Когато говорих за гледището на примитивния човек относно капризността на случая, аз изразих становището, че тази нагласа служи на определена цел и следователно има едно значение, Можем ли поне за момент да приемем хипотезата, че примитивното вярване в произволни сили се оправдава от фактите, а не само от психологична гледна точка? Това звучи алармиращо, но аз нямам намерение да скоча в огъня и да се опитвам да докажа, че магия наистина съществува. Само искам да разгледам заключенията, до които щяхме да стигнем, ако следвахме примитивния човек в предположението, че цялата светлина идва от слънцето, че нещата са красиви сами по себе си и че човешката частична душа е леопард. Правейки това, ние приемаме примитивната идея за мана.
Според тази идея хубавото ни трогва и не сме ние, които създаваме красота. Някой е дявол - ние не сме проецирали нашата собствена злина в него и така го правим дявол. Има хора - мана личности, -забележителни по собствено право, а не благодарение на нашето въображение. Мана е понятие за съществуване на нещо като широко разпространена сила във външния свят, която произвежда всички тези ефекти, които не са обичайни. Всичко, което съществува, действува, иначе не би било актуално. То е актуално благодарение на вътрешната си енергия. Съществуването е едно силово поле. Примитивното схващане мана, така както го виждаме, е от естеството на една груба теория за енергията. Лесно можем да последваме тази идея.
Става трудно, когато се опитаме да я разработваме по-нататък, защото се обръща процесът на психичната проекция, за който говорих. Следствията са следните: не е моето въображение или моето преклонение, което прави магьосник от племенния лечител; напротив, той е магьосник и проецира своята магическа сила върху мен. Духовете не са халюцинации на моя дух, а се явяват пред мен по своя воля. Въпреки че тези твърдения са логически изводи от идеята мана, ние се колебаем да ги приемем и се оглеждаме наоколо за удобната ни теория за психична проекция. Въпросът е следният: психичното по принцип - духът или несъзнаваното - в нас самите ли израства: или е ли психиката, в ранните стадии на съзнание, извън нас под форма на произволни сили със собствени намерения, която постепенно заема мястото си в нас по време на психичното развитие?
Били ли са дисоциираните психични съдържания - да използуваме модерен термин - някога част от психиката на индивидите, или още от началото са самостоятелни психични единици, съществуващи според примитивното виждане като видения, духове на прадеди и т. н.? На степени ли са въплътени в човека по време на развитието, така че постепенно са създали този свят, който сега наричаме психика? Цялата тази идея ни поразява като опасно парадоксална и все пак сме способни да възприемем нещо подобно. Не само религиозният проповедник, но и педагогът предполагат, че е възможно да се имплантира в човешката психика нещо, което преди не е било там. Силата на внушението и на влиянието е един факт; даже най-съвременният бихейвиоризъм очаква значителни резултати от тази област.
Идеята за сложно изграждане на психиката е изразена в примитивна форма в много широко разпространени вярвания - например обсебване, въплътяване на духове на предци, имиграция на души и т. н. Когато някой кихне, все още казваме: "Наздраве", и това означава: "Надявам се, че новата душа няма да ти навреди." Когато в процеса на нашето развитие излизаме от многостранните противоречия и постигаме една обединена душа, ние изпитваме нещо като едно сложно подреждане на психиката. Тъй като човешкото тяло е построено по наследство върху даден брой Менделееви единици, не е невъзможно да се мисли, че и човешката психика е построена по същия начин. Материалистическото виждане днес показва една тенденция. която можем да открием в архаичното мислене.
И двете водят до заключението, че индивидът е само една резултантна; в първия случай е резултантна от естествени причини, а във втория - на случайни събития. И според двете схващания човешката индивидуалност не съществува по собствено право, а е случаен продукт на сили, намиращи се във външното обкръжение. Това е изцяло архаичната концепция за света, според която отделното човешко същество никога не се счита за уникално, а заменяемо с всяко друго и с лекота изложено на смърт. Поради тесногръдото виждане за причинността модерният материализъм се връща към мирогледа на архаичния човек. Но материалистът е по-радикален, защото е по-системен от архаичния човек. Последният има предимството да бъде неконсистентен; той прави изключение с мана личността.
В течение на историята тези мана личности са били издигани до положението на божествени фигури; те ставали герои и царе и споделяли безсмъртието на боговете, като ядели от тяхната подмладяваща храна. Идеята за безсмъртието на индивида и на неговата незагиваща стойност се открива и в примитивните общества, преди всичко във вярата в духове, а след това - в митове за възрастта, когато смъртта все още не е влязла в света поради човешкото безгрижие или лудост. Примитивният човек не знае за тези противоречия в неговите виждания.
Нашите негри носачи ме уверяваха, че не знаят какво ще се случи с тях след смъртта. Според тях човек е просто умрял; той вече не диша и тялото му се занася в гората, където го изяждат хиените. Така мислят през деня, но нощта е изпълнена с духове на умрели, които носят болести на добитъка и на хората, които атакуват и задушават нощния пътник и проявяват и други форми на насилие. Примитивният дух е пълен с подобни противоречия. Това може да изплаши европееца до смърт и никога не би помислил, че нещо съвсем подобно може да се намери и в нашия цивилизован свят.
Карл Густав Юнг
Няма коментари:
Публикуване на коментар