ПЕТТЕ БИОЛОГИЧНИ ЗАКОНА НА НОВАТА ГЕРМАНСКА МЕДИЦИНА

П ъ р в и я т Б и о л о г и ч е н З а к о н Желязното Правило на Рака Първи критерий Всяка Смислена Биологична Специална Програма на Природата (СБС) възниква от ДХС (Дирк Хамер Синдром), който представлява сериозен, остър, драматичен и изживян в самота конфликтен шок, който се проявява едновременно на трите нива: психика – мозък – орган. ДХС може да се провокира от например, неочаквана загуба на любим човек, непредвидена раздяла, диагноза или прогноза, за която човек човек не е подготвен, внезапен смъртен страх, неочакван гняв или тревога, внезапно усещане за изоставеност (емоционално, душевно или физическо) или внезапен страх или тревога. Конфликтният шок моментално прекъсва обичайните биологични функции на организма. За да се справи с неочакваното събитие, мозъкът незабавно активира СБС програма, създадена, за да се справя с точно такава ситуация. Моментът на ДХС се случва – целият организъм е ангажиран! Психично ниво: психологично ние преживяваме емоционален и душевен стрес. Мозъчно ниво: в момента на ДХС конфликтният шок атакува специфична област в мозъка, причинявайки лезия, която е ясно видима на компютърна томограма на мозъка като сбор от концентрични кръгове. Такава кръгова лезия се нарича Огнище на Хамер (ОХ или фокус на Хамер; названието всъщност идва от опонентите на д-р Хамер, които подигравателно нарекли кръговите формации „съмнителни огнища на Хамер”). Преди д-р Хамер да идентифицира тези кръгови лезии в мозъка, радиолозите ги приемаха за дефекти, в резултат на отблясъци в машината. Но Сименс, производителят на тези апарати, опроверга твърдението, а именно че тези концентрични лезии не могат да бъдат дефекти, защото дори да се повтори томограмата и да се снима от различен ъгъл, същите кръгови формации винаги се появяват на едно и също място. Точното място на Огнището на Хамер (ОХ) се определя от вида на конфликта (за справка статията „Да разберем мозъка”). Защо отделните конфликти винаги влияят на определена област в мозъка? В процеса на еволюция на мозъка, всяка мозъчна област е била програмирана със специална биологична програма, която да даде възможност на организма да се бори с една неочаквана спешна ситуация. Бихме могли да си представим една такава мозъчна програма като струпване на мозъчни клетки, които са едновременно и рецептори, и предаватели. В момента, в който конфликтният шок атакува, мозъчните клетки получават потвърждение за съдържанието на конфликта, за който са програмирани и след това предават биохимичен сигнал към съответните клетки на тялото. Връзката между конфликтния шок, мозъчната област и органа е винаги недвусмислена. Органно ниво: дали органът ще отговори на конфликтния шок с клетъчно размножаване (растеж на тумор), клетъчно намаляване (остеолизи, некрози, улцерации) или функционално нарушение (т.нар. ракови еквиваленти като диабет, моторна парализа, проблеми с ушите или очите), зависи от това кой мозъчен слой получава шока, както и от типа тъкан, която е засегната (ендодерма, мезодерма, ектодерма). За всеки тип конфликт има специфичен тип болест и специфична област в мозъка, от която се управлява процесът. Изключение: Недохранване, отравяне или наранявания могат да предизвикат дисфункция на органите - без ДХК! Втори критерий В момента на ДХС биологичният конфликт определя локализацията на СБС в мозъка чрез така нареченото Огнище на Хамер и локализацията в съответния орган като рак или еквивалентна на рак болест. Съдържанието на конфликта се определя в момента, в който конфликтният шок се случва. В точния момент на инцидента нашето подсъзнание възприема със събитието определената тема на биологичния конфликт като територия (обкръжение), гладуване (страх от гладна смърт) или смъртен страх. Затова, нашето субективно чувство от конфликта определя коя част на мозъка ще бъде засегната и следователно кой орган или тъкан ще бъдат засегнати. Това, което един човек преживява като конфликт може да бъде преживяно по съвсем различен начин от друг човек. За трети – събитието може да няма никакво значение. Нещо повече, един единствен ДХС може да засегне повече от една мозъчна област, предизвиквайки поява на различни болести със съответните лезии в съответните части на мозъка (метастази). Например: ако човек неочаквано загуби бизнеса си и банката му вземе всичките авоари, той може да развие ангина пекторис (гръдна жаба; като резултат от конфликт на териториална загуба), рак на черния дроб (като резултат от конфликт – страх от гладна смърт) и рак на костите (в резултат от конфликт на самообезценяване), всички по едно и също време. Биологичният конфликт се различава съществено от психологичните проблеми или ежедневните стресови ситуации. Психологичните проблеми, за които имаме време да се подготвим (дори и да е само за няколко секунди) не оставят следа в мозъка и следователно не причиняват болест. Обаче, тези психологични проблеми могат да предразположат човек да бъде по-податлив на конфликтните шокове. Трети критерий Развитието на СБС програмата от ДХС към решението на конфликта, към епилептоидната криза по средата на лечебната фаза и крайното нормализиране, винаги се движи синхронизирано и на трите нива (психика – мозък – орган). С напредването на конфликта, мозъчната лезия и промяната в органа, например растеж на тумор, също се развиват. Щом се установи застой на някое ниво, развитието при другите две се забавя. Латералност Тъй като мозъкът играе решаваща роля при определяне на всяка ситуация, латералността винаги трябва да се взима под внимание. В зависимост от това дали сме левичари или десняци се определя коя страна от мозъка ще се повлияе при конфликта и коя страна на тялото ще бъде засегната. Затова при ГНМ терапията определянето на латералността е от съществено значение. Един десняк отговаря на конфликт със своята майка или дете с лявата страна на тялото, а при конфликт с партньора (който и да е, освен майка или дете) с дясната страна. При левичарите е обратното. Например: ако жена-деснячка внезапно се обезпокои за здравето на детето си, нейната лява гърда ще бъде засегната. На мозъчния скенер ОХ ще се види в дясната хемисфера, в частта, която управлява жлезистата тъкан на лявата гърда. Винаги има кръстосване на връзките от мозъка към органа. Това правило важи само за малкия мозък и за главния мозък. В мозъчния ствол, най-старата част от мозъка, латералността не е от значение. Дали сме десняци или левичари може лесно да се установи чрез ръкопляскане. Ръката, която е отгоре е водещата и показва дали човекът е ляво или дясно ориентиран. В т о р и я т Б и о л о г и ч е н З а к о н Законът за двете фази при всички болести Всяка Смислена Биологична Специална Програма (СБС) протича в две фази, при положение, че има разрешение на конфликта. Нормотония е състоянието на нормалният ни ритъм ден-нощ. Както се вижда от схемата горе, „симпатикотония” се редува с „ваготония” - периодите, свързани с нашата автономна нервна система (АНС), която контролира вегетативните функции, като сърдечния ритъм или храносмилането. През деня нашият организъм е в симпатикотоничен стрес тонус („бой или отбой”), по време на сън – във ваготоничен покой („почини и усвои”). Активна фаза на конфликта (ca-phase) Неочакван конфликт или ДХС незабавно прекъсва нормалния денонощен ритъм и поставя началото на активната фаза на конфликта. Шокът дава начало на една СБС програма, която дава възможност на организма (психика, мозък и орган) да отмени ежедневните функции и да се съсредоточи изцяло върху справянето с неочакваната ситуация. Психично ниво: конфликтната активност се преживява като емоционален стрес и постоянно вживяване в конфликта. (виж статията Терапевтични мерки на ниво психика). Вегетативно ниво: по време на активната фаза нервната система е в постоянна симпатикотония, един продължителен дневен ритъм. Безсънието, липсата на апетит, загубата на тегло, ускореният сърдечен ритъм, повишеното кръвно налягане, ниска кръвна захар или гадене и повръщане, са типични симптоми за конфликтна активност. Активната фаза на конфликта е наречена също и СТУДЕНА фаза, защото по време на стреса кръвоносните съдове се свиват – студени ръце и крака, студена кожа, втрисане, треперене или студена пот. От биологична гледна точка, продължителният стрес, в частност безсънните часове и занимаването с конфликта, създава идеалните условия за разрешаване на конфликта. Мозъчно ниво: мозъчната лезия или ОХ се появява на мозъчния скенер като ясно очертани кръгове във вид на мишена. Локализацията на лезията се определя от същността на конфликта, а размерът – от силата и продължителността на конфликта. Органно ниво: органите, управлявани от стария мозък (мозъчен ствол и малък мозък) като дебело черво, бял дроб, черен дроб, бъбреци, подкожие и млечна жлеза, показват клетъчно размножаване (растеж на тумор); органите, управлявани от главния мозък (кората и медулата) като кости, лимфни възли, бронхи и маточна шийка, показват клетъчно намаляване под формата на остеолизи, некрози или улцери (язви). Висящ конфликт Ако не сме в състояние да разрешим конфликта или ако възможното решение не може да се постигне, т.е. не можем да напуснем работата си или една нещастна връзка, имаме шанса съзнателно да понижим конфликта или интелектуално, психологично, или душевно. Чрез понижаване на конфликта ние намаляваме интензитета му и следователно и симптомите – на мозъчно и на органно ниво. Можем да живеем с такъв редуциран конфликт до дълбока старост, например с тумор, при положение, че той не причинява механично запушване – например, в дебелото черво или в органи, необразуващи хормони (тироидната жлеза). Но трябва да имаме в предвид, че трансформирането на конфликта във висящ може само да бъде една втора възможност, защото излекуване може да има само, когато конфликтът е напълно разрешен. Фокусът на ГНМ терапията е да определи истинския ДХС и да открие решение на конфликта, което е колкото реално, толкова и практично и възможно. Например, човек, който е загубил бизнеса си и преживява териториална загуба, трябва да си намери ново занимание; шокът от едно неочаквано ранно пенсиониране може да се реши с намиране на ново поле за изява, като да членуваш в клуб или да се заемеш с пренебрегвано досега хоби. Когато конфликтът е решен, лечението поема естествения си курс. CL – конфликтолиза – решението на конфликта е повратната точка, от която започва лечебната фаза. Както и при активната фаза, прогресът при лечебната фаза се движи едновременно и на трите нива. Лечебна фаза (pcl-phase) Психично ниво: решението на конфликта е съпроводено с чувство на върховно облекчение. Вегетативно ниво: вегетативният тонус незабавно се сменя с постоянна ваготония, продължителен нощен ритъм. Изтощение, слабост и добър апетит са типични симптоми. Лечебната фаза е наречена още и ТОПЛА фаза, защото по време на ваготонията кръвоносните съдове се разширяват – топли ръце, топла кожа и вероятна треска. От биологична гледна точка, продължителната почивка, в частност изтощение и добър апетит, подпомагат лечебния процес и възстановяването. Мозъчно ниво: паралелно на психиката и органа, мозъчната лезия започва също да се излекува. По време на първата част от лечебната фаза (pcl-phase A) се събира вода и серозна течност в тази област, образувайки мозъчен оток , за да се предпази мозъчната тъкан по време на възстановяването. Именно това подуване на отока причинява типичните мозъчни лечебни симптоми като главоболие, замаяност или двойно виждане. На мозъчния скенер мишеноподобните кръгове, които преливат в оток, се появяват във фазата на разрешение като неясни, замъглени и тъмни. Епилептична или епилептоидна криза(и) започва в пика на лечебната фаза (по средата). С началото на кризата индивидът незабавно се връща към конфликтната активност, с типичните стрес симптоми като треперене, студена пот или гадене и повръщане. Какъв е смисълът на това внезапно конфликтно връщане? В най-ниската точка на ваготоничната фаза, подуването на мозъчния оток достига максималния си размер. И точно в този момент, мозъкът започва кратък, потенциално интензивен натиск, притискащ отока. Това е последвано от уринарна фаза, по време на която тялото освобождава всички излишни течности, които са били складирани през първата част на лечебната фаза. Всеки тип конфликт и всеки тип болест имат специфичен тип епилептоидна криза. Инфаркт, инсулт, астматичен пристъп, мигренозни пристъпи или епилептични припадъци са само някои примери за тази лечебна криза. След епилептоидната криза пациентът постепенно възстановява силите си и е на път да се нормализира. След свиването на мозъчния оток, започва втората част на лечебната фаза (pcl-phase B). Сега невроглията, незасегната мозъчна съединителна тъкан, която винаги присъства в мозъка, се събира на това място, за да довърши възстановяването на мозъчната лезия, причинена от шока на ДХС. Увеличаването на нервните клетки (глии; мозъчната съединителна тъкан), се определя от интензитета и продължителността на активната фаза на конфликта. Това струпване на невроглия обикновено се нарича мозъчен тумор. Органно ниво: по време на лечебната фаза туморите, управлявани от стария мозък (мозъчния ствол и малкия мозък) като туморите на дебелото черво, на белия дроб, на черния дроб или на млечната жлеза, които се образуват по време на активната фаза на конфликта, се разграждат от специални гъби и микобактерии. Ако необходимите микроби не са налични, туморът си остава и се капсулова без повече да се развива. Загубата на клетки, управлявана от главния мозък (кора и медула) като остеопороза, некроза на яйчника или язва на стомаха, които се появяват по време на активната фаза на конфликта, се запълват и възстановяват с помощта на специални бактерии или вируси (ако са налични). В основни линии, лечебната фаза е значително по-опасна, отколкото активната. Тъй като възстановяването често е съпроводено с подуване, възпаление, инфекция, треска и болка; повечето болести се откриват, когато вече се лекуваме. Продължителността и тежкият характер на лечебната фаза се определят от интензитета и продължителността на предходната активна фаза, от сериозността на епилептоидната криза, както и от усложненията или конфликтните повтаряния по време на лечебната фаза. Тъй като стандартната медицина не може да разпознае двете фази , появяващи се при всяка болест, лекарите виждат само едната от тях. Те или виждат стресиран пациент с растящ тумор (активната фаза), пропускайки факта, че следва лечебна фаза, или виждат пациент с треска, инфекция, възпаление, гнойно изтичане, главоболие или друга болка (лечебна фаза), пренебрегвайки предходната активна фаза. Като се пренебрегва една от двете фази, симптомите, които принадлежат само на едната фаза се определят като болест, например, остеопороза, гръдна жаба, които се случват само през активната фаза, или артрит, лимфома, рак на маточната шийка, които се появяват само през лечебната фаза. Това несъзнаване е определено трагично, особено когато пациент, намиращ се във възстановителната фаза, се диагностицира със злокачествен рак, въпреки че всъщност това е лечебен тумор, който естествено изчезва по време на лечебния процес. Ако конвенционалната медицина гледа на мозъка като на мястото, откъдето произлиза болестта и откъдето тя се управлява, тя би разпознала, че двете фази са едно цяло, удостоверимо от мозъчния скенер, в който ОХ може да се види и при двете фази на едно и също място, показвайки дали пациентът е все още конфликтно активен (ясни концентрични кръгове) или вече се лекува (едематозни кръгове). Следи В момента на конфликтния шок (ДХС) умът е в състояние на остра възприемчивост. Силно чувствително, нашето подсъзнание възприема всички компоненти, които съпровождат конфликта, като звуци, миризми, хора или обекти и ги съхранява до разрешаването на конфликта. Отпечатъците, които остават в резултат на ДХС се наричат следи. Ако ние сме в лечебната фаза и внезапно се натъкнем на една от следите, независимо дали чрез директен контакт или чрез асоциация, конфликтът се възобновява и ние незабавно се връщаме към конфликтната активност. Това връщане на конфликта обикновено се нарича алергия или алергична реакция. Алергенът може да бъде храна, определен полен, животинска козина, определен парфюм, бивш съпруг/а, колега, каквото и който е бил замесен, когато се е случил шока. Обикновено това връщане е кратко. Това, което наричаме алергия като сополив нос, астма или обрив, са всъщност лечебни симптоми. Биологичната цел на следите е да функционират като алармен сигнал, за да се избегне преживяването на същата опасна ситуация за втори път. Пример: алергията към животинска козина може да се прояви като екзема, ако човекът е държал животно, когато е преживял неочаквана раздяла. Козината ще служи като следа, причинявайки екзема след екзема, докато конфликтът не бъде разрешен. Когато контактът с животинска козина причинява кашлица или други бронхиални проблеми, то тогава можем да заключим, че животното е било замесено (вероятно като прибежище), когато е имало конфликт - страх за територията, например, когато дете се страхува от загубата на родител, защото родителите се развеждат. Следите винаги трябва да се имат предвид, когато сме в състояние на повтаряне като мигрена, епилептични припадъци, хемороиди, инфекция на пикочния мехур или постоянни настинки. Всеки повторен рак трябва да се разглежда от тази перспектива. Следите също така играят главна роля и при „хроничните” състояния, като артериосклероза, артрит, Паркинсон или множествена склероза (МС). Висящо лечение Конфликт, който е продължително време в процес на разрешаване, поради постоянни повтаряния, се нарича висящо лечение. Затова в Германската Нова Медицина, реконструирането на събитието, от ДХС заедно с всичките съпровождащи го следи, е съществена терапевтична мярка. Със завършването на лечебната фаза, Нормотонията и обичайният денонощен ритъм се възвръщат. След възстановителната фаза, тъканите и органите, които са били засегнати, стават по-здрави и силни от преди. Това е и всъщност биологичната цел. Тъй като отделният конфликт сега е уязвима точка, по-здравата тъкан поставя индивида в много по-добра позиция при евентуален нов ДХС от същото естество. На мозъчната томограма белезите от излекуваната мозъчна лезия се появяват като малък кръг, който с времето изчезва.

