петък, 23 октомври 2009 г.

***

Расата на безсмъртните

Орфей е бил приеман като андрогин, защото е притежавал свръхчовешки умения и знания

Капка Георгиева


"Обичам културата на траките, техните митове, бог Дионисий, Орфей, всичко това древните гърци взимат от траките и го препредават на цялата европейска цивилизация. Но коренът е в България"
Това заяви Кенет Гарет, фотограф на "Нешънъл джиогръфик", който пристигна у нас, за да се заеме с най-новия си проект - тракийското злато и древните руини по българските земи. Гарет ще проучва културните традиции и чествания в Българияи ще ги свърже с корените им в древността.
"Тракийското злато е кандидат за корицата на "Нешънъл джиографик", каза 52-годишният фотограф.
Кенет Гарет само потвърди това, което отдавна ни е известно. Че гърците са присвоили тракийсктите ни митове и легенди и героичният ни епос, и ги представят пред света като свои.
В миналия брой ви разказахме за кораба на Ной, който по сведения на историци и изследователи е акостирал на о-в в Черно море.

Епосът за "Гилгамеш", който е писан 2000 години пр.Хр. върху глинени плочи, разкрива как героят се среща с единствения безсмъртен сред хората - прототипът на библейския Ной, наречен Утнапищи. От него Гилгамеш успява да научи тайната на безсмъртието. Утнапищи му доверява, че то се крие в цвете, което расте на дъното на океана. Той се гмурка и го изважда. По време на обратния си път към родината обаче една змия му открадва цветето. Така Гилгамеш разбира, че то не се полага на хората ей така, че трябва да го заслужат чрез праведен живот, подобно на Утнапищи и за това този дар не му принадлежи.
Фикс идеята да станеш безсмъртен в днешно време вече е взела мащабни размери. В САЩ са основани редица общества за провеждане на изследвания срещу остаряването, за пропагандиране на мечтания от поколения еволюционен скок - от тленността към безсмъртието. Такива групи са: Комитет за елиминиране на смъртта - Сан Маркос, Калифорния, Крионично общество - Сан Франсиско, Калифорния, Прометеево общество - Балтимор, Мериленд. Подобни общества подпомагат излизането на книги със заглавия като тези: "Никакво умиране повече!" (No More Dying Kurtzman, 1978), "Факторът на безсмъртието" (The Immortality Factor, Segerberg1 1973) и др.
Копнежът по безсмъртие в случая означава "надмогване на Бога", безсмъртие извън грехопадението, обожествяване на човека. Вариантите на този копнеж минават през опитите за създаване на Голем - изкуствен човек от еврейските кабалисти - алхимици през Средновековието и стига до търсенето на Свещения Граал, чашата с тайната на човешкото безсмъртие, философския камък, живата вода, вълшебното лекарство срещу смъртта. Смъртта, която е наказание за човешкото грехопадение.
Всичко това са опити да бъде "надхитрен" Бог, Божествената уредба и закони. Това е невъзможно за човека, но той не спира да опитва. Тези опити продължават в днешно време и отнемат все повече средства и мозъчни ресурси. Човечеството упорито се опитва да заеме мястото на Бога. Или поне да прилича на Него.
В романа си "Серафита" Балзак въвежда
идеалния образ на съвършения човек - андрогина
Той го нарича Серафитус - Серафита, защото за едни той е мъж, а за други жена. Неговият живот е самотен и съзерцателен. Той превъзхожда по своята ерудиция и психически способности останалите хора. Серафитус - Серафита е ангелоподобен и тук, на земята е смятан за съвършен човек. Така Балзак въплъщава идеала на алхимиците към създаването на двуполово същество, което да носи у себе си най-доброто от мъжа и жената. В началото на ХIХ последователят на алхимията германецът Новали Ритер описва андрогинът като човекът на бъдещето - съвършен и безсмъртен, съществувал в началото на времената, който ще се появи отново в края им. Алхимиците го рисуват като двулик човек, който наполовина е мъж и наполовина жена. Едната му глава олицетворява слънцето, а другата - луната. Той е застанал върху сфера - хаоса, а в нозете му лежи дракон - т.е. - властва над стихиите. Това съединение на противоположностите символизира изначалната цялост преди тя да се раздели на два полюса. Андрогинът не трябва да бъде бъркан с Хермафродита - синът на Хермес и Афродита, който, според митологията, се родил двуполов.
Според авторката на книгата "Тайната доктрина" Елена Блаватска
на Земята е имало 5 раси, от които нашата е петата
Първите две са били андрогинни, а разграничаването на половете е станало чак към края на третата. Според нея първата раса е била на самородените - ефирни, ангелоподобни същества, които свободно са преминавали през стени и други предмети. Изглеждали са като светещи безплътни форми лунна светлина и са били с ръст до 40-50 метра. Притежавали са телепатични способности, не са имали език и са общували чрез предаване на мисли.
Представителите на Втората раса също са били призракообразни, но с по-плътни тела от тези, на предците им и по-нисък ръст - около 30-40 метра. Също са общували телепатично. Повечето са били хермафродити.
