събота, 31 октомври 2009 г.

Старост, смърт и безсмъртие - Орлин Баев

Спомням си, когато бях малко момченце и учех в предучилищната градина, когато вървяхме по улицата, ни учеха групово да поздравяваме старите хора, покрай които минавахме. Учителката ни казваше, че те са мъдри и добри, че те са като скъпоценни камъни за обществото, защото са придобили мъдрост и опит в живота си. Тези нейни думи се запечатаха в мен завинаги. Животът течеше. Нравите се променяха. В малкия ни източно европейски щат постепенно навлезе влиянието на западната цивилизация. А тя издигаше в култ младостта и грубата сила. Западът беше оставил някъде зад гърба си познанието за цялостния живот и процеси и живееше и мислеше като тийнейджър – ден за ден – икономически, морално и поведенчески. Интересното беше обаче, че въпреки наложеното сляпо поклонение пред инфантилната физическата красота и сила, хората продължаваха да остаряват. Хората се държаха така, сякаш смъртта не съществува, планираха бъдещето си така, сякаш то продължаваше до безкрайност. Трупаха съкровища, които “молец подяжда и ръжда разяжда...”. Когато смъртта дойдеше, хората реагираха странно – тя ги изненадваше. Те не знаеха как да постъпят, изпадаха в емоционален дистрес, плачеха и тъжаха за заминалите си близки, изпадаха в депресии и нерадост. По време на живота си хората се държаха така, сякаш смъртта никога няма да ги споходи. Отнасяха се към нея като към нещо, което не ги засяга. Старците прикриваха страха си зад фалшива ирония и се вкопчваха отчаяно за живота. Някои си правеха пластични операции и дори си присаждаха жлези и органи, с надеждата, че те ще върнат младостта и силата им. Но, уви – те се самозалъгваха и смъртта почукваше грубо на прага им – неканена, нежелана гостенка, която обаче никога не пропускаше да изпълни задълженията си. Подобно на педантичен чиновник, тя покосяваше прилежно всеки, дръзнал да се озове на пътя и. Смъртта ревнуваше сестра си – живота, и бързаше да отнеме всеки, който беше дръзнал да я прегърне. Всеки, който се беше осмелил да покани сестрата на смъртта, живота, за един кратък танц, беше безжалостно изтръгван от прегръдките и. Танцът се наричаше “жизнен цикъл”. Този танц беше буен и радостен, но имаше един огромен недостатък – беше кошмарно кратък. Едва родил се, човекът трябваше да се възпита, образова, реализира, да се прокреира – и смъртта се впиваше в крехката плът на тялото му. Но, тя не бързаше. Смъртта бе добър инквизитор. Още около средата на краткия жизнен период на еднодневките, наречени хора, тя започваше да се приближава и отровната и сянка започваше все по-силно да изпива живеца от жалките двуноги еднодневки, мятащи се в тъмнината на борбите си. Смъртта се гавреше с подвластните си твари. Тя не прекъсваше притока на жизнени сили веднага, не ги смачкваше за миг безболезнено. О, не. Тя бе изтънчен садист, който обичаше да се наслаждава на страданието на жертвите си. Тя се хранеше с това страдание. Смъртта започваше да се приближава все повече и повече, още от средата на смешно краткия човешки живот, докато не се настанеше трайно в съзнанието и тялото на човека. Зловонният и дъх носеше болестите и слабостта, а кошмарният и поглед -умствена деградация и регрес...

Но – толкова ли е черен дяволът? Толкова ли зла е същността на смъртта? Какво би станало, ако при сегашното примитивно състояние на съзнанието на болшинството от съвременното човечество, смъртта си отиде? Какво ще бъде ако станем безсмъртни? Истината е, че това ще бъде увековечаване и кошмарно задълбочаване на невежеството и глупостта на човека. Нека само се огледаме... Нима човечеството ни живее в пулса на Космоса? Нима е достигнало мъдростта, която би превърнала безсмъртието в естествена даденост и благо за планетата ни? Човечеството засега се намира в юношески период, в етап на груб дивашки егоцентризъм – на личностно, интерперсонално и социално ниво. Човечеството сляпо следва не твърде човешките инстинкти, нагони и импулси на старите си мозъчни структури, а използва човешките функции на неокортекса не за да развива предопределеното си величие, а за да усилва и разпалва до извратени размери първичните си импулси. Докато хората не се научат да сублимират и използват нагоните на животното в себе си, да ги впрегнат в каляската на космичното си предназначение, да трансформират страстта в Любов и омразата в съзидателност, докато не се свържат с ритъма на Целокупния Живот – дотогава смъртта е повече от желателен лекар на безумието на човекоживотното! Какво по-страшно от едно вечно и безсмъртно безумие? Представете си един вечен Хитлер, психопат, педофил, нарцисист или садист. Представете си, че членовете на задкулисната върхушка, която управлява планетата ни икономически, живеят вечно... При положение, че тези хора са твърде далеч от каквото и да е понятие за човешко, превръщането на малкия ни земен дом в космически тумор ще е повече от сигурно... При едно различно ниво на съзнанието на човека, смъртта не би имала повече място в хода на развитието му. Но засега, тя е незаменим хирург, който дава възможност за обновяване и пречистване на глобалния човешки организъм. И въобще – какво е смъртта, какво е живота, какво е безсмъртието? В последните стотина години в “научните” среди властва тясно ограничено разбиране за човека като за биологичен механизъм. Понастоящем е твърде модерно човешките когнитивни процеси да се вербализират под формата на компютърния и програмистки жаргон. Човекът е сведен до мозъчен биопроцесор в който съзнанието представлява страничен продукт от сложните мозъчни структури, дигитални процеси, изчислителни биовериги и невронни микро звена. Според инфантилното разбиране на съвременната “наука”, всички истински човешки структури и полета на действие, всички трансперсонални сфери и системи на съществуване на холистичното битие, се редуцират тесногръдо и сляпо до чисто биологичните им корелати. Висшите психични и духовни процеси, които всъщност са самият човек, се свеждат до чисто сензомоторните им аналози, етапи на развитие и функции. Такъв подход е чудесен, ако представлява част от цялостното знание. Но, ако интуицията, любовта, мъдростта, волята, бъдат причислени към страничните продукти на биохимичните и химикоелектрични процеси на физиологичните системи на биологичния човешки организъм, това ще бъде просто гмуркане в блатото на невежеството и обявяване на това невежество за най-висше познание от последна инстанция... Постиженията на съвременното генно инженерство са вдъхновяващи, съвременната медицина успешно може да предизвика определени емоционални състояние чрез дразене на лимбичната система и хипоталамуса, видения при влияние върху окципиталния коров дял и т.н. и т.н. Серотонинът прекрасно може да бъде наречен биологичният субстрат на спокойствието, окситоцинът - веществото на любовта, допаминът и тестостеронът – медиатор и хормон на страстта и амбицията, а адреналинът и кортизолът – хормони на страха и стреса... Това е така. Тези изследвания са необикновено вълнуващи и изключително важни. Те ще продължават и ще се обогатяват – за щастие. Ако обаче когнитивните психически и спиритуални процеси се редуцират до биологичните им еквиваленти, самата реална същност, стояща зад семантиката на понятието човек, ще бъде унизена. Психичните и съзнателни процеси корелират с биологичните им аналози. Те могат донякъде да бъдат проследени със съвременната апаратура. Могат да бъдат измерени мозъчните вълни, да се наблюдават зоните на мозъчно действие чрез PET или FMRI – но това ще бъдат само корелати, а не самите психични процеси. Но, говорейки за психология на стареенето – подобно редукционистко становище имат само някои клонове на съвременната психология. Такива клонове са например психодинамичният подход на Фройд и нео – фройдизмът, бихевиоризма и когнитивната психология, като последните две не са нищо друго освен бледи сенки на неврофизиологията и невропсихологията, някои течения от хуманистичното направление и т.н. Бидейки малки звена от голямата мозайка на науката за душата, те са важни нейни части. Сами по себе си обаче те превръщат човека в непълноценно подобие на своя по-съвършен и по-“умен” силиконов брат – компютърът! Донякъде се шегувам, разбира се... Но, все пак, тясното мислене на някои направления в съвременната психология е просто достойно за изумление! На различно становище по въпросите за същността на човешкото съзнание, живота и смъртта, са трансперсоналната и интегралната психология. И ако трансперсоналните психолози се съсредоточават предимно върху надличностните и свръхсъзнателни нива на развитие, то интегралните психолози обхващат цялата богата гама на Хомо Сапиенс – от сензомоторното възприятие, през репрезентативното, конкретно операционно мислене и формално логично мислене, към постформалното, архетипно и каузално свръхсъзнателно, до недуалистичния свръх разум, обемащ тоталността на живота.

В контекста на интегралната психология, животът и смъртта представляват просто различни сфери на проявление на съзнанието. Според изследванията на Трансперсоналната Психология (ТПП) и Интегралната Психология (ИП), съзнанието е безсмъртно. Смъртта е нищо друго освен преход на друг етап на негово проявление. Така че, ние сме безсмъртни същности. Според емпиричните изследвания на огромен брой изследователи от ТПП и ИП, от древността до съвремието, това, което наричаме смърт, е единствено прекъсването на нишката на съзнанието при преминаването на съществуването на човека от едно състояние на съзнание в друго. Прекъсването, или преминаването през Лета – “реката на забравата”, е правило за средностатическия съвременен човек. Това прекъсване на съзнанието, разбира се, няма нищо общо с понятието за смъртта, такова, каквото го натрапва съвременната едномерна наука. По този въпрос може да се говори много, като аргументите на ТПП и ИП и нейните водещи фигури, са много. Карл Густав Юнг, Ауробиндо Гош, Станислав Гроф, Кен Уилбър, Роберто Асаджоли, Маслоу, както и стотиците древни велики психолози, в пълно съгласие твърдят: “Смърт Няма. Възможностите за проявление на съзнанието са безгранични, а тези, които ние познаваме, са само неговите най-груби и зачатъчни етапи от развитието му!”

Реферирайки към съвременната геронтология – какво предлага съвременната наука за стареенето и свързаните с него процеси, както и засега неизбежната т.н. смърт? Предлага обреченост! Предлага единствено разбиране за смъртта като акт на пълна анихилация. Тъй като разбирането за живота и смъртта, за цялостната картография на микро и макрокосмоса, на съзнанието и процесите в него и живота във всичките му многомерни проявления, за извечните закони, заложени в самата първична тъкан на битието, бива редуцирано до най-грубите му следствия, а връзката с висшите принципи на живота при такъв подход е тотално загубена, какво му остава на горкия съвременен човек, повярвал в лудостта на такава окована в слепота хтонична визия? Ако законите се определят единствено от социалните институции и управляващите ги съмнително човечни човеци, ако такива същностни понятия като морал, единство, обич, състрадание, добро, хармония, мъдрост, воля, се свеждат единствено до грубите им с;етивни, нагонни, хормонални, медиаторни и неврофизиологични корелати, като по този начин тотално се обезсмисля самото естество на предназначението на човека и посоката на развитието му остава единствено в хоризонталната плоскост, ако основният физичен и психичен закон за причинно следствената връзка се обявява за ненаучен – тогава какво му остава на така манипулирания от подобни катастрофални разбирания човечец? Остава му единствено плоската и безвкусна линия на насока на съзнанието му в предписания от монопола на “науката” път на проявление. А за естеството на този път можем да се осведомим просто като се озърнем наоколо – липса на смисъл, празнота и посредственост, като най-висшата радост е тази, доставяна от максимално изстискания нагон и проявленията на животинската агресия в бизнес делата, трупането на зимни запаси в банковите ни сметки, спокойното прегризване гърлата на цели народи и континенти (Африка), тоест умишленото им икономическо подчинение и поддържането на глад и смърт... Ако не сме в допир с естествено заложените в нас висши морални ценности, тогава целта оправдава средствата. Средствата могат да бъдат и най-зверски, както виждаме от насилието по света. И повече от зверски, тъй като интелектът на човека, служещ на животното в него, вместо обратното, се оказва фатална комбинация. А целите са не по-различни от тези на индивидите в кое да е животинско стадо, с тази разлика, че са проявени през надстроения в човека кортекс и по-големите му възможности. Повече самки и налагането над другите самци, впечатляването на самките с големите мускули и подготвената бърлога, тоест стремежът към парите и властта, към по-голямото и луксозно леговище (имоти), винаги задоволяват либидните импулси на човека качествено в същата сфера на проявление както при животните. Не можем да говорим за остаряването и смъртта, без да засегнем това, което всъщност ги причинява: животът! Животът, мислен, чувстван и живян по един твърде ограничен и изкривен начин.

Възможно е бъдещите постижения на генетиката и медицината, съчетани с тези на роботиката, да надхитрят процеса на остаряване, да го удължат и забавят драстично. Но – това ще бъде именно надхитряване, лъжа. Самият процес, според Трансперсоналната Психология, се предизвиква от загубата на енергия, от постепенното изтичане на енергията в човека. А това изтичане се дължи именно на ограничаването на обхвата на съзнанието. Дължи се на липсата на връзка с т.н. трансперсонални равнища на битието и психиката, от където именно се получава енергията и в тази реалност, която наричаме живот. Тъй като връзката е нарушена, човек се ражда с определен запас енергия, който изчерпва за съвсем кратко време – в рамките на максимум стотина обиколки на малкия ни земен дом около местното светило... И заспива, т.е. умира, за да се зареди отново с енергия... “Ами” – ще каже някой –“Всичко е генни заложби”. О, да, разбира се, но хромозомните записи в гените ни са просто заложени програми от когнитивния, афективен и поведенчески живот на предците ни – нито повече, нито по-малко. Аз оставям правото на науката генетика да се опитва да надлъже естествените природни процеси. Тъй като съм психолог и разсъждавам от позицията на науката за душата, аз твърдя, че именно психиката и свързаните с нея процеси са решаващи в процеса на стареене, удължаването на живота, подобряването на здравето и цялостното благоденствие на човека на интрапсихично ниво, а оттам и в сферата на междуличностното общуване и социалните процеси като цяло!

Говорейки в светлината на Интегралната Психология, в духа на Кен Уилбър, Карл Юнг, Блаватска, Ани Безант и Ауробиндо Гош, мога да направя следната аналогия между древните религиозни и алхимични системи и съвременната когнитивна наука и неврология. Както знаем, в резултат на изследванията на гореспоменатите ( а те са само примери от огромната плеяда практици в дебрите на интегралната психология) велики психолози, сърцевината на езотеричните (вътрешни, същностни) учения, около които конвергират всички религиозни системи, е чиста психология. Практически във всички езотерични религиозни психологии в една или друга степен е застъпена темата за старостта, здравето на психе и тяло и удължаването на младостта и силите. Символичната терминология в която се обличат размислите в тази насока, са “безсмъртие”, “еликсир на живота”, “философски камък”, “магическа пръчица и пръстен”, “вътрешен огън”, “киноварни полета”, “Огън и вода” (Ин/Ян), “Енергийни канали и центрове” и т.н. Накратко: в целомъдрие или в сексуален акт, при пълно познаване на собствените психични процеси, практикуващият психолог (изучаващ душата) обяздва силата на либидото си, сублимира го до негови по-фини еквиваленти, издига дуалността либидо - мортидо, страст – омраза, до фина Любов и концентрирана съзидателност. Енергията на либидо – мортидо, ерос - танатос (Фройд), която е основна дихотомия във всяка езотерична психология, бива издигана до фино психично ниво, като в хода на процеса мозъкът разкрива допълнителни асоциативни зони, а целият взаимосвързан процес на работа на жлезите с вътрешна секреция и мозъчни трансмитери бива привеждан в своеобразен баланс, хармония, което води до промяна на хромозомно ниво и спиране процеса на стареене. Ето значението на термините, които споменах по-горе:

- Безсмъртие – актуално физическо, както и създаването на фин носител на съзнанието от по-висш разред
- Еликсир на живота (Амрита, Амброзия) – мъжкото семе, както и хормоналният и медиаторен баланс и при двата пола, който бива привеждан в състояние на перфектна хармония, отделяният при дълбоко съзерцание секрет от епифизата
- Философски камък – мъжките тестиси/ женските яйчници, ендокринната система
- Магическа пръчица и пръстен – половият член и гръбначният мозък/ женският полов орган
- Вътрешен огън – психическата енергия
- Киноварни полета – нива на извършване на вътрешния процес, свързани с психо – физиологическата функция на дадени органи и системи
- Огън и вода – съзнание и психическа енергия
- Енергийни канали и центрове – гръбначен мозък, гръбначно мозъчни нерви, симпатикова и парасимпатикова система, жлези и сплитове, мозъчни структури


Удивително е човек да направи аналогия между съвременната анатомия и физиология и езотеричната психология. Съвременната медицина е, разбира се, много по-подробна, но мисля, че имаме какво да научим и от древните подходи, при положение че ги актуализираме и включим в схемата на интегралното познание!


Без да засягам основно същността на самата наука, както и научния подход, ще отбележа, че именно на лична емпирия се дължи познанието на изследователите от Транс Персоналната и Интегрална Психология (ТПП и ИП). Това, че тази емпирия е от качествено различен вид, който трудно може да бъде “научно” доказан, поне според псевдоразбиранията на съвременната лимитирана в оковите си наука, е така. Но, как да бъде доказано наличието на светлината на езика на слепия? Той ще изпита светлината единствено чрез индиректното и влияние, чрез топлината, тъй като няма нужните инструменти, пособия, сетива, рецептори, за да долови светлината директно. По подобен начин стоят нещата със съвременната научна емпирична психология и емпиричността на ТПП и ИП. Изследователите на различните полета на съзнанието притежават вътрешни инструменти, много по-надеждни и естествени от механичните играчки на плоската съвременна “емпирична” психология. Плоска, защото функционира единствено в плоскостта на ограниченото съзнание. Как да бъдат доказани чрез съвременните технически пособия емпиричните опитности на един Транс Персонален Изследовател на съзнанието? Промяната на мозъчните вълни или синхронизацията на мозъчните хемисфери, локализацията на мозъчната активност в определена зона, може да се дължи еднакво успешно както на най-висше самадхи, така и на дълбок сън или дори на няколко чашки алкохолен стимулант. Как да обясниш на малката жабка, която никога не е излизала извън малкото си блатце (обсег на съзанието), че съществува цял океан. Тя просто ще отрече. Такава е и реакцията на инфантилната съвременна наука. С присъщото и базирано на илюзии самочувствие на тийнейджър, тя отхвърля всичко, което е неизгодно на невежото ù нарцистично его.

На сегашната степен на развитие на човешкото психе, остаряването и смъртта са неизбежна програма. Както видяхме, тя може да бъде променена при известна сублимация на качеството на съзнанието и овладяване на психичната енергия. Това се постига трудно, именно поради кондензиралите когнитивни и афективни наслоявания, заложени в човечеството от многобройни предхождащи поколения, проявяващи се като геномен запис.

Как да подобрим процеса на остаряване тогава, като го превърнем от кошмарна агония в естествен преход? Отговорът ми е: чрез знание! Чрез просвета, знание за многостепенната природа на човешката психика, многослойната реалност на Космоса, чрез запознаване с елементарните закони на живота, вградени в самата му вибрация. Съвременната наука постепенно израства. Вече няколко пъти я сравнявах с тийнейджър. Наистина е такъв, а реакциите и са аналогични на тези на всеки юноша: непримирима самомнителност, придружена с голяма доза блъскане на главата в стената на личните грешки и преоткриване на топлата вода въз основата на собствени страдания. Холистичната наука е търпелива с този научен тийнейджър, защото знае, че скоро той ще възмъжее и сам ще стигне до едно по-цялостно познание – надявам се.

Защо да изпитваме ужас от смъртта, ако тя не е по-различна от по-дълъг сън, последван от събуждане за нов ден, нова опитност... Това, че хората са лишени от това обективно знание, им пречи да го превърнат и в собствено познание. Ако в средновековието другояче мислещите са били изгаряни, сега биват просто обявени за ненаучно мислещи... Е, все е някакъв напредък...

Основен начин за поддържане на здравето, погледнато от хоризонтална перспектива, е способността за преодоляване на стреса. А стресът може да бъде “смелен” в психическия “стомах” само при наличието на силна, овладяна либидна енергия и умение за боравене с различните психически компоненти. Относно овладяването на либидната сила – скромната ми личност не е срещала по-работещ метод от т.н. Тантричен метод за сексуална сублимация. Използвам думата Тантричен условно, със забележката, че влагам в нея не толкова отделна система, колкото интегрален цялостен подход към обяздването на психичната енергия. Без овладяването и хармонизирането на тази сила, дори и най-малкият стрес нарушава психичния баланс, а оттам и качеството на физиологичните процеси. Когато енергийно - психичният дисбаланс се хронифицира, резултатът е единствено остаряване и смърт. По въпроса за боравенето със собствената психика, което има пряка роля в поддържането на психосоматично здраве и благоденствие, не съм срещал по-добра теоретична рамка от тази на Карл Густав Юнг. Една интегрална психология – системата на “Аналитичната Психология” обхваща както дебрите на “ТО”, сянката, така и трансперсоналните нива на съзнанието. Когато човек наблюдава психичните си движения, просто не може да не се изуми на гения на психолози като Фройд, Юнг, Ауробиндо, Михаил Иванов, Станислав Гроф, Кен Уилбър, както и на всички велики сподвижници в това направление от езотеричните школи по света. Когато човек е силен и владее психичните си процеси, стресът единствено го стимулира и усилва психиката му!

Много може да се пише по темата, но практическият извод е пределно ясен. Това, което ръководи процеса на остаряване, е невежеството! Невежеството на предците ни (геномът в нас), както и нашето собствено невежество! Откъснатостта от целокупния живот и непознаването на реалността на живота и собственото ни съзнание, в резултат на което ограничената ни енергия, получена при раждането ни, постепенно се изразходва, до последна капка – след което следва смъртта.

Краткото послание на тази статия е: “Sapere Aude” – Осмели се да Бъдеш Мъдър!


......................................................

Използвани термини:

Хтоничен – земен, подземен
Холистичен – цялостен
Трансперсонален – надличностен – използва се за състояния на съзнанието, надхвърлящи средното ниво на възприятие. Често се използва като синоним на духовен, духовно
Сянка, “ТО” – психични съдържания, нежелани от егото и изтласкани в несъзнаваното чрез съпротивата, неприемането им, от където те влияят невротизиращо във вид на симптоматика и психосоматика
Самадхи – недуално преживяване на обект – субект, пълен психичен интегритет. Състояние, водещо до емпирично познание на единството на живота и процесите в него



За контакти с автора:
Email: orlinbaev@gmail.com
GSM: 0878/260634
Орлин Баев,
София, България

Завоалираният Бог

“Всички надежди, желания, любов, привързаност, които хората хранят към различни неща – бащи, майки, приятели, рай, земя, палати, наука, произведения, храна, напитки, - светецът знае, че това са желания за Бог и че всички тези неща са було. Когато хората напуснат този свят и видят Бога без този воал, ще знаят, че всичко това е било було и прикритие, че обектът на тяхното желание в действителност е бил онова Едно Нещо.”

 
Руми /персийски поет/

Здравословната сила на камъните



Природата ни е дарила с разнообразни видове скъпоценни камъни. Скъпоценните камъни, или както още са наричани минерали са разглеждани от езотериката, астрологията, религията и дори хомеопатията. Как могат скъпоценните камъни да повлияят на здравето ни?

Скъпоценните камъни са минерали, които след подходяща обработка могат да бъдат ползвани като бижу. Според астрологията всяка зодия има свои специфични скъпоценни камъни, които се отразяват благоприятно върху човек, в зависимост от това коя зодия е. Също така, ако носите скъпоценните камъни, присъщи на противоположния на вашия зодиакален знак, може да имат негативно влияние върху кондицията ви.

Твърдостта на скъпоценните камъни се определя от скалата на Моос. Скалата на Моос е скала за определяна на относителната твърдост на минералите. Индексира се с числата от 1 до 10, като най-твърд е диамантът (10), а най-мек е талкът (1).




Избрали сме някои от най-популярните скъпоценни камъни, които освен че са много красиви, имат и влияние върху здравословното състояние на организма ни.

Кехлибар
Най-старият известен на света кехлибар е на повече от 120 милиона години. Цветовете на кехлибара са в гамата на кафявото, оранжевото и червеното, но може да се открият почти бели видове. Кехлибарът е естествен стимулатор на имунната система и носенето му подобрява здравословното състояние на целия организъм. Особено полезен е за жени, защото предпазва и спомага лечението на женски болести, както и болести на щитовидната жлеза. Редовното носене на кехлибар се бори срещу перманентната отпадналост.
Подходящи зодиакални знаци за кехлибар: Близнаци, Водолей, Лъв

Опал
Опалът е безцветен, но в повечето случаи може да се срещне във всевъзможни цветове – жълто, кафяво, дори черно. Опалът има страшно силно енергийно влияние върху човешкия организъм, затова не трябва да се носи постоянно. Влияе върху емоционалното и психическото състояние на организма, като активизира въображението и мисловната дейност.
Подходящи зодиакални знаци за опал: Везни, Скорпион, Рак



Аметист
Аметистът е с лилав цвят и е страхотно бижу за летния сезон. Счита се, че влияе добре на обмяната на веществата и помага на хората, които страдат от безсъние. Препоръчително е да носите аметист при гастритни и язвени проблеми. Камъкът помага за по-бърза детоксикация на организма, както и при лечение на алкохолизъм.
Подходящи зодиакални знаци за аметист: Овен, Стрелец, Рак, Риби

Рубин
Рубинът има наситен червен цвят и е категорично камък за лидери. Той засилва желанието за лидерство и ръководните умения на човек. Не е подходящ за хора, които искат да са в сянка. Помага за високо кръвно налягане, болки в ставите, проблеми с нервната система. Засилва сексуалната мощ.
Подходящи зодиакални знаци за рубин: Овен, Козирог, Лъв

Диамант
Диамантът освен много скъпоценно бижу е и един от най-мощните камъни. Трябва да се носи рядко през първите години от притежанието му. Освен безцветен, може да бъде срещнат в различни бледи нюанси. Най-рядък е черният диамант. Също като рубина, засилва лидерските качества, но носи и добродетели на притежателя му. Диамантът трябва да е подарен от близък човек или унаследен. Купен от притежателя си няма толкова положително влияние. Диамантът има лечебно действие при хора, склонни към развитие на склероза и болести на нервната система.
Подходящи зодиакални знаци за диамант: Лъв, Овен, Везни

Гранат
Гранатът може да бъде открит във всички цветове на дъгата, но най-често е в много тъмно червен цвят. Дава енергия и мощ, помага при преумора. Не е подходящ за спокойни и уравновесени хора. Засилва сексуалната мощ.
Подходящи зодиакални знаци за гранат: Стрелец, Скорпион, Козирог, Водолей, Лъв

Тюркоаз
Тюркоазът може да бъде открит в различни нюанси на синьото. Той е един от най-положителните камъни и се счита, че се бори срещу всякакви негативни сили и емоции. Провокира любовта между двойките. Тюркоазът е лечебен за заболявания на ендокринната и сърдечно-съдовта система. Счита се, че разкрасява кожата.
Подходящи зодиакални знаци за тюркоаз: Телец, Рак, Стрелец, Водолей

Яспис
Ясписът може да бъде в различни цветове. В миналото е бил един от камъните на лечителите. Засилва чувството за дълг. Действа благоприятно при проблеми със зрението и при стомашно-чревни неразположения. Засилва мисловната дейност.
Подходящи зодиакални знаци за яспис: Дева, Везни, Скорпион, Лъв, Козирог

Сапфир
Цветовете на сапфира може да са много разнообразни. В миналото той е бил използван за украса на корони, бижута, дрехи. Сапфирът е камък на целомъдрието и учителите, прави ни по-мъдри. Действа благоприятно за успокояване на болка и на нервното напрежение.
Подходящи зодиакални знаци за сапфир: Дева, Риби, Скорпион, Стрелец, Водолей
Лунен камък (Селенит)
Лунният камък е един от любимците на бижутерите. Една от силите му е, че е балансьор в отношенията между хората. Успокоява очите и главоболието, помага при менструални болки. Бори се срещу бъбречни заболявания и вътрешни възпаления.
Подходящи зодиакални знаци за лунен камък: Рак, Водолей и всички останали зодиакални знаци, освен огнените.

Това са само малка част от скъпоценните камъни, които имат влияние върху здравословното и емоционалното ни състояние. Всички камъни ни влияят по определен начин, затова преди да започнем да носим избрания от нас, трябва да се уверим, че познаваме добре свойствата му.

Азбука на витамините






Витамин А (ретинол, Бета-каротин)

Витамин А има огромно значение за организма на човека, особено през периода на растежа – помага за правилното развитие на костите и другите тъкани, активира и стимулира зрението, предпазва от “кокоша слепота”.
Използва се при лечението на язва, жлъчка, защитава организма от образуването и развитието на раковите клетки.
Понижава риска от сърдечно-съдови заболявания, засилва действието на половите хормони.

При недостиг, настъпват поражения на очите, чупливи нокти,задържа се растежът, нарушава се дейността на пикочно-половата система, на жлезите с вътрешна секреция и кожата, намаляват се защитните сили на организма.

Източници на Витамин А са рибеното масло, прясното масло, пълноценното мляко, яйченият жълтък, черният дроб, моркови, спанак, броколи, зелена салата, кайсии, пъпеш, коприва, червени домати, зеленият лук и др. Бета-каротин се съдържа в жълто-червените и зелените зеленчуци и плодове.

Необходимата дневна доза за една жена е около 0,8мг.

Витамин В:

В неговата група се включват витамините:

Витамин В1 (тиамин)

Витамин В1, бял кристален прах, разтворим във вода и алкохол, играе важна роля в обмяната на въглехидратите и отчасти на белтъчините и мазнините.

При недостиг болки в сърцето, сърцебиене, причинява заболяването “бери-бери” и нервни разстройства.

Източници на В1 са черен дроб, млякото, яйцата и плодовете.

Необходимата дневна доза за една жена е около 1,2мг.

Витамин В2 (рибофлавин, витамин G)

Витамин В2 разтворимо във вода вещество, представлява кофактор на ензими, които участват в клетъчното дишане. Участвува в растежа и възстановяването на тъканите, подобрява адаптацията към нощно зрение и цветоусещането.

При недостиг, намалено цвето- и светоусещане, нарушения в използването на белтъчините и въглехидратите.

Източници на Витамин В2 са прясното и кисело мляко, сирене, пшеничният зародиш, листните зеленчуци, черният дроб и др.

Необходимата дневна доза за една жена е около 1,5мг.

Витамин В3 (пантотенова киселина)

Витамин В3 бяло неразтворимо вещество, участва в обмяната на аминокиселините и мастите, способствува обезвреждането на токсичните вещества, необходим за окисляване на мазнини и въглехидрати.

При недостиг – симптом “парене на краката”

Източници на Витамин В3 месо, риба, ориз

Необходимата дневна доза за една жена е около 8 мг.

Витамин В5 (витамин РР, никотинова киселина)

Витамин В5 безцветно кристално вещество, участва в обмяната на въглехидратите и белтъците, ендокринната регулация и функциите на нервната, храносмилателната и сърдечно-съдовата система.

При недостиг – възпалителни промени на лигавицата на устната кухина и езика, халюцинации и храносмилателните разстройства, предизвиква заболяването пелагра.

Източници на Витамин В5 бирена мая, телешки дроб, жълтък, месо и риба.

Необходимата дневна доза за една жена е около 15 мг.

Витамин В6 (пиридоксин)

Витамин В6 участва в обмяната на веществата и образуването на хемоглобин в кръвта.

При недостиг – възпалителни промени на лигавицата на устната кухина и езика, халюцинации и храносмилателните разстройства.

Източници на Витамин В6 месо, риба, дроб, зародишите на житните растения.

Необходимата дневна доза около 4 - 18 mg.

Витамин В9 (фолиева киселина, витамин М)

Витамин В9 e коензим в метаболизма на някои аминокиселини и се използва при лечение на анемия.

Източници на Витамин В9 бирена мая, телешки дроб, жълтък, месо и риба.

Необходимата дневна доза е около 160 микрограма.

Витамин В12 (цианокобаламин)

Витамин В12 e червено кристално разтворимо вещество, има изразено противоанимично действие. Играе важна роля в синтеза на белтъчните вещества, в обмяната на въглехидратите.

При недостиг – се развива пернициозна анемия.

Източници на Витамин В12 черен дроб, яйца, мляко.

Необходимата дневна доза за една жена е около 5 мг.

Витамин С (аскорбинова киселина)

Витамин С безцветно кристално вещество с кисел вкус, необходим е за всяка жива клетка., укрепва имунната система, намалява риска от инфаркт и рак.
Заедно с ензимите витамин С е двигателя на всички процеси на обмяната на веществата.

При недостиг – намалена работоспособност, понижена устойчивост на организма към инфекции.

Източници на Витамин С картофи, зеле, ряпа, репички, шипки, касис, цитрусови плодове, киви.

Необходимата дневна доза за една жена е около 75 мг.

Витамин Д

Витамин Д нормализира калциево-фосфорната обмяна. Благодарение на изследванията за пръв път получава постоянно място в медицината. Той не само е пригоден за предпазване от остеопорозата, но витализира бъбреците и през времето на климактериума предотвратява горещите вълни и депресии.

При недостиг – рахит, суха кожа, у възрастните намаляване на калция в костите и остеопороза, повишена заболяемост от зъбен кариес.

Източници на Витамин Д - жълтъка на яйцето, млякото, кравето масло, хайвера

Необходимата дневна доза за една жена е около 5 мг.

Витамин Е (токоферол)

Витамин Е е жълто неразтворимо вещество. Необходим в периода на растежа, в зряла възраст, при бременност, кърмене и усилен физически труд.
Предпазва клетките и облекчава възпалителни страдания (ревматизъм), понижава риска от сърдечен инфаркт и удар.

При недостиг – хормонални нарушения, склонност към високо кръвно налягане, наблюдава се мускулна дистрофия.

Източници на Витамин Е - пшеничните кълнове, листата на някои зеленчуци.

Необходимата дневна доза за една жена е около 12 мг.

Витамин Н (биотин)

Витамин Н е кристално вещество. Съдържа се в почти всички живи клетки в много малки количества.

При недостиг – дерматит, мускулни болки, снижение на хемоглобина, увеличение на холестерола.

Източници на Витамин Н - черен дроб, цветно зеле, соя.

Необходимата дневна доза за една жена е около 130 микрограма.

Витамин К

Витамин К се състои от нафтхинонови съединения. Играе изключително важна роля при кръвосъсирването.

При недостиг – предизвиква кръвоизливи.

Източници на Витамин К - спанака, копривата, цветно зеле, домати, моркови.

Необходимата дневна доза за една жена е около 70 мг.

неделя, 25 октомври 2009 г.

10 причини да се гордеем, че сме българи

1. Между 1939г. и 1942г. Джон-Винсент Атанасов изобретява първата електронно-изчислителна машина. В правителствения адрес, връчен от президента, е записано: “Проф. Джон Атанасов винаги е подчертавал своя български произход и се гордее с него. Той е пример за всички, които отдават силите и способностите си в името на науката и за благото и напредъка на човечеството.”


2. Деветдесет на сто от познанията по авиация щатските летци дължат на г-н Джорданов - пише видният американски авиоспециалист Д. Х. Ърл. - Почти всеки от стоте хиляди наши летци в Америка притежава неговите книги и те се четат като Библията.” Джорданов е американското име на българина Асен Христов Йорданов, изобретател на първия български самолет, летец-изпитател, конструктор и изобретател, дал криле на американското самолетостроене и аеронавтика.


3. На 22 октомври 2002 г. американската информационна агенция “Асошиейтед прес” съобщава за нова дигитална говореща книга за слепи, изработена от българина Лъчезар Цветанов.
На външен вид книгата изглежда като всички останали издания. Когато се разтвори обаче, тя има само две дебели страници и множество бутони с различна форма.С тяхна помощ незрящият читател може да прелиства напред и назад страниците, да си прави бележки или да се прехвърли бързо на вече набелязан пасаж.


4. Лунният триумф на човека заема челно място в неговото победоносно шествие по пътя на прогреса, начертан от несломимия му дух и любознателен ум.Тогава ние не знаехме, че зад този човешки триумф стои името на българина Иван (Джон) Стефанов Ночев.


В подготовката на апотеоза на човешката цивилизация възникват проблеми с прилуняването на модула “Орел”. Задачата е поставена на екипите от секретните лаборатории на концерна “Дженерал Дайнъмикс Корпорейшън”. Но проектите се бавят и от НАСА прехвърлят решаването на проблема на частната инженерингова фирма на Джон Ночев в Сан Диего, разработваща свои аерокосмически програми. Протекцията за решаващата поръчка е лично от губернатора на Калифорния Роналд Рейгън.


С изобретените от него уникални реактивни двигатели Ночев осигурява плавното кацане на лунния модул “Орел” с космонавтите на Луната, а след това обратното им завръщане и скачане с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.


5. През 1985 г. участниците в Международната научна конференция по проблемите на стъклото в гр. Чипмейн, щата Мен в Съединените щати, са изненадани от “дръзкия” доклад на българина инж. Стоян Люцканов, който разказва пред световните капацитети и специалисти за своето изобретение - нова термична изолационна смес, с която се спестява 80 на сто от загряващата енергия във високотемпературните пещи. “Какво бълнува този самонадеян българин? - коментират помежду си мнозина. - Та нали най-съвършените методи за задържане на топлината в пещите не спестява повече от 50 на сто от загряващата енергия!”


За да разсее съмненията, в подкрепа на българския изобретател взема думата представителят на “Форд Мотор Корпорейшън”: “Нашата фирма закупи от България лиценз за патентованото изобретение на докладчика инж. Люцканов и го приложи на една от най-големите пещи на “Форд” - прозвучава гласът на авторитетния американски бизнесмен. - Ефектът е грамаден, поразителен. Изобретената от българския инженер изолационна смес, този “щит на топлината”, както го наричат вече в България, задържа не 80, а 90 на сто от загряващата енергия в пещта.


6. Възникването на U-вълната в електрокардиограмата е 15-ото българско откритие. Негов автор е д-р Борислав Георгиев.Изследванията си д-р Георгиев е провел върху 180 души, като е използвал ехокардиографски метод и синхронизиран електрокардиографски запис. Откритието създава условия за анализ на ритмични нарушения, както и за по-точен анализ на някои параметри на ЕКГ.


7. Славата на българското кисело мляко шества по света. В неговите хранителни и лечебни качества днес едва ли някой се съмнява. Японците го боготворят. На всяка кофичка с кисело мляко, разпространявано от фирмата “Мейджи”, е изписано името на откривателя на млечнокиселата бактерия д-р Стамен Григоров. В бр. 10 от 1905 г. на авторитетното френско научно списание “Ревю медикал дьо ла Романд” се появява негова публикация, в която дава подробни сведения за причинителя за подквасването на българското кисело мляко. В знак на признателност към родината на откривателя световни учени единодушно го нарекли “българска млечна бактерия”. По-късно получава името “Бактериум булгарикус”.


На 29 декември 1906 г. в авторитетното списание “Ла прес медикал” в Париж се появява негова статия за откриването на пеницилиновите гъбички. В статията между другото д-р Григоров изтъква: “Аз изпробвах двайсетина вида от микробните сапрофити, както и десетина вида от сапрофитните гъби…


Такава беше идеята, която ме ръководеше в моите търсения против туберкулозата и които ме насочиха по правия път, за да стигна до антитуберкулозната ваксина…


8. Българският физик Георги Наджаков открива фотоелектретното състояние на веществата, с което вписва името си в световната история на физиката и техниката. Светът признава огромния му научен принос на 22 юни 1937 г.
Наджаков експериментално установява, че при едновременно въздействие на постоянно електрическо поле и светлина в някои фотопроизводящи диелектрици като сяра, смола, парафин, кварцово стъкло и др. и при полупроводници възниква трайно електрическа поляризация, която се запазва продължително време на тъмно и се разрушава при осветяване. Това трайно състояние на твърди тела той нарича фотоелектретно, а веществата, при които се наблюдава - фотоелектрети. Фотоелектретният ефект е и в основата на безвакуумната телевизионна техника, на запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и на снимките от спътник.


9. Сред българите, завоювали световно признание за своите изобретения, се нарежда и проф. д-р Димитър Чернев. През 1967 г. д-р Чернев става професор в университета в Остин, щата Тексас. Там лятото е много горещо и без климатични инсталации е невъзможно да се живее. В него се заражда идея да използва слънчевата енергия за охлаждане. Връща се в Бостън и в една от лабораториите на Ем Ай Ти в продължение на няколко години работи за нейното осъществяване. Създава първия в света слънчев хладилник, който монтира в градината на къщата си в Бостън, и гощава гостите си с охладени в него напитки. Скоро след това основава своя фирма и става пионер в използването на слънчевата енергия за отопление и за охлаждане.


10. Между българските изобретатели в областта на двигателите е Георги Гълъбов. На двете най-престижни изложения за изобретения “Брюксел Юрика” в Брюксел и Иена - Нюрнберг той печели три златни и три сребърни медала.
Създател е на уникален двигател с по две бутала в цилиндър, енергийна дига, която генерира електричество, и устройство за охлаждане на турбините на реактивните двигатели. Идеята в изобретенията е рационалното използване на енергията в природата.


----------

Публикувано в http://dani-book.info/ - Р.

Боян Мага – Водачът


 



Един от синовете на цар Симеон, княз Бенеамин, е истинският водач на богомилите, а добилият най-голяма популярност сред тях, Йеремия-Богомил, или, както най-често е наричан, поп Богомил, е дясната ръка на митичния княз.

Кой е Бенеамин? И защо е известен като Боян Мага?

Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян с чин Архиепископ на движението. Освен него Архиепископи и негови помощници са били Богомил и Гавриил Лесновски. По-нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери – още известни като съвършени, и избрани, и завършва с верюущи и оглашени. Съвършените са минавали посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания, а някои от тях са заемали длъжността епископи и са управлявали богомилските църкви.

Архиепископ Боян се явява една от най-влиятелните и значими фигури за българската, и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното значение на богомилството и неговите креации (катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя, и т.н.) за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието.

В основата на Богомилството, седи познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората.

Именно учен и посветен в тайните е бил Боян Магесника.

Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява световните научни богатства. Но свръхчовешките му способности будят едновременно страх и неразбиране в един от учителите му в Константиниопол – философът и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.


Но тайнствената сила на Боян не поразява само човека на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадежно в потайния български княз. Тя е същата Мария, която по-късно ще се появи на историческия хоризонт, като българската царица Ирена и съпруга на цар Петър. Но Бенеамин я отблъсква, сърцето му остава ледено, а любовта й – несподелена.

За семейството на Боян Мага сме чели немалко в учебниците по история: цар Симеон е негов баща, слабият цар Петър му е брат, а обичаният от всички българи светец – Иван Рилски е също негов роден брат. Встрани от славата остават четвъртият му брат – Михаил и сестра му – Зоя.

С нежелание, едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, Петър се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.

През зимата на 927 г., няколко месеца след смъртта на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала.

Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как младият му ученик най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята.

Но срещите нямали нищо общо с Византия.

Същите загадъчни сирийци идват в България през 928г. и се събират с Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гавриил Лесновски в подземната зала на манастира «Света Параскева». Тази среща дава началото на Богомилството, а по това време Боян е само на 18 години.

От двамата Бенеамин получава Богомилското Таро, както и свещени за Богомилите книги – легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.

Скоро след това, Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват и да основават църкви. Венеция, Рига, Краков, Кьолн, Мадрид, Флоренция, Неапол. Франция, Русия, Полша, Кипър – цяла Европа. В България все повече хора приемат идеите на богомилите – от обикновените селяни до комитопули и златни боляри. Името на Боян чертае дълбока следа в съзнанието на хората. За това говори както факта, че в нашия фолклор са запазени много легенди за него – Боян Магесника, Песоглавеца и т.н., така и многото произведения на различни български писатели – Николай Райнов, Юрий Венелин, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков, Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов и др.

Богомили стават дори и половината църковни служители, въпреки факта, че движението много остро и открито критикува институцията и нейните методи на работа.

За сърдечния прием от народа, много е допринесъл фактът, че те усърдно са помагали на хората – познавали са действието на билките, методите на природното лечение, а според Петър Димков – и ирисодиагностиката.

Разбира се, това влияние никак не се харесвало на домогналата се до власт, провизантийска църква, отдадена на разкош и разгулен живот. Около цар Петър са се навъртали най-вече двама от църковниците – презвитер Козма и патриарх Данаил. Много различни – ученолюбивият и ревностен Козма и користолюбивият и разпуснат Данаил са обединени от едно – омразата си към богомилите. Всички знаем какви са съчиненията на презвитера относно богомилите.

Княз Бенеамин, разбира се, никак не обича свещеник Козма:

- Недей хули, като не знаеш! Ти видял ли си богомил в лицето? И чул ли си от богомил слова? Защо ги хулиш? Не спирай се на чужд кръстопът! Не се мъчи да преградиш леглото на кипнала река: – и тебе ще отвлече – и много като тебе!*

Но честите разговори на царя с двамата черноризци имали и друг ефект – Петър съвсем намразил престола и обикнал расото. По цели нощи мечтаел за отшелнически живот, бленувал духовни санове и висини. Като крачка към „светостта”, той предлага на Боян да стане цар на България.

Князът решително и с раздразнение отказва. Осъзнаващ мисията си, Мага не иска да я застраши с грижа за „земно царство”.

” – Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Даниил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови. Кръвта на седемнадесет светии тежи, като страшно бреме на твоята скъдна съвест – през позори, безчинства и съсипии ще те изведе позорът на твоето деяние; ти Бога поруга – и поругание е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинство в Преслав – и вие я приехте! Защо я гоните сега? Оставете я да умре спокойно. Не смущавайте дните й със своя и нейния позор. Жена не е съсипвала народа досега, не може и да съсипе. Вие доведохте божията казън над тия черни покои и мръсни дворци. Царю, не бягай! Аз няма да оставя подъл византиец да властва в Преслав. Ако Сурсубул иска корона, да не я предлага на мене: той два пъти метеж разпалва до днес – по цели дни метежници из царството гони, за да ги убива и да мие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропасти виси народът, и врагове вътре, и врагове вън! Врагове в душите ви са влезли – ето тоде иде метеж подир метеж! Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежи от престъпления надвиснаха и сплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да убиете мъченията на съвестта. Оставете! Спрете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища – умира Мария, агония години ще виси над двор и държава, България ще погине!…Ти каза, Царю :”Ти ще разбереш, Бояне!” – Аз разбрах. Аз отдавна съм разбрал. “**

Царуването на Петър е наистина пагубно – народът изнемогва от тежките данъци за държава и църква, Византия е пуснала отровните си пипала из целия двор и го е оплела в гъстата паяжина на интригите си.

Налага се дори Боян лично да поведе войската, след като мекушавият му брат се огъва и отказва да тръгне начело на бранниците.

Ирония на съдбата или дълг, който трябва да се изпълни: вегетарианец, който не би посегнал и на агне – тръгва на война.

Когато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания по богомилските центрове извън страната, се слага началото на едно от най-страшните и срамни събития, случили се по нашите земи. Бързо са заловени и затворени много богомили, хванати са и повечето от водачите. Мъчения, изтезания и смърт изпълват мрачните подземия – мнозина са вече мъртви преди Боян да успее да се върне.

Гневът на Мага е страшен. Годината е 933 – 17 от най-видните водачи са умъртвени в студените тъмници на Преслав, подложени на неописуеми мъчения – избождане на очи, горене с нажежени щипци, мрежи от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковаване в нагорещени железни дъски, рязане с ренде, наливане на разтопен метал в ушите, изваждене на нокти с клещи … Списъкът е дълъг и ужасяващ.

Накрая е заловен и Богомил.

Завърнал се от дългата обиколка из Кипър, Малта, Краков и Рига, Боян нахлува в двореца:

“- Умреха ли вече? – един страшен глас бе попитал.
- Умреха, княже!
- На късове ще бъдеш късан и мръсни кучета ще нахраниш с телото си за това! Пусни презвитер Йеремия!
- Но…
- Аз искам!”
Богомил бе пуснат.*

Надарен ясновидец, Боян е знаел съдбата си, както и на духовните му братя, и неведнъж е говорил пред богомилите за идващите събития.

„- А вие ще ли можете ли понесе това, братя мои? Дали ще пожелаете славата на Оногова, Който кротък и беден чака Своите мълчаливци пред вратата на мъките? Не ще ли ви сплашат високите стълпове огън – и писъците на онези, които горят, ала е късно да се върнат?”*

Неизбежното се случва в една бурна февруарска през 970 г. във Византия. Въпреки, че изпратените в покоите на императора двама монаси отказват да го убият, земният път на Боян Мага е прекъснат с копринено въже, от ръцете на наемник – нубиец.

Княз Бенеамин не е безкръвен и блед светец, едностранчив иконописан образ на аскет. И словата, и действията му са изпълнение с интензивна, могъща сила и далеч изпреварила времето си мъдрост.

Водачът на светло и дълбоко учение, родено в България и запалило факела на Европа, заслужава признание поне в родината си.

Водачът на безкористно и хуманистично движение, възстанало срещу светската и духовна власт, опорочена от своите собствени представители, гонено и унищожено и от двете – заслужава поне да бъде помнен.

Радислав Кондаков

* Николай Райнов, „Цар Петър” от „Книга за Царете”, издателство Стоян Атанасов, София, 1918г.

** Николай Райнов, „Богомилство и богомили”, неиздаден труд

Мистичен Зодиак

Николай Райнов

Пробуди в себе си звездността на Огъня, който твори чрез опознаване на най-скритото! И ще станеш тогава Овен ; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света.

Овладей това, което шепне в тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец – и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове.

Чист, устойчив, себевластител – ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето – и в еднозвучие ще прогърми галсът на Силния – в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на Човек и Дух е Тайната на Третия Ден. – Това наричат Близнаци.

Но пак се върни в себе си – и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак, който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта.

Добий сила, правота и разпознаване в мрака – и ще се назовеш Лъв – с царствен поглед и свитък на тайни в устата. От твоите лапи не ще се изтръгне нищо съкровено – и ти ще делиш плячката на вси победи.

А после иде твоята върховна прослава – и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите – и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот.

И за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Везни. Ти стоиш на прага между живота и смъртта и твоите нозе отмерват трепета на свещения танц – танца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта.

А време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това? Ще трепне ли в тебе смелостта – с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре – и да внесеш в душата си вечното Днес? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват.

И тогава влизаш в Стената , що пази света – като мраморен камък взиждаш душата си, за да пази всичко живо от зло и от гибел, и от вражески напади. Стрелец е твоето име.

А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти – обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак – и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнината – както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог.

Иде твоят сетен завой – да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни – и дига бури – и клати земята – и пак се крие, за да не го уловят. А ти ще прецедиш шепата си цялото море – и ще уловиш Змея – както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолей ще те назоват тогава.

Твои са Двете Риби – Черната и Бялата – ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире. Ти носиш в ръката си вси притежания – а две са те : Черната и Бялата Риба ги наричат. Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната; затова затваряш своя път със знака Риби.

Използван източник: Николай Райнов, Богомилски Легенди

Как да трансформираме хороскопа с мисълта си

С нашето съзнание, мисли, чувства и постъпки ние пресътворяваме астрологичната си карта ежедневно. Изграждайки характера си, правейки усилия да работим над себе си, да овладяваме недостатъците и да проявяваме способностите си, ние подобряваме нашия хороскоп, ковем една по-добра съдба и реализация. Всичко е в нашите ръце, стига да знаем това и да можем да го използваме.

В природата и Вселената съществува един универсален закон, наречен от някои закон за привличането. Той е свързан с нашия вътрешен живот, нашите мисли и чувства. Казано просто, каквото мислим – това и се случва, за каквото мислим – такива и ставаме. Ние привличаме с нашите мисли специфични сили, които материализират мисълта и я превръщат и в наша външна реалност. Затова древните мъдреци и велики Учители са казвали, че външният свят и условията са следствие от вътрешния ни духовен живот.

Този универсален закон, съчетан с астрологичните познания, може да даде един лесен и приятен метод за личностна трансформация, за промяна на живота ни към по-добро във всяко едно направление.

Знаем, че всеки един зодиакален знак има положителни и отрицателни характеристики, добри качества и недостатъци. Ние всички, за да бъдем щастливи, успешни и усмихнати, се стремим да преодолеем недостатъците и да развием и проявим добрите страни на знака. Това, разбира се, променя нашата съдба, жизнена реализация и ниво на проявление.

Според закона на привличането, ние трябва да мислим за това, което искаме, за хубавото и доброто. Защото с мисълта си, която e могъща сила във Вселената, именно това ще привлечем. Ако искаме да имаме здраве, ние трябва да мислим за здравето, а не да се опасяваме, че можем да се разболеем от различни болести. Ако искаме здраво, хубаво и щастливо семейство, именно този идеал трябва да e в нашите глави и сърца, да работи в нашето въображение. И напротив, не бива да мислим за това, което не искаме, защото, въпреки че не го желаем, ние го привличаме отново с мисълта си и то става реалност. Ако си казваме, че не искаме да имаме този кредит за жилище, ние държим в главата си мисълта за кредита, и непрекъснатите заеми и дългове стават наша реалност. Вместо това ние трябва да си мислим какъв дом искаме, да си го представяме, да се чувстваме добре в него и именно това ще ни подари Вселената. Казвайки „не” на войната, ние предизвикваме войната. Вместо това трябва да кажем „да” на мира, да мислим за мира.

Същото важи и за трансформацията на нашия хороскоп, респективно на нашата личност. Всеки от нас има трудни и напрегнати позиции, и аспекти в картата, всички ние проявяваме недостатъците на различните зодии. Това, което трябва да направим, за да ги преодолеем лесно, е да мислим за положителните им еквиваленти, за качествата които ни дават знаците, планетите и аспектите.

Например, ако имаме в рождената карта Венера в квадрат със Сатурн, това традиционно е една трудна позиция, един напрягащ аспект. Но вместо да мислим, че ние можем да имаме трудности и страдания в любовта, забавяне в брака, е хубаво да си представяме, че ще имаме един много устойчив, продължителен и стабилен брак, че обичаме реда, че сме привързани към нашите баба и дядо. По този начин, ние трансформираме енергиите на квадрата Венера – Сатурн в положителни и с мисълта си ги привличаме. Така те стават реалност, а ние творци на собствения си живот. И именно затова много езотерици и окултисти казват, че злото е градивен материал за доброто. Но тук отново идва важния момент: не бива да мислим – „не искам страдания в любовта”, защото ги привличаме по този начин, а вместо това трябва да мислим за устойчивата и стабилна любов, която ще имаме, и която ни е заложена в картата.

По същия начин, когато видим, че проявяваме недостатъците на някои зодиакални знаци, ние веднага трябва да си представим как притежаваме и проявяваме само положителните им характеристики. Така, с помощта на нашите мисли и съзнание, ние можем си изградим един съвсем нов и различен живот, реалност за каквато и не сме си мечтали.

Например ако искаме да намерим и изживеем нашата истинска любов, ако искаме един хармоничен и щастлив брак, ние трябва да мислим за положителните характеристики на знаците Везни и Лъв, на знаците, които управляват 5 и 7 дом от хороскопа ни, ако попада някоя планета в тези домове – върху нейните положителни характеристики. Да видим къде се намират Управителите на тези знаци, в кой знак и дом са, какви аспекти сключват. И за всяка от позициите ние да си представяме положителното й значение, да помечтаем и да дадем ход на въображението си.

Така нашата воля ще е в синхрон с волята на природата, която знае най-добре къде е нашето място и щастие, и го е написала в хороскопа ни. Или както се казва в молитвите и свещените текстове – да бъде Волята Божия. Може би именно затова Учителя Петър Дънов е казал, да не мислим за недостатъците на другите и на себе си, и да не ги критикуваме, защото така ние се свързваме с отрицателните астрологични влияния, мислим за тях и те стават наша реалност. Той учи, че човек трябва да държи в мисълта си само положителните качества на хората, както и своите собствени, и така освен че хората ще се държат добре към нас (свързваме с положителните им планетни влияния), тези качества ще станат и наша реалност.

Например вместо да се тревожим и притесняваме непрекъснато, ние можем да трансформираме тези отрицателни качества на Девата, като си мислим, че сме аналитични, практични и трезво разсъждаващи. Така ние лесно ще се справяме с материалния свят и няма за какво да се тревожим. И това ще стане наша реалност – лесно и практично справяне с материалния бит, а не низ от тревоги и безкрайни задължения.

Ако имаме силни Везни, вместо да мислим, че сме нерешителни, колебливи и плахи, и да търсим оправдание за постъпките си с това, ние трябва да си се представяме като едни хармонични и уравновесени хора, справедливи и безпристрастни, общителни и дружелюбни, изискани и артистични. Така с мисълта си, ние ще проявим енергията именно по този начин и това ще бъде нашата реалност, ние ще сме такива.

При Телец, вместо да си мислите, че твърде често сте много мудни и бавни, твърдоглави или прекалено сладострастни, търсещи сигурност и стабилност на всяка цена, си се представете като един спокоен и търпелив човек, артистичен и изпълнен с любов, богат и финансово осигурен.

Изглежда лесно и приятно, нали?

Така ние можем да се преобразим в един съвършено нов човек, с нова съдба и неподозирани хоризонти за развитие и реализация.

Радислав Кондаков

Трансформация на Хороскопа и вътрешните Планети



Въпросът за свободната воля и детерминизма е дискутиран от далечни времена до ден днешен на сцената на най-различни дисциплини от човешкото познание. Астрологията не прави изключение в това отношение, този въпрос много пъти е бил причина за много спорове и теории.
Планетите и техните позиции рисуват неумолимо знаците на съдбата ни и твърде често всичко изглежда предрешено.

Това, за наша радост, съвсем не е така. Любимото ни словосъчетание „свободна воля” е издълбано и тук, в древната книга на звездната наука.

Планетите, техните позиции по знак и дом, както и аспектите помежду им водят след себе си много варианти и значения. Точно кои от тях и как ще оживеят в битието ни, зависи до голяма степен от самите нас, определят се от мислите, чувствата и постъпките ни. Разбира се, всичко тръгва от мисълта и идеята, която, облечена в дрехите на емоцията, ражда действията ни. Очевидно животът ни е комбинация от детерминизъм и свободен избор в определени рамки, но въпреки това в устата ни остава горчивият вкус на предопределеността.

Какво можем да направим, за да постигнем мечтите си? И как, за Бога, да разберем какво точно искаме и защо сме родени?

Астрологията се нагърбва и с тази нелека задача. Иначе казано, в рождената ни карта ние намираме пъстра амалгама от фактори, на моменти подтискащо сложна и противоречива.

Можем ли да променим астродиагнозата си?


Отговорът също не е черно-бял: можем частично.

Спрямо земята планетите се разделят на вътрешни и въшни. Първите са между Слънцето и Земята и това са Слънце, Луна, Меркурий и Венера. Слънцето е свързано със силата, жизнената енергия, волята, активната природа, свръхсъзнанието и духът. Луната символизира душата, емоциите, подсъзнанието и пасивната природа. Меркурий управлява ума, мисленето, интелекта и самосъзнанието, а на Венера се пада да отговоря за чувствата, любовта и съзнанието. Влиянието на тази планети винаги се проявава първо вътре в нас, а действието им отвън е вторично, като следствие. Това изглежда съвсем естествено, защото те изразяват в пълнота цялата ни вътрешна природа – дух, душа, ум и сърце. Девизът тук е: „съзнанието определя битието”, сферата на тези планети се намира много повече под нашата власт, в сравнение с тези отвъд Земята.

Външните планети ни напомнят за своето съществуване първо вън от нас като събития в живота ни. Тези случки влияят върху нашия вътрешен свят и по този начин Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се намесват вторично в него. Тук е валидно мотото от близкото ни минало – „битието определя съзнанието”.
Именно затова и на външен план за нас са значещи транзитите на външните планети – Плутон е свързан с най-различни кризи, които често променят живота ни и трансформират по определен начин цялата ни личност. Сатурн създава ограничения, пречки и трудности, които дълбаят у нас по-задълбочена гледна точка, засилват чувството ни на отговорност и ни карат да осъзнаем кое е съществено и кое е излишно в живота ни. Уран ни носи неочаквани, резки събития, които стимулират нашата изобретателност и оригиналност, пораждат у нас порив за свобода, тласкат ни към новото и ни учат на нова мъдрост. Но всички тези следствия са причинени от нещо външно.

Но това е едната страна на монетата. Другата е вътрешната ни инициативност, така да се каже гъделът да бъдем господари на себе си и съдбата си. За тази цел първо трябва да се фокусираме върху позициите и аспектите на вътрешните си планети, да се потрудим върху тях.

Как ли? С най-големия дар, който имаме от природата – мисълта. Първата стъпка е да сме наясно със значенията на дадената позиция, с нейните положителни и отрицателни нюанси.

После трябва да държим в мисълта си само позитивните значения на аспекта или позицията, или тези от тях, които искаме и ни харесват.

Например ако имате съвпад на Венера и Сатурн в наталаната карта, това може да означава
забавяне (Сатурн) на брака (Венера) или трудности, страдания (Сатурн) в любовта (Венера). Разбирайки това, вие не искате подобен сценарий, освен ако не планирате кариера във Ватикана. Естествено, този аспект може да означава любов (Венера) към реда (Сатурн) или привързаност (Венера) към възрастни хора, дядо и баба (Сатурн). Това най-вероятно също не е толкова вдъхновяващо, затова вие може да мислите за този аспект като за сериозна, задълбочена и трайна (Сатурн) любов или брак (Венера), която може да устои (Сатурн) на всякакви предизвикателства и трудности. Освен да си го мислите, вие трябва твърдо да вярвате в това, като изкусно избягвате всякакви съмнения. Трябва да го преживявате и чувствате, все едно това е реален факт, да го визуализирате и искате. Който е гледал филма ‘Тайната’ веднага ше каже, че това ще доведе до реализацията на това желание и вие действително ще имате една трайна, сериозна и задълбочена любовна връзка или брак. А който не е гледал филма, по-добре да го направи, без да отлага.

При Слънце във Водолей (иначе казано, ако сте зодия Водолей), може да прочетете, че представителите на този знак може да се проявяват като бунтари, ексцентрици, и че наред с емоционалната си хладина, са склонни да изпадат в крайности. Това изобщо не трябва да ви смущава, просто бъдете убеден, че сте независима и свободна, оригинална личност, която може да разчитат на своята интелигентност. А защо не и гений или изобретател? Мислете така, и вместо непредсказуем странник, ще бъдете истински хуманист, заобиколен от многобройни и истински приятели.

Но идеята е първо да изживеете вътрешно всичко, което искате да ви се случи, всеки детайл на това, което искате да бъдете. И трябва да го направите истински, да го видите на екрана на въображението си, да го вкусите с целия спектър от емоции. Само тогава ще бъде реализирано.

Ако имате Меркурий на MC (Медиум Цели – зенитната точка) или в 10ти дом, и се колебаете относно вашето призвание или професия, то определено трябва да обърнете внимание на нещо, свързано с общуване или писане. PR, реклама, специалист по продажби, писател или журналист? Или нещо друго?
Освен другите, свързани с това фактори в хороскопа, задължително трябва да се отчете и нещо много важно – предпочитания ви. Отчитайки своите желания и факторите в картата, ще откриете каквото търсите – бъдете сигурни. И това е първата стъпка към неговото постигане.

При аспекти само между външни или само между вътрешни планети ситуацията изглежда ясна – първите действат чрез събития и отключват преживявания, вторите –посредством мислите, чувствата и действията ни предизвикват случки.

Какво става, обаче, при аспект между вътрешна и външна планета, например при квадрат на Меркурий с Марс? Като по-отдалечена от Слънцето Планета, Марс е по-силната в този случай, като това правило е валидно за всеки аспект – винаги по-външната и „тежка” планета доминира в конфигурацията. Излиза, че по тази логика, условията винаги са по-мощни от нас, и това е съвсем вярно за хора, които не обръщат никакво внимание на вътрешният си потенциал. При този аспект човек си намисля (Меркурий) да направи нещо, но се явява външна сила (Марс), която му противостои.

Но, причината е пак вътрешна: умът (Меркурий) на човека е в конфликт (квадрат) с неговите действия и постъпки (Марс). Следователно и разрешението е отвътре, трябва да се направят усилия за хармонизиране на действията и мислите, вместо да мислим едно, а да правим друго. Рано или късно, хвърленият в тази посока труд ще бъде възнаграден и действието на квадрата Меркурий – Марс ще бъде смекчено.

Знанието, което ни дава Астрологията и съзнателната вътрешна работа, която може да си подарим само ние, са двата златни ключа от ръждясалите катинари на масивната порта на стаята на щастието ни.

Радислав Кондаков

събота, 24 октомври 2009 г.

***

Смърт и инициация - Мирча Елиаде

Символиката и ритуалът на посвещаването, които съдържат поглъщане от чудовище, са заемали важно място както в инициациите, така и в героическите митове и тези за Смъртта. Символиката на връщането в утробата винаги има космологично значение. Целият свят символично се връща, заедно с бъдещия новопосветен, в космическата Нощ, за да може да бъде създаден отново, да бъде възстановен. Както видяхме (Втора глава), космологичният мит се разказва и с терапевтична цел. За да се излекува болният, е нужно да направим така, че да се роди отново, а архетипният модел на раждането е космогонията. Трябва да се отмени делото на Времето, да се върне началният момент отпреди Сътворението: в човешки план това означава, че следва да се върнем към „бялата страница“ на съществуването, към абсолютното начало, когато нищо не е било изцапано или развалено.

Влизането в корема на чудовището — или символичното „погребване“, или затварянето в колибата за инициация — е равносилно на връщане към първоначалната неопределеност, към космическата Нощ. Излизането от корема или от тъмната колиба, или от инициационния „гроб“ имитира примерното завръщане в Хаоса, така че да направи възможно повторението на космогонията, да подготви новото раждане. Връщането в Хаоса понякога се потвърждава докрай: такъв е случаят например с инициационните болести на бъдещите шамани, които често са били смятани за истинска лудост. И действително присъстваме на тотална криза, която понякога води до разпадане на личността. Този „психически хаос“ е знак, че профанният човек се разпада и се ражда нова личност.

Вече разбираме защо една и съща схема на инициация — страдания, смърт и възкръсване (възраждане) — се открива във всички тайнства, както в ритуалите на пубертета, така и в тези, които дават достъп до тайни общества; и защо един и същ сценарий може да се разчете в потресаващите лични опити, които предшестват мистичното призвание (при примитивните народи „инициационните болести“ на бъдещите шамани). Човекът от примитивните общества се опитал да победи смъртта, трансформирайки я в ритуал на преминаване. С други думи, според примитивните хора се умира за нещо, което не е било съществено; умира се всъщност за профанния живот. Така че смъртта е била считана като висша инициация, като начало на едно ново духовно съществуване. Нещо повече: раждане, смърт и прераждане (възраждане) са били възприемани като три момента от едно и също тайнство и цялото духовно усилие на архаичния човек се използвало, за да се покаже, че между тези моменти не бива да съществува прекъсване. Човек не може да се спре в един от тях. Движението, прераждането следват едно подир друго безкрайно. Космогонията се повтаря неуморно, за да бъде човек сигурен, че прави нещо добре: дете например, или къща, или духовна изява. Ето защо постоянно се сблъскваме с космогоничната валентност на ритуалите за инициация.

Теофания и знаци - Мирча Елиаде

Теофания[1] и знаци


За да очертаем не-еднородността на пространството, както то се възприема от религиозния човек, можем да прибегнем до един банален пример: черква в модерен град. За вярващия черквата е част от различно по отношение на улицата, на която се намира, пространство. Порталът към вътрешността на черквата бележи прекъсване на целостта. Прагът, който отделя двете пространства, указва и дистанцията между двата начина на съществуване — профанния и религиозния. Прагът е едновременно междата, границата, която отличава и противопоставя два свята, и парадоксалното място, където тези светове общуват, където може да се извърши преходът от профанния към сакралния свят.

Сходно ритуално значение се отдава и на прага на жилището, затова и той се радва на подобно почитане. Множество ритуали съпровождат преминаването на домашния праг: покланят му се или падат на колене пред него, благоговейно го докосват с ръка и т.н. Прагът има своите „пазачи“: божества и духове не позволяват проникването както на човешката зло-желателност, така и на демоничните и болестотворни сили. Именно на прага се принасят жертви на божествата пазители. Там също някои палеоориенталски култури (Вавилон, Египет, Израел) разполагат съдилището. Прагът, вратата показват по непосредствен начин прекъсването на целостта на пространството; откъдето и тяхното голямо религиозно значение, защото те са символите и средствата за прехода.

Вече разбрахме защо черквата участва в съвсем различно пространство в сравнение със заобикалящите я човешки агломерации. Вътре в свещената сграда профанният свят е надмогнат. При по-архаичните нива на културата трансцендентността се предава чрез разни изображения на отвори: там, в свещеното пространство, общуването с боговете е възможно; следователно трябва да съществува „врата“ нагоре, през която боговете да могат да слизат на Земята и хората символично да се изкачват на Небето. Ще видим, че това се среща в множество религии: храмът всъщност представлява „отвор“ нагоре и осигурява общуването със света на боговете.

Всяко сакрално пространство съдържа йерофания, нахлуване на свещеното, чийто резултат е откъсване на част от заобикалящата космическа среда и превръщането й в качествено различна. Когато на път за Харан Иаков вижда насън стълба, изправена до небето, а по нея съзира да се качват и слизат ангели и чува Божия глас отгоре: „Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама!“, той се събужда, обхванат от страх, и извиква: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.“ Взема камъка, който му е послужил за възглавница, поставя го за паметник и го полива с елей. Нарича това място Ветил, тоест „Дом Божий“ (Битие, 28:12-19). Символизмът, който се съдържа в израза „Врата небесни“, е богат и сложен; теофанията освещава мястото чрез самия факт, че го прави „отворено“ нагоре, тоест свързано с Небето, парадоксална точка на преход от един начин на съществуване към друг. По-нататък ще посочим и още по-точни примери: светилища, които са „Врата на Боговете“, места за преход между Небето и Земята.

Понякога дори въобще няма нужда от теофания или йерофания: достатъчен е някакъв знак, който да укаже светостта на мястото. Според легендата аскетът, който основал Ел-Хемел в края на XVI век, спрял да пренощува до един извор и забил пръчка в земята. Когато на сутринта поискал да я вземе, открил, че тя е пуснала корени и напъпила. В това видял знак за волята Божия и се заселил там. Така знакът, носител на религиозно значение, въвежда абсолютен елемент и слага край на относителността и объркването. Нещо, което не принадлежи на този свят, се е проявило по неоспорим начин и е мотивирало някаква ориентация или е решило някакво поведение.

Когато наоколо не се проявява никакъв знак, той бива провокиран. Практикува се например evocatio[2] с помощта на животни: те посочват кое място е годно да поеме светилището или селището. Накратко, става въпрос за призоваване на свещени сили или фигури, имащи за непосредствена цел ориентация в еднородното пространство. Целта е да се появи знак, който Да сложи край на напрежението, предизвикано от относителността, и на страха, подхранван от загубата на ориентация — с две думи, да се намери абсолютна опорна точка. Пример: преследват диво животно и там, където е убито, издигат светилище; или пускат на свобода домашно животно — да речем, бик, — след няколко дни започват да го търсят и го принасят в жертва на мястото, където са го открили. После издигат олтар и около него — селище. Във всички тези случаи животните разкриват светостта на мястото: следователно хората не са свободни да избират свещеното местоположение — те само го търсят и откриват с помощта на тайнствени знаци.

Тези няколко примера илюстрират различните начини, чрез които религиозният човек получава откровение за свещеното място. В цитираните случаи йерофании са премахнали еднородността на пространството и са разкрили „неподвижна точка“. Но понеже религиозният човек може да живее само в атмосфера, пропита от сакралното, трябва да очакваме множество техники за освещаване на пространството. Видяхме, че сакралното е всъщност реалното — едновременно сила, действеност, извор на живота и плодовитостта. Желанието на религиозния човек да живее в свещеното съответства всъщност на желанието му да се определи в обективната реалност, да не се остави да бъде парализиран от безкрайната относителност на чисто субективния опит, да живее в реален и действен свят, а не в някаква илюзия. Това поведение се потвърждава във всички планове на съществуването му, но се вижда най-ясно в стремежа на религиозния човек да се движи в един осветен свят, тоест в сакрално пространство. За тази цел са изработени техники на ориентация, които представляват техники за конструиране на свещеното пространство. Но не бива да мислим, че става въпрос за човешка дейност, че благодарение на своите усилия индивидът успява да освети дадено пространство. В действителност ритуалът, чрез който той конструира сакралното пространство, е действен дотолкова, доколкото възпроизвежда делото на боговете. За да разберем обаче потребността от ритуално изграждане на свещеното пространство, трябва да вникнем в традиционното схващане за „Света“: тогава веднага ще си дадем сметка, че за религиозния човек всеки „свят“ е „сакрален свят“.


Бележки

[1] Теофания (от гр. theos — бог, и phaneros — видим) — божествено проявление — Б. прев. ↑

[2] Evocatio (лат.) — извикване, призоваване — Б. прев. ↑

петък, 23 октомври 2009 г.

***

Расата на безсмъртните

Орфей е бил приеман като андрогин, защото е притежавал свръхчовешки умения и знания

Капка Георгиева


"Обичам културата на траките, техните митове, бог Дионисий, Орфей, всичко това древните гърци взимат от траките и го препредават на цялата европейска цивилизация. Но коренът е в България"
Това заяви Кенет Гарет, фотограф на "Нешънъл джиогръфик", който пристигна у нас, за да се заеме с най-новия си проект - тракийското злато и древните руини по българските земи. Гарет ще проучва културните традиции и чествания в Българияи ще ги свърже с корените им в древността.
"Тракийското злато е кандидат за корицата на "Нешънъл джиографик", каза 52-годишният фотограф.
Кенет Гарет само потвърди това, което отдавна ни е известно. Че гърците са присвоили тракийсктите ни митове и легенди и героичният ни епос, и ги представят пред света като свои.
В миналия брой ви разказахме за кораба на Ной, който по сведения на историци и изследователи е акостирал на о-в в Черно море.

Епосът за "Гилгамеш", който е писан 2000 години пр.Хр. върху глинени плочи, разкрива как героят се среща с единствения безсмъртен сред хората - прототипът на библейския Ной, наречен Утнапищи. От него Гилгамеш успява да научи тайната на безсмъртието. Утнапищи му доверява, че то се крие в цвете, което расте на дъното на океана. Той се гмурка и го изважда. По време на обратния си път към родината обаче една змия му открадва цветето. Така Гилгамеш разбира, че то не се полага на хората ей така, че трябва да го заслужат чрез праведен живот, подобно на Утнапищи и за това този дар не му принадлежи.
Фикс идеята да станеш безсмъртен в днешно време вече е взела мащабни размери. В САЩ са основани редица общества за провеждане на изследвания срещу остаряването, за пропагандиране на мечтания от поколения еволюционен скок - от тленността към безсмъртието. Такива групи са: Комитет за елиминиране на смъртта - Сан Маркос, Калифорния, Крионично общество - Сан Франсиско, Калифорния, Прометеево общество - Балтимор, Мериленд. Подобни общества подпомагат излизането на книги със заглавия като тези: "Никакво умиране повече!" (No More Dying Kurtzman, 1978), "Факторът на безсмъртието" (The Immortality Factor, Segerberg1 1973) и др.
Копнежът по безсмъртие в случая означава "надмогване на Бога", безсмъртие извън грехопадението, обожествяване на човека. Вариантите на този копнеж минават през опитите за създаване на Голем - изкуствен човек от еврейските кабалисти - алхимици през Средновековието и стига до търсенето на Свещения Граал, чашата с тайната на човешкото безсмъртие, философския камък, живата вода, вълшебното лекарство срещу смъртта. Смъртта, която е наказание за човешкото грехопадение.
Всичко това са опити да бъде "надхитрен" Бог, Божествената уредба и закони. Това е невъзможно за човека, но той не спира да опитва. Тези опити продължават в днешно време и отнемат все повече средства и мозъчни ресурси. Човечеството упорито се опитва да заеме мястото на Бога. Или поне да прилича на Него.
В романа си "Серафита" Балзак въвежда
идеалния образ на съвършения човек - андрогина
Той го нарича Серафитус - Серафита, защото за едни той е мъж, а за други жена. Неговият живот е самотен и съзерцателен. Той превъзхожда по своята ерудиция и психически способности останалите хора. Серафитус - Серафита е ангелоподобен и тук, на земята е смятан за съвършен човек. Така Балзак въплъщава идеала на алхимиците към създаването на двуполово същество, което да носи у себе си най-доброто от мъжа и жената. В началото на ХIХ последователят на алхимията германецът Новали Ритер описва андрогинът като човекът на бъдещето - съвършен и безсмъртен, съществувал в началото на времената, който ще се появи отново в края им. Алхимиците го рисуват като двулик човек, който наполовина е мъж и наполовина жена. Едната му глава олицетворява слънцето, а другата - луната. Той е застанал върху сфера - хаоса, а в нозете му лежи дракон - т.е. - властва над стихиите. Това съединение на противоположностите символизира изначалната цялост преди тя да се раздели на два полюса. Андрогинът не трябва да бъде бъркан с Хермафродита - синът на Хермес и Афродита, който, според митологията, се родил двуполов.
Според авторката на книгата "Тайната доктрина" Елена Блаватска
на Земята е имало 5 раси, от които нашата е петата
Първите две са били андрогинни, а разграничаването на половете е станало чак към края на третата. Според нея първата раса е била на самородените - ефирни, ангелоподобни същества, които свободно са преминавали през стени и други предмети. Изглеждали са като светещи безплътни форми лунна светлина и са били с ръст до 40-50 метра. Притежавали са телепатични способности, не са имали език и са общували чрез предаване на мисли.
Представителите на Втората раса също са били призракообразни, но с по-плътни тела от тези, на предците им и по-нисък ръст - около 30-40 метра. Също са общували телепатично. Повечето са били хермафродити.
Третата раса Блаватска нарича лемурийска. Те са били двулики и четириръки, с ръст около 20 метра и при тях започнала да се оформя костна система, както и постепенно да се разграничава полът.
Късните лемурийци или лемуро-атланти на ръст достигали 7-8 метра. Според нея тяхно дело е сфинксът в Египет, някои монументи в Южна Африка и в Солзбъри, Великобритания, от които днес са останали внушителни руини.
Четвъртата раса е на атлантите. Ръстът им вече бил "само" 3-4 метра, а към края на съществуването си започнали да стават все по-ниски. Те също умеели да си предават мисли от разстояние, да влияят върху гравитацията, имали са летателни апарати, издигнали са каменните фигури на остров Пасха, построили са Египетските пирамиди и др.загадъчни монументи и фигури от древността.
Петата раса, т.е. - нашата раса, която езотериците наричат арийска, възникнала при късните атланти. Отначало ръстът на арийците достигал 2-3 метра, после се смалил. Те подивели и не умеели да използват знанията на атлантите. Външността на петата раса придобила чертите на съвременните хора.
В средата на ноември 2004 г. български археолози откриха човешки скелети на над 5000 години край Ямболското село Могила с дължина 2-2,5 метра. "Мога да си представя
колко внушителни са били двуметровите пришълци,
яхнали своите коне. Местното население просто е треперило от ужас пред завоевателите", заяви в интервю членът на експедицията Георги Бакърджиев. Ами ако те са били част от автохтонното население? Ако това са били т.нар. от Блаватска "късни анланти". Версията на Бакърджиев е, че гигантите са се смесили с местните и са положили основата на тракийския етнос.
Орфистът Платон също описва първичния човек както двуполово същество със сферична форма, което в космически план отговаря на космогоническото Яйце, разполовено на две при Сътворението. "Нощта от вятъра заченала, първородното яйце ни донесе..." (Аристофан)
Последователите на Филон Александрийски, неоплатониците, неопитагорейците и херметиците, както и отделни християнски гностици представят човешкото съвършенство като единство без пукнатини. Защото "Бог няма име или по-скоро Той има всички имена, защото е едновременно Един и Всичко. Преизпълнен с плодовитостта на двата пола, той винаги ражда всичко, което реши да създаде." (Откъс от диалозите на Хермес Трисмегист с Асклепий) Според Хермес в началото е съществувал единствено Бог, който е представлявал Ум, Висш разум и е имал андрогинна природа.
Мирча Елиаде дава Дионис за пример на бог - андрогин.
В един от фрагментите на Есхил, когато тракийците го виждат, те се провикват: "От къде идваш ти, мъж-жена, и коя е родината ти? Каква е тази дреха?" Защото Дионис е изобразяван едновременно като едър и брадат мъж, а по-късно като женствено същество. Такова го рисува и Леонардо да Винчи на картината си в "Лувъра". Самият Леонардо, според биографите му, бил надарен със съвършена красота. Фройд дори оспорва приписваната му хомосексуалност с мотива, че в действителност не е изпитвал сексуално влечение към нито един от двата пола, защото ги е съчетавал в себе си. Т.е. бил си е самодостатъчен. Подобно на Серафитус - Серафита и
да Винчи е водел аскетичен и самотен начин на живот,
обяснявайки го така: "За да не би благоденствието на тялото да увреди благоденствието на духа, художникът трябва да бъде самотен, особено когато се е вдълбочил в онези размишления и разсъждения, които, ако стоят непрекъснато в съзнанието му, дават на паметта възможност да ги овладее. Тъй като, ако си самичък, ти си изцяло самият ти, но ако до теб стои един-единствен другар, ще бъдеш само наполовина ти."
Можем да предположим, че Орфей също е бил приеман като андрогин от съвременниците си, защото е бил надарен със съвършена красота и свръхчовешки умения и знания.
Отзвук от спомена за андрогина намираме в народните ритуали. По време на коледните празници у нас често мъжете се преобличат като жени - булки или бабугери, които обикалят къщите за здраве. "Празничните оргии се правят заради реколтата или за Нова година. В първия случай те осигуряват плодородието, а във втория оргията символизира завръщането към предкосмическия Хаос, с потапянето в неограничения резервоар от сила, който е съществувал преди Сътворението на света. Раждащата се година отговаря на раждащия се свят", пише в книгата си "Мефистофел и андрогина" Мирча Елиаде. Според него сибирските шамани също се обличат символично в женски дрехи, а тяхната несексуалност е знак за парадоксалната тоталност на човешкото същество, за духовност и извор на свещена мощ при общуването им с боговете.
Както видяхме по-горе, на андрогина се приписва безсмъртието. И до днес съществуват племена като хупите, йуруците, кароките, които вярват, че една раса на Безсмъртни е съществувала преди хората на Земята, тя ги е създала и е определила церемониите им.

***

Из "Опити" - Монтен

Няма място под слънцето, където смъртта да не може да ни намери - дори непрекъснато да се оглеждаме във всички посоки, сякаш сме в чужда и неприятелска земя... Ако имаше начин да се предпазим от ударите на смъртта - аз не бих се отказал от него... но е лудост да мислиш, че можеш да успееш...

Хората идват и си отиват, скачат и танцуват, но не обелват и дума за смъртта. Много добре. И все пак когато тя наистина дойде -при тях, при съпругите, децата, приятелите им-и ги завари неподготвени, какви бурни страсти ги обземат, какви викове, какъв гняв, какво отчаяние...

За да започнем да лишаваме смъртта от най-голямото й надмощие над нас, нека приемем коренно различно отношение от разпространеното сега. Нека я лишим от непознатостта й, нека ходим при нея по-често, нека свикнем с нея. Нека се появява в ума ни по-често от всичко друго... Ние не знаем къде ни очаква смъртта - нека ние я очакваме навсякъде. Да се отдаваш на смъртта означава да се отдаваш на свободата. Човек, който се е научил как да умре, се е отучил как да бъде роб.

За смъртта и живота - Джеймс Дилет Фриймън

Всеки път, когато от нас си отива любим човек, болка препълва нашето сърце. Повърхностните отговори, които някога са ни устройвали, вече не ни дават утеха.

Нашите сърца ни казват, че хората са предназначени за живот, а не за смърт. Ние интуитивно чувстваме, че сме призвани да проявяваме живот все по-пълно и все по-пълно. Когато това не става, и човек си отива от живота, ние си задаваме в недоумение въпроси защо това се случва.

За да разберем смисъла на смъртта, е необходимо да разберем смисъла на живота. Наблюдавайки живота, ние виждаме, че всичко, съществуващо в света, непрекъснато се променя. Всички неща се променят, но нищо не изчезва.

Ако законът за съхранение на енергията действа във физическия свят, нима няма да бъде логично да направим извод, че той действа и в сферата на разума? Душата притежава собствена субстанция. Фактът, че тя е невидима, не опровергава нейната реалност. Душата не може да бъде измерена с линийка или претеглена с везни, не е възможно да се види или да се докосне. Въпреки това, тя е субстанционална и вечна. Тя се променя, но не загива.

Животът не започва в момента на раждането и не свършва в момента на смъртта. Животът представлява вечен прогрес, вечен растеж. Ние сме нещо повече от видима обвивка или съвкупност от телесни органи и мисли в нашия разум. Всичко това е само външната проява на нашата истинска същност. Ние сме изражение на духа на живота.

Застанете на брега на морето и погледнете вълните. Вие можете да видите как те се удрят в скалата. Можете да чуете техния шум. Но самото море, грамадно и неизчерпаемо, дълбоко и непонятно, е недостъпно за вашето зрение.

Вълната, бягайки, достига брега и след като спадне, от нея остава само бързо изчезваща пяна. Но самото море - е повече от тази пяна, която остава на брега. Морето е нещо повече от пяната, приемаща за едно мигновение определена форма. Вълната и пяната изчезват, но морето остава пребъдващо. То образува друга вълна, която отново залива брега.

Вие сте като морето, което образува вълната. Вълната изчерпва себе си, но вие никога не се изчерпвате. Вие можете да приемете нова форма безкрайно много пъти. Вие сте вечно обновяващото се и вечно разкриващо се проявление на безкрайния живот. Вие сте духът на Безкрайното, което се движи в безкрайността.

Вечността не представлява преход от съществуване към несъществуване. Реален е само животът. Истината е в това, че ние не можем да умрем, защото ние сме животът. Животът е енергия. Животът е проявление. Ние можем да променим нашата форма и да изчезнем отвъд границите на видимостта, но ние не можем да престанем да бъдем. Ние не можем да сме отделени от живота. Не можем да сме по-малки от живота.

Животът е път, който криволичи между хълмовете на времето. Зад всеки завой ни чака нов изглед. Хората са странници по този път, който преминава през цялата вечност.

Някои хора преминават своя път много бързо, скривайки се зад поредния хълм, други пък се движат много бавно. Но животът следва да се измерва не чрез рамките на времето, а чрез рамките на самия живот.

Умирайки, хората не престават да съществуват. Те само изчезват от нашето полезрение.

Съществува единство, превъзхождащо единството на време и място и дори единството на мислите. Това единство ни съединява в едно, подобно на това как многото вълни са едно море, а многото острови - една суша. Нима любовта не ни съединява с приятелите, дори те да се намират на другия край на земята? Хората, които са ни близки, могат да се намират извън досега на ръцете ни, но те никога не се намират извън досега на нашето сърце.

Защо ние се страхуваме от смъртта? Причината е в това, че неизвестното ни плаши. Нима обаче всеки ден от нашия живот не е приключение, стъпка в неизвестното?

Ние не знаем подробности за това, което се намира от другата страна на смъртта. Но ние можем да сме сигурни в това, че там е животът. Животът присъства както от тази страна, така и от другата страна на смъртта.

Смъртта не е нито зло, нито добро. Прави ли сме ние като казваме, че когато се отваря нова страница в книгата, се случва нещо лошо или добро? Добро или зло е паузата между две ноти? Отварянето на нова врата добро или зло е? Смъртта - това е част от живота, точно както част от живота е сънят. Сънят се сменя с бодърстване. Нощта се обръща в ден. По този начин, смъртта е само преход от един живот към друг.

Смъртта е онази врата, през която ние влизаме в другата стая. Тя е паузата между две ноти на още незавършената симфония. Тя е нова страница, нова глава в книгата на живота. Тя не е край, а ново начало.

Ние не можем да кажем какво точно ще стане, когато преминем през тази врата. Въпреки това, ние можем да се доверим на Пазителя на вечността. Животът представлява създание на велик и добър разум. Редът и осмислеността на живота превъзхождат нашето разбиране. Кой от нас би могъл да планира създаването на звездите, или поне на един атом? Кой от нас би могъл да обзаведе и да направи пригодна за обитаване земята, установявайки фино равновесие между силите, от които зависи самото съществуване на човека? Кой учен би могъл да направи човешкото тяло? Кой философ би могъл да измисли закони, управляващи разума и пространството? Кой поет би могъл да измисли любовта и чудото?

Ние можем да се доверим на онзи Разум, който е създал нашия свят. Ние не сме били предназначени за смърт, неуспех и болка. Ние сме били предназначени за това да живеем живот, пълен със слава. Ние сме деца на Безкрайното. Ние имаме божествена съдба. Ние се движим напред и прогресираме, изпълнявайки тази съдба.

От Безкрайното сме дошли и в Безкрайното ще се върнем. Но нашето движение е възходящо. Преминавайки през безбройни прераждания, ние сме се издигнали до нашето днешно положение. Стъпка по стъпка, ние вървим към по-възвишени преживявания.

Сега ние живеем във видимост на светлина и тъмнина, живот и смърт. Ако се гледа от земната повърхност, слънцето изгрява сутринта и залязва вечерта. Но ако се издигнем достатъчно високо над повърхността на земята, ще видим, че слънцето никога не залязва. То сияе непрестанно. Точно както и слънцето на живота никога не залязва. Ако бихме могли да се издигнем достатъчно високо, бихме видяли, че животът е продължаващ се процес, а смъртта е само една сянка, която хвърля нашата земна природа.

Една от целите на нашия живот е да се издигнем към онова ниво, където ще съзерцаваме не видимостта на смъртта, а нашата духовна природа на деца на Всевишния. В нашата духовна еволюция ще настъпи етап, когато смъртта ще бъде победена. Ние ще се облечем в светлината на вечния живот, обладавайки вечно обновяващо се тяло и вечно разкриващ се разум.

Видимостта на нещата се променя, но ние можем да сме сигурни, че придобитите от нас в това въплъщение съкровища - любовта, мъдростта на сърцето, силата на вярата, възхищението от красотатта и истината - ще останат завинаги с нас.

Ние сме моряци, плаващи през океана на вечността и сме снабдени с всичко необходимо за нашето пътешествие. Хайде тогава да плаваме с вяра и мъжество в сърцата. След всеки залез неизбежно следва нов изгрев!