вторник, 29 декември 2009 г.

Докато спим, сканираме информационни полета


от sanovnik.bg

В сънища, които се сбъдват, вярват най-вече домакините, неквалифицираните работници, пенсионерите и жени с ниски доходи, установили са британски социолози. Дори учените са съгласни, че сънищата, които предсказват събития, не са измислица.

Руският поет и писател Михаил Лермонтов обичал да решава сложни математически задачи. Веднъж, след като една го затруднила, той видял насън непознат човек, който му подсказал вярното решение. Той се събудил и нарисувал непознатия.

След много години, когато портретът попаднал в ръце на чужденци, се оказало, че това е Джон Непър, създателят на логаритмите. Лермонтов живял два века след смъртта на Непър и според съвременниците му не знаел нищо за прочутия шотландец.

Американският президент Ейбръхъм Линкълн малко преди смъртта си видял насън Белия дом и в него ковчег. Той попитал насън един от войниците, които давали почетен караул до ковчега, кой е в него. И чул: “Президентът. Убиха го в театъра.” След 10 дни Линкълн бил застрелян в театър.
Докато спим, сканираме информационни полета

Историята може да посочи още много такива примери. Според една от теориите на учените хората черпят пророческа информация от информационни полета. “Изключеният” от действителността организъм се превръща в апарат с определена честота, който сканира информационните полета.

Според британски невролози това, което става с мозъка на човек по време насън, е близо до компютъра. Мозъкът обработва събраната през деня информация и я съединява с тази, която се намира в паметта. Сънищата са своеобразен помощник, който още от детството помага на човек да изработва и усъвършенства стратегиите си на поведение.

КАКВИ ЛЕКАРСТВА ДА ПРИЕМАМЕ ПРЕДИ АНТИБИОТИЦИТЕ


Пазара на медикаменти е наводнен от най-различни видове, които ни убеждават за тяхната ефективност.

Голям е броят както на традиционните, така и на т.нар. нетрадиционни лекарства. Но все още остава нерешен проблема – кави медикаменти да приемем непосредствено след простуда или контакт с болен чевек, когато почувстваме първите симптоми.

РАННОТО ЗАПОЧВАНЕ НА АНТИБИОТИКА , ОЩЕ ОТ ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ПРОСТУДАТА, НЕ УСКОРЯВА ОЗДРАВЯВАНЕТО И НЕ НАМАЛЯ УСЛОЖНЕНИЯТА СЛЕД ТОВА.

Като че ли съветите на старите хора – сгряване, поставяне краката в гореща вода със сол и изпотяване имат по-добър ефект за пресичане на хода на простудата, отколкото редица медикаменти.

Големи са манипулациите и с противогрипните ваксини. Те донякъде предпазват или „омекотяват” грипно заболяване, което е само веднъж в годината – обикновено януари или февруари. Грипът протича под формата на епидемии – голям брой заболели.

Инфекциите през останалата част от годината се причиняват от други вируси. Огромно значение за хода на болестта при простуда или контакт със заразен е МОМЕНТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ИМУННАТА СИСТЕМА НА ОРГАНИЗМА. В подкрепа на тази теза е появата и протичането на болестта бронхопневмония. БРОНХОПНОВМОНИЯТА НЕ Е ЗАРАЗНА БОЛЕСТ , А Е СЛЕДСТВИЕ НА ДВА ФАКТОРА – АКТИВНА ИНФЕКЦИЯ И НАМАЛЕН ИМУНИТЕТ. Именно това обяснява факта, че при два различни организма , заразени с един и същ вирус/бактерии/ - може при единия да се развие пневмония, а при другия – само леко възпаление на гърлото.

Именно тово ни кара да взимаме особено сериозни мерки за повишаване на имунитета още от есента.

Много значителен елемент от защитата на организма е състоянието на нервната система и способността на нашия организъм да преодолява и отразява потока от стресове, на които сме изложени всеки ден.

И сега искам да споделя моят опит за започване на лечение още непосредствено след появата на първите симптоми.

При малко бебе и дете до 2 години и при поява на първи симптоми на фона на добро общо състояние трябва да дадем 1 флакон осцилококциум на ден, разтворен в малко вода и отделно 1 ампула витамин С от 2мл. Състоянието трябва да се следи и да има подобрение до 3 дни. АКО НЕ – ЛЕКАР.

При по-големи деца – при първи прояви на простуда можем да дадем Осцилококцинум два пъти дневно – сутрин и вечер. Даваме също витамин С от 2 мл. Много добър ефект има прилагането на хомеопатичния препарат Енгестол – дма пъти по половин табл.

При деца от 2 до 6 години - комбинацията е съща, като дозата на Енгестола е 3 пъти по половин таблетка , а над 6 години - 3 пъти по 1 табл.

При големи деца и възрастни – запачваме с Осцилококцинум - 3 пъти по 1 фл. се смучи под езика, прием на витамин С – добър препарат е ЦЕ ТЕ БЕ – 1 капс. на ден и Енгестол – 3 пъти на ден по една табл. се смучи под езика. Дали сме се справили със стопирането на болестта ще ни покаже времето и състоянието на болния.

АКО НЯМА ПОДОБРЕНИЕ ДО ТРЕТИЯ ДЕН ТРЯБВА ДА ПОТЪРСИМ НЕЗАБАВНО ЛЕКАРСКА ПОМОЩ.

Д-Р МАРИО Янакиев

понеделник, 28 декември 2009 г.

КАДЖУРАХО - храмовете на Кама Сутра



Индия. Нека направим една малка разходка из Индия, като по-специално обърнем внимание на храмовият комплекс КАДЖУРАХО. Храмовете в комплекса са издигнати между 950 и 1050г. по време на империята Чандела. От 85 храма до сега са оцелели само 22. Името на селището произлиза от дървото Каджур /вид фурма/, срещащо се в изобилие в района. А храмовете ....... Е това е изключителното в този комплекс.
Наричат храмовете в Каджурахо – ” Храмовете на Кама сутра”. Всяка стена, фасада, колона, пролок от храмовете са покрити с с исторически и митични персонажи, и често на тези картини са изобразени открити сцени на любов. Интригуващи са сцените от Кама Сутра във всевъзможни пози, има сцени на групов секс и зоофилия.
Изображение
Отделните храмове са посветени на различни божества. Преобладава възхвалата на насладата от живота и на прелестите на жената. Хоризонталните пояси от резба върху камък представляват плетеница от богове и богини, красиви нимфи и придворни, дракони, съблазнителни земни жени, любещи се двойки, наречени „митуна”, кралски шествия, батални и ловни сцени, фигури на слонове и коне, направени с изключително майсторство.
Строителите на комплекса твърдяли, че са потомци на бога на Луната. Съществува легенда за причината за построяването на комплекса. Красавицата Хемавати, дъщеря на брамин, решила самичка да се изкъпе в горското езеро, когато я съблазнил богът на Луната. Родила син – Чандраварман. Но отхвърляна от всички и сама, майка му отишла да живее в горите в Централна Индия, от където му давала цнни напътствия за живота. Чандраварман пораснал и основал великата империя Чандела. Когато станал владетел, той решил да изпълни молбата на майка си : да построи храм, който да показва и възхвалява силата на човешките страсти и желания във всичките им аспекти.
Изображение
Другата теория за построяването на комплекса е тази, че по време на династията Чандела особено популярна била доктрината Тантра, която възвеличава жената като източник на живота. Тантра е антитеза на аскетизма и според нея за човешката жизненост са особено важни любовните наслади.
С теориите и Тантра - до тук! Снимките са достатъчни :D
Изображение
didona


неделя, 27 декември 2009 г.

Силата на нерафинираното слънчогледово олио


За профилактика на здравето на зъбите, гърлото, ушите, очите и на целия организъм е много полезна процедурата на жабурене в продължение на 15-20 минути на гладно между зъбите на супена лъжица нерафинирано слънчогледово масло. Това е много просто, ефективно очистващо средство. Трябва да се намери способ и да се изгради навик да не се гони маслото бързо между зъбите, а бавно с усилие да се просмуква и в двете страни. Не трябва да се гълта нито капка, а след 15-20 минути да се изплюе в мивката и добре да се почисти устата от токсините. Сигнал за добре направена процедура е превръщането на маслото в абсолютно бяла маса и лекото й избутване при изплюването й. Повече от половин час не е нужно да се прави процедурата. Още след седмица, ако вие пропуснете и един ден, микропаразитите ще напомнят за себе си с отделянията от белите дробове. Правете това всеки ден и ще видите какъв общ очистващ ефект ще даде. Това, като средство за борба с рака, е предложил на
международен симпозиум един киевски лекар-онколог. А ако вие имате проблеми с венците, зъбите, носа, гърлото, очите, болки в главата, белите дробове и т.н., то по-добър и прост способ за отърваване от тях, заедно с очистване на организма, е трудно да се намери. Болните от туберкулоза, СПИН и ХИВ позитивните могат да пробват също. Деловите хора трудно могат да отделят за тази процедура 15 минути сутрин, тогава я правете вечер, седейки пред телевизора. Само не веднага след храненето. Хората, практикуващи тази проста процедура, съхраняват зъбите си здрави и живеят до дълбока старост.

четвъртък, 17 декември 2009 г.

МИСЛИ НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА



Божествената Любов, това е любовта към цялата природа. Любов към ближния, да чувстваш полъха на вятъра, топлината на слънцето, загадката на луната…

Любовта лекува всички болести.


Едно изисква Любовта – пълно доверие.
За да стигне човек до Божествената любов трябва да премине през 3-те свята – физическия, духовния и чак тогава да влезе в Божествения свят.
За физическата Любов определящо е физическото състояние на индивидите и повече се набляга на физическата близост. Или това се изразява, чрез докосване, прегръщане и целуване.


Между влюбването и пиянството има нещо общо. Някой се е влюбил, запалил се е от четири страни, но след известно време изтрезнява. Любов, която запалва сърцето на човека и след време този огън изгасва, не е истинска.


Духовните прояви на Любовта изключват физическата близост.


За да се достигне до фазата на духовната любов е необходимо да изучаваме себе си и ближните, да проследим техните духовни прояви на любов.


Единственото нещо, което осмисля живота и дава подтик за изява на човека, това е правилно проявената любов или това е любовта, която ние можем да вземем, да преработим в себе си и тя да ни подтикне към добри и възвишени дела.

Колкото по – голяма е вярата ви към някого, толкова повече го обичате. Следва, че от силата на вярата се определя и силата на Любовта.


Когато се говори за Любов, хората я делят на физическа, духовна и Божествена. Или любов, изразена чрез ума, чрез сърцето и чрез волята на човека.

Светът се нуждае от влюбени хора, т.е от хора на Любовта.

събота, 12 декември 2009 г.

Тотем и Табу



Кратко изложение на идеите на ЗИГМУНД ФРОЙД за връзката между древните митологични и религиозни системи и натрапливите и хистерични заболявания.



Първата част на книгата се занимава със страха от кръвосмешение при първобитните племена. Според Фройд мястото на липсващите религиозни и социални институции при австралийците се заема от системата на тотемизма. Всеки род и клан си има свой тотем. Той по принцип е животно, но може да е и растение или природна сила /дъжд, вода и т.н./. Тотемът е праотец, дух пазител и помощник на рода, който изпраща предзнаменования и въпреки че по принцип е опасен, той познава и закриля “поданиците” си. Те от своя страна организират празници в негова чест, при които се имитират неговите движения и особености. Тотемът не се свързва с определена местност или среда, свързаните чрез него могат да живеят изолирани един от друг, както и в мирно съжителство с почитателите на други тотеми. Където се простира влиянието на тотема, е закон членовете на един и същи тотем да не влизат по между си в сексуални или брачни отношения. Това се нарича екзогамия.
При пристъпването на тази забрана се налагат наказания, които за мъжете са умъртвявяне, а за жените – пронизване с копие.
Фройд отбелязва, че наследяването на тотема по майчина линия е по-старо от унаследяването по бащина линия.
Екзогамията забранява на мъжа сексуалните контакти с всички жени от неговия род и с жени, които са без кръвна връзка с него. Ролята на тотема като на родоначалник се възприема много сериозно и всъщност тотемът осъществява “кръвната” връзка в семейството. Поради това е практика в езика на австралийските племена означаването на роднинските връзки, с които си служат, да визират не отношенията между два индивида, а между индивид и група. “Брат”, “сестра”, “майка”, “баща” могат да бъде всеки от племето.
Страхът от кръвосмешение при тези общности се изразява в изграждането на определени институции – фратрии, които имат различни обичаи, осуетяващи индивидуалният контакт между близки, съгласно нашите представи роднини, като тези обичаи се съблюдават с религиозна строгост. Те са разпространени и извън Австралия.В Маланезия и Нова Каледония например съществува забрана за всякаква връзка между брат и сестра и се налага сдържаност между син и майка. Кръвосмешението със собствената сестра се наказва с обесване. При племето Бата на о. Суматра и на други места се налага избягване на контакта с всички роднини. Така племето Басога край Нил наказва за кръвосмешение дори домашните си животни. Фройд прави извода, че страхът на диваците от кръвосмешение по същество е една инфантилна черта, проявяваща удивително сходство с душевния свят на невротика. • В първата част на книгата си Фройд се опитва да обясни и студенината между тъщата и съпруга на дъщеря й. Според него тъщата не желае да се откаже от собственическите си права над дъщеря си, недоверчива е към чуждия човек и се стреми да удържи водеща позиция в дома. За своя зет тъщата представлява изкушение за кръвосмешение и не са рядко случаите, когато съпругът се влюбва първо в бъдещата си тъща и едва след това симпатиите му се пренасят върху дъщерята. Това става вероятно поради това, че майката не притежава младостта, красотата и психическата свежест, с които го привлича съпругата. Втората част на “Тотем и табу” се занимава с табуто и амбивалентността на емоционалните пориви. Терминът табу носи две значения: първото е “свещен”, “свят”, а второто е “ужасяващ”, “забранен”, “опасен”, “нечист” и до известна степен “недостъпен”. То е един “свещен страх”. Забраните не съдържат аргументи и, въпреки че имат неясен произход и са непонятни за нас, те изглеждат естествени за тези, които се намират под тяхна власт. Табуто съществува преди боговете и изпревавра във времето всики религии. Норкоут Томас отбелязва, че съществуват три вида табу: Първият е естественото табу, което е тайнствена сила и е свързано с определено лице или предмет. Вторият е препредаденото табу, което е придобито и е пренесено от жреци или вожд. Третият вид обединява предишните два.
Целите на табуто са:
1. защита на вождовете от беди
2. закрила на слабите от силата на жреци и вождове
3. предпазване от опасности
4. гарантиране на важни актове като раждане, женитба, встъпване в мъжеството
5. защита на хората от богове и демони
6. предпазване на неродените и на малките деца
7. опазването на собствеността от крадци. При неспазване на табуто настъпва незабавно наказание от божествената сила. Изложиш ли на опасност събратята си, те ти отмъщават и престъпилият табуто сам става табу. След акта на “прегрешаване” се правят опити за изкуплението му чрез определени церемонии. Забраните на табуто ограничават удоволствията, свободата на придвижване от едно място на друго и общуването. Те целят предпазването от опасна сила, която действа като зараза. “Табу” е всичко, което е носител или източник на тайнственото свойство – хора, местности, предмети, природни състояния. Табу е забраната произтичаща от това свойство. За Вундт то включва “всички обичаи, в които се проявява страхът от определени обекти, свързани с култови представи или от действията, отнасящи се до тези обекти”. Според Вундт “няма народ или културен етап, които да са избегнали пораженията, нанесени от табуто”. При австралийците съществуват три групи забрани:
1. Свързани с животни - забранява се тяхното изяждане и убиване. Това е сърцевината на тотемизма.
2. При тях обектът е човек и включва мъртви, болни, новородени. Например името на посветеното в мъжеството момче е тайна.
3. Включват растения, дървета, къщи, местности. Корените на табуто се крият там, откъдето се пораждат най-примитивните и заедно с това най-трайни човешки инстинкти – в страха от действието на демонични сили. Табуто се превръща в управляващ принцип на нравите и обичаите и в крайна сметка на законите. Неговата повеля е “Пази се от гнева на демоните”. За Вундт “свята” и “нечиста” сила не са били разграничени в примитивните наченки на табуто. Присъщата на първоначалното табу вяра в демоничните сили, скрита в предмета, която при докосване или непозволено използване си отмъщава с омагьосване на нарушителя, не е нищо друго освен обективиран страх. Той все още не се е разграничил в двете форми, които придобива в по-късен етап – страхопочитание и ужас. За Вундт това разграничаване започва чрез пренасяне на забраните от света на демоните в света на представите за бога. В митологията е в сила законът, че всеки предишен етап, тъкмо защото е бил победен и изтласкан от следващия, продължава да съществува наред с новия ,така че предишните обекти на почитание стават обекти на презрение.Фройд стига до извода, че сходството между натрапливите забрани при неврозата и табуто се състои в липсата на мотиви за тези забрани, както и в загадъчния характер на техния произход. В определен момент те са се наложили и вследствие на неконтролируем страх се спазват безусловно. Например при “фобията за докосване” всичко, което насочва мисълта към забраненото и предизвиква дори само мисловна връзка, е забранено, също, както и физическият контакт.


Забраните от табуто и натрапливите забрани налагат големи откази и жертви. Сходството между двете е в:
1. Липсата на мотивация на забраните
2. Утвърждаването посредством вътрешната принуда
3. Способността за изместване и опасност от зараза при контакт със забраненото
4. Обусловеност на церемониални действия и норми, произтичащи от забраните.
Амбивалентността е причинена от това, че се допуска забраненото действие, но и остава ужаса от наказанието.
За да избегне ограниченията, инстинктът постоянно се отклонява и търси заместители на забранените обекти и действия. Травмите, които двете противодействащи сили си нанасят взаимно, пораждат стремеж към отслабване на съществуващото напрежение, в който могат да се открият мотивите за натрапливите действия.
Табутата са насилствено внушени от предишното поколение. Първоначалното желание да се върши забраненото продължава да съществува у народите, съблюдаващи табутата. Отношението им към табутата е амбивалентно, в тяхната сфера на несъзнаваното доминира желанието да ги престъпят, но това ги плаши, тъкмо защото желанието изкушава, а страхът е по-силен от него.
Основата на табуто е забраненото действие, към което съществува силна неосъзната склонност.Примерът на нарушителя на табуто е заразителен, за това той е отбягван. За да бъде избегнато общото наказание, грешката трябва да бъде изкупена от всички членове на обществото. Спазването на повелите на табуто не е нищо друго освен отказване от нещо силно желано преди. В церемониала на табуто изкуплението предхожда пречистването.
Магическата сила преписвана на табуто, се дължи на свойството му да въвежда човека в изкушение. В подчиняването пред табуто лежи отказването от нещо желано.
Съществуват няколко вида табу:
Първият засяга отношението с враговете. Той включва /а/ помиряване с убития враг, което се изразява в даване на жертви за помиряване с душите на убитите и превръщането им в закрилници и приятели, това се поражда от страха от духовете на убитите, от разкаянието и уважението към врага; /б/ известни ограничения от страна на убиеца, които се изразяват в изолирането на убиеца, той става “нечист” и трябва да бъде “пречистен” чрез определени церемонии; /в/ изкупление и пречистване на убиеца; /г/определени церемониални актове. При убийството съществуват два принципа: за пренасяне на табуто от мъртвия върху всичко, което е било в контакт с него и страхът от духа му.Вторият вид табу се отнася за табуто над владетелите. То произтича от това, че високопоставените са /1/ източник на опасност, но и /2/ обект на закрила.
Забелязва се отбягването на неволен допир с личността на владетеля. Смята се, че кралското докосване носи целебно действие. Дворцовият церемониал осигурява препятствия за недостъпността от останалите. Владетелят трябва да бъде пазен, защото той регулира света. Владетелят притежава магически способности, което го прави опасен, но контактът с него може да е и благотворен. Агресивните тенденции в докосването на неговата собственост носи отрицателни резултати. На почитането и обожествяването на кралските особи обаче противостои едно силно, неосъзнато враждебно отношение, една амбивалентна емоционална нагласа. Недоверието, което е неизбежен елемент в мотивацията на кралското табу, е друг, непосредствен израз на същата неосъзната враждебност.
Кралете са обречени на живот в мъка и непоносимо бреме, обречени са на робство, което е несравнимо по-тежко от робството на техните поданици.
• Церемониалът може да се разглежда като точно съответствие на натрапливото действие при неврозата, в което едновременно се задоволява както подтисканият, така и подтискащият го инстинкт. Натрапливото действие е всъщност повторение на забраненото действие.
Третият вид табу засяга табуто върху мъртвите. Контактът с мъртвия изолира човека от останалите. Мъртвият се възприема като враг. Съществува забрана за докосване до храна и който наруши това табу ще бъде наказан със смърт. Скърбящите след смъртта на близък човек спят върху тръни, за да държат на разстояние духа на мъртвеца. Който види вдовица ще умре. Вдовецът се крие от хората, не може да преминава по обичайните места – улици, площади. Налага се забрана и върху името на починалия. Неговото име се променя – за да може да бъде споменаван по време на разговор. Имена, подобни на това на мъртвеца, дори и когато са носени от други също се променят. Съществува и страха да се произнесе името на дейност, свързана с покойника. След време се проявява стремеж към излизане от забвението на името на покойника. Съществува и страх от духа на мъртвия, за останалите той е станал зъл демон.Фройд отбелязва, че болните от натраплива невроза демонстрират същото по отношение на имената и на определени думи, като това води до редица задръжки, често имащи сериозен характер.
Враждебността под формата на удовлетвореност от смъртта се измества при диваците върху покойника. Както в нормалната, така и в болната психика, защитната реакция се среща често и се определя като проекция. Табуто върху мъртвите произлиза от противоречието между осъзнатата скръб и неосъзнатата удовлетвореност от смъртта.
Амбивалентността присъства в емоционалните пориви на първобитните хора в много по-висока степен, отколкото в духовния свят на съвременните цивилизовани хора. Заедно с намаляването на амбивалентността постепенно започва да изчезва и табуто – което е симптом на компромиса при амбивалевнтния конфликт. Забраните на табуто са резултат от емоционалната амбивалентност.
С възникването на табуто възниква и съвестта по отношение на самото него и чувството за вина след неговото престъпване. Съвестта е вътрешно усещане за необходимостта потискането на определени пробуждащи се у нас желания. Който има съвест, чувства в себе си правотата на порицанието, справедливостта на упрека за извършената постъпка. Такова е и отношението на първобитния човек към повелята на табуто.
• Така и в характера на страдащия от натраплива невроза на преден план излиза педантичната добросъвестност като симптом на реакцията срещу дебнещото в несъзнаваната сфера изкушение. Развива се съзнанието за вина, а самообвинението много прилича на страха.
Фройд отбелязва, че желанието да се убива е неосъзнато и табуто, както и моралната забрана в никакъв случай не са излишни от психологическа гледна точка. Те се обясняват и и мотивират чрез амбивалентното отношение към импулса за убийство.От тук Фройд прави два извода за табуто:
1. От една страна потокът на желанията е неосъзнат. Неосъзнатият импулс може да бъде съхранен и пренесен от миналото, в което се е вписвал, в по-нови времена и ситуации, където неговите прояви изглеждат странни.
• Може да се каже , че поведението на невротика е алтруистично, защото страхът засяга някое близко лице, докато при дивакът то е егоистично.
По правило забраната се гради върху някакъв враждебен порив – пожелаването на смъртта на любимо лице. Този порив се подтиска от забраната, тя се свързва с определено действие, което чрез изместване олицетворява враждебността към това лице, извършването на въпросното действие заплашва със смъртно наказание.
1. По своята форма на проявление табуто демонстрира най-силно сходство със страха на невротика от докосване. При табуто тя е свързана с по-общ смисъл на нападение, овладяване, избягване на собствената личност. В неврозата сексуалните инстинкти са в по-голямо съотношение от социалните. Неврозите демонстрират дълбоки сходства със значимите социални поведения на изкуството, религията и философията, но са само техни изкривени подобия.
Третата част на “Тотем и табу” разглежда проблемите на анимизма. Анимизмът е учението за духовната същност. Според него съществуват безбройни безплътни същества, които имат власт над природата и са злонамерени или добронамерени.
За древните племена хората притежават души, които могат да напускат своята обител и да се вселяват в други хора. За тях безкрайното продължаване на живота – безсмъртието – е нещо естествено.
Според Вундт “примитивният анимизъм трябва да се приема като духовен израз на естествено състояние на човека, доколкото той изобщо е достъпен за познанието ни”.
Човечеството е създало 3 мисловни системи /всеобхватни възгледи за света/: анимистична /митологична/, религиозна и научна. Най-изчерпателна е първата. Тя дава предпоставките за възникването на религиите. В анимистичния стадий човекът приписва всемогъщество на самия себе си; в религиозния той го отстъпва на боговете, като си запазва правото да им влияе; в научния светоглед човек осъзнава своята нищожност и примирено се подчинява на природните закони. Откриваме съответствие по време и по смисъл между анимистичната фаза и нарцисизма, между религиозната фаза и онзи етап на избор, който се характеризира с привързаност към родителите, научната фаза е зрялото състояние на индивида, когато се надживява принципът на удоволствието и като се отчита реалността, се търси обект във външния свят.
Магията предхожда учението за духовете, което всъщност е ядрото на анимизма. Съществува разлика между вълшебството и магията. Вълшебството представлява въздействие върху духовете, като се използват средства използвани срещу хора. Магията е по-стара техника и действа и върху нежива материя – използва се за нанасяне на вреда на врага, за защита от неприятели и опасности.
Психическият акцент се измества от мотивите на магическото действие върху неговите средства, т.е. върху самото действие. На етапа на анимистичното мислене все още не съществува възможност да са осмисли активно реалната ситуация. Това става по-късно, когато вече се заражда психическият феномен на съмнението като израз на склонността към потискане.
Това, което ние подобно на диваците проектираме във външната реалност, едва ли е нещо по-различно от познанието за едно състояние, в което на сетивата и съзнанието е предоставен определен обект, който е явен, като наред с него съществува и друго състояние , в което обектът е латентен, но може да се прояви. Това е съжителството на възприятие и спомен – съществуване на несъзнавани психически процеси и съзнавани психически процеси.
При господството на анимистичната система е неизбежно всяка дейност или норма да получи систематична аргументация, която днес оценяваме като суеверие.
Последната част на книгата се занимава с инфантилността в тотемизма.
Фройд отбелязва разликата между тотема и фетиша: първият никога не е единичен обект като втория, а винаги някакво множество, по правило животински или растителен вид, рядко клас от неодушевени предмети и още по-рядко – клас от изкуствено създадени вещи.Съществуват три вида тотем:
1. кланов тотем
2. полов тотем
3. индивидуален тотем
Тотемизмът е религиозна, но и социална система. Религиозната му същност се състои в отношението на взаимно уважение и закрила между човека и неговия тотем, социалната пък – в задълженията към останалите членове на клана и към другите племена.
За животинските тотеми е характерно, че представителите от вида на тотемичното животно се отглеждат от племето и се държат затворени. Освен, че животното предпазва и носи предзнаменования, съществуват церемонии, при които тотемичното животно се убива тържествено. Тотемът носи и митологично значение като праотец на групата.
Съществуват няколко теории за произхода на тотема:
А. Номиналистични теории – те се свързват с имената и хералдическите знаци на групата, както и с приликата и кръвната връзка между животното и групата.
Б. Социологически теории – според тях тотемът представлява видимото олицетворение на социалната религия на народите в Австралия. Той въплъщава общността, която е действителният обект на почитане. А. Ц. Хадън твърди, че определено животно, което е използвано за изхранване и търговия дава името, с което групата става известна на останалите групи.
В. Психологическа теория - тотемът е убежище за душата и тя се прислонява при него, за да се укрие от надвисналите над нея опасности. Съществува стремеж да се съхрани преносителя на душата. Жените вярват, че раждането се дължи на духа, който прониква в тях. Тази теория вярва и в преселването на душите на мъртвите в животно, което се смята за кръвен роднина. За Вундт тотемизмът е в непосредствена връзка с вярата в душата или с анимизма.
Според Фрейзър съществува някакъв естествен инстинкт, който ни тласка към кръвосмешение. Законът го забранява, както става и с другите естествени инстинкти, заради съзнанието, до което са стигнали цивилизованите хора, според което задоволяването на тези естествени влечения нанася вреда на обществото. Резултатите от психоанализата напълно изключват възможността за съществуване на вродено неблагоразположение към кръвосмешението.
Днешните примитивни народи проявават по-силен страх от кръвосмешението, отколкото цивилизованите.У детето липсва и следа от високомерието, което кара възрастния цивилизован човек да разграничи собствената си природа от всяка друга животинска природа. С възрастта се появява фобия към животните – коне, кучета, котки, птици – такива, които преди са представлявали интерес. Това е всъщност изместване на страха от единия от родителите върху животните.
Тотемичната система се е зародила въз основа на Едиповия комплекс.
Най-старата форма на жертвен ритуал, по-стара от използването на огъня и от земеделието, е жертването на животно, чието месо и кръв се поглъщат от божеството и от неговите почитатели. Обвързващото в общото хранене не е религиозният момент, а самият акт на храненето. Само членовете на една общност могат да се хранят заедно. За Смит всяка жертва първоначално е била убита от клана и убиването на жертвенето животно е принадлежало към онези действия, които са били забранени за отделния човек и са намирали оправдание единствено тогава, когато цялото племе е поемало отговорността за тях. Отглеждането на домашни животни и развитието на животновъдството подготвят отмирането на строгия тотемизъм от древността.
Жертвената смърт изгражда свещена общност, свързана помежду си и с божеството – всъщност изяждането представлява тотемната религия.
Празникът представлява една разрешена и дори задължителна ексцесия, тържествено престъпване на една забрана. Хората не извършват безчинства, понеже са настроени еуфорично по някакво нареждане, тази крайност лежи просто в основата на празника. Празничното настроение се създава по принцип от забраненото.
• Според Фройд, амбивалентната емоционална нагласа, която характеризира бащиния комплекс на съвременните деца и често продължава у възрастните, лежи в основата на заместването на бащата от тотемичното животно.
Тотемичното пиршество, което може би е първият празник в човешката история би могло да се разглежда като повторение и възпоминание за разкъсването и поглъщането на бруталния праотец от братята, които са негови синове, открило пътя към някои промени – създаване на социални организации, въвеждане на нравствени норми, зараждане на рилигии. Никой от убийците обаче не заема първенството – поражда се съзнание за вина, което води до колективно разкаяние. Нарушителите се отричат от деянието си и неговите резултати. Създават се двете фундаментални табута за тотемизма, които съвпадат с едиповия комплекс.
Тотемичната религия се поражда от съзнанието за вина на синовете и представлява опит за успокояване на съвестта и за помирение с бащата чрез закъснялото послушание. Всички по-късни религии се стремят да решат този проблем. Бащината орда се заменя от братския клан, скрепен от кръвната връзка.За психоанализата всеки изгражда образа на бога по подобие на своя баща, личното му отношение към бога зависи от отношението му към физическия му баща и заедно с него се променя и колебае – богът е един възвеличен баща. Със създаването на божествата бащи започва постепеният преход към патриархалния начин на живот.
Животното постепенно загубва жертвения си характер, а жертвоприношението -–връзката си с тотемичния празник, то се превръща в поднасяне на дарове и себеотричане в името на бога. Появява се фигурата на жрецът посредник.
С възникването на земеделието значението на сина в патриархалното семейство нараства. Той си позволява нова изява на своето кръвосмесително либидо, което намира символично задоволяване в обработването на майката земя.
Саможертвата на Христос говори за провинение, при което е била пролята кръв. Религията на сина измества религията на бащата. Християнското пречистване е всъщност нов вариант на отстраняването на бащата, едно повторение на деянието, което трябва да бъде изкупвано.
Едиповият комплекс е начало на религия, морал, общество и изкуство, както и основа на неврозите. Неврозата се характеризира с това, че поставя психическата реалност над фактическата, болните реагират на помислите си толкова сериозно, колкото здравите на действителността.
Накрая на книгата си Фройд обобщава, че и при диваците, и при невротиците липсват резките граници между мисълта и делото.
• В поведението от страдащите се от натраплива невроза се съдържа известна доза историческа реалност, в детството си тези хора не са имали нищо друго освен зли помисли и доколкото им е позволявала зависимостта от други, те са превръщали тези помисли в действия. Всеки един от тези свръхдобродетелни хора е имал в своето детство период на злосторничество, една перверзна фаза, която предхожда и подготвя по-късната свръхморална фаза. При невротикът мисълта замества делото, а при дивакът делата са заместител на действителността.

Източник: Психична централа

Именник на българските ханове

Бабини рецепти за буйна грива


Бабини рецепти за буйна грива'Отсъствие на косми там, където обикновено растат' - така лекарите определят плешивостта.

При мъжете това неприятно състояние има преди всичко генетичен характер; при жените косите опадат с възрастта, а също така и след тежка болест, бременност... При всички случаи падането на косата е съпроводено с неприятни състояния. Прибегнете към помощта на фитотерапията.

Коприва и репей - за цялата глава!


Тези две билки са най-добрите лечители при обилно падане на косата. Измийте косата без сапун и през нощта преспете с някоя от следните настойки за коса:

* 100 г листа от коприва се заливат с 0,5 л гореща вода, добавя се 0.5 л оцет. Сместа се загрява на бавен огън за около 30 мин.

* 50 г смлени корени от репей се заливат с 1 л вряла вода. Сместа престоява един час в закрит съд.

* Репейно масло (продава се в аптеките) се втрива ежедневно в кожата на главата.

Пийте (по половин чаша 4 пъти на ден) приготвена по следната рецепта: 1 с л листа се залива с 2 ч ч вряла вода и се вари на бавен огън 15 минути.

Ежедневно, в течение на 1,5 - 2 месеца втривайте в кожата на главата прецедени топли настойки:

* 1 с л цветове от босилек се заливат с чаша вряла вода и същото количество оцет. Сместа се вари 15 мин на бавен огън

*1 с л листа от бреза се заливат с 1,5 л вряла вода, престоява 2 часа в затворен съд и се прецежда.


Изплаквайте косата след всяко миене с някоя от тези настойки:

* 50 г листа от градински чай се заливат с 1 л вряла вода, престояват 2 часа в затворен съд и се прецеждат.

* 4 с л бял равнец се заливат с 0,5 л вряла вода, вари се на бавен огън 15 минути и престоява 45 минути, прецежда се.

* 2 с л смлени шишарки от хвойна се заливат с 2 ч вряла вода, престояват така на стайна температура, докато водата изстине.

* 2 ч л листа от розмарин се заливат с 1,5 ч вряла вода, вари се на бавен огън 15 мин.


Впрочем, в народната медицина розмаринът се нарича 'бабина косица' - разбира се заради неговите уникални способности да съхранява косата.
4 с л смлени корени от аир се заливат с 0,5 л вряла вода, вари се на бавен огън 15 мин и престоява в затворен съд 45 мин, прецежда се.

Полска рецепта

* Вземете по 100 г смляна коприва и латинка (използват се целите растения заедно с корените), смесват се и се заливат с 0,5 л 60%-ов спирт. Оставя се да престои в затворен съд на тъмно 10 дни, след това се прецежда. С получената настойка ежедневно в продължение на 2 седмици се маже кожата на главата. Внимавайте да не попадне в очите!


Циганска рецепта

* Изчиства се една средно голяма глава лук, нарязва се на кубчета и се слага в чаша ром. Покрива се и се оставя да престои 24 часа. Лукът се изважда, а с получената течност ежедневно се масажира кожата на главата.


Възстановяващ лосион

* 25 г люспи от лук се заливат с 60%-ов спирт, добавят се 5 смлени карамфилчета и се оставя да престои 2 седмици в плътно затворен съд на тъмно място. Втрива се ежедневно в кожата на главата.


Целебени маски

* Прави се кашица от пресни листа на див чесън и кожата на главата се маже 2 часа преди да се измие. Това се прави непременно веднъж седмично.


* Маска от лук - прави се като предишната.


* Ако след бременност косите започнат да падат прекалено силно, направете такава маска: изчистете 2 глави лук и 1 глава чесън, смелете ги и прибавете към получената смес 2 ч л сок от лимон, готварска сол на върха на ножа. За да смекчите миризмата на лук и чесън капнете в сместа 1-2 капки парфюм. Сложете маската на главата, след 1-2 часа я измийте и изплакнете главата с 1-2 л вода със сок от лимон.


Как да порасне по-бързо косата?

* Плодове от облепиха се ядат или варят като чай и се пия по 1/3 чаша 2 пъти на ден след ядене. Мед или захар на вкус.


* Настойка от листа на магнолия : 3 с л листа се заливат 1 л вряла вода, престоява 4 ч в затворен съд. С получената смес се мие главата (без сапун) ежедневно.


* 2 с л пъпки от листа на черна топола се стриват със същото количество краве масло. С получената смес се маже главата вечер, престоява цяла нощ, на сутринта се измива.

Открита е рецепта за вечна младост


Можем ли да останем млади завинаги? Това е мечтата на всеки един от нас, но дали тя е постижима? От древни времена човечеството се е стремило да открие тайната на вечната младост. Днес науката открива все нови и нови начини да удължи живота на индивида, да съхрани здравето и работоспособността му.

През 1971 година сътрудници на ЮНЕСКО, посетили Тибет, в развалините на древен манастир откриват глинени плочки с уникална рецепта за подмладяване. .Съставките на това чудодейно средство са известни на всички, но подмладяващият ефект се предопределя от “механизма” на приема му. Лекари твърдят, че този природен препарат изчиства организма от мазнините и от калциевите отлагания, подобрява общата обмяна на веществата, повишава еластичността на кръвоносните съдове и подобрява зрението
Ето рецептата за вечна младост:
300 г чесън се измива и почиства, нарязва се на ситно и се смачква с дървена лъжица. Претеглят се 200 г от тази маса, като се взема отдолу, където има повече сок, поставят се в стъклен съд, заливат се с 200 г спирт и тази маса се затваря плътно. Остава на тъмно и прохладно място 10 денонощия, след което се прецежда през няколко слоя марля, изстисква се и се оставя да отлежи 2-3 дни. Настойката се пие със студено прясно мляко (по 50 г на прием) три пъти на ден, 20 минути преди ядене по специална схема.
Първият ден преди закуска — 1 капка, на обяд — 2 капки, на вечеря — 3 капки. Следващите дни дозата се увеличава с по 1 капка при всеки прием. На петия ден преди вечеря и сутринта на шестия ден се вземат по 15 капки, след което започвате да намалявате с по 1 капка на прием и на 10-ия ден вечерта пиете само 1 капка. От 11-ия ден се пият по 25 капки с мляко три пъти на ден преди ядене, докато свърши цялото количество. Подобен курс се повтаря след не по-рано от пет години.


Скъпоценно щастие


Вижте какво е влиянието върху човека на някои от най-известните скъпоценни камъни. Имайте предвид това, когато избирате бижу за себе си.


Диамантът притежават и много силна магическа енергия.


Камъкът обостря интуицията, повдига духа и помага човек да победи страховете си. Той отслабва отрицателните страни в характера и подсилва положителните. Диамантът се спомага за духовното извисяване и умственото израстване на притежателя си и същевременно оказва благотворно влияние върху лошите навици. Красивият камък зарежда с много положителна енергия и оптимизъм.


Рубинът е камъкът на живота


Притежава много силен енергиен заряд. Човек е неуязвим, ако носи врата си червен рубин. Той зарежда с положителна енергия своя притежател, дава му сила и с лекота постига целите си. Освен това той засилва паметта и работоспособността. Помага да се освободим от страховете и предразсъдъците. Възстановява душевното равновесие и хармония. Камъкът изостря сетивата, повишава чувствителността и гони лошите мисли. Засилва амбициозността у човека и желанието за борба и победи.


Изумрудът е символ на спокойствието, хармонията и реда.


И до днес се вярва, че ако на човек му предстои да вземе важно решение трябва да сложи под възглавницата си изумруд, а магическата му сила ще помогне да избере най-правилното решение. Камъкът зарежда своя притежател със сили и мъдрост, помага при вземането на важни решения. Укрепва вярата и увереността в собствените сили. Той възстановява разбирателството в отношенията между хората. Изумрудът помага на своя притежател да запази хладнокръвие в стресова ситуация и запазва способността му да мисли трезво и логично.


Сапфирът символизира свободата на човека и господството му над природата.


Той засилва интуицията и прави своя притежател по-състрадателен и съпричастен към чуждите проблеми. Подтиква към духовно развитие и самоусъвършенстване. В древността е смятан за камъка на монасите. Вярвало се е, че благодарение на мощната му енергия, божите хора са успявали да устоят на плътските изкушения. Сапфирът има и лечебно действие. Той понижава кръвното налягане, помага при депресии и болести на жлезите с вътрешна секреция.


Тигровото око е камъкът на сбъднатите мечти.


Носи невероятен късмет и изостря интуицията. Най-подходящо е този камък да се носи в периоди на кардинални промени в живота. То повдига настроението и зарежда с много позитивна енергия своя притежател. Добре е да се носи от хората, които често страдат от депресивни състояния. Камъкът успокоява нервната система, спомага за по-бързото зарастване на раните и като цяло укрепва състоянието на организма. Тигровото око носи успех в работата и благоприятства кариерното израстване и стабилизиране на финансовото състояние.


Ониксът вдъхва увереност


Смята се е, че всеки който иска да се отърве от любов, която носи болка и страдание, трябва да носи този камък. Ониксът притежава силата да установи равновесие между разума и чувствата. Той е подходящ за всеки, който се чувства неуверен в собствените си сили и се колебае какво решение да вземе. Ониксът има още свойството да подобрява концентрацията, дава самоувереност и е изключително подходящ за хора, които са изложени на силен стрес. Оказва благотворно влияние на спортисти и артисти. Влюбените трябва да носят оникс, ако искат за съхранят любовта си по-дълго време.


Опалът е символ на честността и доверието.


Той е смятан за един от най-щастливите скъпоценни камъни. Това е камъкът на пророчиците. Той е известен още като камъкът на надеждата и верността. Смята се, че развива интуицията, изостря сетивата и спомага да се завързват приятелства.Има способност да развива творческото въображение и защитава от кошмари. Когато се носи близо до сърцето като медальон той защитава от уроки и вредно енергийно влияние.


Топазът дава правилна преценка


Още древните хора са вярвали, че топазът притежава магическа сила. Ако в храната или питието, което ти предложат има отрова, той променял цвета си. Затова всички пълководци винаги са носели в себе си топаз. Той помага на своя притежател да преценява правилно случващото се около него, избистря мислите и възстановява душевното спокойствие. Топазът развива организаторските дарби и способства издигането в обществото.


Ясписът вдъхва храброст и мъдрост


Той дава сила и с негова помощ по-лесно се преодоляват трудностите. Лекува меланхолията и облекчава болките. Той носи на притежателя си щастие, прави го добър, доволен и му помага да спечели симпатиите на околните. Прередпазва от бедност. Дава храброст и сила и предпазва от смърт - такава е вярата в чудотворно му действие още от средните векове. Той е символ на душевна чистота и невинност.


© MagicAura.com

Психоанализа с рисунка


За да знаете какво да направите в трудна ситуация, ви е необходимо не само да сте наясно с детайлите в risunka_480обстоятелствата, но и да разкриете важни страни от истинското си Аз. Бих могла да ви помогна като ви предложа един тест. С малко моя помощ ще успеете да направите сами на себе си психоанализа.

1. Вземете лист и нарисувайте гора, така както вие я виждате. Това е вашият живот всъщност. Тя трябва да включва: едно или повече дървета (вие преценете броя им), къща с ограда и пътека. Тогава се върнете към този текст и направете втората крачка.

2. След като вече сте нарисували вашата рисунка, вижте как да я тълкувате. Ето първо какво означават отделните детайли:

* Дървото сте вие самите.
* Къщата е символ на семейството ви.
* Пътеката са вашите професия и кариера.

3. Ето подробното тълкувание, според това какво сте изобразили. Ако сте нарисували:

Само едно дърво – Вие имате високо самочувствие и дори мания за величие. В стремежа си да сбъднете мечтите си, може да стъпчете тези около вас. Ако дървото е високо и здраво – вашият характер е стабилен и ще съумеете да вземете правилно решение и в най-заплетената ситуация. Напротив, ако дървото е ниско и прекалено тънко – вие сте несигурен и често грешите в преценките си. Лесно се доверявате и търсите чуждата помощ. Ако клоните сочат небето, вие сте самоуверени точно в този момент. Ако клоните сочат земята – ситуацията, която ви притеснява, няма да се разреши в този момент.

Две или повече дървета - вие сте многостранна личност, активни, готови за запознанства и жертвоготовни. Обграждате се с любими хора и това ви прави щастливи. Страхувате се от самотата и старостта. Не сте сам играч, а обичате груповите игри.

Ако къщата, която сте нарисували, има повече детайли като врата, прозорци, комин, дим, тухли, керемиди... това означава, че за вас подробностите имат голямо значение. Винаги искате да доизясните до край ситуацията и тогава да вземете решение.

Ако къщата ви е по-ниска от дървото, то вие бихте пренебрегнали и най-близките си хора, заради собственото си благополучие. Ако пък къщата ви е по-висока от дървото, то семейството е най-важно за вас и бихте се жертвали за близките си хора.

Оградата показва чувството ви за сигурност. Колкото по-голяма и дълга е тя, толкова вие сте по-стабилни. Ако оградата е само от едната страна на къщата – вие все още искате да откриете това, което ще ви доносе мир и спокойствие.

Ако пътеката води към къщата ви и е права – това показва праволинейност в кариерата. Вие постигате всичко с много труд и постоянство. Ако пътеката криволичи и води към къщата ви, това означава, че сте способни на всичко в кариерата, само за да успеете за изхраните семейството си. Ако пътеката ви не води към входа на къщата, той за вас тя е по-важна от семейството и дома ви.


Физическата болест ни променя психически


Нищо не променя особеностите на личността така както хроничните заболявания, твърдят специалисти по психосоматика. Различните заболявания с хроничен характер могат да променят характера на човека до неузнаваемост.

От заболяванията на бъбреците до неврозата има само крачка.

Болестите на бъбреците обикновено предизвикват обща интоксикация на организма. Това води до отпадналост, понижена способност за концентрация, умора и нежелание за контактуване с околните. Болните трудно се съсредоточават и още по-трудно работят. Проявяват се трескави колебания в настроението, сълзливост. Изострянето на хроничните пиелонефрити и камъните в бъбреците създават още едно дисконфортно състояние - често посещаване на тоалетната, което създава води до обща невроза и дори зацикленост.

Страдащите от сърдечно-съдови заболявания не понасят самотата и се страхуват да шофират.

Исхемичната болест на сърцето, хипертонията, астмата правят човека тревожен и мнителен. Често за хората, страдащи от тези заболявания, са характерни немотивирани изблици на гняв, завършващи със сълзи или слабост. Това има научно обяснение. Хипоксията на съдовете и тъканите на мозъка предизвиква тези резки промени в настроението. Хората стават по-обидчиви, трудно прощават чуждите грешки и имат повишени изсквания към заобикалящите ги. Възгледите за живота става по-песимистични.

Хората, преживели инфаркт, осъзнават, че са били на “косъм от смъртта”, и често стават суетни, трескаво активни. Залявят се за много неща едновременно, страхувайки се, че няма да успеят да ги завършат т.е. бързат да живеят. Появява се и ненатрапчив страх от смъртта, например страх от шофиране или дори от секс. Мъжете понасят по-тежко това състояние. Специалистите смятат, че около 40% от тях след прекаран инфаркт на миокарда се нуждаят от наблюдение от клиничен психолог.

Проблемите с кожата правят хората злопаметни, а с черния дроб - обидчиви.

Страдащите от хронични кожни заболявания от типа на псориазис или дерматити в периода на изостряне на болестта изпадат в депресия с оттенък на стеснителност. Те болезнено възприемат вниманието към тяхната външност и затова не искат да се срещат с хора. Те става по-подозрителни, не понасят критика. Смятат, че останалите ги възприемат като заразни и отвратителни и затова у тях често се появява мнителност и злопаметност.

При язва на стомаха или други проблеми с храносмилането болните стават много мнителни и придирчиви. Лесно се дразнят от дреболии, склонни са да изпадат в депресия. Те не се страхуват от смъртта, но се страхуват от болката. Обиждат се много лесно, ако близките не се отнесат сериозно към тяхното и най-малко оплакване.

Болният черен дроб прави човека наистина жлъчен. Болните не само стават обидчиви, но и агресивни - стремят се да обиждат другите, а разкаянието преминава под формата на нови претенции и обиди. Тяхната депресия има характер на озлобеност към всичко заобикалящо ги.


© MagicAura.com

Бързи Фънг Шуи съвети


Фънг Шуи разглежда дома като жив организъм. Домът трябва да дава, а не да гълта енергия, да не те изчерпва. Много са съветите, които вероятно сте чували, но има някои прости правила, които все още не знаете. Често специалистите по Фънг Шуи срещат модерно обзаведени домове, обикновено в по-тъмни тонове, които обаче „убиват“ жизнените сили на собсвениците им. Фънг Шуи не е догма. Трябва това, което променяте в дома си, да ви харесва. Ако смените мястото на осем неща в дома си или ги замените с нови, ще ви провърви.

Най-доброто разположение на дневната е в центъра на дома, тъй като тя представлява сърцето на жилището. Това е помещението, в което семейството се събира. То трябва да е уютно, светло и удобно. Правилното разположение и подредба пряко влияят върху късмета и просперитета на семейството. Това е сърцето на дома и тук трябва да цари хармония и равновесие. Добре е в помещението да има вода (аквариум, декоративен водопад), разнородна сетлина (кристален полилей, цветен лампион), земя (саксии с цветя, керамични предмети), огледала.

Секторът на Богатството е особено силен в дневната. Може да го активирате с ярко декоративно осветление, скъп предмет или цъфтящо растение.
Енергията трябва свободно да влиза и циркулира в дневната. Стените не бива да са претъпкани с мебели и украшения. Те са “кожата “ и трабва да дишат. Пердетата не бива да задушават стаята с тежката си материя или цвят. Колкото по-малко са и издадените остри ъгли, толкова по-добре.


Какво още трябва да знаете:

  • Избягвайте стъклени маси и предпочитайте естествените матерали. Масата трябва да е стабилна и сигурна.
  • Избягвайте ъгловите геометрични форми, защото ъглите събират отрицателното. Предпочитайте овлните форми.
  • Климатикът според Фънг Шуи е отрицателен предмет.
  • Най-важна е вратата, защото през нея влиза космическата енергия.
  • Не е добре срещу входната врата да се намира банята или тоалетната.
  • Колкото повече живи растения, толкова по-добре.
  • Коридорите са „вените“ на дома и трябва да са максимално чисти и подредени. Те са проводници на космическата енергия. Трябва да са светли и осветени.
  • Прозорците са „очите“ и затова колкото повече са те, толкова по-добре.
  • Добре е там, където основно се събира семейството, да има предимно оранжеви или червени нюанси.


© MagicAura.com

Оцвети живота си!


Отдавна познатият факт, че здравето ни се влияе от чувствата и емоциите ни е вече доказан и от съвременната медицина. Какво означава тази зависимост на здравето ни и емоциите? Това означава, че всяка поява на яд, гняв, злоба и завист са крачки (понякога достатъчни) към развитието на болест у човека. От другата страна любовта, щастието, радостта, благодарността и споделянето могат да доведат до изцеляване и поддържане на организма здрав. Но как да контролираме емоциите си, особено в ситуации, в които изглеждат неконтролируеми? Може да се използва един метод, който се базира на цветовете и влиянието им върху емоциите ни.

Оградете се с тези цветове, които са противоположни на отрицателните Ви емоции. Когато сте ядосани, потърсете цвета на баланса. Ако сте унили, оцветете всичко около вас в цветовете на жизнерадостност, креативност и дейност. Както се казва “Не е нужно всеки път да сменяте шапките си, но можете да повлияете на дрехите си, дома си, на цялата ви заобикаляща среда. Пример: Ядосани сте - Имате нужда от баланс, изберете зелено; Попаднали сте в творческа дупка => имате нужда от вдъхновение, избирате жълто и виолетово; Чувствате се притиснати от нещо => имате нужда от пространство, избирате синьо.

И не забравяйте, че цветовете ще ви помогнат, само ако сте честни със себе си и си признавате емоциите! Ето и конкретна информация за това как влияят основните цветове на настроението ви. Подредени по най-честите емоции, лесно ще се ориентирате, намирайки точно това, което ви липсва в момента:

Ако имате нужда от:

Страст – използвайте елементи с червен цвят. Той подходящ за страстните натури - в спалнята, но не като основен цвят, а само определени детайли.

Активност: зелено, синьо – Тези цветове са подходящи за декорация на работното място.

Любов и топлота, хармония: червено, оранжево

Общителност: жълто

Творчество: оранжево, виолетово

Концентрация: виолетово

Самовглъбяване: синьо, индиго, виолетово

Себеизразяване: виолетово

Фантазии: виолетово


© MagicAura.com

(Не)забележимият цвят


Символът на светлината е слънцето, пръскащо бяла светлина. Светлината е светла, бялото също. Белият цвят обаче има две противоречащи си въздействия върху хората. Той може да въздейства, както положително, така и отрицателно.

“Доброто” бяло. Светлото, искрящо бяло е цветът на слънцето, на деня, на Бога, на Святия Дух, на ангелите, на блажените, на добротата, на вярата, победата и здравомислието. За белия цвят казват, че носи щастие. Древните египтяни са почитали белия слънчев бик. Белите дрехи у народите с древна култура са олицетворявали мистериите на съществованието, щастливото раждане. Бели са били тогите в Рим, с които гражданите са се показвали в обществото. В Индия почитат белия слон като свещено животно. Бели дрехи носят брамините, проповядващи състояние на духа, лишено от желания и страст. Духовността си представяме лъчиста, прозрачна като кристал, който отразява светлината във всички посоки. Тя прави пределите на свърхсетивното достъпни за човека. Затова и бялото е цветът на строгите религиозни тържества и в християнските ритуали се използва при осветяване. Църквата съвсем съзнателно празнува раждането на Спасителя на света, донесъл светлината, в дългите и мрачни зимни дни. Бялото е знак и за чест и извисеност, чистота, благородство, святост. През Средновековието бялото, носено от влюбени, е означавало началото на щастлива любов.

“Лошото” бяло. Толкова невинно през деня, в припадащия здрач бялото може да изплаши някого. Когато преди буря се кълбят тежки сиви облаци, снегът е просто бял, матово бял, мъртво бял. Лишеното от пъстрота и гланц бяло няма определен характер, по-близо е до студените цветове и от него лъха хлад. Всички духове на починали се явяват в млечнобелезникава мъгла. Призраците са забулени в сиво-бели наметала, а царят на ужаса, така, както го представя Откровението на Йоан, язди на мръснобял кон. Бялата кула в Лондонския Тауър, в която са били затворени толкова много войни и крале, въздейства много по-силно на въображението с бледоликите си затворници в бели килии, отколкото Кървавата кула. Игра на природата в подкрепа на борбата за оцеляване е измамната бяла маска, зад която се крият хищници като бялата мечка или полярната лисица.

Умереното бяло в работното облекло придава значимост, внушава почит, предполага компетентност. Когато след работа видим усмихнатата продавачка или строгия лекар в цивилни дрехи, изпитваме известно разочарование. Бели хора ще видим във всички важни моменти от човешкия живот - пременено за празника дете, атлетка по време на състезание, енергична жена, тренираща „белия спорт” тенис, млада булка, салонна дама, къпеща се в сиянието на диамантите и перлите си. Облеклото за ски и гимнастика също обикновено е бяло. В летните облекла днес също доминира белият цвят, той преобразява хората, прави ги по-интересни. Белите дрехи правят човека да изглежда по-едър и не подчертават фигурата му, затова видът му е впечатляващ. Кое бяло е вашето бяло зависи само от вас. Дали ще сте искрящи и жизнени или бледи и безлични е във вашата власт!


© MagicAura.com

Тестът на буквите


Когато ви питат за любимо число, може би веднага ще отговорите 3, 5 или 9. Това са най-любимите числа на хората. А как стоят нещата с буквите? Визуализирайте си българската азбука. Опитайте се да напишете някои от буквите в съзнанието си. Кои ви се струват най-красиви? Вижте всички букви, изобразени на картинката. Изберете си вашата буква, която ви привлича най-силно точно в този момент. Ето какво говори тя за вас.

Ако сте избрали:

А се намира под влияние на начало, но също и възраждане. Буквата ви диктува бодрост, дава ви сили с помощта на интелекта. Можете смело да тръгнете към промяна.

Б . Вие сте надарени с постоянство и пробивни способности. Дадено ви е желание към просвещение. Възможно е станете дребнави, ако оставите емоциите да ви водят.

В – Вие сте комуникативни, но и лениви. Обичате природата. Оставите ли се на вътрешните си съмнения, ще загубите приятели и пари.

Г – Вие сте практични, изобретателни и с умение оценявате ситуацията. Послушайте интуицията си.

Д – Избралите тази буква пропускат живота си, замечтани за бъдещето. Мъчи ги инат и гордост. Лошата страна на тази буква е безпардонността и невъздържаността.

Е зарежда с проницателност, стремеж към самоизява и обмяна на идеи. Но и с голяма доза бъбривост. Буквата крие риск от нервни сривове заради близки хора.

Ж и Й новото начало в различните прояви на живота: материален, социален, духовен. Тези букви обаче крият тежка карма и издават склонност към комплексиране, егоцентризъм, дребнавост и потискане на другите. Дадено им е да избират към кой полюс да се насочат.

З дава богато въображение, интуиция и чувствителност. Но и със склонност към самоизолация.

И символизира царството на ума. И придава изтънченост, романтичност и сантименталност. И крие риск от зацикляне на едно житейско стъпало.

К означава издръжливост, проницателност, потайност, както и стремеж към власт. Тя обаче придава на индивида нестабилност и подсъзнателно люшкане в крайностите.

Л означава път към Бога. Тя зарежда човека с богата фантазия и литературни способности на границата на пророкуването. Предразположението към леност и съзерцателност приспиват, но стремежът към материално благополучие подтиква и подбужда към действие.

М е материалният свят и противоречията в него. Най-възвишената проява на буквата е саможертвата, а най-силното й качество е духовността.

Н са чепати характери, които ще се скарат и на мушиците, защо жужат по "неправилния" начин. Н вменява на човек голяма трудоспособност и едновременно с това отвращение от безполезната работа. Буквата символизира още брака, връзката между две души, слезли на Земята да се учат по пътя на най-големите противоречия.

О означава кръговрата на природата. Хората, които притежават име с тази буква, са с ясна мисъл и постигат целите си до край. Често се случва да не издържат на системен стрес и посягат към наркотични вещества.

П е увереност в собствените сили и склонност към философски размисли. Притежателите на буква П в името си са смели и настойчиви.