Третата раса Блаватска нарича лемурийска. Те са били двулики и четириръки, с ръст около 20 метра и при тях започнала да се оформя костна система, както и постепенно да се разграничава полът.
Късните лемурийци или лемуро-атланти на ръст достигали 7-8 метра. Според нея тяхно дело е сфинксът в Египет, някои монументи в Южна Африка и в Солзбъри, Великобритания, от които днес са останали внушителни руини.
Четвъртата раса е на атлантите. Ръстът им вече бил "само" 3-4 метра, а към края на съществуването си започнали да стават все по-ниски. Те също умеели да си предават мисли от разстояние, да влияят върху гравитацията, имали са летателни апарати, издигнали са каменните фигури на остров Пасха, построили са Египетските пирамиди и др.загадъчни монументи и фигури от древността.
Петата раса, т.е. - нашата раса, която езотериците наричат арийска, възникнала при късните атланти. Отначало ръстът на арийците достигал 2-3 метра, после се смалил. Те подивели и не умеели да използват знанията на атлантите. Външността на петата раса придобила чертите на съвременните хора.
В средата на ноември 2004 г. български археолози откриха човешки скелети на над 5000 години край Ямболското село Могила с дължина 2-2,5 метра. "Мога да си представя
колко внушителни са били двуметровите пришълци,
яхнали своите коне. Местното население просто е треперило от ужас пред завоевателите", заяви в интервю членът на експедицията Георги Бакърджиев. Ами ако те са били част от автохтонното население? Ако това са били т.нар. от Блаватска "късни анланти". Версията на Бакърджиев е, че гигантите са се смесили с местните и са положили основата на тракийския етнос.
Орфистът Платон също описва първичния човек както двуполово същество със сферична форма, което в космически план отговаря на космогоническото Яйце, разполовено на две при Сътворението. "Нощта от вятъра заченала, първородното яйце ни донесе..." (Аристофан)
Последователите на Филон Александрийски, неоплатониците, неопитагорейците и херметиците, както и отделни християнски гностици представят човешкото съвършенство като единство без пукнатини. Защото "Бог няма име или по-скоро Той има всички имена, защото е едновременно Един и Всичко. Преизпълнен с плодовитостта на двата пола, той винаги ражда всичко, което реши да създаде." (Откъс от диалозите на Хермес Трисмегист с Асклепий) Според Хермес в началото е съществувал единствено Бог, който е представлявал Ум, Висш разум и е имал андрогинна природа.
Мирча Елиаде дава Дионис за пример на бог - андрогин.
В един от фрагментите на Есхил, когато тракийците го виждат, те се провикват: "От къде идваш ти, мъж-жена, и коя е родината ти? Каква е тази дреха?" Защото Дионис е изобразяван едновременно като едър и брадат мъж, а по-късно като женствено същество. Такова го рисува и Леонардо да Винчи на картината си в "Лувъра". Самият Леонардо, според биографите му, бил надарен със съвършена красота. Фройд дори оспорва приписваната му хомосексуалност с мотива, че в действителност не е изпитвал сексуално влечение към нито един от двата пола, защото ги е съчетавал в себе си. Т.е. бил си е самодостатъчен. Подобно на Серафитус - Серафита и
да Винчи е водел аскетичен и самотен начин на живот,
обяснявайки го така: "За да не би благоденствието на тялото да увреди благоденствието на духа, художникът трябва да бъде самотен, особено когато се е вдълбочил в онези размишления и разсъждения, които, ако стоят непрекъснато в съзнанието му, дават на паметта възможност да ги овладее. Тъй като, ако си самичък, ти си изцяло самият ти, но ако до теб стои един-единствен другар, ще бъдеш само наполовина ти."
Можем да предположим, че Орфей също е бил приеман като андрогин от съвременниците си, защото е бил надарен със съвършена красота и свръхчовешки умения и знания.
Отзвук от спомена за андрогина намираме в народните ритуали. По време на коледните празници у нас често мъжете се преобличат като жени - булки или бабугери, които обикалят къщите за здраве. "Празничните оргии се правят заради реколтата или за Нова година. В първия случай те осигуряват плодородието, а във втория оргията символизира завръщането към предкосмическия Хаос, с потапянето в неограничения резервоар от сила, който е съществувал преди Сътворението на света. Раждащата се година отговаря на раждащия се свят", пише в книгата си "Мефистофел и андрогина" Мирча Елиаде. Според него сибирските шамани също се обличат символично в женски дрехи, а тяхната несексуалност е знак за парадоксалната тоталност на човешкото същество, за духовност и извор на свещена мощ при общуването им с боговете.
Както видяхме по-горе, на андрогина се приписва безсмъртието. И до днес съществуват племена като хупите, йуруците, кароките, които вярват, че една раса на Безсмъртни е съществувала преди хората на Земята, тя ги е създала и е определила церемониите им.

Няма коментари:

Публикуване на коментар