Тук няма да стане на въпрос за Мачу Пикчу. За Мачу Пикчу толкова се е изговорило и изписало, че се забравят другите забележителности около Куско. Вярно, те не са така величествени, но всички са изиграли важна роля в историята на инките. Това са руините на дрeвните градове в околностите на Куско или близо до него. А за него и забележителностите му ще разкажем отделно.
Саксайуаман
Саксайуаман е археологически парк, с площ 3094 хектара и повече от 200 археологически места. Смятан е за едно от най-невероятните творения на инките. Някои изследователи предполагат, че това е крепост, други, че е структура с религиозно значение. Разположен е на север от Куско, на височина около 3700м. над морското равнище. Предполага се, че построяването му е продължило около 60 години, а работниците са били между 20 000 и 30 000 човека.
Бил е огромен комплекс – до днес са оцелели само основите на стените или насипите, върху които се е извисявала великолепна сграда. Има три паралелни стени, построени в зигзагообразна форма на различни нива, от огромни по размер варовикови каменни блокове. Блоковете, използвани за по-ниските нива, са най-големи, като един от тях е с височина около 9 метра, ширина 5 метра и дебелина 4 метра.
Съществува и обширна система от подземни проходи, известни с името чинканас (chincanas), които съединявали крепостта с други обекти , разположени в околностите на Куско.
Според археолозите главните стени са направени от андезит. Интересното е как са доставяни тези блокове, при условие, че каменоломната била на около 30км от стените на Саксайуаман, а и как са били напасвани за да бъдат толкова устойчиви на времето, като си има в предвид, че не е използван никакъв свързващ материал. Изглежда, че всеки следващ камък е изрязан точно по формата на предишните, до степен да не може да се пъхне между тях дори лист хартия.
Разрушаването на Саксайуаман започнало през 1536г. със началото на войната срещу испанците и продължило около 400 години, като конкистадорите използвали камъните за строеж на къщите си.
На върха на трите стени има кули разположени в триъгълник. Главната кула била в средата и имала кръгла форма - наричали я Муюкмарка.
Муюкмарка
Втората кула била квадратна и се казвала Паукармарка, а третата – също квадратна и се казвала Саклармарка.
Тамбомачай
Известен още като ”баните на инките”, археологическият комплекс Тамбомачай е разположен на 8 км от Куско и според историците е бил място, посветено на култа към водата, както и зона за почивка на кралете на инките. Комплексът се състои от платформи, ниши и фонтани, канали и каскади, които функционират и днес. Там водата, извираща от естествени изтоник, се разпределя чрез система от канали.
Вярвало се е, че водата в Тамбомачай е свещенна, и че ако се намокриш с нея се подмладяваш. Според археолозите, този комплекс е бил и кралска градина, където буйната растителност се е поддържала чрез сложната система от водни канали.
Пукапукара
Пукапукара е разположена на 7км североизточно от Куско. В превод от езика кечуа означава ”Червената крепост”. Историците смятат, че крепостта е създадена предимно с отбранителна цел.
Самата крепост, освен големите стени, има и няколко помещения, вътрешни площади, акведукти, както и няколко фиксирани места, от където е било възможно да се наблюдава цялата околност извън крепостните стени.
Според една от местните легенди, когато императорите на инките посещавали ”баните на инките” в Тамбомачай , те били съпровождани от голяма група охрана, която се намирала в Пукапукара
Кенко
Археологическата зона Кенко / в превод означава лабиринт/ се намира на 3 км северозападно от Куско и представлява ритуален участък, създаден по време на управлението на инките. Главният и основен обект н тази археологическа зона е обширната скалиста формация, в която инките са издълбали всякакви проходи, пещери, стълбища и канали.
Историците смятат, че те са се използвали за съхранение на чичи (царевично пиво), което инките често са използвали в ритуалите си.Тъй като според тях това е било свещенно място, често тук са се провеждали церемонии, посветени на слънцето, луната и звездите. В един от проходите дори има олтар за жертвоприношения.
олтарът
Ляктапата
Наричат го ”Градът на терасите”, но има и други имена. Намира се в долината на река Урубамба, на около 80км северозападно от Куско. На 15 км на север от него се намира Мачу Пикчу. Градът е заемал стратегическо значение за инките.
Писак
Руините на Писак се намират на североизток, на 32 км от Куско, в долината на река Урубамба редом с едноименното градче Писак, което се слави с базара си на индиански сувенири и други местни произведения. В древността в Писак са пристигали много хора, с цел да обменят товари.
Самите руини се състоят от голям комплекс уникални древни обекти, между които се отличават астрономическата обсерватория, селкостопанските тераси.
В центъра на бившия храм се намира свещения камък Интиуатана , към който според преданията на инките се вързвало слънцето.
Чокекирао
Чокекирао, както и Мачу Пикчу, е изгубен град на инките. В историческите справки за този град се споменава още през 1768г. По архитектура и планировка поразително напомня Мачу Пикчу и не случайно поради тази причина, често е наричан негова ”сестра”. За разлика от Мачу Пикчу, до Чокекирао не е възможно да се добере човек с автобус или кола. Единственият начин е по пътека, вървейки в продължение на 2 дни от Куско.
Изследователите смятат, че градът е бил построен по времето на управлението на инкския император Пачакути и се е явявал последното убежище на инките, избягали от Куско, когато там дошли испанските завоеватели.
По откртите руини става ясно, че градът е бил важен културен и религиозен център, а също и важно транспортно звено, свързващо джунглите на Амазония и град Куско. Иначе е разположен на височина 3085м и целия комплекс обхваща територия от 1800 хектара, от които са разкопани все още едва 30 - 40%.
Храм, няколко административни здания и жилищни квартали на знатните жители са разположени около централния площад. В покрайнините са разположени домовете на по-бедните. Има изключително много водни канали и акведукти. Голяма част от зданията добре са се съхранили до наши дни.
Олантайтамбо
Градът е разположен на 40 километра северозападно от Куско, в горната част на река Урубамба в началото на Свещенната долина на инките, която води към Мачу Пикчу, и представлява огромен административен, обществен, религиозен и военен комплекс.
photo: wikipedia
Целият комплекс от церемониални постройки е разположен на скалите, а на връха на скалата има останки от огромно, недовършено съоръжение, което условно се нарича Храмът на Слънцето. От това разрушено здание са се съхранили шест огромни монолита с височина до 4 метра, като всеки от тях тежи 20-25 тона.
Блоковете тук, както и в Саксайуаман, са напаснати толкова добре, че между тях не може да премине дори лист хартия.
Иначе комплексът е разделен на две зони – едната е тази, където са се провеждали различни религиозни тържества, а другата е жилищната зона.
Има изключинтелно много постройки – храмове, жилищни помещения, двореца на императора,селскостопански тераси и др.
photo: wikipedia
Пикилякта
Руините на Пикилякта се намират на 30км на юг от гр.Куско и са датирани от историците към периода 800 и 1100г.- времето, когато империята на инките не е била в своето развитие и тези територии били територии на войнствената културата Уари, покорена по-късно от инките. В Пикилякта се забелязват тенденции в строителството, използвани по-късно в традиционните строителни съоръжения на инките и запазени и до днес – прави, дълги улици, големи каменни стени с правоъгълни камъни.
photo: http://www.panoramio.com/photo/1647239
Някои от постройките имат терасовидни форми и стълби, по които хората без проблем са можели да се качват на върха на съоръженията. В западната част на руините са запазени здания със сферични форми. Археолозите и историците са категорични, че комплексът е имал около 700 постройки – църкви, къщи, церемониални и административни постройки, гробници и други, като всичките те са били обградени от високи, достигащи до 9м стени.
Саксайуаман
Саксайуаман е археологически парк, с площ 3094 хектара и повече от 200 археологически места. Смятан е за едно от най-невероятните творения на инките. Някои изследователи предполагат, че това е крепост, други, че е структура с религиозно значение. Разположен е на север от Куско, на височина около 3700м. над морското равнище. Предполага се, че построяването му е продължило около 60 години, а работниците са били между 20 000 и 30 000 човека.
Бил е огромен комплекс – до днес са оцелели само основите на стените или насипите, върху които се е извисявала великолепна сграда. Има три паралелни стени, построени в зигзагообразна форма на различни нива, от огромни по размер варовикови каменни блокове. Блоковете, използвани за по-ниските нива, са най-големи, като един от тях е с височина около 9 метра, ширина 5 метра и дебелина 4 метра.
Съществува и обширна система от подземни проходи, известни с името чинканас (chincanas), които съединявали крепостта с други обекти , разположени в околностите на Куско.
Според археолозите главните стени са направени от андезит. Интересното е как са доставяни тези блокове, при условие, че каменоломната била на около 30км от стените на Саксайуаман, а и как са били напасвани за да бъдат толкова устойчиви на времето, като си има в предвид, че не е използван никакъв свързващ материал. Изглежда, че всеки следващ камък е изрязан точно по формата на предишните, до степен да не може да се пъхне между тях дори лист хартия.
Разрушаването на Саксайуаман започнало през 1536г. със началото на войната срещу испанците и продължило около 400 години, като конкистадорите използвали камъните за строеж на къщите си.
На върха на трите стени има кули разположени в триъгълник. Главната кула била в средата и имала кръгла форма - наричали я Муюкмарка.
МуюкмаркаВтората кула била квадратна и се казвала Паукармарка, а третата – също квадратна и се казвала Саклармарка.
Тамбомачай
Известен още като ”баните на инките”, археологическият комплекс Тамбомачай е разположен на 8 км от Куско и според историците е бил място, посветено на култа към водата, както и зона за почивка на кралете на инките. Комплексът се състои от платформи, ниши и фонтани, канали и каскади, които функционират и днес. Там водата, извираща от естествени изтоник, се разпределя чрез система от канали.
Вярвало се е, че водата в Тамбомачай е свещенна, и че ако се намокриш с нея се подмладяваш. Според археолозите, този комплекс е бил и кралска градина, където буйната растителност се е поддържала чрез сложната система от водни канали.
Пукапукара
Пукапукара е разположена на 7км североизточно от Куско. В превод от езика кечуа означава ”Червената крепост”. Историците смятат, че крепостта е създадена предимно с отбранителна цел.
Самата крепост, освен големите стени, има и няколко помещения, вътрешни площади, акведукти, както и няколко фиксирани места, от където е било възможно да се наблюдава цялата околност извън крепостните стени.
Според една от местните легенди, когато императорите на инките посещавали ”баните на инките” в Тамбомачай , те били съпровождани от голяма група охрана, която се намирала в Пукапукара
Кенко
Археологическата зона Кенко / в превод означава лабиринт/ се намира на 3 км северозападно от Куско и представлява ритуален участък, създаден по време на управлението на инките. Главният и основен обект н тази археологическа зона е обширната скалиста формация, в която инките са издълбали всякакви проходи, пещери, стълбища и канали.
Историците смятат, че те са се използвали за съхранение на чичи (царевично пиво), което инките често са използвали в ритуалите си.Тъй като според тях това е било свещенно място, често тук са се провеждали церемонии, посветени на слънцето, луната и звездите. В един от проходите дори има олтар за жертвоприношения.
олтарътЛяктапата
Наричат го ”Градът на терасите”, но има и други имена. Намира се в долината на река Урубамба, на около 80км северозападно от Куско. На 15 км на север от него се намира Мачу Пикчу. Градът е заемал стратегическо значение за инките.
Писак
Руините на Писак се намират на североизток, на 32 км от Куско, в долината на река Урубамба редом с едноименното градче Писак, което се слави с базара си на индиански сувенири и други местни произведения. В древността в Писак са пристигали много хора, с цел да обменят товари.
Самите руини се състоят от голям комплекс уникални древни обекти, между които се отличават астрономическата обсерватория, селкостопанските тераси.
В центъра на бившия храм се намира свещения камък Интиуатана , към който според преданията на инките се вързвало слънцето.
Чокекирао
Чокекирао, както и Мачу Пикчу, е изгубен град на инките. В историческите справки за този град се споменава още през 1768г. По архитектура и планировка поразително напомня Мачу Пикчу и не случайно поради тази причина, често е наричан негова ”сестра”. За разлика от Мачу Пикчу, до Чокекирао не е възможно да се добере човек с автобус или кола. Единственият начин е по пътека, вървейки в продължение на 2 дни от Куско.
Изследователите смятат, че градът е бил построен по времето на управлението на инкския император Пачакути и се е явявал последното убежище на инките, избягали от Куско, когато там дошли испанските завоеватели.
По откртите руини става ясно, че градът е бил важен културен и религиозен център, а също и важно транспортно звено, свързващо джунглите на Амазония и град Куско. Иначе е разположен на височина 3085м и целия комплекс обхваща територия от 1800 хектара, от които са разкопани все още едва 30 - 40%.
Храм, няколко административни здания и жилищни квартали на знатните жители са разположени около централния площад. В покрайнините са разположени домовете на по-бедните. Има изключително много водни канали и акведукти. Голяма част от зданията добре са се съхранили до наши дни.
Олантайтамбо
Градът е разположен на 40 километра северозападно от Куско, в горната част на река Урубамба в началото на Свещенната долина на инките, която води към Мачу Пикчу, и представлява огромен административен, обществен, религиозен и военен комплекс.
photo: wikipediaЦелият комплекс от церемониални постройки е разположен на скалите, а на връха на скалата има останки от огромно, недовършено съоръжение, което условно се нарича Храмът на Слънцето. От това разрушено здание са се съхранили шест огромни монолита с височина до 4 метра, като всеки от тях тежи 20-25 тона.
Блоковете тук, както и в Саксайуаман, са напаснати толкова добре, че между тях не може да премине дори лист хартия.
Иначе комплексът е разделен на две зони – едната е тази, където са се провеждали различни религиозни тържества, а другата е жилищната зона.
Има изключинтелно много постройки – храмове, жилищни помещения, двореца на императора,селскостопански тераси и др.
photo: wikipediaПикилякта
Руините на Пикилякта се намират на 30км на юг от гр.Куско и са датирани от историците към периода 800 и 1100г.- времето, когато империята на инките не е била в своето развитие и тези територии били територии на войнствената културата Уари, покорена по-късно от инките. В Пикилякта се забелязват тенденции в строителството, използвани по-късно в традиционните строителни съоръжения на инките и запазени и до днес – прави, дълги улици, големи каменни стени с правоъгълни камъни.
photo: http://www.panoramio.com/photo/1647239Някои от постройките имат терасовидни форми и стълби, по които хората без проблем са можели да се качват на върха на съоръженията. В западната част на руините са запазени здания със сферични форми. Археолозите и историците са категорични, че комплексът е имал около 700 постройки – църкви, къщи, церемониални и административни постройки, гробници и други, като всичките те са били обградени от високи, достигащи до 9м стени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар