АКО ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ТОВА СА ПРАВИЛАТА

д-р Чери Картър-Скот
"Животът е поредица от уроци,
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."
Хелън Келър
Д-р Чери Картър-Скот е психолог, консултант, инструктор, международен лектор, автор, треньор, води семинари и е председател на Борда на директорите на Института MMS - Организацията за управление на мотивацията, специализирана в развитие на личността и на професионалната подготовка. Работила е с над 200 000 души в групи за колективна терапия или като частен консултант по целия свят. Консултант е на корпорации като IBM, GTI, Burger King, Ameriсan Express.
Автор е на 4 книги, сред които са и бестселърите "Негахолизъм" и "Ако животът е игра, това са правилата".
Десетте правила за човешките същества не са вълшебни, нито пък обещават постигане на вътрешен покой само чрез 10 стъпки.
Те не предлагат светкавично изцеление на всички емоционални и душевни болки и не носят моментално просветление.
Единственото им предназначение е да ни служат като карта по пътя на духовното израстване.
Те не са задължителни; те не нареждат какво трябва и какво не трябва да правим, да мислим или казваме.
Те не са заповеди, а само напътствия за това, как да играем играта "Живот".
Няма задължителен модел за действие.
Целта е да се пробуди съзнанието и пътуването в живота да стане по-лесно.
Десетте правила за човешките същества са:
1. ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО
Дали го харесваш или мразиш,
то ще бъде твое през цялото време,
докато си на тази земя.

Твоето тяло е дом на твоята душа.
Въпреки че ще пътувате заедно през целия си живот, ти и твоето тяло ще останете напълно различни по природа.
Твоето тяло е буфер между теб и околния свят.
От него ще получиш първите си житейски уроци.
Позволи на тялото си да изживява удоволствията на живота.
Удоволствието е физическият израз на радостта. Не си отказвай развлеченията, не си отказвай радостта: тя е храната на душата.
Предизвикателството на Правило 1 е да постигнеш хармония с тялото си, за да може то да ти служи пълноценно и да те научи на приемане, самоуважение, зачитане и задоволство от самия себе си.
Приемане: "Открих, че когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито сме, ние можем да постигнем всичко в живота." Луиз Хей.
Самоуважение: "Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие." Елинор Рузвелт.
Зачитане: "Тялото е твоето превозно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се него добре, за да ти служи подобаващо." Сузи Прудън.
Удоволствие: "Да се радваш, че живееш, не е грях." Брус Спрингстийн.
2. ЩЕ УСВОЯВАШ УРОЦИ
Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".
Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.
Някои от тези уроци може и да не ти харесат;
други може и да намразиш;
трети може да ти се сторят неуместни и глупави.
Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.
Всеки от нас има свое собствено предназначение и следва собствена учебна програма, уникална и независима. За да се овладеят, уроците трябва да се изживеят. Приемай всеки човек за свой учител и всяка ситуация - за поредния урок.
Предизвикателството на Правило 2 е да следваш единствено собствения си път, като усвояваш персоналните си уроци. Тогава ще успееш да разкриеш мистерията на своето предназначение и да го изпълниш. Ще престанеш да се изживяваш като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установиш контрол над собствения си живот.
Докато се бориш да откриеш и опознаеш себе си, ще научиш важните уроци на отвореността, избора, справедливостта и непринудеността.
Отвореност: "Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." Йон Кабат-Зен.
Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда и което носи радост на душата ми." Ралф Уолдо Емерсън.
Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." Неизвестен автор.
Непринуденост: "Когато следвате съдбата си, вие храните своята душа." Харолд Кушнер.
3. НЯМА ГРЕШКИ, ИМА САМО УРОЦИ
Израстването е процес на непрекъснато експериментиране,
серия от проби, грешки и временни победи.
Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха.
Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.
"Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." (Емерсън)
Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда.
("Всяко зло за добро", Българска народна поговорка.)
За това трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.
Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." Норман Кузънс.
Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." Александър Поуп.
Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.
Хумор: "Изключително важно е да се научим да се смеем над себе си." Катрин Мансфийл;
"Светът е оцелял, защото се е смял." Българска народна поговорка.
4. УРОКЪТ СЕ ПОВТАРЯ, ДОКАТО БЪДЕ НАУЧЕН
Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.
Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.
За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.
Пробуждане: "Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо.
Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.
Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си." Хорас Джаксън Браун.
"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.
Причинност: "На всяко действие съответства равно противодействие." Сър Исак Нютон;
"Каквото повикало, такова се обадило." Българска народна поговорка.
Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.
Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред." Рам Дас.
5. УСВОЯВАНЕТО НА УРОЦИ НЯМА КРАЙ
"В училището на живота няма почивни дни."
Жоржи Амаду
Няма миг от живота, който да не съдържа уроци. Докато си жив, все ще има уроци, които трябва да бъдат научени.
Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.
Правило 5 учи, че трябва да убедиш Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.
Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." Мариан Уилямсън.
Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да бъда".
Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.
Трябва да приемеш за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при теб във формата на нерешителност, когато вземаш решение, или в трудности и препятствия, когато се заемеш с изпълнението на вече взетото решение.
Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш." Халил Джубран.
Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.
Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил.
6. "ТАМ" НЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ "ТУК"
Когато твоето "там", за което мечтаеш
или към което се стремиш, стане "тук",
ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".
Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега- единственото време и място, където всъщност живеем.
Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.
Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш. Предизвикателството на Правило 6 е да живееш Тук и Сега. Ще ти помогнат уроците на признателността, необвързаността, изобилието и мира.
Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." Чери Хюбър.
Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." Джоан Борисенко.
Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." Робърт К. Савидж.
Мир: "Не е нужно да правите каквото и да е. Просто живейте." Стивън Ливайн.
7. ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ
Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.
Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите.
Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.
Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. За да направим решителната крачка в преориентирането от другите към себе си, ще ни помогнат уроците по толерантност, яснота, изцеление и подкрепа.
Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.
Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.
Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.
Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.
Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си. Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.
8. САМО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими.
Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.
Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.
Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.
Правило 8 те предизвиква сам да моделираш живота си в зависимост от собствения си избор и желания. Време е да научиш уроците на отговорността, свободата, смелостта, енергията и приключението.
Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.
Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.
Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.
Всичко, което трябва да направиш, е да поемеш дълбоко въздух и да пристъпиш към действие.
Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.
Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.
Приключение: "Животът е или смела авантюра, или нищо." Хелън Келер
"Ако можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.
Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм. Всеки се ражда с приключенски дух. Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесни приключение, зависи единствено от нас.
9. ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАШ НУЖДА, СА У ТЕБ САМИЯ
Отговорите на всички въпроси, които животът ти поставя, ти носиш в себе си. Трябва само да повярваш и да се възползваш.
Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.
Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.
Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.
За да следваме Правило 9, трябва да научим уроците на слушането, доверието и вдъхновението. Те ще ти помогнат да се свържеш с вътрешната си Мъдрост, която знае всичките необходими ти отговори.
Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.
Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.
Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.
През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.
Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.
Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.
10. С РАЖДАНЕТО ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКО ТОВА
Ако искаш отново да си спомниш,
трябва да разплетеш двойната спирала
на вътрешното знание.
Нерядко в процеса на усвояване на уроци те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем.
Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато си несигурен, когато се колебаеш, ти си забравил. Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.
Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.
Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.
Вярвам в слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.
Мъдрост: "Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или да ни пожали." Марсел Пруст.
Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.
Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие. Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание. Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.
И ОЩЕ ЗА ПРАВИЛАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ:
· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!

от www.spiralata.net

Змията и водния символизъм

Змията е позната не само като символ на земята. Ако схванем синусоидното движение на влечугото в перпендикулярна на земната плоскост, ще открием друга синусоида — релефа. Разказаният вече дахомейски мит, като твърде първобитен спомен на една първобитна митология е показателен за това. Асировавилонските митове обясняват възникването на земята и небето от частите на убитата и разрязана на две от героя Мардук драконица (или седмоглава хидра) — богинята Тиамат, а древната тибетска митология бон вижда земната повърхност като тялото на „черната майка" Лумо, царицата на драконите Лу.
Като създателка и част от релефа змията се свързва и със затворените водоеми — езера, блата, кладенци и с течащите водоизточници — извори, потоци, реки. Фактически първата реакция на първобитния човек към водната повърхност е била като към земна повърхност. Ето защо първоначално божествата на водоемите и водния баланс винаги били женски и змиевидни.

Едва по-късно, когато влагата започва да се схваща като оплодотворяващо начало, водните божества получават мъжки пол, без обаче да загубят змийската си характеристика. Така например неразвитите митологии населяват всяко езеро, кладенец, извор, река със своя собствена змия-хранител.

Североамериканското индианско племе мичибичи възприема господарите на водоемите като змии, даряващи успех при риболов. Перуанските племена тоба и пилага разказват за „майката на рибите", змията Лик, чието туловище е пълно с риби, огромна по размери, тя е опасна за човек, попаднал във водата, но е безпомощна, ако се окаже при засуха извън речното корито — тогава тя моли за помощ човека, като му обещава изобилие от риба. Споменът за тези времена е оставил дълбока следа във високо развитите, изпълнени с най-красиви, човекообразни божества митологии.

Египтяните вярвали, че изворите на Нил се охраняват от свещена змия, т. е самият Нил е змия. Великият елински речен бог Ахелой, Владетел на рога на изобилието, рога на Амалтея" е изобразяван като змия; свещената индуска река Гана на известния релеф от VII век в Махабилипурам „Низхождението на Гана", е изваяна като кобра; великата майка-земя Багуе и нейният син — съпруг, които са тотем на племето чибчи- муиски в Еквадор, преди да станат божества, се превръщат в змии — покровители на езерото Игуаке.

А според българските народни вярвания девойка се влюбва в змей, ако се огледа или пие вода от непокрит по време на буря съд. Тук непокритият съд е рудимент на кладенец. И като обединим змията — носител на богатството и змията — дарител на живот, ще получим змията-залог на плодородие.

Но богинята на плодородието е разновидност на една много по-могъща, всеобхватна, вседаряваща и всеунищожаваща богиня — великата Майка-земя, развитие и пределно обобщение на всички първични схващания за змията. В първобитните митологични системи това е сравнително просто, тъй като тази богиня е единствена, с чист змийски образ, без каквито и да e човешки черти.

Например в австралийските, меланезийските и някои африкански митологии божеството на земята се представя просто като змия или като духове-змия. Не е така обаче в развитите митологични системи. Най-характерен представител на този клас в египетската Изида — дъщеря на Небето (Нут) и Земята (Хеб), сестра на адския съдник Озирис, на покровителката на домашното или държавното единство Нефтида и на владетеля на злото (подземното царство) Сет, майка на Хор, великия герой-слънце, богиня на възраждащата се природа, на плодородието, на водата, на стихиите, на небето, на подземния свят, на злото, на доброто, на фараоните, на града, на семейството, на раждането...

Любопитен е сюжетът на нейната свръхвласт: Изида в образа на отровна змия ухапва върховния бог-слънце Ра. Той като боа не успява да умре, но като човек силно страда от болката. Изида вече в човешкия си образ му обещава изцеление срещу истинското име на Ра, той й го съобщава. Узнаването на истинското име означава преход на магическата божествена сила от носителя към получаващия информацията, истинското име е знак на магическа потенция.

Подобна на Изида е ацтекската Коатликуе, чието име означава „облечена в дреха от змия", позната под епитета Коатлантонен, което пък означава "наша змийска майка" богиня на земята и смъртта, ежедневно раждаща слънцето. Такава е и приликата с нощна, мрачна елинска Хеката, богиня на земния и подземния свят, на плодотворящото начало, на магията, окръжена и обвита с черни змии. Най- странната, тайнствена и мрачна богиня на Рим, наречена Бона Деа (.Добрата богиня") условно, тъй като името й било табу, има епитетите „могъща", „светоносна", „небесна'' и т. н.

Култът й бил обгърнат с тайна и просъществувал изключително дълго — през цялата античност. Накрая да споменем и славянската богиня-земя, жената на Перун, която в сблъсъка със съпруга си приема облика на змия. За да привършим с участието на митичната змия в космическото устройство, необходимо е да обърнем поглед към небето. То винаги се в смятало за свещена (сакрална) част от вселената.

На пръв поглед змията не би трябвало да има нищо общо с небето. Но се вижда, че небето буквално е пренаселено със змии: Ра се движи по небесната змия Ме- хен, ацтекският върховен бог-слънце Кетцалкоатл е „зеленопера змия", Индра се схваща сам като змия, в елинския пантеон има едва ли не повече змии, отколкото „хора" — Зевс и Атина не мърдат никъде без змиите си, Персефона самата е змия, Хермес е немислим без двете златни змии около пътеводния си жезъл.

Змията се свързва с небесната вода и нейната плодоносна сила. Лъкатушещата сред тревата змия естествено се пренася сред облаците и става мълния. Великият Гръмовержец Зевс нито минута не остава без своите свещени змии и орела. Не е нужно да изброяваме всички гръмовержци, които са в обкръжение на змии или убиват змии, щом дори свети Илия, според народните вярвания, ползува своите змейове, когато възпроизвежда гръм, дъжд, плодоносна буря.

Но нека все пак разгледаме образа символ на славянския, по-точно не българския змей: Змеят (обикновено едър смок с криле и възможности да метаморфоза в красив млад мъж) покровителствува урожая на дадено село, осигурява необходимия воден баланс, отклонява градушката от нивята, бие се с другоселските змейове, дето искат да задигнат плодовитостта от полята, гърми и трещи в битката си с халата (олицетворение на неблагоприятните агрометеорологични условия), унищожава ламите (олицетворение на сушата). За да завършим, трябва да проследим змията там, където най-рядко се появява — сред и в човека. На първо място змията е един от най-разпространените тотеми.

Това е характерно за всички древни общества. Има и средно положение, когато змията вече не е фетиш, а става герб и то най-вече царски герб. Минойско-микенската богия със змиите е змия-герб, пазителка на царския дворец в Кносос, наречен Лабиринт. В много царски гербове се виждат змии. Египетските фараони носят върху короната си образа на кобра, символизираща богините Нехбет в Горен Египет и Уто в Долен Египет.

Монголските, китайските, японските и някои други източни императори носели изображението на дракон върху гърба на дрехата си. Дотук разисквахме за змии и змийски елементи в различните митологии, без обаче да покажем митологична система от развита драконология. При това змиите по принцип все повече и повече се схващат като божества със силно изразени отрицателни функции, откъдето са обречени на забрава. Не е така обаче в монголоидните митологии.

Тук драконът търпи прогресивно и в положителен смисъл развитие и не само не се забравя, но и дори става един от най-популярните и най-предпочитани символи. В древнокитайската митология едва ли не драконите са единствените космични и потентни божество. Целият свят, всичко живо и мъртво е дело на полу-девата, полу-змията, а според други версии на драконицата.

Нюй-ва подпира с отрязаните крака на космическата костенурка четирите крака на застрашаващото да падне небе, с тръстика прегражда разлива на водите и убива черния дракон — държател на водите, създава хората от глина, въвежда брачния ритуал, помага при раждането, богиня е и на луната. Нейният брат- съпруг драконът Фу-си дал на хората огъня, научил ги на лов и риболов, на писмо, на лечебно дело, бог е на дървесата, небето и слънцето. Фу- си е известен и под името Тай-хао като дракон, покровител на севера.

Останалите посоки на света също имат покровители дракони. И дъгата се изобразява като дракон, само че двуглав. Гръмовержецът Лей-вун покровител на блатото и на гърма е небесен дракон. Освен тези важни дракони, китайците виждат действителността, пренаселена от дракони, наречени Лун (дори има митове, че някога в царските дворци са ги развъждали като домашни животни).

Драконите Лун живеят в подземния свят, на земята, на небето, където са и повелители. Те охраняват мъртвите и подземните богатства, закрилят кладенци и други водоеми, през есента живеят в морето, поез лятото на небето, прародители са на всички „пернати, покрити с вълна и люспести животни", покровители са на облаците, мъглите, дъжда, бурята, изригват огън, но са добре настроени към хората, особено към управниците — всеки императорски дворец си има личен покровител Лун.

Тези дракони обединяват в себе си мъжкото начало — ян и женското начало — ин, цветът им е черно-жълт като символ на брака между небето (черен цвят) и земята (жълт цвят). Те се символи на петте елемента и свързаните с тях цветове: драконите хуен-лун — жълто, земя, център; цин-лун — зелено, дърво, изток, пролет; чи-лун — червено, огън, юг, лято; бай-лун — бяло, метал, запад, есен; сюен-лун — черно, небе, вода, север, зима.

Но всичко, което изброихме от китайската драконология, е само една нищожна част. Това са в най-общи линии основните сюжетни схеми, свързани със змийската символика. От древността до ден днешен интересът към змията не е затихнал. Достатъчно е да се огледаме около себе си и ще открием тихото присъствие не това влечуго — в бижутерията, в приложното изкуство, та дори и като средство за развлечение —- например в цирка. Но да не се спираме на всекидневното си общуване с нея... колко обидни сравнения и едновременно с това изискани комплименти дължим на змията!

Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature