събота, 12 юни 2010 г.

Любовта трае от 50 мин. до 9 месеца - из софийската лекция на Хорхе Букай

Хорхе Букай



Световноизвестният писател и психотерапевт Хорхе Букай посети България за първи път. Книгите му се издават у нас от 2 години, той вече има запалени фенове.

На 8 юни изнесе лекция по повод издаването на четвъртата му книга у нас - „Да се обичаме с отворени очи” (ИК Хермес). На събитието в Гранд хотел „София” присъстваха известни български специалисти в областта като Мадлен Алгафари, която Хорхе Букай нарича „моята нова приятелка”, и д-р Румен Бостанджиев. Залата беше препълнена. В продължение на 2 часа писателят говореше за любовта, отношенията в семейството, проблемите при двойките и начини за справянето с някои от тях. С много позитивизъм и чувство за хумор, Букай подари на всички присъстващи съвети, които могат да се приложат в отношенията ни с хората, и с половинките ни. Ето основното от лекцията:

Както е прието в Аржентина да се казва „Всеки един глупак има дефиниция за любовта, включително и аз”. Любовта е избор – избор да работиш за свободата на другия. Да постигнеш състояние, в което другият да има избора да направи това, което иска в една връзка, дори да каже нещо, което на другия няма да му се понрави. Трябва да се стигне до щастието от това, че другият съществува. Това е най-добрата любов, която може да има. Не всеки човек е способен да обича по този начин, но можем да се опитаме да бъдем по-близо до нея.

Една любовна връзка има трудности поради много причини. Първо е много трудно да се чувства любовта през цялото време. Второ – трудно е, защото две различни личности се сблъскват в една връзка. И на трето място – в една връзка трябва да се има предвид интереса на трима – той, тя и те двамата заедно, тоест аз, тя и ние.

Ще разкажа една история, за да разберем трудността в една двойка. В историята се разказва за една много привлекателна млада жена работеща в голяма фирма и тя ще се качи на самолет, за да пътува до друг град. Когато е пред чек-ин-а и току вече да се качи на самолета, чува глас, който й казва „Не се качвай на този полет”. Обръща се, но отзад няма никого. Отново слага крака си на самолета, но пак чува гласа „Не се качвай на този полет!”. И когато трети път чува гласа „Не хващай този полет” решава наистина да не го хване, връща се обратно, качва се в колата си и решава да отиде с влак. Пуска радио, докато отива към ж.п. гарата. Изведнъж чува да казват, че самолетът, на който тя е трябвало току-що да се качи, е паднал. Има много смъртни случаи. Тя осъзнава, че този глас е спасил живота й. Поема си дъх, пристига на гарата, купува си билет за влака с удоволствие и отива да се качи на влака. И аха да се качи вече, отново чува същия глас „Не се качвай на този влак!”. Започва да трепери, защото току-що самолетът е паднал.


За момент се замисля, слага си крака на влака и пак го чува: „Не се качвай на този влак!”. Тя се връща обратно в колата и този път решава да пътува с кола. Пътуването е дълго, хваща магистралата към другия град. По радиото чува „Ужасна катастрофа с влак”. Точно този влак, с който тя трябваше да пътува, е катастрофирал и няма оцелели. Тя е изключително изненадана. Поема си дъх и осъзнава, че трябва да спре да зареди бензин, защото пътуването е дълго. Вижда бензиностанция и току да влезе в бензиностанцията пак този глас: „Не влизай в тази бензиностанция!”, обръща се, няма никого, забавя колата, но гласът отново „Не не, не влизай в тази бензиностанция!”. Тя я подминава, решава, че ще спре на следващата, и в огледалото за обратно виждане вижда, че бензиностанцията, която е подминала експлодира и цялата гори. И тя започва да се чуди на кого е тоя глас: “Kой си ти, представи се?”. Точно на седалката до себе си вижда малко зелено човече. И то казва: „Аз бях!”. Тя го пита:

- Кой си ти?
- Аз съм твоят ангел хранител.
- Моят ангел хранител?
- Да, аз съм тук, за да те предпазя от всяка една опасност, ще те предпазвам от всички големи грешки, ще спасявам живота ти във важните мигове.
И тя му казва:
- Така ли?
- Да!
Тогава тя взема чантата си и започва да го блъска по главата.
- Какво става? – пита човечето.
- Къде беше ти, когато аз се омъжвах!?!?

Да обичаш, не просто да си влюбен

Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща. Книгите и науката казват, че страстта е много силно нещо. Ако искаш да покажеш какво е страст може би ето така ще онагледиш – има интензивност, впечатляване и наистина нещо, което те докосва, което те трогва отвътре. Ако сравниш влюбването с обичането, ще осъзнаеш, че обичането не е интензивно. И ако се налага да избереш едното от тези две неща, очевидно всеки един от нас би предпочел интензивното.

Когато си се влюбил, се чувстваш невероятно, усещаш се красив и си убеден, че човекът срещу теб е точно това, което си търсил цял живот. Тя/той не е точно това, но ти си мислиш, че е. Естествено, времето минава, и ти осъзнаваш, че той/тя не е точно това, което ти си си представял. И ти започваш да го обвиняваш, защото той/тя не отговаря на това, което ти си си мечтал. Мисля че, когато с моята жена се запознахме преди 35 години, тя си е помислила: „Той е толкова висок, толкова слаб, той е толкова тихичък и толкова начетен!”. Само 6 месеца по-късно тя ми каза: „Променил си се…”. А аз не се бях променил. Влюбването, тази страст, беше попреминала.

Любовта обаче е друго нещо. Любовта е онази радост от съвместното съществуване заедно. Просто така – аз съм щастлив, защото те познавам. Щастлив съм понеже животите ни са свързани. Искам и ти да си щастлива, защото аз се интересувам от твоето щастие. Искам ти да си щастлива. Ето това е любовта. Не звучи като нещо голямо и велико, обаче е!

Когато в живота ти има някой човек, който ти казва „Обичам те твърде много”, но не му пука за това какво чувстваш, какво мислиш, кой/коя си, човек, който не се грижи за теб, човек, който не отделя за теб времето си, такъв човек не те обича. Ако той не се интересува от това, което правиш или което изпитваш, ако той/тя никога не отделя време, за да говори с теб, да ти звънне един телефон, да се срещне с теб… такъв човек не те обича. Не е лесно да кажеш такива думи. Има хора, които идват в кабинета ми в Буенос Айрес и ми казват „Ама той ми пише такива хубави писма, купува ми такива скъпи подаръци”, обаче когато теб те боли, той обажда ли се да пита как си? Отделя ли време, за да бъде с теб? Ако не го прави, съжалявам, но това не е любов.

Страстта и рутината

Колко дълго трае страстта? Обикновено се говори, че е между 50 минути и 3 месеца. Понякога може да се влюбиш отново в същия човек – 6 месеца. И отново… е, това вече е изключение, но да кажем, че може – 9 месеца. Още веднъж – едва ли, значи не си добре нещо и имаш проблем. Някои от вас сигурно си мислят „Не, не – това не е вярно”. Сигурно тук някъде има една жена, която ръчка мъжа си и му казва „Не, тук не говорят за нас. Ние с теб сме си влюбени” и той кима „Разбира се, разбира се, разбира се”. Важно е обаче да обичаш другия, а не просто да си влюбен. И ако имате добра връзка и откриете правилния човек и ако го/я обичаш дълго време, тогава може би един ден отново ще се влюбиш в същия човек. Човекът, когото обичаш… изведнъж след много години откриваш, че пак започваш да се влюбваш в него. Прибираш се в къщи и я виждаш, както винаги. Тя е толкова прекрасна в този момент, в този миг и това е толкова хубаво, защото в този миг имате и интензивността, и дълбочината.

Друг проблем на двойката е рутината. Когато живееш дълго време с един човек, да споделяш дълго време и хубави и нехубави моменти, ако нямаш способността да доизграждаш връзката, ще се появи проблем. Винаги казвам на пациентите си: ако правиш любов със съпругата си всяка събота, в 5 часа, във вашата спалня, тя винаги отдолу, ти винаги отгоре – колко пъти ще успеете да го направите това? В същата позиция, в същия час, в същия ден, всяка седмица? 20? 22? 24? Но едва ли повече. После ще трябва да промените часа, или позата, или деня, или мястото… или жената. Нещо трябва да се промени. Така че, за да не сменяме съпругата или съпруга, другите неща трябва да се променят. Същото се отнася и за храната, и за всеки един детайл от съвместния живот.

Ако един ден си зададете въпроса „Ако днес срещна този мъж за първи път, ако отново се запозная с него, дали пак ще се омъжа за него?”, а искреният отговор е „Не знам”, тогава във взаимоотношението има проблем. Трябва да се избираме един друг ежедневно. В този свят мъжете се делят на две групи – едните, които искат да бъдат избрани веднъж завинаги; и другите мъже, тези като мен, които искат да бъдат избирани всеки ден. Този избор е труден, но когато знаеш, че всеки ден ти си избиран в брака ти, тогава можеш да бъдеш спокоен, да изпиташ радост от връзката си с другия.

Тя/Той като огледало

Бракът не е начин да спасяваш другия. Връзката не е място, където ти трябва да се спасяваш. Трябва да бъдеш спасен преди това. Ако не си спасен – не се жени. И също, ако не си спасен, недей да влизаш и във връзка. А пък ако си – не очаквай другия да те спасява. Другият не съществува, за да те спасява, той съществува, за да ти показва твоите най-добри и най-лоши черти. Защото струва ми се, че го знаете, имате части от вас, които можете сами да видите. Виждам дланта си и от едната и от другата страна, виждам краката си. Обаче има части от мен, които не мога да видя със собствените си очи. Например никога не мога да видя лицето си. Затова ми трябва огледало, или снимка, или филм. Моето лице обаче е това, което другият човек познава и харесва. Един от най-специфичните начини другият да ме опознае е лицето ми, а пък аз никога не съм го виждал. Има някои аспекти от нашата лична психология, за които важат същите правила. Те са същността на нашия Аз, те са нещата, които ни определят, но ние не можем да ги видим пряко – имаме нужда от огледало. А огледалото е погледът на човека, който живее до нас. И трябва да се научиш да виждаш себе си в това огледало. Защото той или тя не е вой враг, а може би е учител, господар. Той/тя е избран/а, за да те научи на нещо, което трябва да научиш и твоя отговорност е да бъдеш готов за това. В следващата дискусия, когато спорите с другия човек хубаво е да си зададеш въпроса „Какво мога да науча сега от този спор? На какво ме учи той/тя?”, вместо да се препирате кой бил крив и кой бил прав.

За свободата и “третия човек” в двойката

Разказва се една древна история за двама индианци. Те отиват при великия вожд на племето. Те са младеж и девойка, и казват на вожда „Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш благословия или каквото трябва, за да може нашата любов да трае вечно”. Вождът им казва „Хубаво, ще ви кажа какво да правите. Елате с мен горе в планината и ми донесете два орела пък после ще видим”. Двамата тръгват в различни посоки и всеки от тях донася по един орел. Вождът им казал „Вземете сега и завържете крачетата на орлите”, те ги вързали. „Хайде сега, хвърлете ги да летят”. Двамата хвърлят орлите, но те не могат да полетят, защото крачетата им са вързани. Падат на земята и започват да се кълват един друг, за да се оттърват от това, за което са вързани. Вождът казва „Добре. Сега скъсайте връвчицата”. Те я срязват и хвърлят двата орела във въздуха. Те политат, започват да летят в кръгове и заедно отлитат към планината. И вождът казва „Ето това е тайната – ако сте завързани един за друг никога няма да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие”.
Свободата в едно взаимоотношение е най-доброто и най-важното нещо, което можеш да усвоиш. Така че ако тези 5-6 неща ги схванете:

- да бъдеш себе си;

- да съзнаваш важността да обичаш другия, а не само да си влюбен в него;

- опасността от рутината;

- да уважаваш свободата на другия;

- да съзнаваш важността на различията;

- да гледаш на другия като на учител, а не на неприятел;

Тогава някои неща драматично ще се променят във всяко семейство.
Може би още едно последно нещо ще кажа за семействата. Внимавайте, когато избирате. Не избирайте човек, който да плаче с теб, когато ти си тъжен/тъжна. Почти всеки ще може да заплаче с теб, когато изпитваш тъга. По-скоро намери човек, който може да се смее на всички неща, на които и ти се смееш. Защото чувството за хумор, споделянето на общото чувство за хумор е необходимо. Може би някои неща, които мен ме разсмиват, теб - няма. Но ако всичко, което мен ме разсмива за теб е глупост, пък на мен ми е скучно всяко нещо, което теб те разсмива, тогава има голяма трагедия.

Бракът е отживелица, трябва да се съгради нов вид брак. Това ще го направят младите и тези след нас. Предразсъдък е да учим децата си на това, което ние знаем.
Въпросът за „третия човек” във връзката е много важен за един терапевт на двойки. Ще откриете, че понякога проблемите на двойката идват оттам, защото единият от тях има взаимоотношения извън двойката. Той се среща с друга, или той се среща с друг и това прави триъгълник. Понякога става така, и терапевтът дава съвет да се отървете от този трети човек, и тогава двойката се разпада. Случвало се е. Тогава си задаваме въпроса възможно ли е третият човек, независимо дали е мъж или жена, да е важен за една връзка? Моето мнение е, че всяка двойка може да изгражда такъв тип взаимоотношения, какъвто желае.

Ако искате да имате такова взаимоотношение, което да има един вид приключение извън двойката с друг мъж или жена, и ако двамата помежду си са съгласни да го пробват, тогава зависи от вас. Аз не бих го направил. Не би ми харесало, но го разбирам. Само едно условие бих поставил и то е много важно – когато двойката се е съгласила и двамата да имат отворен брак, а не само единият, тогава това е приемливо. Този въпрос съм го срещал навсякъде - когато единият търси навън нещо, като си мисли, че там ще намери нещото, което не открива тук. Никой няма да тръгне да търси нещо друго, ако смята, че то вече съществува и е тук, при него. Така че когато дойде трета страна е време да се замислиш какво всъщност търсиш, което не можеш тук да откриеш. И истина ли е, че тук не можеш да го откриеш? Може би не го търсиш както трябва. Може би трябва да го видиш през други очи. А може и да не е възможно. И ако не е възможно имаш време да разбереш – може би нещото, което търсиш не е чак толкова важно, или пък може да е. Моето лично становище е, че триъгълникът не е добър начин на живеене.

Мъжете се променят, но не към по-добро

Заглавието на книгата е „Да се обичаме с отворени очи”. Подбрал съм го така, защото мисля, че истинското взаимоотношение в любовта зависи от това да виждаш другия такъв, какъвто е. Аз не искам да обичам, да се влюбвам или да се женя просто за някакъв образ. Ако ти за мен си образ, тогава аз съм влюбен в образа ти, а не в теб. И обратно – ако ти не си образ, а си истински човек за мен, тогава аз ще съм свободен пред теб да съм такъв, какъвто съм. Няма да ми се налага аз самият да изграждам образ за теб. Няма да ми се налага да се принуждавам да ти угаждам, за да правя неща, които ти искаш да правя. И няма да ми се налага да се променям заради теб. Да се променям заради теб не е много добра идея. Толкова много пъти съм чувал тази фраза в живота си. Винаги жената я използва. Тя казва: „Той е такъв и такъв и такъв, ама като се ожени за мен ще се промени”.

Мъжете се променят, обаче не към по-добро, уверявам ви. По-добре е да намериш мъж, който вече се е променил, вместо този да го променяш. Така че позволи на мъжа ти да бъде такъв, какъвто е, защото това е по-доброто. Ние обичаме човека, който идва при нас и казва: “Оу, преди да се запозная с теб животът ми беше в руини, беше истинско бедствие. Ходех от легло в легло, от прегръдки в прегръдки, търсейки кой знае какво. И всеки ден страдах в онзи живот. Сега обаче се запознах с теб и вече всичко ми е ясно, всичко е хубаво и се чувствам в рая.” Това ни харесва, нали? Но не го очаквайте. Пожелавам ви да намерите човек, който ви казва така: “Преди да се запозная с теб животът ми беше чудесен. Бях щастлив преди да се запознаем, наистина си харесвах живота преди да те срещна. Бях в рая преди да се срещна с теб. Сега… е още по-добре!” Ето от това имаме нужда.


Записа: Михаела Лозанова

Няма коментари:

Публикуване на коментар