Мартеница гривна с техника "макраме"

Hera.bg

Цвети Цанева

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати

Много дълго време мислех, че макрамето е нещо безкрайно трудно. Докато преди време не попаднах на едно много хубаво списание, в което то беше много подробно обяснено. Така реших, че мога и аз - за десетина минути си направих гривна.

Още веднъж разбрах, че невъзможното е не нещо друго, а състояние на духа.

Всяка година преди да дойде Баба Марта опитвам някакъв нов начин да направя мартеници. Като допълнение към елегантния гердан мартеница от преди, тази година реших да направя гривна с техниката макраме. Хубавото на макрамето е, че не ни трябва нищо освен конец и маниста, защото в основата си то е само правене на възли. С тази техника можете да правим много цветни и ефектни гривни, колиета и всякакви декорации.

Материалите за тази мартеница са:

15- 20 маниста бели или червени;

2- 2,5 м бял или червен конец.



Какво да съобразим за конеца: Можете да ползвате конец най- добре с полиестерни влакна, защото, ако започнат да се нищят краищата при нанизването на манистата, можете да стопите стърчащите влакънца със запалка и дори да ги изтъните за по- лесно низане. Не трябва да е много дебел, защото в едно манисто трябва да могат да влязат два ката конец. Но и да не е тънък, за да се виждат добре възлите.

Какво да съобразим за манистата: Както казахме, в тях трябва да могат да влизат два ката конец. Хубаво е да ги избирате заедно и да пробвате. Манистата е добре да са кръгли или с някакви ръбчета по тях, за да държат конеца отстрани.

За тази гривна съм ползвала 15 маниста по 8 мм и дължина на конеца 210 см. Ако желаете, може да я завършите и с комплект за закопчаване, който се продава в магазините за маниста или за подобни материали. Но и с обикновено връзване пак става.

Разрязваме конеца на едно парче 70 см и едно 140 см. Сгъваме ги на половина, така че да се получат две по 35 см и две по 70 см. Връзваме ги при сгъвката на обикновено клюпче ( възел ) и намираме място, за което да го закрепим.



Средните два, по- къси, конеца, ще са носещи, те са неподвижни и на тях нижем манистата. Двата по- дълги са отстрани и с тях връзваме възлите, те са работни конци.

Слагаме едно манисто на средните конци.



Премятаме крайния ляв конец над средните и над крайния десен конец. Оставяме така.



Хващаме десния конец и го промушваме под средните два и го изкарваме над левия. Така се образува възел, в който влизат и средните конци. Когато пристегнем малко, се вижда, че ако почнем с левия конец, после работим с десния, отдясно се пада и възелът. И обратното.





Стягаме добре до самото манисто и правим същото с крайния десен конец. Премятаме го над трите конеца, а с левия правим възела, който идва отляво на средните конци.



Правим двата възела, може и повече, ако са по- големи манистата, стягаме добре, отново нижем манисто на средните.




И така, аз стигнах до 15 маниста, като постоянно премервах готовата дължина. Понякога се увличам, защото низането на гердани е вид медитация за мен и не се усещам кога да спра.

Накрая отрязваме конците да се подравнят и стопяваме краищата им да не се нищят, или ги връзваме всяко на възелче. Можем да ги разделим на два снопа, среден и краен, и да ги вържем на възел през клюпчето.

А може и да ползваме закопчалка с верижка накрая, за да регулираме допълнително дължината на гривната.



Още по- красива става, когато маниста се нижат и по крайните конци, така се оформя и красиво цвете. Важното е да се схване основната техника с възлите. Оттам нататък ви трябват само разноцветни маниста, подходящи конци и малко свободно време.



Тази гривна ми отне точно 5 минути, а е елегантна и много красива.