Кандженге пресъздава един от най-старите стилове на танцуване на танго от самото начало на 20 век. Счита се, че е вид възстановка на т.нар. tango orillero (или танго от преградията), което се е танцувало по улиците и бордеите от емигрантите, и е било един от основните първоизточници на традиционното аржентинско танго, каквото го познаваме и танцуваме днес. Самата дума "canyengue" на буеносайреския жаргон лунфардо означава нещо или някой от предградията, от низшите класи. За съжаление, тези, които са танцували този пъвоначален стил на танго отдавна вече не са между живите. Стилът кандженге, всъщност, е създаден преди не повече от 20-тина години от няколко аржентински двойки, на базата на техни спомени от разкази на възрастни танцьори и стъпки, показани от родители и роднини.
Интересни факти за Танго
Несъмнено, най-емблематичния инструмент на Тангото е бандонеонът. Той пристига в Буенос Айрес някъде около 1910, вероятно докаран от немски имигранти или моряци. Предполага се, че бандонеонът е бил изобретен в Германия (а според някои, във Франция), като евтин заместител на църковния орган в по-бедните общини. Приличащ на малък акордеон, това е може би един от най-трудните за научаване инструменти, с клавиатура и от двете страни, всяка от които има различно разположение на нотите при свиване и разгъване. Бандонеонът има уникално звучене и, веднъж преминали през трудностите на обучението, бандонеонистите могат да пресъздадат най-невероятните, красиви и омагьосващи звуци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар