Мисли на Конфуций

* Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си. * Давай наставления само на този, който търси знания, след като е открил своето невежество. * Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът. * Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. * Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост. * Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш. * Човекът е човек, когато е закусил. * Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах. * Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител. * Лудият се оплаква,че хората не го познават, а мъдрецът - че не познава хората. * Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него. * Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде. * Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка. * Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите. * Покоят е благоденствие. * Проклятие е да живееш в интересни времена. * Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове. * Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва. * Който не вижда далечната опасност го заплашва близка беда. * В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес - за да смаят другите. * В древността хората учили, за да се усъвършенстват. Днес учат, за да направят впечатление на другите. * В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си. * В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни. * Да изпращаш хората на война без обучение, означава да ги предаваш. * Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват - това е скромност; да ги разкриеш пред приятели - това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички - това е горделивост. * Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес отколкото утре. * Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три. * Не убивай комар с меч. * Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?! * Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият — към другите. * Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран. * Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до пътя. * От сина на небето чак до простолюдието само усъвършенстването на личността може да придобие на всекиго здрав корен. * Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост. * Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен. * Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението - това е най-благородният път, пътят на подражанието - това е най-лекият път, и пътят на опита - това е най-горчивият път. * Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава. * Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки. * Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение. * Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш. * Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си. Източник: bg.wikiquote.org