За битието

Уддалака Аруни казал на сина си Светакети:
Храната, погълната, се разпада на три: едрите части стават нечистотии, средните образуват плътта, най-фината – мисленето (манас).
Водата, изпита, се разпада на три: едрата част става урина, средната – кръв, най-фината – дихание (прана).
Огънят се разпада на три части: една част става кости, средната – костен мозък, най-фината – реч (ваг).
От храната, мили мой, възниква мисленето, от водата – диханието, от огъня – речта.
Когато, мили мой, се бие млякото, най-финото се отделя и става масло.
По същия начин, мили мой, от погълнатата храна най-финото се отделя и възниква мисленето.
От водата, мили мой, когато се пие, най-финото се отделя и възниква диханието.
От огъня (в тялото), мили мой, най-финото се отделя и възниква речта.
От храната, мили мой, възниква мисленето, от водата – диханието, от огъня – речта.
За съня, мили мой, научи сега от мен. Казва се, мили мой, че когато човек спи, тогава той е в единение с битието. Той е в единение със себе си, значи той спи. Той е в единение със себе си.
Както завързаната за конец птица лети ту насам, ту натам, и не намирайки къде другаде, каца върху това, на кое е била завързана, също така, мили мой, и мисленето (при сън), блуждаенето от място на място намира накрая опора в диханието. Мисленето, мили мой, е свързано с диханието.
При умиращия човек, мили мой, речта преминава в диханието, диханието – в огъня, а огънят – във висшата божественост (сат).

ЧХАНДОГИЯ – УПАНИШАД, IX-IV в. пр. н.е.