събота, 27 март 2010 г.

Лазаровден и Цветница - предвестници на Възкресението

Автор: Дарина Григорова



В народното съзнание Лазаровден и Цветница са празници, носещи полъха на пролетта и уханието на цветята. Всяка година те предшестват седмицата преди Възкресението като Лазаровден винаги се отбелязва в събота, а Цветница в неделя. У нас тези празници са едни от най-обичаните християнски празници, които народът ни свързва със здравето и дълголетието, благоденствието и плодородието.

По народен обичай на Лазаровден младите момичета изпълняват народния обичай лазаруване, за да се задомят. Те берат цветя и върбови клонки, с които да украсят вратите на домовете си на следващия ден – Цветница. На неделната литургия в този ден, наречен от църквата “Вход Господен”, се чете специална молитва, с която се освещават върбовите клонки. “Все пак ударението на тези празници не трябва да пада върху цветята и върху народните обичаи. Хубаво е като просветени православни християни да знаем какво се е случило на тези дни”, казва богословът от Софийската духовна академия отец Климент Харизанов.

“На тези празници отбелязваме събития, които имат огромно значение за нашето спасение – продължава той. – На Лазаровден Христос е възкресил своя приятел, който лежал в гроба в продължение на четири дни. Приживе той и сестрите му Марта и Мария често приемали в дома си Божия син. Веднъж, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял тежко. Тогава неговите сестри съобщили на Христос като се надявали, че той ще тръгне веднага към Витания, за да го излекува. Той обаче се забавил съвсем умишлено. Когато пристигнал, Христос заварил как всички оплакват горчиво починалия. Марта и Мария се обърнали към него с думите: “Ако ти беше тук, той нямаше да умре”, а той им отвърнал: “Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, и да умре, ще оживее.” След тези думи той отишъл на гроба на своя приятел Лазар. Иисус повикал починалия и за учудване на всички, които присъствали, Лазар се изправил. Можем само да си представим радостта на сестрите му, а и на всички, които го обичали. Свети апостол Йоан съобщава, че Христос се просълзил, когато разбрал, че Лазар е починал. Може да се каже, че той се е просълзил не само заради Лазар, но и заради смъртта и страданията на човешкия род.” Вестта за възкресението на Лазар във Витания се разпространила мълниеносно. “Когато я чули, първосвещениците се разтревожили, че цял свят ще тръгне след Христос и те ще загубят влиянието си над народа – обяснява отец Климент. – Те взели решение да убият и Христос, и Лазар. Това е много силно доказателство, че разпъването на кръст на нашия Спасител не е станало случайно, не е плод на недоразумение, а на едно съвсем умишлено и целенасочено Богоборчество от страна на фарисеите и първосвещениците” – допълва свещеникът. След възкресението на Лазар Иисус Христос се отправил на следващия ден към портите на Йерусалим. Църквата отбелязва тържествено този ден на посрещането на Христос в Йерусалим. “В църквата е прието на този ден да се освещават върбови клонки, които да напомнят за палмовите, които децата държали в своите ръце, посрещайки Иисус Христос”, казва отец Климент Харизанов. “Тогава двама от неговите ученици Йоан и Яков казали: “Господи, дай ни да седнем при теб в твоето царство”. Макар Христос да обяснявал многократно, че неговото царство няма земен характер, Светите апостоли не можели да се освободят от мисълта за земна слава в царството на Господ Иисус Христос. Те чули, че Господ трябва да влезе в славата си, но кой знае защо не чули, че той трябва да премине преди това през поругание, разпятие и смърт и чак след това да дойде Възкресението. Жителите на Йерусалим, вероятно под въздействието на възкресяването на Лазар във Витания, посрещнали Иисус Христос тържествено. Те очаквали, че всеки момент той ще се обяви за цар и ще освободи юдеите от гнета на римляните. Но Спасителят не се обявил за цар, защото царството му не било земно. Когато влязъл в Йерусалим на магаренце, децата ликували и постилали палмови клонки пред него с думите “Осанна на сина Давидов! Слава във висините Богу!” Като видели всенародното ликуване, фарисеите и първосвещениците се късали от завист и злоба. Обърнали се към Христос с думите: “Кажи им да мълчат”, а той им отвърнал: “Не мога да сторя това. Ако го направя камъните ще завикат.” Изглежда, че сърцата на първосвещениците били по-твърди и от камък, щом не се трогнали от влизането му в Йерусалим. Когато Христос разбрал, че искат да го обявят за цар се оттеглил във Витания да пренощува, защото не искал земна слава.”

При последното си влизане в Йерусалим, Христос отишъл и в храма и прекатурил масите на сарафите, които обменяли монети, и на търговците, които продавали разни стоки в храма. Той се обърнал към тях с думите: “Домът на отца ми е дом за молитва, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.” По думите на отец Харизанов тези негови думи още повече ожесточили и озлобили първосвещениците и фарисеите, които търсели повод да го арестуват и да го погубят няколко дни по-късно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар