От векове реставрацията лекува ръкотворните образи от тленността им. Спасителите на културното наследство следват стриктен кодекс и се прекланят пред находчивостта на древните майстори
Животът е кратък, изкуството - вечно, е казал преди около 25 века елинът Хипократ. Точно тогава атиняните строели Партенона, в цяла Елада скулптори изсичали идеалните човешки пропорции, а носът на сфинкса в Гиза си бил все още на мястото. Днес е малко трудно да си така вдъхновено категоричен като именития лекар. На 3 април т. г., например, Леонардовата "Мона Лиза" отново бе изложена в Лувъра, след като бе прибрана за година поради деформации на дървената й основа. Гърция и Великобритания пък се скараха за оригиналните фризове на Партенона, които от ХIХ век са в Британския музей. Конклавът, който сега заседава в Сикстинската капела във Ватикана, прекъсна реставрацията на два от стенописите на Микеланджело ("Страшният съд" бе реставриран преди десет години). Тленните образци на вечното изобразително изкуство едва ли биха просъществували, ако нямаше кой да ги "поправя".
------------
Картини, скулптури, пергамент, хартия, тъкани се "ремонтират" още от античността от самите творци, но като професия реставрацията се е обособила през Възраждането. Днес методите на реставрация са, разбира се, доста различни отпреди, точно колкото и начините за направа на бои и материали и техниките на изписване.
Как се лекуват произведения на изкуството
С памук, марли, диагноза и химия. Това е първото впечатление от ателиетата на специалност "Реставрация" в Националната художествена академия. В ателието за стенописи в момента се реставрират изображения от църквата в с. Долни Лозен. Преди да се пипне каквото и да е по една живопис, специалистите правят химични анализи, за да проучат състава на използваните материали.
Една от първите операции, когато се реставрира икона, е свалянето на стария лак. Сега това става със спирт, но навремето зоографите имали следната рецепта: иконата се изважда на слънце в горещо време и омекналият полир се отнема с пепелна вода или ябълков сок. След това идва ретушът, липсващите звена се запълват и се лакира наново. Всичко реставрирано трябва да си има "медицински картон", в който да се опишат материалите по него, за да не си играе следващият реставратор.
Стенописите пък се свалят заедно с пласт от мазилката, с прилепено за памучен слой лице. В ателието на Националната художествена академия се упражняват да трансферират от една стена на друга. Кавалетна живопис (картини) пък се "ремонтира" на вакуумна маса. Ако платното се деформира, се цепи и боята, затова трябва да се изправя периодично. Слага се с лице на плота и той го засмуква със силата на няколко прахосмукачки.
В кабинета по керамика подреждат пъзели. От купчинка парчетии със сходен цвят студентите сглобяват съдове и ги лепят. Праисторическата керамика е по-интересна от римската, смятат някои студенти. Те обясняват пристрастието си с по-големия брой вариации при прапосудата. Римската империя наложила стандарти за правене на съдове и унифицирала керамиката по цялата си територия.
Находчивостта на древните
В миналото са останали безброй причудливи начини за приготвяне на боя, някои описани в средновековните ермении, наръчниците по иконопис. От египетските стенописи е тръгнала, например, техниката за приготвяне на синята "александрийски фрит", обяснява доц. Стефан Тъпанов от Художествената академия. Тази светла боя, приготвена от стрито стъкло, съдържащо медни окиси, се е използвала до Късното Средновековие. Друго синьо е "лапис-лазур". Правила се е от едро стрит минерал. Същият този състав, когато се стриел на прах, ставал сив. Бяло се е получавало от натопено в оцет олово. Нагрят пък, този разтвор става оранжев. Черна боя - от овъглени костилки, лозови семки и пр. Въгленът се е използвал за грим, а египтянките са се червисвали с цинобър (според една хипотеза поради това са умирали млади - цинобърът съдържа живак).
Защо са толкова трайни древните стенописи?
Пак египтяните първи изнамерили "фреско"-то (итал. - свежо). Установили, че ако боята се нанесе, докато мазилката е още влажна, изображението трае по-дълго. Така е защото калцитът от варта излиза на повърхността и консервира стенописта, обяснява реставраторът Стефан Аенски. Фреското се използва и днес. Така е изписал и Микеланджело Сикстинската капела.
Самите мазилки са били по-устойчиви, защото с варта са се смесвали различни укрепители - животински кости (заради калция, лепливите свойства) и др. В случая с Египет роля за съхранението на изображенията е изиграл и сухият климат, пояснява Тъпанов.
Бабата на иконописта
Името й е "енкаустика". Това е рисуване с восъчни бои върху стена и също е египетски патент. Нагрявал се или восъкът, или самата стена. Първите енкаустики започнали да се правят в оазиса Ел Фаюм, където покойниците били изографисвани върху дъска. Това също е много трайна техника, римските рисунки от Помпей и Херкулан от I век са оцелели до днес. Някои от най-ранните икони, от IV век, са правени с восък.
Занаятчии и творци
Ренесансовите сгради са по-красиви от съвременните, защото тогавашните архитекти са били скулптори, днешните са инженери, пише Кенет Кларк в "Цивилизацията".
При живописта обаче е съвсем другояче. Ренесансовите майстори са несравнимо по-изрядни в подготвителния, занаятчийския етап на живописването от днешните художници, смята преподавателят Стефан Белишки от НХА. В Холандия, например, художниците са били гилдия с много строги правила, обяснява той. Работата по правенето на картини се разпределяла. Отделно се правели рамките, платната, грундовете, боите и всичките трябвало да покриват определени стандарти. Дърводелците понякога дори поставяли фирмени печати на рамките. Именно по тях са били датирани някои холандски картини, чрез проучване на архивните регистри.
Условията за съхранение
Всички материали имат различни изисквания към околната среда. Камъкът, например, се съхранява при 19-20 градуса, ниска влажност и индиректна, по възможност изкуствена, светлина (така се пази "Давид" на Микеланджело, не копието на площада във Флоренция, а оригиналът). Така е и при картините. При повече светлина избледняват. Великите световни образци се пазят в почти стерилна среда, казва Аенски.
Професионалното верую
Всички материали, които се използват за реставрация, трябва да са обратими. Нищо не пречи една живопис да бъде консервирана веднъж завинаги под дебел слой лак, но това би убило автентичността й, казват от НХА. Реставраторът не е съавтор, затова ако има унищожен фрагмент от живописта, той не бива да се допълва произволно. Оставя се така. Ако авторовата работа остане след ред намеси по-малка от определен процент, картината губи културната си стойност.
Реставрира се само в краен случай, картината е като човек, не може всеки ден да й се правят операции, смята Тъпанов. Често се случва един реставратор да оправя създадените проблеми от друг. Така е и в момента с фреските във Ватикана, някои от които безотговорно надживописвани. С УВ- лъчи, впрочем, е установено, че Микеланджело Буонароти сам надживописвал фреските си в Сикстинската капела. Някои от тях били голи и по настояване на папата се наложило да ги облече.
 |
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар