И тя започва да се чуди на кого е тоя глас: “Kой си ти, представи се?”. Точно на седалката до себе си вижда малко зелено човече. И то казва: „Аз бях!”. Тя го пита:
- Кой си ти?
- Аз съм твоят ангел хранител.
- Моят ангел хранител?
- Да, аз съм тук, за да те предпазя от всяка една опасност, ще те предпазвам от всички големи грешки, ще спасявам живота ти във важните мигове.
И тя му казва:
- Така ли?
- Да!
Тогава тя взема чантата си и започва да го блъска по главата.
- Какво става? – пита човечето.
- Къде беше ти, когато аз се омъжвах!?!?
Да обичаш, не просто да си влюбен
Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща. Книгите и науката казват, че страстта е много силно нещо. Ако искаш да покажеш какво е страст може би ето така ще онагледиш – има интензивност, впечатляване и наистина нещо, което те докосва, което те трогва отвътре. Ако сравниш влюбването с обичането, ще осъзнаеш, че обичането не е интензивно. И ако се налага да избереш едното от тези две неща, очевидно всеки един от нас би предпочел интензивното.
Когато си се влюбил, се чувстваш невероятно, усещаш се красив и си убеден, че човекът срещу теб е точно това, което си търсил цял живот. Тя/той не е точно това, но ти си мислиш, че е. Естествено, времето минава, и ти осъзнаваш, че той/тя не е точно това, което ти си си представял. И ти започваш да го обвиняваш, защото той/тя не отговаря на това, което ти си си мечтал. Мисля че, когато с моята жена се запознахме преди 35 години, тя си е помислила: „Той е толкова висок, толкова слаб, той е толкова тихичък и толкова начетен!”. Само 6 месеца по-късно тя ми каза: „Променил си се…”. А аз не се бях променил. Влюбването, тази страст, беше попреминала.
Любовта обаче е друго нещо. Любовта е онази радост от съвместното съществуване заедно. Просто така – аз съм щастлив, защото те познавам. Щастлив съм понеже животите ни са свързани. Искам и ти да си щастлива, защото аз се интересувам от твоето щастие. Искам ти да си щастлива. Ето това е любовта. Не звучи като нещо голямо и велико, обаче е!
Когато в живота ти има някой човек, който ти казва „Обичам те твърде много”, но не му пука за това какво чувстваш, какво мислиш, кой/коя си, човек, който не се грижи за теб, човек, който не отделя за теб времето си, такъв човек не те обича. Ако той не се интересува от това, което правиш или което изпитваш, ако той/тя никога не отделя време, за да говори с теб, да ти звънне един телефон, да се срещне с теб… такъв човек не те обича. Не е лесно да кажеш такива думи. Има хора, които идват в кабинета ми в Буенос Айрес и ми казват „Ама той ми пише такива хубави писма, купува ми такива скъпи подаръци”, обаче когато теб те боли, той обажда ли се да пита как си? Отделя ли време, за да бъде с теб? Ако не го прави, съжалявам, но това не е любов.
Страстта и рутината
Колко дълго трае страстта? Обикновено се говори, че е между 50 минути и 3 месеца. Понякога може да се влюбиш отново в същия човек – 6 месеца. И отново… е, това вече е изключение, но да кажем, че може – 9 месеца. Още веднъж – едва ли, значи не си добре нещо и имаш проблем. Някои от вас сигурно си мислят „Не, не – това не е вярно”. Сигурно тук някъде има една жена, която ръчка мъжа си и му казва „Не, тук не говорят за нас. Ние с теб сме си влюбени” и той кима „Разбира се, разбира се, разбира се”. Важно е обаче да обичаш другия, а не просто да си влюбен. И ако имате добра връзка и откриете правилния човек и ако го/я обичаш дълго време, тогава може би един ден отново ще се влюбиш в същия човек. Човекът, когото обичаш… изведнъж след много години откриваш, че пак започваш да се влюбваш в него. Прибираш се в къщи и я виждаш, както винаги. Тя е толкова прекрасна в този момент, в този миг и това е толкова хубаво, защото в този миг имате и интензивността, и дълбочината.
Друг проблем на двойката е рутината. Когато живееш дълго време с един човек, да споделяш дълго време и хубави и нехубави моменти, ако нямаш способността да доизграждаш връзката, ще се появи проблем. Винаги казвам на пациентите си: ако правиш любов със съпругата си всяка събота, в 5 часа, във вашата спалня, тя винаги отдолу, ти винаги отгоре – колко пъти ще успеете да го направите това? В същата позиция, в същия час, в същия ден, всяка седмица? 20? 22? 24? Но едва ли повече. После ще трябва да промените часа, или позата, или деня, или мястото… или жената. Нещо трябва да се промени. Така че, за да не сменяме съпругата или съпруга, другите неща трябва да се променят. Същото се отнася и за храната, и за всеки един детайл от съвместния живот.
Ако един ден си зададете въпроса „Ако днес срещна този мъж за първи път, ако отново се запозная с него, дали пак ще се омъжа за него?”, а искреният отговор е „Не знам”, тогава във взаимоотношението има проблем. Трябва да се избираме един друг ежедневно. В този свят мъжете се делят на две групи – едните, които искат да бъдат избрани веднъж завинаги; и другите мъже, тези като мен, които искат да бъдат избирани всеки ден. Този избор е труден, но когато знаеш, че всеки ден ти си избиран в брака ти, тогава можеш да бъдеш спокоен, да изпиташ радост от връзката си с другия.
Тя/Той като огледало
Бракът не е начин да спасяваш другия. Връзката не е място, където ти трябва да се спасяваш. Трябва да бъдеш спасен преди това. Ако не си спасен – не се жени. И също, ако не си спасен, недей да влизаш и във връзка. А пък ако си – не очаквай другия да те спасява. Другият не съществува, за да те спасява, той съществува, за да ти показва твоите най-добри и най-лоши черти. Защото струва ми се, че го знаете, имате части от вас, които можете сами да видите. Виждам дланта си и от едната и от другата страна, виждам краката си. Обаче има части от мен, които не мога да видя със собствените си очи. Например никога не мога да видя лицето си. Затова ми трябва огледало, или снимка, или филм. Моето лице обаче е това, което другият човек познава и харесва. Един от най-специфичните начини другият да ме опознае е лицето ми, а пък аз никога не съм го виждал. Има някои аспекти от нашата лична психология, за които важат същите правила. Те са същността на нашия Аз, те са нещата, които ни определят, но ние не можем да ги видим пряко – имаме нужда от огледало. А огледалото е погледът на човека, който живее до нас. И трябва да се научиш да виждаш себе си в това огледало. Защото той или тя не е вой враг, а може би е учител, господар. Той/тя е избран/а, за да те научи на нещо, което трябва да научиш и твоя отговорност е да бъдеш готов за това. В следващата дискусия, когато спорите с другия човек хубаво е да си зададеш въпроса „Какво мога да науча сега от този спор? На какво ме учи той/тя?”, вместо да се препирате кой бил крив и кой бил прав.
За свободата и “третия човек” в двойката
Разказва се една древна история за двама индианци. Те отиват при великия вожд на племето. Те са младеж и девойка, и казват на вожда „Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш благословия или каквото трябва, за да може нашата любов да трае вечно”. Вождът им казва „Хубаво, ще ви кажа какво да правите. Елате с мен горе в планината и ми донесете два орела пък после ще видим”. Двамата тръгват в различни посоки и всеки от тях донася по един орел. Вождът им казал „Вземете сега и завържете крачетата на орлите”, те ги вързали. „Хайде сега, хвърлете ги да летят”. Двамата хвърлят орлите, но те не могат да полетят, защото крачетата им са вързани. Падат на земята и започват да се кълват един друг, за да се оттърват от това, за което са вързани. Вождът казва „Добре. Сега скъсайте връвчицата”. Те я срязват и хвърлят двата орела във въздуха. Те политат, започват да летят в кръгове и заедно отлитат към планината. И вождът казва „Ето това е тайната – ако сте завързани един за друг никога няма да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие”.
Свободата в едно взаимоотношение е най-доброто и най-важното нещо, което можеш да усвоиш. Така че ако тези 5-6 неща ги схванете:
- да бъдеш себе си;
- да съзнаваш важността да обичаш другия, а не само да си влюбен в него;
- опасността от рутината;
- да уважаваш свободата на другия;
- да съзнаваш важността на различията;
- да гледаш на другия като на учител, а не на неприятел;
Тогава някои неща драматично ще се променят във всяко семейство.
Може би още едно последно нещо ще кажа за семействата. Внимавайте, когато избирате. Не избирайте човек, който да плаче с теб, когато ти си тъжен/тъжна. Почти всеки ще може да заплаче с теб, когато изпитваш тъга. По-скоро намери човек, който може да се смее на всички неща, на които и ти се смееш. Защото чувството за хумор, споделянето на общото чувство за хумор е необходимо. Може би някои неща, които мен ме разсмиват, теб - няма. Но ако всичко, което мен ме разсмива за теб е глупост, пък на мен ми е скучно всяко нещо, което теб те разсмива, тогава има голяма трагедия.
Бракът е отживелица, трябва да се съгради нов вид брак. Това ще го направят младите и тези след нас. Предразсъдък е да учим децата си на това, което ние знаем.
Въпросът за „третия човек” във връзката е много важен за един терапевт на двойки. Ще откриете, че понякога проблемите на двойката идват оттам, защото единият от тях има взаимоотношения извън двойката. Той се среща с друга, или той се среща с друг и това прави триъгълник. Понякога става така, и терапевтът дава съвет да се отървете от този трети човек, и тогава двойката се разпада. Случвало се е. Тогава си задаваме въпроса възможно ли е третият човек, независимо дали е мъж или жена, да е важен за една връзка? Моето мнение е, че всяка двойка може да изгражда такъв тип взаимоотношения, какъвто желае.
Ако искате да имате такова взаимоотношение, което да има един вид приключение извън двойката с друг мъж или жена, и ако двамата помежду си са съгласни да го пробват, тогава зависи от вас. Аз не бих го направил. Не би ми харесало, но го разбирам. Само едно условие бих поставил и то е много важно – когато двойката се е съгласила и двамата да имат отворен брак, а не само единият, тогава това е приемливо. Този въпрос съм го срещал навсякъде - когато единият търси навън нещо, като си мисли, че там ще намери нещото, което не открива тук. Никой няма да тръгне да търси нещо друго, ако смята, че то вече съществува и е тук, при него. Така че когато дойде трета страна е време да се замислиш какво всъщност търсиш, което не можеш тук да откриеш. И истина ли е, че тук не можеш да го откриеш? Може би не го търсиш както трябва. Може би трябва да го видиш през други очи. А може и да не е възможно. И ако не е възможно имаш време да разбереш – може би нещото, което търсиш не е чак толкова важно, или пък може да е. Моето лично становище е, че триъгълникът не е добър начин на живеене.
Мъжете се променят, но не към по-добро
Заглавието на книгата е „Да се обичаме с отворени очи”. Подбрал съм го така, защото мисля, че истинското взаимоотношение в любовта зависи от това да виждаш другия такъв, какъвто е. Аз не искам да обичам, да се влюбвам или да се женя просто за някакъв образ. Ако ти за мен си образ, тогава аз съм влюбен в образа ти, а не в теб. И обратно – ако ти не си образ, а си истински човек за мен, тогава аз ще съм свободен пред теб да съм такъв, какъвто съм. Няма да ми се налага аз самият да изграждам образ за теб. Няма да ми се налага да се принуждавам да ти угаждам, за да правя неща, които ти искаш да правя. И няма да ми се налага да се променям заради теб. Да се променям заради теб не е много добра идея. Толкова много пъти съм чувал тази фраза в живота си. Винаги жената я използва. Тя казва: „Той е такъв и такъв и такъв, ама като се ожени за мен ще се промени”.
Мъжете се променят, обаче не към по-добро, уверявам ви. По-добре е да намериш мъж, който вече се е променил, вместо този да го променяш. Така че позволи на мъжа ти да бъде такъв, какъвто е, защото това е по-доброто. Ние обичаме човека, който идва при нас и казва: “Оу, преди да се запозная с теб животът ми беше в руини, беше истинско бедствие. Ходех от легло в легло, от прегръдки в прегръдки, търсейки кой знае какво. И всеки ден страдах в онзи живот. Сега обаче се запознах с теб и вече всичко ми е ясно, всичко е хубаво и се чувствам в рая.” Това ни харесва, нали? Но не го очаквайте. Пожелавам ви да намерите човек, който ви казва така: “Преди да се запозная с теб животът ми беше чудесен. Бях щастлив преди да се запознаем, наистина си харесвах живота преди да те срещна. Бях в рая преди да се срещна с теб. Сега… е още по-добре!” Ето от това имаме нужда.
Записа: Михаела Лозанова
събота, 1 май 2010 г.
Проф. Мулдашев: До Мурманск живели хора зомбита
автор: Илияна Ангелова
Прочутият офталмолог проф. Ернст Мулдашев от гр. Уфа, Башкирия, гостува цяла седмица в България. Той представи метода за лечение с изобретението си алоплант - обработен биоматериал за присаждане от мъртъв донор. Той се разтваря с времето и стимулира развитие на собствени клетки.
Мулдашев прегледа над 100 пациенти в София и Пловдив, а опашките пред временните му кабинети бяха огромни. Ученият е известен както като очен хирург, така и като автор на езотерични книги. Материалите за тях той събира на специални експедиции.
- Проф. Мулдашев, вие прегледахте доста пациенти в България, но не успяхте да оперирате. Ще приемете ли български деца за лечение в клиниката ви в град Уфа?
- Договорихме се с български колеги да изпратят слепи деца сираци, на които ще се опитаме да помогнем с операция. Ще ги оперираме безплатно. Руското здравно министерство ще даде разрешение за това, вече сме го уговорили, така че останалото е в ръцете на българските лекари. Ще ни изпратят епикризите и ще видим кого ще можем да вземем.
- Ще дойдете ли пак в България?
- Искам да дойда тук, но не като лекар, а с експедиция. Има много интересни неща в района на Пловдив. Мисля, че ще включа в проучването не само България, но също Гърция и Турция. Забелязах постройки в Пловдив, които сякаш са под влиянието на цивилизацията на атлантите. Самият град е интересен, защото е вторият по древност в света, най-старият е Дамаск.
- Но следите от атлантите не са ли главно в Азия?
- Тази цивилизация е била по цялото земно кълбо, но е загинала преди 13 000 години. Атлантите са били гиганти - хора високи по 3 до 5 м.
- Но има ли някъде съхранени скелети от тях?
- Например на о. Малта съществува огромен череп. Във Волжка България също е бил намерен такъв череп. В Еквадор пък са открити гигантски скелети. Древни ръкописи от Тибет свидетелстват, че цивилизацията преди нас е била тази на атлантите. Най-интересното е, че градовете, построени от тях, са се съхранили в най-голяма степен в Сирия и Ливан. Там има останки от над 70 селища на атланти. Невероятни са, сградите са направени така, както днес не бихме могли с помощта на съвременната техника.
Хубаво е да се иде в град Балбек, Ливан, да се видят тези мъртви градове на атлантите. Те са били отчасти подземни, нещо като връзка с подземния свят. Ако ги съпоставим със съвременните, става ясно, че тази цивилизация е била доста по-развита от нашата.
- Колко експедиции сте имали?
- Досега съм водил 10 експедиции в Тибет, Египет, Алтай, Монголия, Великденските острови, Сирия, Ливан... Избирам ги според това къде са насочени моите духовни интереси в момента.
- В Тибет сте търсили пещери, където се съхранява генофондът на човечеството. Намерихте ли ги?
- Намерих 6 такива пещери в Хималаите. В тях се намират хора, които са като консервирани. Това състояние се нарича сомати. До него се стига по пътя на медитацията. Те медитират и привеждат водата в своя организъм в четвърто, неизвестно на науката състояние. Трите са, както знаете - пара, течно и лед. Това състояние - сомати, успяхме да го получим и в нашата лаборатория. Прилагаме го с лечебна цел.
Когато човек успее да достигне такова състояние посредством медитация в хималайските пещери, тялото може да се съхрани стотици милиони години, а после да се върне към живота. Температурата там е 4 градуса по Целзий. Видях с очите си тези хора.
- Каква е целта на този генофонд?
- Ако човечеството загине, те ще излязат и ще положат основите на нова цивилизация. След гибелта на атлантите от тях е произлязъл съвременният човек.
- Значи не сме произлезли от маймуните?
- Разбира се, че не.
- Били сте и на Великденските острови. Видяхте ли системата от подземни тунели там?
- Там има много от тях. Някои са като тръби, облицовани с керамика. Направени са сякаш с помощта на хидравлика. Местните предупреждават да не се влиза, опасно е за хора. Дори са затрупали входовете с камъни и клони. Причината е, че вътре има силно енергийно влияние, което се понася зле от човека.
В тунелите са загинали доста хора. Имат странно име - казват им "кокоши дом".
- Каква ще е следващата ви книга?
- Планирам книга и за Якутския "бермудски" триъгълник, където изчезват самолети. Изпарили са се поне 26 машини. Много от тях са били натоварени със злато. А после планирам серия от книги за търсенето на изгубеното знание. Първата от поредицата вероятно ще е за Великденските острови.
- Къде беше последната ви експедиция?
- През последната година на о. Крит в Гърция търсихме лабиринта на Минотавъра. Намерихме го. Провървя ни. Има много входове и изходи. Както е описано в гръцката митология и ние се ориентирахме с помощта на нишка, която размотавахме. В подземията обаче има някакви много силни енергийни полета и човек се чувства лошо.
- Къде ще ходите с новата си експедиция?
- На Колския полуостров. Там има райони около Мурманск, където живеят хора зомбита. Сталинското и Хитлеровото разузнаване изучавали този феномен. Хората са превърнати в послушни биороботи. Ако му кажеш: режи дърва, той реже, ако му заповядаш "спри", спира. Преди и по време на Втората световна война са искали да ги използват като живо оръжие, но не са успели. По правило зомбирането е ставало в близост до древни монументи Ние искаме да проучим какво и как се е случвало всъщност.
Искам също да тръгна по следите на Чингис хан. За него се говори, че владеел философския камък. С негова помощ зомбирал хората. Използвал го обаче не за зло, а за добро. Внушавал им не да се карат и да воюват, а да се женят и да работят. Затова искам да проуча владетеля, завоювал най-голямата територия.
- Вие сте лекар и за колегите ви е странно, че имате толкова странични интереси. Как успявате да ги съчетаете?
- Работя много.
- Казахте, че лекувате със силата на мъртвите. Как да разбираме това?
- Когато човек умира, душата му отлита. Но в мъртвото тяло остава двойник на петия елемент - душата. Точно този двойник обладава голяма сила. Целият Изток й се кланя. В живото тяло петият елемент си взаимодейства в спор с останалите четири елемента, а в мъртвото се намира като чиста сила. Мисля, че в моето основно изобретение алоплант го има точно този пети елемент.
- Как ви дойде идеята за алопланта?
- Правихме сериозни научни изследвания, но слушах и интуицията си. Всеки я има, но не всеки я слуша. А интуицията идва от Бога.
- Говори се, че алоплант помага за рак? Вярно ли е?
- Не е съвсем вярно. Има определени противоракови свойства, но това не значи, че лекува болестта. Работим в тази насока, но още е твърде рано да се обещава нещо.
- Присадихте първото око в света? Пълно присаждане ли беше?
- Беше пълно.
- Защо не сте го внедрили в други страни?
- Да се внедри изобретението ми в друга страна, е много трудно. Процедурата трае близо 13 г.Има съпротива от фармацевти, с които влизаме в конкуренция, а и струва стотици милиони долари. Това е излишно разточителство. Бяхме започнали процедура, но се отказах. По-добре да каня пациентите си в Уфа.
България е член на Евросъюза, а изискванията на ЕС са много бюрократични. Не искам да се боря с бюрократите от Евросъюза.
Прочутият офталмолог проф. Ернст Мулдашев от гр. Уфа, Башкирия, гостува цяла седмица в България. Той представи метода за лечение с изобретението си алоплант - обработен биоматериал за присаждане от мъртъв донор. Той се разтваря с времето и стимулира развитие на собствени клетки.
Мулдашев прегледа над 100 пациенти в София и Пловдив, а опашките пред временните му кабинети бяха огромни. Ученият е известен както като очен хирург, така и като автор на езотерични книги. Материалите за тях той събира на специални експедиции.
- Проф. Мулдашев, вие прегледахте доста пациенти в България, но не успяхте да оперирате. Ще приемете ли български деца за лечение в клиниката ви в град Уфа?
- Договорихме се с български колеги да изпратят слепи деца сираци, на които ще се опитаме да помогнем с операция. Ще ги оперираме безплатно. Руското здравно министерство ще даде разрешение за това, вече сме го уговорили, така че останалото е в ръцете на българските лекари. Ще ни изпратят епикризите и ще видим кого ще можем да вземем.
- Ще дойдете ли пак в България?
- Искам да дойда тук, но не като лекар, а с експедиция. Има много интересни неща в района на Пловдив. Мисля, че ще включа в проучването не само България, но също Гърция и Турция. Забелязах постройки в Пловдив, които сякаш са под влиянието на цивилизацията на атлантите. Самият град е интересен, защото е вторият по древност в света, най-старият е Дамаск.
- Но следите от атлантите не са ли главно в Азия?
- Тази цивилизация е била по цялото земно кълбо, но е загинала преди 13 000 години. Атлантите са били гиганти - хора високи по 3 до 5 м.
- Но има ли някъде съхранени скелети от тях?
- Например на о. Малта съществува огромен череп. Във Волжка България също е бил намерен такъв череп. В Еквадор пък са открити гигантски скелети. Древни ръкописи от Тибет свидетелстват, че цивилизацията преди нас е била тази на атлантите. Най-интересното е, че градовете, построени от тях, са се съхранили в най-голяма степен в Сирия и Ливан. Там има останки от над 70 селища на атланти. Невероятни са, сградите са направени така, както днес не бихме могли с помощта на съвременната техника.
Хубаво е да се иде в град Балбек, Ливан, да се видят тези мъртви градове на атлантите. Те са били отчасти подземни, нещо като връзка с подземния свят. Ако ги съпоставим със съвременните, става ясно, че тази цивилизация е била доста по-развита от нашата.
- Колко експедиции сте имали?
- Досега съм водил 10 експедиции в Тибет, Египет, Алтай, Монголия, Великденските острови, Сирия, Ливан... Избирам ги според това къде са насочени моите духовни интереси в момента.
- В Тибет сте търсили пещери, където се съхранява генофондът на човечеството. Намерихте ли ги?
- Намерих 6 такива пещери в Хималаите. В тях се намират хора, които са като консервирани. Това състояние се нарича сомати. До него се стига по пътя на медитацията. Те медитират и привеждат водата в своя организъм в четвърто, неизвестно на науката състояние. Трите са, както знаете - пара, течно и лед. Това състояние - сомати, успяхме да го получим и в нашата лаборатория. Прилагаме го с лечебна цел.
Когато човек успее да достигне такова състояние посредством медитация в хималайските пещери, тялото може да се съхрани стотици милиони години, а после да се върне към живота. Температурата там е 4 градуса по Целзий. Видях с очите си тези хора.
- Каква е целта на този генофонд?
- Ако човечеството загине, те ще излязат и ще положат основите на нова цивилизация. След гибелта на атлантите от тях е произлязъл съвременният човек.
- Значи не сме произлезли от маймуните?
- Разбира се, че не.
- Били сте и на Великденските острови. Видяхте ли системата от подземни тунели там?
- Там има много от тях. Някои са като тръби, облицовани с керамика. Направени са сякаш с помощта на хидравлика. Местните предупреждават да не се влиза, опасно е за хора. Дори са затрупали входовете с камъни и клони. Причината е, че вътре има силно енергийно влияние, което се понася зле от човека.
В тунелите са загинали доста хора. Имат странно име - казват им "кокоши дом".
- Каква ще е следващата ви книга?
- Планирам книга и за Якутския "бермудски" триъгълник, където изчезват самолети. Изпарили са се поне 26 машини. Много от тях са били натоварени със злато. А после планирам серия от книги за търсенето на изгубеното знание. Първата от поредицата вероятно ще е за Великденските острови.
- Къде беше последната ви експедиция?
- През последната година на о. Крит в Гърция търсихме лабиринта на Минотавъра. Намерихме го. Провървя ни. Има много входове и изходи. Както е описано в гръцката митология и ние се ориентирахме с помощта на нишка, която размотавахме. В подземията обаче има някакви много силни енергийни полета и човек се чувства лошо.
- Къде ще ходите с новата си експедиция?
- На Колския полуостров. Там има райони около Мурманск, където живеят хора зомбита. Сталинското и Хитлеровото разузнаване изучавали този феномен. Хората са превърнати в послушни биороботи. Ако му кажеш: режи дърва, той реже, ако му заповядаш "спри", спира. Преди и по време на Втората световна война са искали да ги използват като живо оръжие, но не са успели. По правило зомбирането е ставало в близост до древни монументи Ние искаме да проучим какво и как се е случвало всъщност.
Искам също да тръгна по следите на Чингис хан. За него се говори, че владеел философския камък. С негова помощ зомбирал хората. Използвал го обаче не за зло, а за добро. Внушавал им не да се карат и да воюват, а да се женят и да работят. Затова искам да проуча владетеля, завоювал най-голямата територия.
- Вие сте лекар и за колегите ви е странно, че имате толкова странични интереси. Как успявате да ги съчетаете?
- Работя много.
- Казахте, че лекувате със силата на мъртвите. Как да разбираме това?
- Когато човек умира, душата му отлита. Но в мъртвото тяло остава двойник на петия елемент - душата. Точно този двойник обладава голяма сила. Целият Изток й се кланя. В живото тяло петият елемент си взаимодейства в спор с останалите четири елемента, а в мъртвото се намира като чиста сила. Мисля, че в моето основно изобретение алоплант го има точно този пети елемент.
- Как ви дойде идеята за алопланта?
- Правихме сериозни научни изследвания, но слушах и интуицията си. Всеки я има, но не всеки я слуша. А интуицията идва от Бога.
- Говори се, че алоплант помага за рак? Вярно ли е?
- Не е съвсем вярно. Има определени противоракови свойства, но това не значи, че лекува болестта. Работим в тази насока, но още е твърде рано да се обещава нещо.
- Присадихте първото око в света? Пълно присаждане ли беше?
- Беше пълно.
- Защо не сте го внедрили в други страни?
- Да се внедри изобретението ми в друга страна, е много трудно. Процедурата трае близо 13 г.Има съпротива от фармацевти, с които влизаме в конкуренция, а и струва стотици милиони долари. Това е излишно разточителство. Бяхме започнали процедура, но се отказах. По-добре да каня пациентите си в Уфа.
България е член на Евросъюза, а изискванията на ЕС са много бюрократични. Не искам да се боря с бюрократите от Евросъюза.
Дисоциирани психични съдържания
Когато говорих за гледището на примитивния човек относно капризността на случая, аз изразих становището, че тази нагласа служи на определена цел и следователно има едно значение, Можем ли поне за момент да приемем хипотезата, че примитивното вярване в произволни сили се оправдава от фактите, а не само от психологична гледна точка? Това звучи алармиращо, но аз нямам намерение да скоча в огъня и да се опитвам да докажа, че магия наистина съществува. Само искам да разгледам заключенията, до които щяхме да стигнем, ако следвахме примитивния човек в предположението, че цялата светлина идва от слънцето, че нещата са красиви сами по себе си и че човешката частична душа е леопард. Правейки това, ние приемаме примитивната идея за мана.
Според тази идея хубавото ни трогва и не сме ние, които създаваме красота. Някой е дявол - ние не сме проецирали нашата собствена злина в него и така го правим дявол. Има хора - мана личности, -забележителни по собствено право, а не благодарение на нашето въображение. Мана е понятие за съществуване на нещо като широко разпространена сила във външния свят, която произвежда всички тези ефекти, които не са обичайни. Всичко, което съществува, действува, иначе не би било актуално. То е актуално благодарение на вътрешната си енергия. Съществуването е едно силово поле. Примитивното схващане мана, така както го виждаме, е от естеството на една груба теория за енергията. Лесно можем да последваме тази идея.
Става трудно, когато се опитаме да я разработваме по-нататък, защото се обръща процесът на психичната проекция, за който говорих. Следствията са следните: не е моето въображение или моето преклонение, което прави магьосник от племенния лечител; напротив, той е магьосник и проецира своята магическа сила върху мен. Духовете не са халюцинации на моя дух, а се явяват пред мен по своя воля. Въпреки че тези твърдения са логически изводи от идеята мана, ние се колебаем да ги приемем и се оглеждаме наоколо за удобната ни теория за психична проекция. Въпросът е следният: психичното по принцип - духът или несъзнаваното - в нас самите ли израства: или е ли психиката, в ранните стадии на съзнание, извън нас под форма на произволни сили със собствени намерения, която постепенно заема мястото си в нас по време на психичното развитие?
Били ли са дисоциираните психични съдържания - да използуваме модерен термин - някога част от психиката на индивидите, или още от началото са самостоятелни психични единици, съществуващи според примитивното виждане като видения, духове на прадеди и т. н.? На степени ли са въплътени в човека по време на развитието, така че постепенно са създали този свят, който сега наричаме психика? Цялата тази идея ни поразява като опасно парадоксална и все пак сме способни да възприемем нещо подобно. Не само религиозният проповедник, но и педагогът предполагат, че е възможно да се имплантира в човешката психика нещо, което преди не е било там. Силата на внушението и на влиянието е един факт; даже най-съвременният бихейвиоризъм очаква значителни резултати от тази област.
Идеята за сложно изграждане на психиката е изразена в примитивна форма в много широко разпространени вярвания - например обсебване, въплътяване на духове на предци, имиграция на души и т. н. Когато някой кихне, все още казваме: "Наздраве", и това означава: "Надявам се, че новата душа няма да ти навреди." Когато в процеса на нашето развитие излизаме от многостранните противоречия и постигаме една обединена душа, ние изпитваме нещо като едно сложно подреждане на психиката. Тъй като човешкото тяло е построено по наследство върху даден брой Менделееви единици, не е невъзможно да се мисли, че и човешката психика е построена по същия начин. Материалистическото виждане днес показва една тенденция. която можем да открием в архаичното мислене.
И двете водят до заключението, че индивидът е само една резултантна; в първия случай е резултантна от естествени причини, а във втория - на случайни събития. И според двете схващания човешката индивидуалност не съществува по собствено право, а е случаен продукт на сили, намиращи се във външното обкръжение. Това е изцяло архаичната концепция за света, според която отделното човешко същество никога не се счита за уникално, а заменяемо с всяко друго и с лекота изложено на смърт. Поради тесногръдото виждане за причинността модерният материализъм се връща към мирогледа на архаичния човек. Но материалистът е по-радикален, защото е по-системен от архаичния човек. Последният има предимството да бъде неконсистентен; той прави изключение с мана личността.
В течение на историята тези мана личности са били издигани до положението на божествени фигури; те ставали герои и царе и споделяли безсмъртието на боговете, като ядели от тяхната подмладяваща храна. Идеята за безсмъртието на индивида и на неговата незагиваща стойност се открива и в примитивните общества, преди всичко във вярата в духове, а след това - в митове за възрастта, когато смъртта все още не е влязла в света поради човешкото безгрижие или лудост. Примитивният човек не знае за тези противоречия в неговите виждания.
Нашите негри носачи ме уверяваха, че не знаят какво ще се случи с тях след смъртта. Според тях човек е просто умрял; той вече не диша и тялото му се занася в гората, където го изяждат хиените. Така мислят през деня, но нощта е изпълнена с духове на умрели, които носят болести на добитъка и на хората, които атакуват и задушават нощния пътник и проявяват и други форми на насилие. Примитивният дух е пълен с подобни противоречия. Това може да изплаши европееца до смърт и никога не би помислил, че нещо съвсем подобно може да се намери и в нашия цивилизован свят.
Карл Густав Юнг
Според тази идея хубавото ни трогва и не сме ние, които създаваме красота. Някой е дявол - ние не сме проецирали нашата собствена злина в него и така го правим дявол. Има хора - мана личности, -забележителни по собствено право, а не благодарение на нашето въображение. Мана е понятие за съществуване на нещо като широко разпространена сила във външния свят, която произвежда всички тези ефекти, които не са обичайни. Всичко, което съществува, действува, иначе не би било актуално. То е актуално благодарение на вътрешната си енергия. Съществуването е едно силово поле. Примитивното схващане мана, така както го виждаме, е от естеството на една груба теория за енергията. Лесно можем да последваме тази идея.
Става трудно, когато се опитаме да я разработваме по-нататък, защото се обръща процесът на психичната проекция, за който говорих. Следствията са следните: не е моето въображение или моето преклонение, което прави магьосник от племенния лечител; напротив, той е магьосник и проецира своята магическа сила върху мен. Духовете не са халюцинации на моя дух, а се явяват пред мен по своя воля. Въпреки че тези твърдения са логически изводи от идеята мана, ние се колебаем да ги приемем и се оглеждаме наоколо за удобната ни теория за психична проекция. Въпросът е следният: психичното по принцип - духът или несъзнаваното - в нас самите ли израства: или е ли психиката, в ранните стадии на съзнание, извън нас под форма на произволни сили със собствени намерения, която постепенно заема мястото си в нас по време на психичното развитие?
Били ли са дисоциираните психични съдържания - да използуваме модерен термин - някога част от психиката на индивидите, или още от началото са самостоятелни психични единици, съществуващи според примитивното виждане като видения, духове на прадеди и т. н.? На степени ли са въплътени в човека по време на развитието, така че постепенно са създали този свят, който сега наричаме психика? Цялата тази идея ни поразява като опасно парадоксална и все пак сме способни да възприемем нещо подобно. Не само религиозният проповедник, но и педагогът предполагат, че е възможно да се имплантира в човешката психика нещо, което преди не е било там. Силата на внушението и на влиянието е един факт; даже най-съвременният бихейвиоризъм очаква значителни резултати от тази област.
Идеята за сложно изграждане на психиката е изразена в примитивна форма в много широко разпространени вярвания - например обсебване, въплътяване на духове на предци, имиграция на души и т. н. Когато някой кихне, все още казваме: "Наздраве", и това означава: "Надявам се, че новата душа няма да ти навреди." Когато в процеса на нашето развитие излизаме от многостранните противоречия и постигаме една обединена душа, ние изпитваме нещо като едно сложно подреждане на психиката. Тъй като човешкото тяло е построено по наследство върху даден брой Менделееви единици, не е невъзможно да се мисли, че и човешката психика е построена по същия начин. Материалистическото виждане днес показва една тенденция. която можем да открием в архаичното мислене.
И двете водят до заключението, че индивидът е само една резултантна; в първия случай е резултантна от естествени причини, а във втория - на случайни събития. И според двете схващания човешката индивидуалност не съществува по собствено право, а е случаен продукт на сили, намиращи се във външното обкръжение. Това е изцяло архаичната концепция за света, според която отделното човешко същество никога не се счита за уникално, а заменяемо с всяко друго и с лекота изложено на смърт. Поради тесногръдото виждане за причинността модерният материализъм се връща към мирогледа на архаичния човек. Но материалистът е по-радикален, защото е по-системен от архаичния човек. Последният има предимството да бъде неконсистентен; той прави изключение с мана личността.
В течение на историята тези мана личности са били издигани до положението на божествени фигури; те ставали герои и царе и споделяли безсмъртието на боговете, като ядели от тяхната подмладяваща храна. Идеята за безсмъртието на индивида и на неговата незагиваща стойност се открива и в примитивните общества, преди всичко във вярата в духове, а след това - в митове за възрастта, когато смъртта все още не е влязла в света поради човешкото безгрижие или лудост. Примитивният човек не знае за тези противоречия в неговите виждания.
Нашите негри носачи ме уверяваха, че не знаят какво ще се случи с тях след смъртта. Според тях човек е просто умрял; той вече не диша и тялото му се занася в гората, където го изяждат хиените. Така мислят през деня, но нощта е изпълнена с духове на умрели, които носят болести на добитъка и на хората, които атакуват и задушават нощния пътник и проявяват и други форми на насилие. Примитивният дух е пълен с подобни противоречия. Това може да изплаши европееца до смърт и никога не би помислил, че нещо съвсем подобно може да се намери и в нашия цивилизован свят.
Карл Густав Юнг
Абонамент за:
Публикации (Atom)