Р дава реализъм, решителност и висока работоспособност. Въпреки тези си качества хората с такъв крайъгълен камък трудно се изкачват в служебната йерархия. Само с нейна помощ може да насочите живота си в определена посока и тя да е печеливша.

С символизира материалното благополучие. Освен да привлича парите енергетиката на този магически символ предвещава много изпитания в живота, които за щастие хората преживяват доста леко с вродения си чип за здравомислие и позитивизъм.

Т носи силна поляризация на енергиите. Вертикалната черта в символа отразява стремежа към духовното. Хоризонталната пък е телесното ограничение.

У - За египтяните този символ означава човек, който се движи и мисли. Човекът под неговия знак е педантичен, пресметлив и пестелив.

Ф от една страна дава на човека потребност да е пръв, да блести във висшето общество, да ползва всички блага на живота. От другата страна на тази монета обаче се крие огромна разрушителна мощ, която е като кутията на Пандора.

Х зарежда с инат, който превръща личността в заложник на външни фактори и обстоятелства. Това може да се избегне, ако индивидът събуди вътрешните си сили.

Ц е символ на лидер, на целеустремен човек. Ако се водят от духовни подбуди, хората с тази начална буква в името се намират в хармония с Вселената. Ако сте избрали буквата Ц, вероятно имате проблеми в отношенията с роднини.

Ч е грижовност, чувство за дълг и вярност към принципите. Буквата съдържа силна енергия за преодоляване на трудностите.

Ш говори за спокойствие и стабилност, тънко чувство за хумор, такт и аналитичен ум.

Щ - Буквата се проявява като интелектуалност. Сърдечните ви връзки са наситени с непредвидими обрати.

Ь символизира мекота и дори известна безхарактерност на натурата. Хората, които са избрали "ер малък" , притежават рядката дарба да избягват скандали и конфликти.

Ъ предопределя с непредвидимост. Този човек не се поддава на никакви критерии и оценки, намира се зад предела на познаваемото.

Ю трудно се обезсърчава и унива. Зарежда с упоритост и взривоопасен темперамент. За тези хора е свойствена склонността към нарцисизъм и скъперничество.

Я носи кармата на Сизиф, който преодолява трудностите след отказ от своето его. Чрез буквата се засилва паметта. Хората, чиито астрални тела се намират в нейната орбита, могат да станат първокласни музиканти, бижутери. Носителите на буквата обаче често дразнят околните с прекомерните си амбиции и самовлюбеност.

Нашият втори свят


Ние спим през около една трета от съществуването си и една четвърт от това време е населено със съновидения.Ако поставим един до друг сънищата на петдесетгодишен човек и изчислим времетраенето им, ще установим, че той е сънувал в продължение на пет години. Пет години! Ще рече, около 1800 дни или 45,000 часа. Цели пет години от живота си е живял в друга вселена, в коренно различен от всекидневието свят. Виждал е хора, места, предмети, животни, които за него са били действителни. Нещо повече - прекарал е тези пет нощни години напълно вдаден в себе си и така е открил вътрешните си сили. Впрочем често се е озовавал и пред открехната към всемира врата.

Този дълъг нощен живот протича извън времето и пространството. И все пак сънуващият действа - той лети, рее се, плува, дирижира оркестри, носи се в небето напълно естествено и усеща всичко това като истинско. Пътува във времето - връща се към детството си или към местата на детството си. Мъртвите възкръсват и му говорят. Около него се разнасят гласове, понякога му се явяват кошмари.

Съществува ли нещо като втори свят, паралелен на този, вкойто се намираме в будно състояние? Къде отиват нащите сънища, когато се събудим? Нищо не е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Истината за нас ни се явява в сенките на нощта. А със зората възкръсват представленията, постановките, привидното, социалната игра, неискреното поведение.

Някои от сънищата сякаш нищо не означават, но повечето, точно обратното, трябва да бъдат приемани на сериозно поне защото ги приемаме тъкмо така, докато спим.А и защото не е зле да си кажем, че всичко, което вършим, има значение и че всико, сторено от нас, отговаря на някаква потребност. Иначе не бихме го сторили. Няма сън, който да не означава нещо. Сънищата изразяват (или издават) погребаните ни желания, скритите ни трудности; те обобщават преживяното и предизвестяват бъдещето на базата на сегашното ни поведение.

Непознатите кръстове


Кръст на живота

Анх е символ с голямо значение още при древните египтяни, известен също и като "кръст с ръкохватка". В йероглифното писмо с този знак се бележи "живот". Той представлява съюза на земното и небесното. В него се обединяват два символа — кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността; заедно те символизират безсмъртието. Египтяните рисували анх върху амулетите си, за да удължат земния си живот; с този амулет били погребвани, за да са сигурни, че ги чака живот и в отвъдния свят. Вярата в силата на този символ се градяла върху представата, че именно така изглежда ключът, с който се отваря вратата на смъртта.
Надявайки се, че самото присъствие на символа предпазва от наводнения и колебания на нивото на водата, рисували символа върху стените на каналите.

Кръст на голгота

Латински кръст, известен още като кръст на "въздигане" или "снижение". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели — Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от най-лаконичните кръстове на олтара.

Кръст на келтите

Понякога го наричат кръст на Йона или кръгъл кръст. Кръгът символизира както слънцето, така и вечността. Този кръст, който се е появил в Ирландия преди VІІІ в., вероятно произхожда от "Хи-Ро" (вж. Константинов кръст), монограм от първите две букви от името на Христос, написани на гръцки. Често пъти този кръст се украсява с резбовани фигури, животни и библейски сцени, като например грехопадението на човека или жертвоприношението на Исаак.

Кръст на Константин

Кръстът на Константин — монограм, известен като "Хи-Ро", състоящ се от Х (гръцката буква "хи") и Р ("ро") — първите две букви от името на Христос на гръцки език. Легендата гласи, че именно този кръст император Константин видял в небето пътувайки към Рим при своя съуправител и едновременно противник Максентий. Заедно с кръста той видял надпис: In hoc vinces - "с този ще победиш". Според друга легенда, той видял кръста насън в нощта преди битката, при това императорът чул глас: In hoc signo vinces (с този знак ще победиш). И двете легенди твърдят, че именно това предсказание обърнало Константин към християнството. Монограма той направил своя емблема, поставяйки я върху лабарума — държавното знаме на Рим, вместо орела. Последвалата победа при моста Милвиан недалеч от Рим на 27 октомври 312 година го направила единствен император. След това бил издаден едикт, разрешаващ изповядването на християнската вяра в империята, вярващите повече не били преследвани, и този монограм, който дотогава християните използвали тайно, станал първият общоприет символ на християнството, получил също така широка известност и като знак за победа и спасение.

Троен кръст

Това е кръст с две допълнителни хоризонтални прави. Кръстът на папата се нарича още и "троен" кръст. Използва се в процесиите, в които участва папата. Трите кръстосани линии символизират властта и Дървото на живота.

Кръст на кръстоносците

Кръстът на кръстоносците представлява пет златни кръста на сребърен фон. Като герб този кръст е взет от норманския завоевател Годфрид Бульонски, който станал Охранител на Святата Гробница и пръв управител на Ерусалим след освобождението му от мюсюлманите в края на Първия Кръстоносен поход през 1099 година. Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) често се използвал като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите малки — авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите посоки на света. Петте кръста заедно могат също така да символизират и раните на Христос.

Кръст на Гамадион

Гама - кръст, или Гамадион, наречен така заради неговата форма, близка до гръцката буква "гама". Твърди се, че символизира Христос като "крайъгълен камък на Църквата". Често може да се види върху облеклото свещениците на православната църква.

Източен кръст

Руският кръст, наричан още "Източен" или "Кръст на Свети Лазар", е символ на православната църква в източното Средиземноморие, Източна Европа и Русия. Най-горната от трите напречници се нарича titulus; там се е писало името, както и при патриархалния кръст. Най-долната напречница символизира поставката за краката. Тази напречница е наклонена, напомняйки за кръстната смърт на апостол Андрей Първозваний, разпространил християнската вяра в Русия, ръкоположил първия епископ в Цариград. Апостолът бил куц.

Патриархален кръст

Патриархалният кръст е символ на православната църква, но го наричат също и "католически кръст на кардинала" или кръст с две напречници. Горната напречница представлява titulus, или още дъска за надписи, въведена по разпореждане на Понтий Пилат. Под името "архиепископален кръст" той се среща често в гербовете на архиепископите. Понякога погрешно го наричат "лорански" кръст, макар че при лоранския кръст горната и долната напречници се разполагат на равно разстояние от краищата на вертикалата.


© MagicAura.com

Психология на цветовете

Кой е люмибият Ви цвят?


Концепцията за въздействието на цветовете е разработена за пръв път от Йохан Волфганг фон Гьоте. Според него всички тъмни цветове успокояват, а светлите – възбуждат, като въздействат както на физическо, така и на психично ниво.

Цветове

Цветове

Цветовете се възприемат асоциативно – например, синьото е „студен” цвят. Минавайки през очите, възприето за цвят достига до всички органи и предизвиква осезаеми усещания. Доказано е, че цветът оказва влияние върху кръвното налягане – то се понижава от синьото и зеленото и се повишава от жълтото и червеното. Всеки цвят има много значения.
За пръв път гърците наблюдавали, че пречупвайки се през прозореца на храма, слънчевата светлина се разлага на цветове. Хората в храма избирали цвета, който според тях можел да ги излекува.

В Древен Китай се излагали на слънце в червена коприна – така се лекувал антраксът. Днес вече има много школи за лечение чрез цветовете. Червеният цвят винаги влияе на физическото състояние, жълтият – на умственото, а сивият – на емоциите. Предпочитаните от Вас цветове дават представа за моментното Ви състояние, а цветовете, които не харесвате – за причините, които водят до грешки. Например, сивия цвят обичат хората, които харесват обичат да си почиват, докато работохолиците го избягват.
Намислете си три цвята.
Първият цвят, който си намислихте, характеризира Вашето емоционално състояние в момента, вторият – Вашата личност, а третият показва взаимоотношенията Ви с другите и как се отнасяте към тях.

Цветове

Цветове

Белият цвят
Белият цвят характеризира съвършенството и завършеността, демонстрира абсолютното и окончателно решение, пълната свобода на възможностите и премахване на препятствията. Фундаменталното му качество е равенството, тъй като включва в себе си всички цветове. Той винаги вдъхновява, помага, внушава определена вяра.
Белият цвят е символ на социалното съгласие и мира. В Африка е използван от жреците. Ако се принесе в жертва бяло животно, това е знак на примирие с боговете. Ако домът отвътре е боядисан в бяло, в него ще има съгласие, ако в бяло са боядисани вратите, човекът, който влиза, оставя злото отвън. В християнството белият цвят е символ на вярата, чистотата и истината. В облеклото белият цвят означава начало. „Белият рицар” е символ на спасението, белият халат в болницата също е символ на спасението и стерилната чистота. Белият цвят управлява функциите на ендокринната и зрителната система. Белите дрехи омекотяват кожата, правят я по-нежна. Белият цвят осветява, обновява всички цветове в организма, помага да се премахне сковаността. Ако човек избира белия цвят, това значи, че той се стреми да се освободи от неприятностите.

Черният цвят
Черният цвят винаги скрива в себи си онова, което носи, той е загадъчен и се използва във филмите на ужасите. Предизвикващ любопитство, привличащ и плашещ, той винаги призовава човека да освободи своята същност, т.е. човек трябва да мине през черното, за да познае бялото. Черният цвят съдържа обещание, че „всичко ще бъде наред” и надежда, но при това трябва да помните, че той няма да ви пусне такива каквито сте били по-рано. Когато настъпи депресия, остават само негативните характеристики на черния цвят, който винаги, подобно на смъртта, намеква за тишина и спокойствие. В Африка принасянето на черно животно в жертва означава молба за дъжд. Черните белези на тялото означават болест. Черните дрехи означават недостиг или липса на нещо в живота, от черното трябва да се излиза бавно, като се разрежда с други цветове. Черният и белият цвят помежду се се гасят, вече не носят първоначалната си информация и не потискат психиката. По принцип, черно облекло се избира при депресия и когато се отхвърлят околните.

Психология на цветовете

Психология на цветовете

Сивият цвят
Сивият цвят свързва противоположните качества на черния и белия цвят. Единствената цел е стабилност и хармония. Сивият цвят навява самота, тъй катосе намира на границата между черния и белия. Хората, които предпочитат сивия цвят, не вярват, че емоциите могат нещо да решат, не вярват в искреността на емоционалните преживявания, смятат, че емоциите могат да се проявяват само при определени обстоятелства. Оттук идва и тяхната емоционална сдържаност. Сивият цвят стабилизира процесите наоколо, но винаги изглежда някак раздвоен, тъй като същевременно навява тъга и меланхолия.
В негативен план този цвят напомня старостта, болестта, недостига. В положителен смисъл сивият цвят носи увереност и сила. В митологията сивият цвят се използва малко. Ако той преобладава в дрехите, за човека е характерен стремежът да открие идеалните чувства и усещания, които носят вътрешна хармония и спокойствие. Този цвят дава сила на слабия и уязвимия. Сивата дреха дава възможност за свобода и добре успокоява нервите, този цвят се облича при нервно изтощение.

Сребърният цвят
Сребърният цвят е устойчив, намалява вълнението, освобождава от емоционалната скованост, способен е да прониква навсякъде, умее да прекратява споровете и да разкрива фантазиите на хората.
В негативното си значение сребърният цвят е свързан с неспособността да се вземат решения, самоизмама, илюзии относно това, което се случва. Често този цвят се асоциира с лунната пътека. Човек, който обича този цвят, не може да поема отговорност. В митологията сребърният цвят е символ на сребърната нишка, която свързва душата и тялото. Сребърното може да лекува – успокоява нервите, нормализира жлезите с вътрешна секреция, и влияе благоприятно на бъбреците.

Червеният цвят
Червеният цвят олицетворява могъществото, силата, волята за победа. Хората, които харезват, червеното, винаги постигат онова, което искат, винаги са в движение, винаги са извор на енергия. Обичат да бъдат първи, но невинаги могат да бъдат – това зависи от разрушителните им качества. Девизът им е „Да оцелее най-силният”. Червеният цвят символизира страстта, възбудеността. Човекът, който носи червено, обича страстно, мрази страстно и страстно вярва. Склонен е към импулсивни постъпки, необмислени предварително, този цвят го кара да бъде активен във всичко, вдъхновява и насочва силите за продължаване на започнатото, олицетворява победата и способността точно да се нанесе удар. Търсейки винаги справедливост, той е добър реформатор, но постоянно трябва да бъде убеждаван, че е велик, ако не – може да разруши всичко и да запали война, без да мисли за жертвите. Тези хора винаги привличат вниманието, те са демонстративни и прями. Червеният цвят управлява сексуалните отношения, той тласка към сближение дори да няма истинско влечение. В митологията червеният цвят се използва много. Богът на войната се облича в червено, в Африка червеното означава „безкрайно те обичам”, в хералдиката на кръстоносците червеното означава любов към Бога, ближния, но също ярост и жестокост. В християнството е символ на великолепието и пролятата кръв. Червеният цвят подпомага дейността на жлезите с вътрешна секреция, изработката на адреналин, свързан с органите на размножаването, повишава температурата на тялото, прави мускулите еластични, а ставите – подвижни.

Цветове

Цветове

Розовият цвят
Розовият цвят означава романтика, доброта, лобюв, страст. Той предизвиква чувсто на комфорт, успокоява, спасява от натрапчиви мисли, помага в криза. За хората, които го харесват, е характерна извънредната чувствителност.
Хората, които харесват цвета на орхидеята имат ярка индивидуалност, а понякога – излишна екзотичност и непреклонност.

Жълтият цвят
Жълтият цвят олицетворява ума и вниманието, той е най-гъвкавият, прониква навсякъде, помага да се преодолеят трудностите, подобрява концентрацията и мисленето. Под въздействието на жълтия цвят се вземат бързи решения и мигновено се изпълняват. Хората, привърженици на жълтото, не обичат глупаците. Обичат да влизат в спор и да им се възхищават, имат висока самооценка и са уверени в себе си. Жълтият символизира интуицията, съобразителността, оригиналността. Ако някой иска да носи жълто, значи той се стреми към вътрешна хармония, спасение от неприятностите и желание да се действа съзнателно. Основната потребност на тези хората е да се покажат, те търсят свободни отношения. Жълтият цвят спасява от лъжливата срамежливост и мислите от типа „не съм достатъчно добър”. В митологията жълтото се олицетворява със Слънцето, топлината, пролетта и цветята.

Оранжевият цвят
Този цвят действа много меко, влиянието му е топло, радостно и възбуждащо. Той е свързан със стремежа да се постигне самоутвърждаване. Оранжевият цвят е цветът на топлината, блаженството, на мекия блясък и залязващото слънце. Той радва и носи добро настроение, на практика винаги има благотворно влияние и показва радостните страни от живота. Оранжавото принадлежи на свръхемоционалните хора, те са блестящи, но неравномерно надарени ,изумяват околните с гъвкавостта си и многостранността на психиката си, често имат художествен талант, доброта, отзивчивост. Но в същото време са повърхностни, имат неустойчиви интереси, постоянна потребност от нови занимания. Оранжевият цвят укрепва волята, поддържа сексуалността, активизира жлезите с вътрешна секреция, регулира обменните процеси, лекува пикочнополовата система, подобрява кръвообращението и цвета на кожата. Той оказва поддръжка в тежка ситуация, връща загубеното равновесие и се смята за един от най-добрите цветове в психотерапията.

Зеленият цвят
Зеленият цвят се получава от сливането на синия и жълтия – те взаимно се допълват. В зеленото е заложена потенциална енергия – този цвят не отразява спокойствие, а вътрешно напрегнато състояние. Зеленото отразява отношението на човека към самия себе си. Този цвят символизира процъфтяването и новите начинания. Хората, които предпочитат зеленото, по принцип виждат двете страни на ситуацията, умеят да оценяват шансовете за благоприятен изход, имат висока работоспособност и са склонни да помагат на другите. Те са приветливи, но и много тайнствени, имат собствен свят, който не разкриват на никого.
Зеленият неутрализира действието на останалите цветове, помага да се разсеят негативните емоции, носи спокойствие и умиротворителност, помага на концентрацията и на вземането на решения, помага при шок и има сънотворно действие. Действа добре на страдащи от клаустрофобия.

Синият цвят
Синьото създава предпоставка за дълбок размисъл над живота и истината. Синият цвят символизира постоянство, упоритост, настойчивост, преданост, сериозност, строгост. Хората, които го предпочитат, се стремят към ред и систематизация, те винаги имат своя гледна точка, предани са на делото си.
В митовете синият цвят е божествена проява и цвят на загадъчността. Синият цвят е загуба на реалността, мечта, фанатизъм. В този цвят са облечени маговете и вълшебниците. Облечените в синьо през средновековието знаели истината. В древен Египет вътрешността на пирамидите се боядисвали в синьо, скарабеят също е син, Буда и Кришна са сини. Синият цвят на знамената означава свобода, обединение.
Синьото възстановява нервната система, помага при разсеяност, при сърцебиене, при разстройства на червата, балансира емоциите и намалява кръвното налягане. Хората, подложени на стрес и напрежение не харесват синия цвят, отхвърлят го и пушачите. Предпочитат го хора, които търсят хармония с околните и със себе си.

Кафявият цвят
Кафявото изразява жизнеността на тялото. Хората, които предпочитат този цвят, желаят физически отдих и покой. Кафявият цвят носи стабилност, преданост, той успокоява по време на тревога и вълнения. Влияе много добре при нервно изтощение, когато на човек му се струва, че ситуацията е неразрешима. Отхвърля се от хората, които искат да намерят индивидуалността си и които търсят независимост и внимание.

Източник: psychology.dir.bg