Линиите на Силата

Природа на човека - Индианистика

Разказ по откъс от книгата: "Магическия преход" Обичаше го. Опитваше се да отрича, да го подтиска, да насочва вниманието си в друга посока. И да кога така? Месец, два три...? Знаеше, че няма да може да избягва истината още дълго време. Просто бягаше, криеше се, а уж считаше себе си за смела жена, която не се бои от трудности и не се отказва, когато ги среща. Именно трудностите правеха човека и изграждаха характера, каляваха го. А любовта според нея беше една от големите трудности в живота. Когато беше истинска в нея съществуваха не един и два подводни рифове, през които трябваше да премине кораба на мъжа и жената свързани от невидимите нишки на обичта. Линиите на Силата*, които мъжа оставяше в жената, когато я любеше за първи път.  Това бяха древни тайнства свързани с любовта, секса, мъжката и женската сексуалност. В онези сурови времена, в които са живеели нашите предци, на тези неща се е отдавало внимание и почит. Към тях са подхождали сериозно и със свещено преклонение към чудото на сексуалния акт, зачеването и раждането на новия живот. Чрез тези невидими силови линии, онези древни войни и ловци черпели сила от жените си. От своя страна по този начин жените си осигурявали сигурността, че мъжете им ще се връщат винаги при тях, независимо колко се отдалечават. От известно време мислеше над тези въпроси. Дали в онези времена, жената е чувствала смъртта на своя любим на бойното поле или, ако нещастието се е случвало по време на лов? Дали е разбирала, че нейната Сила не винаги е била достатъчна, за да съхрани живота на мъжа, който обича? Почитта и и преклонението към Природата, с нейните неизброими тайнства и мистерии се засили още повече, когато научи за този мистичен акт, част от сексуалността. Акт при който ролята на жената в общността се издигаше действително до ранга на божество, което сътворява, ражда и съхранява. Дава живот не само на детето си, но и на неговия баща. Изпитваше ли жената физическа и психическа болка, когато губеше своя любим, в неравната схватка със смъртта? Знаеше ли много преди вестта за смъртта му, че той вече не е част от нея, не е в нея. А когато беше болен, какво чувстваше жената? Харесваше и уважаваше езичниците, те се отнасяха с уважение, почит и с любов към жените си, защото знаеха каква важна роля има жената в семейството и в общността. Християнските мъже мразеха жените и което беше по-лошото те мразеха себе си. Християнският мъж биваше зачеван в страх и вина, отглеждан и възпитаван в общества, изпитващи омраза и гняв към жената, към природата и изобщо към живота. Общества на бездуховност, в които властваха жестокостта и насилието в най – отвратителните им форми. Жестокост и насилие не като част от жизнено необходимото оцеляване, а като част от получаване на извратено удоволствие и плод на алчност. Разбира се духовността и духовенството в такива общества почиваше също върху такива принципи. Опитваше се да си представи какъв би бил подхода на съвременния мъж, който  знае какво получава от сексуалния акт, от жената. Някои мъже знаеха или някак си интуитивно се досещаха. Те често казваха: „Секса се прави за удоволствието на жената.” Казваха го с тайнствена усмивка и особени пламъчета в очите, звучаха сякаш произнасят някаква тяхна мъжка тайна, почти като заклинание. Разбира се такива мъже се радваха на голям интерес от страна на дамите и някой от тях свободно се възползваха, потапяйки се в удоволствията на полигамиятя. Други желаеха само една жена и оставаха с нея. Имаше и нещо друго. В днешно време не всяка жена притежаваше Силата, повечето бяха обезсилени от прекалено разюздано сексуално поведение, напълно изсмукани от многото сексуални партньори. Знаеше как изглеждат такива жени, дори ги разпознаваше. Мъжете, които тя наричаше магьосници, онези, които знаеха също умееха да разпознават жените с или без Сила. Как ли го правят? Такива мъже обаче се срещаха рядко, техния подход към секса и към жената беше по-скоро ритуален отколкото профанен. Разбира се и те като всеки друг мъж обичаха бързия секс, но когато желаеха това в подхода си включваха молба, а не изисквания. Всъщност тези мъже бяха по-умни от останалите и знаеха как да получат това, което искат, включително и бързия секс лишен от нежности. Не всяка жена може да откаже на магьосник, който с очарователна усмивка и тайнствени пламъчета в очите моли за бърза любов в някой особено натоварен делничен следобед. Жените споделяха помежду си, че почти не е възможно да откажеш на любимия, когато е открил правилния подход. Ако пък не успява да го открие трябва да му се каже – смееха се по-възрастните дами от женския Кръг на Огъня. Кръга на Огъня беше не голямо общество от жени, от всякакви възрасти. Те често се събираха, за да обсъждат и решават най-различни неща, за да си помагат една на друга или просто, за да отбележат някой празник. Наричаха го кръг на огъня, като символ на домашното огнище и на необходимостта в него огъня винаги да се поддържа жив. През топлите месеци си организираха малки излети сред природата, където запалваха огън и се събираха около него, разказваха приказки и легенди, споделяха храната, която всяка от тях беше донесла и общуваха. На един от тези излети разговаряха много дълго за „Мистичните нишки на Силата”. Една от по-възрастните жени – Сабина каза: „когато всичко е както трябва, жената изпитва удоволствие от отдаването на част от Силата си на мъжа.” – Освен оргазъм по време на сексуалното общуване, жената изпитва и особен вид удоволствие при протичането на Силата между нея и мъжа и. – Тя чувства любимия в себе си, част от него е останала в утробата и по време на секса. И мъжът усеща прилива на енергия, също чрез корема си. Усещането се изразява чрез приятна топлина и сексуална възбуда, които сякаш се зараждат ниско долу в корема и половите органи на мъжа и се издигат нагоре по тялото. Това е невидима, но много силна връзка между двамата. – Трябва да внимавате! – засмя се и друга от по-възрастните жени, когато сте толкова млади и жизени току виж сте подпалили задника на любимия. Всички избухнахме в смях, при мисълта за подскачащия от „горещи вълни” любим образ на сърцето. В Кръга на Огъня на по-възрастните жени, на т.нар. „баби”, тези, които вече имаха внучета беше разрешено понякога да използват нецензурни думи, с които да подчертаят, чрез жаргона важността на дадено събитие или споделен опит. По-младите не биваше да говорят така и винаги ставаха обект на присмех и забележки, в опитите си да подражават. – Какво искаш да кажеш с: „когато всичко е както трябва, жената изпитва удоволствие от отдаването на част от Силата си на мъжа.” – Попитах аз. – Какво значи „всичко да е както трябва?” Сабина впи почти черните си очи в мен и дълго не продума. Край огъня се възцари особено мълчание, въздуха сякаш натежа и се превърна в лека огнена пелена. – Срещнала си го. – каза Сабина и си почувствала с цялото си същество, че той е мъжа, на когото искаш да отдадеш свещените си сили. – Той е като нашите мъже, магьосниците и не иска да ти ги вземе. Съпротивлява се, защото знае, че ще бъдеш по-силна без него. Тревожи се за теб, както правят всички момчета, които знаят. - Няма да бяга дълго, а и няма да може, по-силно е от него, това е повелята на Природата. – И...- Сабина отново замълча и сякаш се зарови още по-дълбоко в душата ми. – Ще бъдеш щастлива с него, този мъж си заслужава! – Какво значи „всичко да е както трябва?” – продължих да упорствам, разбирайки, че в крайна сметка не съм получила отговор на конкретния си въпрос. – Или по-точно как разбираш, че е Той? Как разбираш, че точно на този мъж трябва да се отдадеш? Сабина се разсмя. – Знаеш го! Утробата ти и вулвата ти го знаят, а не ума. С ума си можеш да пожелаеш много мъже и да си въобразяваш, че те са единствените и неповторимите, че ги обичаш и прочее игри и шеги на мозъка. Този обаче, който ще пожелае утробата ти е един единствен. И просто ще знаеш. Обикновено всяка една от нас изразява това желание и тази обич с думите: „Той е единствения мъж, с който ми се е случвало това...” Няма да има друг, който да желаеш с такава сила и това желание не отслабва. – А може ли такива двойки да се разделят? Случвало ли се е? – Случва се. – кимна Сабина. Но не се тревожи за това, той винаги ще се връща...неизменно. Само смъртта може да ти го отнеме и да прекъсне невидимите нишки, които ви свързват. – Или...- отново дългото мълчание, с което Сабина подчертаваше важността на думите си. – Или твоя личен избор да се освободиш, да бъдеш свободна и да разполагаш изцяло със Силата си. Но не те съветвам да го правиш, никоя от нас до сега не го е правила. Не бива да му причиняваш това. – Макар, че...Природата ти дава тази възможност и можеш да се възползваш винаги, когато пожелаеш. Но има едно условие. Трябва да бъдеш абсолютно честна пред себе си и пред него. И да си напълно уверена, че желаеш да прекъснеш, това, което ви свързва. Защото няма да има връщане назад. Честността изсква да го погледнеш право в очите и да му кажеш какво възнамеряваш да направиш. Никоя от нас не го е правила, защото е почти невъзможно. Иска се голяма Сила за това решение и още по-голяма за неговото изпълнение. А част от твоята Сила е в него и той я използва. Ако е наистина силен мъж, а той Е! Няма да позволи да го направиш. Когато му се отдадеш, той ще е доста по-силен от теб. Готова ли си за това? Никой не те принуждава, можеш да останеш свободна. Готова ли си? В това е въпроса. Сабина сложи ръка на устата си, за да прикрие прозявката си, стана и се оттегли от огъня, с което показа, че този разговор е приключил и че едва ли някога ще го започнем отново, въпреки моето любопитство. 30.11.2011г. Юлияна Шапкарова ------------- *Линиите на силата - "Тя ми обясни, че всеки вид има биологическата повеля да се продължава и съхранява и че природата е осигурила нужните средства, за да гарантира, че сливането на мъжката и женската енергия ще става по най-резултатен начин. Тя каза, че в сферата на човека, макар първичната функция на половия акт да е размножаването, той има и още една вторична, по-скрита функция — да осигурява непрекъснатото протичане на енергия от жените към мъжете. Клара толкова силно наблегна на думата „мъжете", че трябваше да попитам: — Защо го казваш така, сякаш това е еднопосочен път? Половият акт не е ли равен обмен на енергия между мъжа и жената? — Не — каза твърдо тя. — Мъжете оставят специфични енергийни линии в тялото на жените. Те са като светещи тении в утробата, които изсмукват енергия. — Това звучи направо зловещо — казах аз подигравателно. Тя продължи изложението си с крайно сериозен тон. — Те се оставят там с една дори още по-зловеща цел — каза тя, пренебрегвайки нервния ми смях, — и тя е да се осигури на мъжа, който ги е оставил, постоянно зареждане с енергия. Тези енергийни линии, които се установят чрез половия акт, отнемат и събират енергия от женското тяло, за да облагодетелстват мъжа, който ги е оставил. Клара беше толкова категорична в това, което казваше, че не можех да се пошегувам, а трябваше да го приема на сериозно. Докато я слушах, усетих как нервният ми смях се превръща в сумтене. — Не че приемам и за миг това, което говориш, Клара — казах аз, — но просто от любопитство, как изобщо си стигнала до такива абсурдни идеи? Някой ти ги е разказвал ли? — Да, моят учител ми е говорил за това. Отначало и аз не му вярвах — призна тя, — но той също ме учеше и на изкуството на свободата, а това означава, че се научих да виждам протичането на енергията. Сега знам, че е бил съвсем точен в твърденията си, защото сама мога да видя тези подобни на червейчета нишки в женското тяло. Ти например имаш доста голямо количество от тях и всички са още активни. .... — Жените са основата за продължаване на човешкия вид — отговори Клара. — От тях идва огромен обем енергия не само за да износят, родят и откърмят потомството, но също и за да гарантират, че мъжът ще играе своята роля в целия този процес. Клара обясни, че според теорията този процес дава възможност жената да захранва енергетично своя мъж чрез нишките, които той оставя в тялото й, и така мъжът става тайнствено зависим от нея на етерно ниво. Това се изразява в явното поведение на мъжа, който се завръща към една и съща жена отново и отново, за да запази източника си на захранване. По този начин, каза Клара, природата гарантира, че мъжете освен непосредственото си влечение към сексуалната наслада ще установят по-трайни връзки с жените. — Тези енергийни фибри, оставяни в утробата на жените, също така се смесват с енергийната конфигурация на потомъка, когато е станало зачеване — обясни Клара. — И това може би е зачатъкът на семейните връзки, защото енергията от бащата се слива с тази на ембриона и така кара мъжа да усети, че детето е негово. Това са някои от житейските факти, които майката на едно момиче никога не му казва. Жените са възпитавани да бъдат лесно прелъстени от мъжете, без и най-малката представа за последиците от половия акт от гледна точка на това източване на енергия, до което води той. ..... — Само по себе си е достатъчно лошо, че един мъж оставя енергийни линии в тялото на жената — продължи Клара, — въпреки че това е нужно за създаването на потомци и за осигуряване на оцеляването им. Но една жена да има в себе си енергийните линии на десет или двадесет мъже, които се хранят от нейното сияйно тяло, това е повече, отколкото може да издържи който и да било. Нищо чудно, че жените вечно не могат да вдигнат глави. — Може ли една жена да се отърве от тези линии? — попитах аз, все повече убедена, че има известна истина в това, което говори Клара. — Една жена носи тези светещи червейчета седем години — каза Клара, — след този период те изчезват или угасват. Но ужасното е, че когато наближи краят на тези седем години, цялата армия червейчета от първия мъж, който е имала една жена, до последния, всички те внезапно се оживяват, така че жената отново е притеглена да има полов акт. И тогава всички червейчета се вкопчват в живота по-силно отвсякога, за да се хранят от сияйната енергия на жената за нови седем години. И наистина се получава един безкраен цикъл..."  Из книгата: "Магическия преход" - Тайша Абелар