Спомням си, когато бях малко момченце и учех в предучилищната градина, когато вървяхме по улицата, ни учеха групово да поздравяваме старите хора, покрай които минавахме. Учителката ни казваше, че те са мъдри и добри, че те са като скъпоценни камъни за обществото, защото са придобили мъдрост и опит в живота си. Тези нейни думи се запечатаха в мен завинаги. Животът течеше. Нравите се променяха. В малкия ни източно европейски щат постепенно навлезе влиянието на западната цивилизация. А тя издигаше в култ младостта и грубата сила. Западът беше оставил някъде зад гърба си познанието за цялостния живот и процеси и живееше и мислеше като тийнейджър – ден за ден – икономически, морално и поведенчески. Интересното беше обаче, че въпреки наложеното сляпо поклонение пред инфантилната физическата красота и сила, хората продължаваха да остаряват. Хората се държаха така, сякаш смъртта не съществува, планираха бъдещето си така, сякаш то продължаваше до безкрайност. Трупаха съкровища, които “молец подяжда и ръжда разяжда...”. Когато смъртта дойдеше, хората реагираха странно – тя ги изненадваше. Те не знаеха как да постъпят, изпадаха в емоционален дистрес, плачеха и тъжаха за заминалите си близки, изпадаха в депресии и нерадост. По време на живота си хората се държаха така, сякаш смъртта никога няма да ги споходи. Отнасяха се към нея като към нещо, което не ги засяга. Старците прикриваха страха си зад фалшива ирония и се вкопчваха отчаяно за живота. Някои си правеха пластични операции и дори си присаждаха жлези и органи, с надеждата, че те ще върнат младостта и силата им. Но, уви – те се самозалъгваха и смъртта почукваше грубо на прага им – неканена, нежелана гостенка, която обаче никога не пропускаше да изпълни задълженията си. Подобно на педантичен чиновник, тя покосяваше прилежно всеки, дръзнал да се озове на пътя и. Смъртта ревнуваше сестра си – живота, и бързаше да отнеме всеки, който беше дръзнал да я прегърне. Всеки, който се беше осмелил да покани сестрата на смъртта, живота, за един кратък танц, беше безжалостно изтръгван от прегръдките и. Танцът се наричаше “жизнен цикъл”. Този танц беше буен и радостен, но имаше един огромен недостатък – беше кошмарно кратък. Едва родил се, човекът трябваше да се възпита, образова, реализира, да се прокреира – и смъртта се впиваше в крехката плът на тялото му. Но, тя не бързаше. Смъртта бе добър инквизитор. Още около средата на краткия жизнен период на еднодневките, наречени хора, тя започваше да се приближава и отровната и сянка започваше все по-силно да изпива живеца от жалките двуноги еднодневки, мятащи се в тъмнината на борбите си. Смъртта се гавреше с подвластните си твари. Тя не прекъсваше притока на жизнени сили веднага, не ги смачкваше за миг безболезнено. О, не. Тя бе изтънчен садист, който обичаше да се наслаждава на страданието на жертвите си. Тя се хранеше с това страдание. Смъртта започваше да се приближава все повече и повече, още от средата на смешно краткия човешки живот, докато не се настанеше трайно в съзнанието и тялото на човека. Зловонният и дъх носеше болестите и слабостта, а кошмарният и поглед -умствена деградация и регрес...
Но – толкова ли е черен дяволът? Толкова ли зла е същността на смъртта? Какво би станало, ако при сегашното примитивно състояние на съзнанието на болшинството от съвременното човечество, смъртта си отиде? Какво ще бъде ако станем безсмъртни? Истината е, че това ще бъде увековечаване и кошмарно задълбочаване на невежеството и глупостта на човека. Нека само се огледаме... Нима човечеството ни живее в пулса на Космоса? Нима е достигнало мъдростта, която би превърнала безсмъртието в естествена даденост и благо за планетата ни? Човечеството засега се намира в юношески период, в етап на груб дивашки егоцентризъм – на личностно, интерперсонално и социално ниво. Човечеството сляпо следва не твърде човешките инстинкти, нагони и импулси на старите си мозъчни структури, а използва човешките функции на неокортекса не за да развива предопределеното си величие, а за да усилва и разпалва до извратени размери първичните си импулси. Докато хората не се научат да сублимират и използват нагоните на животното в себе си, да ги впрегнат в каляската на космичното си предназначение, да трансформират страстта в Любов и омразата в съзидателност, докато не се свържат с ритъма на Целокупния Живот – дотогава смъртта е повече от желателен лекар на безумието на човекоживотното! Какво по-страшно от едно вечно и безсмъртно безумие? Представете си един вечен Хитлер, психопат, педофил, нарцисист или садист. Представете си, че членовете на задкулисната върхушка, която управлява планетата ни икономически, живеят вечно... При положение, че тези хора са твърде далеч от каквото и да е понятие за човешко, превръщането на малкия ни земен дом в космически тумор ще е повече от сигурно... При едно различно ниво на съзнанието на човека, смъртта не би имала повече място в хода на развитието му. Но засега, тя е незаменим хирург, който дава възможност за обновяване и пречистване на глобалния човешки организъм. И въобще – какво е смъртта, какво е живота, какво е безсмъртието? В последните стотина години в “научните” среди властва тясно ограничено разбиране за човека като за биологичен механизъм. Понастоящем е твърде модерно човешките когнитивни процеси да се вербализират под формата на компютърния и програмистки жаргон. Човекът е сведен до мозъчен биопроцесор в който съзнанието представлява страничен продукт от сложните мозъчни структури, дигитални процеси, изчислителни биовериги и невронни микро звена. Според инфантилното разбиране на съвременната “наука”, всички истински човешки структури и полета на действие, всички трансперсонални сфери и системи на съществуване на холистичното битие, се редуцират тесногръдо и сляпо до чисто биологичните им корелати. Висшите психични и духовни процеси, които всъщност са самият човек, се свеждат до чисто сензомоторните им аналози, етапи на развитие и функции. Такъв подход е чудесен, ако представлява част от цялостното знание. Но, ако интуицията, любовта, мъдростта, волята, бъдат причислени към страничните продукти на биохимичните и химикоелектрични процеси на физиологичните системи на биологичния човешки организъм, това ще бъде просто гмуркане в блатото на невежеството и обявяване на това невежество за най-висше познание от последна инстанция... Постиженията на съвременното генно инженерство са вдъхновяващи, съвременната медицина успешно може да предизвика определени емоционални състояние чрез дразене на лимбичната система и хипоталамуса, видения при влияние върху окципиталния коров дял и т.н. и т.н. Серотонинът прекрасно може да бъде наречен биологичният субстрат на спокойствието, окситоцинът - веществото на любовта, допаминът и тестостеронът – медиатор и хормон на страстта и амбицията, а адреналинът и кортизолът – хормони на страха и стреса... Това е така. Тези изследвания са необикновено вълнуващи и изключително важни. Те ще продължават и ще се обогатяват – за щастие. Ако обаче когнитивните психически и спиритуални процеси се редуцират до биологичните им еквиваленти, самата реална същност, стояща зад семантиката на понятието човек, ще бъде унизена. Психичните и съзнателни процеси корелират с биологичните им аналози. Те могат донякъде да бъдат проследени със съвременната апаратура. Могат да бъдат измерени мозъчните вълни, да се наблюдават зоните на мозъчно действие чрез PET или FMRI – но това ще бъдат само корелати, а не самите психични процеси. Но, говорейки за психология на стареенето – подобно редукционистко становище имат само някои клонове на съвременната психология. Такива клонове са например психодинамичният подход на Фройд и нео – фройдизмът, бихевиоризма и когнитивната психология, като последните две не са нищо друго освен бледи сенки на неврофизиологията и невропсихологията, някои течения от хуманистичното направление и т.н. Бидейки малки звена от голямата мозайка на науката за душата, те са важни нейни части. Сами по себе си обаче те превръщат човека в непълноценно подобие на своя по-съвършен и по-“умен” силиконов брат – компютърът! Донякъде се шегувам, разбира се... Но, все пак, тясното мислене на някои направления в съвременната психология е просто достойно за изумление! На различно становище по въпросите за същността на човешкото съзнание, живота и смъртта, са трансперсоналната и интегралната психология. И ако трансперсоналните психолози се съсредоточават предимно върху надличностните и свръхсъзнателни нива на развитие, то интегралните психолози обхващат цялата богата гама на Хомо Сапиенс – от сензомоторното възприятие, през репрезентативното, конкретно операционно мислене и формално логично мислене, към постформалното, архетипно и каузално свръхсъзнателно, до недуалистичния свръх разум, обемащ тоталността на живота.
В контекста на интегралната психология, животът и смъртта представляват просто различни сфери на проявление на съзнанието. Според изследванията на Трансперсоналната Психология (ТПП) и Интегралната Психология (ИП), съзнанието е безсмъртно. Смъртта е нищо друго освен преход на друг етап на негово проявление. Така че, ние сме безсмъртни същности. Според емпиричните изследвания на огромен брой изследователи от ТПП и ИП, от древността до съвремието, това, което наричаме смърт, е единствено прекъсването на нишката на съзнанието при преминаването на съществуването на човека от едно състояние на съзнание в друго. Прекъсването, или преминаването през Лета – “реката на забравата”, е правило за средностатическия съвременен човек. Това прекъсване на съзнанието, разбира се, няма нищо общо с понятието за смъртта, такова, каквото го натрапва съвременната едномерна наука. По този въпрос може да се говори много, като аргументите на ТПП и ИП и нейните водещи фигури, са много. Карл Густав Юнг, Ауробиндо Гош, Станислав Гроф, Кен Уилбър, Роберто Асаджоли, Маслоу, както и стотиците древни велики психолози, в пълно съгласие твърдят: “Смърт Няма. Възможностите за проявление на съзнанието са безгранични, а тези, които ние познаваме, са само неговите най-груби и зачатъчни етапи от развитието му!”
Реферирайки към съвременната геронтология – какво предлага съвременната наука за стареенето и свързаните с него процеси, както и засега неизбежната т.н. смърт? Предлага обреченост! Предлага единствено разбиране за смъртта като акт на пълна анихилация. Тъй като разбирането за живота и смъртта, за цялостната картография на микро и макрокосмоса, на съзнанието и процесите в него и живота във всичките му многомерни проявления, за извечните закони, заложени в самата първична тъкан на битието, бива редуцирано до най-грубите му следствия, а връзката с висшите принципи на живота при такъв подход е тотално загубена, какво му остава на горкия съвременен човек, повярвал в лудостта на такава окована в слепота хтонична визия? Ако законите се определят единствено от социалните институции и управляващите ги съмнително човечни човеци, ако такива същностни понятия като морал, единство, обич, състрадание, добро, хармония, мъдрост, воля, се свеждат единствено до грубите им с;етивни, нагонни, хормонални, медиаторни и неврофизиологични корелати, като по този начин тотално се обезсмисля самото естество на предназначението на човека и посоката на развитието му остава единствено в хоризонталната плоскост, ако основният физичен и психичен закон за причинно следствената връзка се обявява за ненаучен – тогава какво му остава на така манипулирания от подобни катастрофални разбирания човечец? Остава му единствено плоската и безвкусна линия на насока на съзнанието му в предписания от монопола на “науката” път на проявление. А за естеството на този път можем да се осведомим просто като се озърнем наоколо – липса на смисъл, празнота и посредственост, като най-висшата радост е тази, доставяна от максимално изстискания нагон и проявленията на животинската агресия в бизнес делата, трупането на зимни запаси в банковите ни сметки, спокойното прегризване гърлата на цели народи и континенти (Африка), тоест умишленото им икономическо подчинение и поддържането на глад и смърт... Ако не сме в допир с естествено заложените в нас висши морални ценности, тогава целта оправдава средствата. Средствата могат да бъдат и най-зверски, както виждаме от насилието по света. И повече от зверски, тъй като интелектът на човека, служещ на животното в него, вместо обратното, се оказва фатална комбинация. А целите са не по-различни от тези на индивидите в кое да е животинско стадо, с тази разлика, че са проявени през надстроения в човека кортекс и по-големите му възможности. Повече самки и налагането над другите самци, впечатляването на самките с големите мускули и подготвената бърлога, тоест стремежът към парите и властта, към по-голямото и луксозно леговище (имоти), винаги задоволяват либидните импулси на човека качествено в същата сфера на проявление както при животните. Не можем да говорим за остаряването и смъртта, без да засегнем това, което всъщност ги причинява: животът! Животът, мислен, чувстван и живян по един твърде ограничен и изкривен начин.
Възможно е бъдещите постижения на генетиката и медицината, съчетани с тези на роботиката, да надхитрят процеса на остаряване, да го удължат и забавят драстично. Но – това ще бъде именно надхитряване, лъжа. Самият процес, според Трансперсоналната Психология, се предизвиква от загубата на енергия, от постепенното изтичане на енергията в човека. А това изтичане се дължи именно на ограничаването на обхвата на съзнанието. Дължи се на липсата на връзка с т.н. трансперсонални равнища на битието и психиката, от където именно се получава енергията и в тази реалност, която наричаме живот. Тъй като връзката е нарушена, човек се ражда с определен запас енергия, който изчерпва за съвсем кратко време – в рамките на максимум стотина обиколки на малкия ни земен дом около местното светило... И заспива, т.е. умира, за да се зареди отново с енергия... “Ами” – ще каже някой –“Всичко е генни заложби”. О, да, разбира се, но хромозомните записи в гените ни са просто заложени програми от когнитивния, афективен и поведенчески живот на предците ни – нито повече, нито по-малко. Аз оставям правото на науката генетика да се опитва да надлъже естествените природни процеси. Тъй като съм психолог и разсъждавам от позицията на науката за душата, аз твърдя, че именно психиката и свързаните с нея процеси са решаващи в процеса на стареене, удължаването на живота, подобряването на здравето и цялостното благоденствие на човека на интрапсихично ниво, а оттам и в сферата на междуличностното общуване и социалните процеси като цяло!
Говорейки в светлината на Интегралната Психология, в духа на Кен Уилбър, Карл Юнг, Блаватска, Ани Безант и Ауробиндо Гош, мога да направя следната аналогия между древните религиозни и алхимични системи и съвременната когнитивна наука и неврология. Както знаем, в резултат на изследванията на гореспоменатите ( а те са само примери от огромната плеяда практици в дебрите на интегралната психология) велики психолози, сърцевината на езотеричните (вътрешни, същностни) учения, около които конвергират всички религиозни системи, е чиста психология. Практически във всички езотерични религиозни психологии в една или друга степен е застъпена темата за старостта, здравето на психе и тяло и удължаването на младостта и силите. Символичната терминология в която се обличат размислите в тази насока, са “безсмъртие”, “еликсир на живота”, “философски камък”, “магическа пръчица и пръстен”, “вътрешен огън”, “киноварни полета”, “Огън и вода” (Ин/Ян), “Енергийни канали и центрове” и т.н. Накратко: в целомъдрие или в сексуален акт, при пълно познаване на собствените психични процеси, практикуващият психолог (изучаващ душата) обяздва силата на либидото си, сублимира го до негови по-фини еквиваленти, издига дуалността либидо - мортидо, страст – омраза, до фина Любов и концентрирана съзидателност. Енергията на либидо – мортидо, ерос - танатос (Фройд), която е основна дихотомия във всяка езотерична психология, бива издигана до фино психично ниво, като в хода на процеса мозъкът разкрива допълнителни асоциативни зони, а целият взаимосвързан процес на работа на жлезите с вътрешна секреция и мозъчни трансмитери бива привеждан в своеобразен баланс, хармония, което води до промяна на хромозомно ниво и спиране процеса на стареене. Ето значението на термините, които споменах по-горе:
- Безсмъртие – актуално физическо, както и създаването на фин носител на съзнанието от по-висш разред
- Еликсир на живота (Амрита, Амброзия) – мъжкото семе, както и хормоналният и медиаторен баланс и при двата пола, който бива привеждан в състояние на перфектна хармония, отделяният при дълбоко съзерцание секрет от епифизата
- Философски камък – мъжките тестиси/ женските яйчници, ендокринната система
- Магическа пръчица и пръстен – половият член и гръбначният мозък/ женският полов орган
- Вътрешен огън – психическата енергия
- Киноварни полета – нива на извършване на вътрешния процес, свързани с психо – физиологическата функция на дадени органи и системи
- Огън и вода – съзнание и психическа енергия
- Енергийни канали и центрове – гръбначен мозък, гръбначно мозъчни нерви, симпатикова и парасимпатикова система, жлези и сплитове, мозъчни структури
Удивително е човек да направи аналогия между съвременната анатомия и физиология и езотеричната психология. Съвременната медицина е, разбира се, много по-подробна, но мисля, че имаме какво да научим и от древните подходи, при положение че ги актуализираме и включим в схемата на интегралното познание!
Без да засягам основно същността на самата наука, както и научния подход, ще отбележа, че именно на лична емпирия се дължи познанието на изследователите от Транс Персоналната и Интегрална Психология (ТПП и ИП). Това, че тази емпирия е от качествено различен вид, който трудно може да бъде “научно” доказан, поне според псевдоразбиранията на съвременната лимитирана в оковите си наука, е така. Но, как да бъде доказано наличието на светлината на езика на слепия? Той ще изпита светлината единствено чрез индиректното и влияние, чрез топлината, тъй като няма нужните инструменти, пособия, сетива, рецептори, за да долови светлината директно. По подобен начин стоят нещата със съвременната научна емпирична психология и емпиричността на ТПП и ИП. Изследователите на различните полета на съзнанието притежават вътрешни инструменти, много по-надеждни и естествени от механичните играчки на плоската съвременна “емпирична” психология. Плоска, защото функционира единствено в плоскостта на ограниченото съзнание. Как да бъдат доказани чрез съвременните технически пособия емпиричните опитности на един Транс Персонален Изследовател на съзнанието? Промяната на мозъчните вълни или синхронизацията на мозъчните хемисфери, локализацията на мозъчната активност в определена зона, може да се дължи еднакво успешно както на най-висше самадхи, така и на дълбок сън или дори на няколко чашки алкохолен стимулант. Как да обясниш на малката жабка, която никога не е излизала извън малкото си блатце (обсег на съзанието), че съществува цял океан. Тя просто ще отрече. Такава е и реакцията на инфантилната съвременна наука. С присъщото и базирано на илюзии самочувствие на тийнейджър, тя отхвърля всичко, което е неизгодно на невежото ù нарцистично его.
На сегашната степен на развитие на човешкото психе, остаряването и смъртта са неизбежна програма. Както видяхме, тя може да бъде променена при известна сублимация на качеството на съзнанието и овладяване на психичната енергия. Това се постига трудно, именно поради кондензиралите когнитивни и афективни наслоявания, заложени в човечеството от многобройни предхождащи поколения, проявяващи се като геномен запис.
Как да подобрим процеса на остаряване тогава, като го превърнем от кошмарна агония в естествен преход? Отговорът ми е: чрез знание! Чрез просвета, знание за многостепенната природа на човешката психика, многослойната реалност на Космоса, чрез запознаване с елементарните закони на живота, вградени в самата му вибрация. Съвременната наука постепенно израства. Вече няколко пъти я сравнявах с тийнейджър. Наистина е такъв, а реакциите и са аналогични на тези на всеки юноша: непримирима самомнителност, придружена с голяма доза блъскане на главата в стената на личните грешки и преоткриване на топлата вода въз основата на собствени страдания. Холистичната наука е търпелива с този научен тийнейджър, защото знае, че скоро той ще възмъжее и сам ще стигне до едно по-цялостно познание – надявам се.
Защо да изпитваме ужас от смъртта, ако тя не е по-различна от по-дълъг сън, последван от събуждане за нов ден, нова опитност... Това, че хората са лишени от това обективно знание, им пречи да го превърнат и в собствено познание. Ако в средновековието другояче мислещите са били изгаряни, сега биват просто обявени за ненаучно мислещи... Е, все е някакъв напредък...
Основен начин за поддържане на здравето, погледнато от хоризонтална перспектива, е способността за преодоляване на стреса. А стресът може да бъде “смелен” в психическия “стомах” само при наличието на силна, овладяна либидна енергия и умение за боравене с различните психически компоненти. Относно овладяването на либидната сила – скромната ми личност не е срещала по-работещ метод от т.н. Тантричен метод за сексуална сублимация. Използвам думата Тантричен условно, със забележката, че влагам в нея не толкова отделна система, колкото интегрален цялостен подход към обяздването на психичната енергия. Без овладяването и хармонизирането на тази сила, дори и най-малкият стрес нарушава психичния баланс, а оттам и качеството на физиологичните процеси. Когато енергийно - психичният дисбаланс се хронифицира, резултатът е единствено остаряване и смърт. По въпроса за боравенето със собствената психика, което има пряка роля в поддържането на психосоматично здраве и благоденствие, не съм срещал по-добра теоретична рамка от тази на Карл Густав Юнг. Една интегрална психология – системата на “Аналитичната Психология” обхваща както дебрите на “ТО”, сянката, така и трансперсоналните нива на съзнанието. Когато човек наблюдава психичните си движения, просто не може да не се изуми на гения на психолози като Фройд, Юнг, Ауробиндо, Михаил Иванов, Станислав Гроф, Кен Уилбър, както и на всички велики сподвижници в това направление от езотеричните школи по света. Когато човек е силен и владее психичните си процеси, стресът единствено го стимулира и усилва психиката му!
Много може да се пише по темата, но практическият извод е пределно ясен. Това, което ръководи процеса на остаряване, е невежеството! Невежеството на предците ни (геномът в нас), както и нашето собствено невежество! Откъснатостта от целокупния живот и непознаването на реалността на живота и собственото ни съзнание, в резултат на което ограничената ни енергия, получена при раждането ни, постепенно се изразходва, до последна капка – след което следва смъртта.
Краткото послание на тази статия е: “Sapere Aude” – Осмели се да Бъдеш Мъдър!
......................................................
Използвани термини:
Хтоничен – земен, подземен
Холистичен – цялостен
Трансперсонален – надличностен – използва се за състояния на съзнанието, надхвърлящи средното ниво на възприятие. Често се използва като синоним на духовен, духовно
Сянка, “ТО” – психични съдържания, нежелани от егото и изтласкани в несъзнаваното чрез съпротивата, неприемането им, от където те влияят невротизиращо във вид на симптоматика и психосоматика
Самадхи – недуално преживяване на обект – субект, пълен психичен интегритет. Състояние, водещо до емпирично познание на единството на живота и процесите в него
За контакти с автора:
Email: orlinbaev@gmail.com
GSM: 0878/260634
Орлин Баев,
София, България
Няма коментари:
Публикуване на коментар