събота, 27 февруари 2010 г.

ПРЕДСТАВАТА ЗА ДУШАТА В МИСЛЕНЕТО НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ



Георги Хаджийски



Тук не ще стане дума за теологични диспути върху най-сакралните тайни на битие и небитие, нито за абстрактни философски разсъждения за доброто и злото и съпровождащите ги награди и наказания, нито дори за загадъчни парапсихични феномени. И макар, че нашата безсмъртна народна памет да е съхранила немалко множество спомени и за теоретични, а и за практически опити в тези аспекти, ще се опитаме да се докоснем до някои от най-чистите и неоспорими идеи, давали нужната опора на изконния български блян по вечността. Те могат да бъдат проследени в народни песни, приказки, предания, легенди, апокрифи… Имало ги е. Има ги. И навярно ще ги има, докато има и българи.

Душата като нещо вечно, несътворимо, дадено от Бога
На фона на трайната невъзможност на модерната наука при всичките й достижения и претенции да сътвори дори и най-примитивен жив организъм, тази представа за душата в българската психика е все още твърде актуална. Тя би могла да бъде открита в редица народни умотворения, опитващи се да се спуснат до глъбините на Сътворението. Много разпространени по цялата българска шир са били представите за това, че Бог е дал на дявола възможността да направи от кал и вода човека, но макар и справил се блестящо с материалната част на задачата, нечестивецът така и не успял да одухотвори (оживи) своето създание. Нещо повече. Дори и направеното от сатаната врабче би било обречено на вечно небитие, ако не се намесел Бог. Единствено и само Бог умеел да дава живот (душа) и съживява неживия (мъртъв) свят.

Душата като нещо, което свързва Живота в единно цяло
Границата, очертаваща отделното битие на всяко живо същество е била твърде относителна в съзнанието на традиционно мислещия българин. Именно за това и българската народна памет била обитавана както от странни по своя произход същества, плод на загадъчни превъплъщения на хора в нечовеци (и обратното), така и от редица култове на преклонение пред многообразието на изяви на Живота. Ако бъдат съотнесени и към най-модерните открития в сферата на психо-физиологията на човека, все още биха звучали правдиво разкази за своеобразната дееволюция на човешки същества в по-нисши, но живи твари, продукт на извършени прегрешения спрямо изискванията на вечния човешки стремеж към безсмъртие. В тези насоки неизвестни народни творци са съхранили покъртителни примери за наказания във вид на прераждане в животни и дървета, сполетели рожби, извършили кръвосмешение, или дори чисто морално несъобразяване със социалните норми и поучения, за чиито носители били смятани по-възрастните членове на общността.

Душата като нещо, което отличава живите същества от “чисто” механичните потребители на енергия
В днешното съградено от човешкия разум модерно общество, отреденото най-горно място на хората в изнамерената с откритията на Чарлз Дарвин еволюция често бива поставяно под съмнение при различни сравнения с придобитите качества от сякаш по-съвършените от своя създател интелектуални изобретения – от компютри, които обработват информационни потоци с неизмеримо по-бърза скорост, до роботи, имащи невероятно по-голяма производителност на труда. И немалко мечтатели и мрачни фантасти започнаха да рисуват апокалиптични картини на конфликти на хората с техните някак си по-висши творения в името на абсурдна по своя дълбок смисъл воля за власт над света. Макар и лишени от подобен глобализиран драматизъм, в много български народни приказки и предания биха могли да бъдат проследени подобни сблъсъци между хора и бездушни чудовища (вампири, змейове, лами). И е излишно да се уточнява, че в тях човекът, подпомаган от одухотворената жива природа, част от която е и самият той, винаги излиза краен победител. Така например, в този аспект са много показателни битките на хората с вампирите и със змейовете и ламите. Бидейки същество, предоставило своята душа на злото в името на гарантирано неразрушимо съществуване в битие, превърнато в безкрайна поредица от безсмъртни мигове на безвремие, вампирът на практика би трябвало да бъде неуязвим в сблъсъка с крехкия човек, от чиято жива кръв изпитва остра нужда за да поддържа жалкото си функциониране. За разлика обаче от залелите и нашата модерна мисъл книги и филми на ужасите, в българската традиция човекът, подпомаган от своите живи събратя – кучета, петли, коне…, които са неизменно на негова страна в битката със страховития враг, винаги успява да прониже с ясенов кол или сребърен куршум механично биещото сърце и прекрати разпространението на носеното от него зло по света. Въплъщавайки бездушното зло в света, бълващите огън многоглави змейове и лами също биха били неунищожими и от най-големите юнаци, ако го нямало добрия, мъдър старец с навременните му съвети.

Душата като нещо, което остава след смъртта
За триединната човешка същност на тленно тяло, подвластно на присъщата за материята разруха; абстрактен разум, търсещ пътища към вечността; и непознаваема в своето безсмъртие душа, смъртта е една от най-големите загадки. Сякаш най-ясна е съдбата на тленното тяло – то е било, е, и ще бъде част от първичната кал, от която е сътворено. От своя страна интелектът, ако съумее да си извоюва жадуваната автономия, идентифицирайки се с някоя преоткрита от него вечна истина би могъл да съществува в колективната памет на хората, които я споделят докато ги има и тях, а ако ли не – просто ще сподели ориста на плътта, която е обитавал. Вечността на душата обаче я прави абсолютно непознаваема. И ако от гледна точка на присъщите й необятност и безвремие да изглежда твърде логично тя, подобно на могъща океанска вълна да залива бучките кал по брега, одухотворявайки ги със спотаената в нея жива вода, и сетне да се отдръпва, то старите българи са вярвали, че и душата (както и тялото и разумът) има своята ярка индивидуалност, оставаща и след смъртта. И в много анонимни творби на народния гений са съхранени представи за това как след смъртта тя, все още обременена от белезите на личността, която е обитавала се лута между земята и небето за определено време (обикновено около четиридесет дни), търсейки своето място във вечността…

Душата като нещо, придаващо вечност на човешките дела
Притежавайки уникалното качество да бъде несътворима и вечна и затова бидейки безсмъртна, душата е неподвластна на присъщите на материалния свят принципи, закони, процеси. А тези й свойства я превръщат в ценен материал за устремените към вечността несъвършени и крехки човешки дела. Именно за това мотивът за зазиждането на душата в поддаващи се на разрухата строежи би могъл да бъде проследен в народни песни и приказки из всички краища, обитавани от народа ни.
Душата като източник на изтънчен хедонизъм
За старите българи, водещи неосъзнато като такова, но подвластно на стремежа към безсмъртие съществуване, душата, бидейки най-ценното превъплъщение на това изконно въжделение, била наситена с желания. Макар и трудно обяснимо с оглед притежаваното от нея безсмъртие, тя, сякаш разтворена в повейте на всемирната любов търсела обич и не само, че изпитвала тежка мъка, когато не получела взаимност, но и по чисто плътски боледувала. Наред с пренесените върху нея сексуални нагони, народната памет е съхранила и редица обичаи за задоволяване на придадени й и много други телесни инстинкти – хранене, пиене, стопляне. Самата душа, притежавайки най-фина сетивност и бидейки най-ценното притежавано от човешката личност нещо, носела отговорност, при това пренесена във вечността за делата приживе – тя страдала, измъчвана от демоните и след смъртта за допуснати прегрешения, или пък изпитвала огромни удоволствия след праведен живот…

Душата като нещо осезаемо
Хилядолетната мъдрост на старите българи, натрупана от съприкосновения с разнообразна жива и нежива природа и контакти с безчет народи ги учела, че за да съществува каквото и да е нещо, то трябвало задължително да може да бъде видяно, чуто, усетено, почувствано… А че душата съществувала никой не се съмнявал, независимо дали вярвал в Тангра, Перун, Зевс, Юпитер, Ариман и Ормузд, Аллах, Христос… Затова душата можело да бъде видяна – приличала на сянка. Можело да бъде вдъхната и издъхната – подобно на въздуха. Можело да бъде изтръгната от тялото (подобно на телесен орган), при това понякога твърде болезнено.
(Макар и наивна, подобна “материалистична” представа за душата би могла да бъде разкрита и днес в изследванията на много, при това претендиращи за “сериозност” учени, които се опитват да я измерят, съпоставяйки теглото на човека преди и след смъртта, да я заснемат с мощни апарати, да проследят нейния път чрез смятани за парапсихични, но най-вече интелектуални способности, да “вдъхнат живот” с електричество на сглобени с помощта на биохимията органични материали, подобно на доктор Франкенщайн…)

петък, 26 февруари 2010 г.

Околностите на КУСКО - древните руини на инките



Тук няма да стане на въпрос за Мачу Пикчу. За Мачу Пикчу толкова се е изговорило и изписало, че се забравят другите забележителности около Куско. Вярно, те не са така величествени, но всички са изиграли важна роля в историята на инките. Това са руините на дрeвните градове в околностите на Куско или близо до него. А за него и забележителностите му ще разкажем отделно.

Саксайуаман
Саксайуаман е археологически парк, с площ 3094 хектара и повече от 200 археологически места. Смятан е за едно от най-невероятните творения на инките. Някои изследователи предполагат, че това е крепост, други, че е структура с религиозно значение. Разположен е на север от Куско, на височина около 3700м. над морското равнище. Предполага се, че построяването му е продължило около 60 години, а работниците са били между 20 000 и 30 000 човека.
Бил е огромен комплекс – до днес са оцелели само основите на стените или насипите, върху които се е извисявала великолепна сграда. Има три паралелни стени, построени в зигзагообразна форма на различни нива, от огромни по размер варовикови каменни блокове. Блоковете, използвани за по-ниските нива, са най-големи, като един от тях е с височина около 9 метра, ширина 5 метра и дебелина 4 метра.
Изображение
Съществува и обширна система от подземни проходи, известни с името чинканас (chincanas), които съединявали крепостта с други обекти , разположени в околностите на Куско.
Според археолозите главните стени са направени от андезит. Интересното е как са доставяни тези блокове, при условие, че каменоломната била на около 30км от стените на Саксайуаман, а и как са били напасвани за да бъдат толкова устойчиви на времето, като си има в предвид, че не е използван никакъв свързващ материал. Изглежда, че всеки следващ камък е изрязан точно по формата на предишните, до степен да не може да се пъхне между тях дори лист хартия.
Изображение
Разрушаването на Саксайуаман започнало през 1536г. със началото на войната срещу испанците и продължило около 400 години, като конкистадорите използвали камъните за строеж на къщите си.
На върха на трите стени има кули разположени в триъгълник. Главната кула била в средата и имала кръгла форма - наричали я Муюкмарка.
ИзображениеМуюкмарка
Втората кула била квадратна и се казвала Паукармарка, а третата – също квадратна и се казвала Саклармарка.

Тамбомачай
Известен още като ”баните на инките”, археологическият комплекс Тамбомачай е разположен на 8 км от Куско и според историците е бил място, посветено на култа към водата, както и зона за почивка на кралете на инките. Комплексът се състои от платформи, ниши и фонтани, канали и каскади, които функционират и днес. Там водата, извираща от естествени изтоник, се разпределя чрез система от канали.
Изображение
Вярвало се е, че водата в Тамбомачай е свещенна, и че ако се намокриш с нея се подмладяваш. Според археолозите, този комплекс е бил и кралска градина, където буйната растителност се е поддържала чрез сложната система от водни канали.
Изображение

Пукапукара
Пукапукара е разположена на 7км североизточно от Куско. В превод от езика кечуа означава ”Червената крепост”. Историците смятат, че крепостта е създадена предимно с отбранителна цел.
Изображение
Самата крепост, освен големите стени, има и няколко помещения, вътрешни площади, акведукти, както и няколко фиксирани места, от където е било възможно да се наблюдава цялата околност извън крепостните стени.
Изображение
Според една от местните легенди, когато императорите на инките посещавали ”баните на инките” в Тамбомачай , те били съпровождани от голяма група охрана, която се намирала в Пукапукара

Кенко
Археологическата зона Кенко / в превод означава лабиринт/ се намира на 3 км северозападно от Куско и представлява ритуален участък, създаден по време на управлението на инките. Главният и основен обект н тази археологическа зона е обширната скалиста формация, в която инките са издълбали всякакви проходи, пещери, стълбища и канали.
Изображение
Историците смятат, че те са се използвали за съхранение на чичи (царевично пиво), което инките често са използвали в ритуалите си.Тъй като според тях това е било свещенно място, често тук са се провеждали церемонии, посветени на слънцето, луната и звездите. В един от проходите дори има олтар за жертвоприношения.
Изображениеолтарът

Ляктапата
Наричат го ”Градът на терасите”, но има и други имена. Намира се в долината на река Урубамба, на около 80км северозападно от Куско. На 15 км на север от него се намира Мачу Пикчу. Градът е заемал стратегическо значение за инките.
Изображение

Писак
Руините на Писак се намират на североизток, на 32 км от Куско, в долината на река Урубамба редом с едноименното градче Писак, което се слави с базара си на индиански сувенири и други местни произведения. В древността в Писак са пристигали много хора, с цел да обменят товари.
Изображение
Самите руини се състоят от голям комплекс уникални древни обекти, между които се отличават астрономическата обсерватория, селкостопанските тераси.
Изображение
В центъра на бившия храм се намира свещения камък Интиуатана , към който според преданията на инките се вързвало слънцето.

Чокекирао
Чокекирао, както и Мачу Пикчу, е изгубен град на инките. В историческите справки за този град се споменава още през 1768г. По архитектура и планировка поразително напомня Мачу Пикчу и не случайно поради тази причина, често е наричан негова ”сестра”. За разлика от Мачу Пикчу, до Чокекирао не е възможно да се добере човек с автобус или кола. Единственият начин е по пътека, вървейки в продължение на 2 дни от Куско.
Изображение
Изследователите смятат, че градът е бил построен по времето на управлението на инкския император Пачакути и се е явявал последното убежище на инките, избягали от Куско, когато там дошли испанските завоеватели.
По откртите руини става ясно, че градът е бил важен културен и религиозен център, а също и важно транспортно звено, свързващо джунглите на Амазония и град Куско. Иначе е разположен на височина 3085м и целия комплекс обхваща територия от 1800 хектара, от които са разкопани все още едва 30 - 40%.
Изображение
Храм, няколко административни здания и жилищни квартали на знатните жители са разположени около централния площад. В покрайнините са разположени домовете на по-бедните. Има изключително много водни канали и акведукти. Голяма част от зданията добре са се съхранили до наши дни.

Олантайтамбо
Градът е разположен на 40 километра северозападно от Куско, в горната част на река Урубамба в началото на Свещенната долина на инките, която води към Мачу Пикчу, и представлява огромен административен, обществен, религиозен и военен комплекс.
Изображение photo: wikipedia
Целият комплекс от церемониални постройки е разположен на скалите, а на връха на скалата има останки от огромно, недовършено съоръжение, което условно се нарича Храмът на Слънцето. От това разрушено здание са се съхранили шест огромни монолита с височина до 4 метра, като всеки от тях тежи 20-25 тона.
Изображение
Блоковете тук, както и в Саксайуаман, са напаснати толкова добре, че между тях не може да премине дори лист хартия.
Иначе комплексът е разделен на две зони – едната е тази, където са се провеждали различни религиозни тържества, а другата е жилищната зона.
Има изключинтелно много постройки – храмове, жилищни помещения, двореца на императора,селскостопански тераси и др.
Изображениеphoto: wikipedia

Пикилякта
Руините на Пикилякта се намират на 30км на юг от гр.Куско и са датирани от историците към периода 800 и 1100г.- времето, когато империята на инките не е била в своето развитие и тези територии били територии на войнствената културата Уари, покорена по-късно от инките. В Пикилякта се забелязват тенденции в строителството, използвани по-късно в традиционните строителни съоръжения на инките и запазени и до днес – прави, дълги улици, големи каменни стени с правоъгълни камъни.
Изображениеphoto: http://www.panoramio.com/photo/1647239
Някои от постройките имат терасовидни форми и стълби, по които хората без проблем са можели да се качват на върха на съоръженията. В западната част на руините са запазени здания със сферични форми. Археолозите и историците са категорични, че комплексът е имал около 700 постройки – църкви, къщи, церемониални и административни постройки, гробници и други, като всичките те са били обградени от високи, достигащи до 9м стени.
Изображение
didona

8 забележителни места, които едва ли ще посетя някога


Идеята за тази статия дойде от коментари на читатели за липсата на финансова възможност на повечето хора да пътуват. Реших да напиша за такива места, които най-вероятно няма да мога да посетя никога, не поради липсата на пари, а заради липсата на умения и специализирани познания, пол, слабост на характера или други социални и политически обстоятелства.

1. Еверест - Най-високият връх на нашата планета (8848 м.). Над 2500 човека са изкачили Еверест през годините. В това число 76 годишен непалец- най-възрастният покорител на върха (2008 г.). Макар и днес да са много популярни, комерсиалните експедиции, в които изкачването е улеснено максимално, изискванията към физическата подготовка на участниците са много високи. На тази височина настъпват огромни физиологични промени в организма на човека. Мисленето и скоростта на реакциите се забавя значително. Рискът от височинна болест в “зоната на смъртта” е много висок.

Еверест

Еверест

В последните години, човек прелетя с параплан над Еверест, друг се спусна със сноуборд от върха, китайците качиха олимпийския огън преди Пекин. Изобщо Еверест привлича алпинисти от всички краища на Света, изкушени от идеята да стъпят на най-високата точка на Земята.

2. Марианската падина - Най-дълбокото място на Земята (~11 км.)
Само двама човека от цялото Човечество са достигали до “адските дълбини” на падината, със специално конструиран батискаф. През 1960 г. швейцарският учен Пикар и американският военен Уолш се спускат на дълбочина 10 915 м. Досега, въпреки многобройните експедиции на най-напредналите държави в морските изследвания - САЩ и Япония, никой не е повторил тяхното постижение.

Дълбоководна риба

Дълбоководна риба

Единствените хора, видели с очите си дъното на Марианската падина, установяват, че въпреки убийственото налягане и екстремните условия, на дъното има живот.
Непристъпността на падината, дава храна за фантазията на много автори на научна фантастика, които в книгите си заселват огромни праисторически чудовища на океанското дъно.

3. Атон - Монашеската обител на Халкидическия полуостров, както и всички места по Света забранени за жени. Тук се съхраняват книги и документи от изключителна ценност за историята. Достъпът на посетители е много ограничен - около 200 души годишно, като се изискват специални разрешения и документи.

Атон

Атон

4. Северна Корея - Не, че искам да ходя там, но ако трябваше, щях да ударя на камък. Достъпът на чужденци в тоталитарната държава е почти невъзможен. Изключение се прави за лекари от хуманитарни мисии, политици и много рядко за журналисти. Хората в Северна Корея масово гладуват.

Пхенян

Пхенян

Същевременно, сегашният лидер на страната Ким Чен Ир е един от най-големите ценители на коняк Хенеси Паради, за който харчи над 700 000 долара годишно.

5. Пещерата Крубер, Грузия - Най-дълбоката пещера в Света (2190 м.) Има български спелеоложки експедиции, които са били в пещерата. Изследването и изисква професионални спелеоложки умения, психическа издръжливост да се стои в продължение на много дни под земята, без слънчева светлина, при постоянен риск от наводнение, затрупване и т.н.

Пещерата Крубер

Пещерата Крубер

6. Бънджи скок от стената на язовир Верзаска, Швейцария - Втората най-висока точка в Света, от която може да се скочи с бънджи. Височината е 220м.

Бънджи  скок от стената на Верзаска

Бънджи скок от стената на Верзаска

Най-високото място за скачане е от мост в Колорадо, САЩ (312 м.), но гледката при скок от язовирната стена на Верзаска смразява кръвта.
Признавам, че ми прилошава само като гледам снимките, какво остава да се метна и аз. Иска ми се, но не ми стиска.

7. Южният полюс - През 1911 г. норвежка експедиция достига до него. Пътуване по славните стъпки на Руал Амундсен, с кучешки впряг и шейни би ме очаровало, ако не беше съмнението, че ще ме застигне по-скоро съдбата на Скот. Съвременната възстановка на експедициите на двамата, като участниците са поставени в същите условия, със същата екипировка, отново доведе до победа на тима Амундсен.

Южен плюс

Южен плюс

8. Космосът - И в най-смелите си мечти, не мога да се надявам някога да излетя в Космоса. Дори по някакъв магичен начин да имам 20-30 милиона, колкото плати последният космически турист, няма как да се вредя на дългата опашка от желаещи.

Международната космическа станция

Международната космическа станция

Разбира се, Ричард Брансън работи по въпроса и сега финансира Спейсшип 2, но кой знае кога технологиите ще направят космическия туризъм наистина възможен за обикновените хора.

Автор: Марина Илиева

неделя, 21 февруари 2010 г.

8 Витамина за засилване и подобряване растежа на косата



alt

Витамин А е един от най-важните. Той укрепва имунитета. При недостиг може да доведе до косопад. Косата става суха и чуплива и води до пърхот. За щастие организмът има достатъчно резерви. Приемът за един ден на витамин А е около 1,0 мг.

Храните богати на витамин А са черен дроб, масло, яйчен жълтък, сметана и пълномаслено мляко.

Витамин В2 прави косата здрава и свежа. Приемането на витамин В2 на ден е около 2 мг. Съдържа се в млечните продукти, яйца, хляб, месо, черен дроб.

Витамин В3 е отговорен за образуването на пигмента в косата. Когато липсва се появяват смущения при растежа на косата. На ден трябва да се приема по 50-100 мг. Съдържа се в риба, фъстъци, говеждо месо, черен дроб.

Витамин В6 предпазва от сърбеж и сухота на кожата. Причина за пърхота е липсата на витамин В6. Съдържа се в пилешко месо, суха мая, свинско, риба, бъбреци, яйца, зеленчуци, соя, банани, картофи, зеле.

Витамин В9 подпомага растежа на косата. Приемът на ден е 0,2-0,3мг. Съдържа се в зеленчуците, сирене, риба.


Витамин В10 подобрява растежа и се бори с ранното побеляване. Дневната доза от В10 е 100мг. Съдържа се в млечните продукти, яйчен жълтък, ориз, картофи, риба, ядки.

Витамин Е влияе върху подхранването на луковиците на косъма.На ден приемът е от 15мг. Храните богати на витамин Е са домати, грах, спанак, магданоз, салата.

Витамин F се бори срещу косопада и пърхота. Съдържа се в лененото семе, слънчогледа, соята, орехите, фъстъците, бадемите.

Всичките 8 витамина засилват и подобряват растежа на косата.

Написано от vereto


Corrientes Carnaval 2010















събота, 20 февруари 2010 г.

Монте Рораима