неделя, 25 октомври 2009 г.

Боян Мага – Водачът


 



Един от синовете на цар Симеон, княз Бенеамин, е истинският водач на богомилите, а добилият най-голяма популярност сред тях, Йеремия-Богомил, или, както най-често е наричан, поп Богомил, е дясната ръка на митичния княз.

Кой е Бенеамин? И защо е известен като Боян Мага?

Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян с чин Архиепископ на движението. Освен него Архиепископи и негови помощници са били Богомил и Гавриил Лесновски. По-нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери – още известни като съвършени, и избрани, и завършва с верюущи и оглашени. Съвършените са минавали посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания, а някои от тях са заемали длъжността епископи и са управлявали богомилските църкви.

Архиепископ Боян се явява една от най-влиятелните и значими фигури за българската, и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното значение на богомилството и неговите креации (катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя, и т.н.) за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието.

В основата на Богомилството, седи познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората.

Именно учен и посветен в тайните е бил Боян Магесника.

Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява световните научни богатства. Но свръхчовешките му способности будят едновременно страх и неразбиране в един от учителите му в Константиниопол – философът и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.


Но тайнствената сила на Боян не поразява само човека на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадежно в потайния български княз. Тя е същата Мария, която по-късно ще се появи на историческия хоризонт, като българската царица Ирена и съпруга на цар Петър. Но Бенеамин я отблъсква, сърцето му остава ледено, а любовта й – несподелена.

За семейството на Боян Мага сме чели немалко в учебниците по история: цар Симеон е негов баща, слабият цар Петър му е брат, а обичаният от всички българи светец – Иван Рилски е също негов роден брат. Встрани от славата остават четвъртият му брат – Михаил и сестра му – Зоя.

С нежелание, едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, Петър се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.

През зимата на 927 г., няколко месеца след смъртта на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала.

Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как младият му ученик най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята.

Но срещите нямали нищо общо с Византия.

Същите загадъчни сирийци идват в България през 928г. и се събират с Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гавриил Лесновски в подземната зала на манастира «Света Параскева». Тази среща дава началото на Богомилството, а по това време Боян е само на 18 години.

От двамата Бенеамин получава Богомилското Таро, както и свещени за Богомилите книги – легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.

Скоро след това, Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват и да основават църкви. Венеция, Рига, Краков, Кьолн, Мадрид, Флоренция, Неапол. Франция, Русия, Полша, Кипър – цяла Европа. В България все повече хора приемат идеите на богомилите – от обикновените селяни до комитопули и златни боляри. Името на Боян чертае дълбока следа в съзнанието на хората. За това говори както факта, че в нашия фолклор са запазени много легенди за него – Боян Магесника, Песоглавеца и т.н., така и многото произведения на различни български писатели – Николай Райнов, Юрий Венелин, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков, Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов и др.

Богомили стават дори и половината църковни служители, въпреки факта, че движението много остро и открито критикува институцията и нейните методи на работа.

За сърдечния прием от народа, много е допринесъл фактът, че те усърдно са помагали на хората – познавали са действието на билките, методите на природното лечение, а според Петър Димков – и ирисодиагностиката.

Разбира се, това влияние никак не се харесвало на домогналата се до власт, провизантийска църква, отдадена на разкош и разгулен живот. Около цар Петър са се навъртали най-вече двама от църковниците – презвитер Козма и патриарх Данаил. Много различни – ученолюбивият и ревностен Козма и користолюбивият и разпуснат Данаил са обединени от едно – омразата си към богомилите. Всички знаем какви са съчиненията на презвитера относно богомилите.

Княз Бенеамин, разбира се, никак не обича свещеник Козма:

- Недей хули, като не знаеш! Ти видял ли си богомил в лицето? И чул ли си от богомил слова? Защо ги хулиш? Не спирай се на чужд кръстопът! Не се мъчи да преградиш леглото на кипнала река: – и тебе ще отвлече – и много като тебе!*

Но честите разговори на царя с двамата черноризци имали и друг ефект – Петър съвсем намразил престола и обикнал расото. По цели нощи мечтаел за отшелнически живот, бленувал духовни санове и висини. Като крачка към „светостта”, той предлага на Боян да стане цар на България.

Князът решително и с раздразнение отказва. Осъзнаващ мисията си, Мага не иска да я застраши с грижа за „земно царство”.

” – Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Даниил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови. Кръвта на седемнадесет светии тежи, като страшно бреме на твоята скъдна съвест – през позори, безчинства и съсипии ще те изведе позорът на твоето деяние; ти Бога поруга – и поругание е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинство в Преслав – и вие я приехте! Защо я гоните сега? Оставете я да умре спокойно. Не смущавайте дните й със своя и нейния позор. Жена не е съсипвала народа досега, не може и да съсипе. Вие доведохте божията казън над тия черни покои и мръсни дворци. Царю, не бягай! Аз няма да оставя подъл византиец да властва в Преслав. Ако Сурсубул иска корона, да не я предлага на мене: той два пъти метеж разпалва до днес – по цели дни метежници из царството гони, за да ги убива и да мие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропасти виси народът, и врагове вътре, и врагове вън! Врагове в душите ви са влезли – ето тоде иде метеж подир метеж! Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежи от престъпления надвиснаха и сплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да убиете мъченията на съвестта. Оставете! Спрете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища – умира Мария, агония години ще виси над двор и държава, България ще погине!…Ти каза, Царю :”Ти ще разбереш, Бояне!” – Аз разбрах. Аз отдавна съм разбрал. “**

Царуването на Петър е наистина пагубно – народът изнемогва от тежките данъци за държава и църква, Византия е пуснала отровните си пипала из целия двор и го е оплела в гъстата паяжина на интригите си.

Налага се дори Боян лично да поведе войската, след като мекушавият му брат се огъва и отказва да тръгне начело на бранниците.

Ирония на съдбата или дълг, който трябва да се изпълни: вегетарианец, който не би посегнал и на агне – тръгва на война.

Когато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания по богомилските центрове извън страната, се слага началото на едно от най-страшните и срамни събития, случили се по нашите земи. Бързо са заловени и затворени много богомили, хванати са и повечето от водачите. Мъчения, изтезания и смърт изпълват мрачните подземия – мнозина са вече мъртви преди Боян да успее да се върне.

Гневът на Мага е страшен. Годината е 933 – 17 от най-видните водачи са умъртвени в студените тъмници на Преслав, подложени на неописуеми мъчения – избождане на очи, горене с нажежени щипци, мрежи от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковаване в нагорещени железни дъски, рязане с ренде, наливане на разтопен метал в ушите, изваждене на нокти с клещи … Списъкът е дълъг и ужасяващ.

Накрая е заловен и Богомил.

Завърнал се от дългата обиколка из Кипър, Малта, Краков и Рига, Боян нахлува в двореца:

“- Умреха ли вече? – един страшен глас бе попитал.
- Умреха, княже!
- На късове ще бъдеш късан и мръсни кучета ще нахраниш с телото си за това! Пусни презвитер Йеремия!
- Но…
- Аз искам!”
Богомил бе пуснат.*

Надарен ясновидец, Боян е знаел съдбата си, както и на духовните му братя, и неведнъж е говорил пред богомилите за идващите събития.

„- А вие ще ли можете ли понесе това, братя мои? Дали ще пожелаете славата на Оногова, Който кротък и беден чака Своите мълчаливци пред вратата на мъките? Не ще ли ви сплашат високите стълпове огън – и писъците на онези, които горят, ала е късно да се върнат?”*

Неизбежното се случва в една бурна февруарска през 970 г. във Византия. Въпреки, че изпратените в покоите на императора двама монаси отказват да го убият, земният път на Боян Мага е прекъснат с копринено въже, от ръцете на наемник – нубиец.

Княз Бенеамин не е безкръвен и блед светец, едностранчив иконописан образ на аскет. И словата, и действията му са изпълнение с интензивна, могъща сила и далеч изпреварила времето си мъдрост.

Водачът на светло и дълбоко учение, родено в България и запалило факела на Европа, заслужава признание поне в родината си.

Водачът на безкористно и хуманистично движение, възстанало срещу светската и духовна власт, опорочена от своите собствени представители, гонено и унищожено и от двете – заслужава поне да бъде помнен.

Радислав Кондаков

* Николай Райнов, „Цар Петър” от „Книга за Царете”, издателство Стоян Атанасов, София, 1918г.

** Николай Райнов, „Богомилство и богомили”, неиздаден труд

Няма коментари:

Публикуване на коментар