Вчера слушах Стийв Павлина - за първи път го срещам. Един на пръв поглед "момък" с крехко, леко анемично изглеждащо телосложение, който от банкрут стигнал до много проспериращо положение и в 4 поредни видеота (виж под текста) , обяснява пътя (си) към изобилието.
Две неща ми се видяха важни:
1. Че трябва да променим основната си вибрация, т.е. начина, по който се чувстваме, за да съвпадне с желанието ни. Препоръчва това да стане, като отначало отделяме 20 минути на ден, за да се почувстваме такива, каквито искаме да сме - в случая с неговия пример - "изобилни", богати. Да намерим начина си, по който да усетим, макар и за малко, как ще се чувстваме, когато имаме нещата, които желаем. Постепенно да стигнем до 20 минути и когато сме постоянни, малко по малко тази вибрация, това излъчване от нас ще завладява все по-голяма част от деня ни, ще влизаме в това състояние бързо, когато пожелаем, и за все по-дълго време. Когато това стане преобладаващата ни вибрация, значи вече промяната е на път.
2. Куражът. Вече няма да ни харесват неща и хора около нас, носещи старата вибрация, от която се отделяме, за да преминем в новата, за да променим живота си. Дори ще ни дразнят - и това е естествено - вибрациите са много различни. Това изисква кураж... Обаче ще забележим, че се появявят нови неща, хора, случват се събития, които носят чертите на промяната, на състоянието, към което се стремим. В неговия случай - бизнес възможности, които са подходящи.
И тук трябва кураж - да кажем "да" на тези необичайни за нас неща, да приемем предложения, които ни плашат, защото са различни от това, с което сме свикнали. Защото ни изваждат от зоната ни на комфорт. Тук аз имам да си размишлявам... Сещам се за не една възможност, на която съм казала "не" от ... страх, вероятно. От неувереност, че няма да се справя, че няма да се чувствам комфортно. Чудесното е, че вече имам възможност да го осъзная.
Вчера ми предложиха да поработя нещо от сферата на работата, която напуснах. Щеше да ми донесе незабавни пари - не много, но веднага и без данъци хехе. Не го направих. Защото ме връща към онова, на което обърнах гръб. Защото не беше мечтата ми. Беше работа, с която да си плащам сметките. Осъзнах, че ако приема, ще го направя, защото искам някаква финансова сигурност и се страхувам, че пътят, който съм избрала, и който (уж) вярвам, че е правилният, няма да ми донесе това изобилие. Като осъзнах това, се почувствах много добре, че не казах «да»...
Стийв Павлина даде много смешен пример, като изимитира един сериозен чичка, който с ясно съзнание на собствената си значимост и бавно примляскващ думите си, обяснява, че всъщност Законът за привличането не работел за него и май не бил верен изобщо. Защото чичката всеки ден си четял целите, повтарял утвържденията си съвестно - и нищо не се материализирало. А всъщност се опитвал да материализира живот, пълен със страст и вълнение, пълен с изобилие. И Стийв казва - цялото му същество излъчва точно обратното - скука, апатия, откъснатост, в най-добрия случай - едно ниско ниво на удовлетворение. Това не е усещане на страст, изобилие - няма го чувството. Ако чувството го няма - нищо няма да се материализира! Трябва да излъчваме чувството навсякъде около нас.
И добавя - че за него четене на утвърждения изобщо не действа, ОСВЕН ако чрез четене на утвърждения можеш да стигнеш до това състояние на страст, вълнение. Затова той използва визуализации - представя си се по начина, който иска да постигне, как се чувства там.
И защо казвам всичко това - защото всеки си има свой начин да достигне до това състояние. Ако някой искрено и дълбоко вярва, че даден ритуал му помага да привлече пари физически, или притегля като магнит най-добрия партньор за него - значи това работи за конкретния човек.
Напоследък все повече мнения срещам, че когато се появи ново предложение и отначало то ни хареса, а после преценим, че трябва да откажем - това обикновено е гласа на ума, а не на интуицията. В другата книга, която чета в момента - за Хоопонопоно се обяснява, че с ума си имаме възможност да преработим на съзнателно ниво една ужасно малка част от информацията, която е около нас - а интуицията е начин да поберем тази информация в себе си, макар и да не я обработваме по логичен и съзнателен път. Обаче някакси я използваме при интуитивни решения.
Общо взето, когато някое решение е продиктувано от желанието ни да се презастраховаме, от някакъв вид страх или опасение (че няма да има достатъчно, че може да изгубим нещо или някого), тогава обикновено става дума за "бедняшко" мислене и това не е истинския ни вътрешен глас.
Източник: Мила - Във вихъра
Накрая сложете толкова мед, колкото да покрие получената плодово-зеленчукова смес. Затворете буркана и го приберете в хладилника.