Т р е т и я т Б и о л о г и ч е н З а к о н Онтогенетична система на рака и раковите еквиваленти Третият Биологичен Закон на Германската Нова Медицина обединява откритията на първите два и ги разглежда в контекста на ембриологията и еволюцията. Той илюстрира биологичната връзка между психиката, мозъка и органа от гледна точка на еволюцията. Теорията за метастазите Стандартната теория за метастазите предполага, че ракови клетки от първоначалния тумор пътуват чрез кръвния поток или лимфната система към други части на тялото, където причиняват туморен растеж на друго място. Германската Нова Медицина не оспорва наличието на вторични и третични тумори. Но, според Петте Биологични Закона, вторичните и третични тумори не са резултат от мигриращи ракови клетки, а от втори или трети ДХС, често провокирани от диагнозата и прогнозата – шок, който поставя индивида в пълна паника, причиняваща нов конфликт или дори няколко нови конфликта, водещи към допълнителни тумори. Например, шокът от диагноза Рак може да провокира „смъртен страх” – конфликт, който ще доведе до развитието на белодробен тумор. От хистологията знаем, че ракови клетки не могат да мутират в друг клетъчен тип; те не могат по никакъв начин да преминат прага на зародишния лист или да променят хистологичната си струткура. Раковите клетки, които растат в дебелото черво и принадлежат към ендодермата (управлявани от мозъчния ствол), по никакъв начин не могат да се трансформират в костни клетки, които произлизат от младата група клетки на мезодермата (управлявани от медулата на главния мозък). С други думи: ракът на дебелото черво никога не може да се „разпространи” към костите. Но, пациент с рак, който изведнъж се чувства обезценен, поради болестта си („Вече не струвам нищо”, „Аз съм безполезен”), може да преживее конфликт на самообезценяване, в резултат на който да развие рак на костите. Ако самообезценяването е по-слабо изразено, е по-вероятно да бъдат засегнати лимфните възли. Затова, жена преживяваща шок от диагноза рак на гърдата или преживява загуба на себестойността поради ампутация на гърдата, често развива лимфома близо до страната от която е тумора. Благодарение на ГНМ, сме в състояние да разберем защо статистически жени с рак на гърдата обикновено развиват този тип вторичен рак. Трите зародишни листа: Знаем от ембриологията, че през първите седемнадесет дни от развитието на зародиша, се образуват три зародишни слоя (ендодерма, мезодерма и ектодерма), от които произлизат всички тъкани и органи. Когато фетусът (зародишът) се развива по време на ембрионалната фаза (онтогенеза), растящият организъм преминава с голяма скорост през всички еволюционни стадии (филогенеза). По време на това пътуване през етапите на еволюцията – от една клетка до човешко същество – трите зародишни слоя управляват стъпка по стъпка развитието на целия организъм. Повечето от нашите органи, по-специално дебелото черво, произлизат само от един от трите зародишни листа; други, като сърцето, черния дроб, панкреаса, пикочния мехур, са съставени от различни части, произлизащи от различни зародишни листа. Днес тези части, които са се слели със времето поради функционални причини, се считат за един орган, въпреки че те често имат контролни центрове в различни области на мозъка. От друга страна, има органи, които са на далечно разстояние в тялото, като ректума, ларинкса и коронарните вени, но се управляват от области , които са близо една до друга в мозъка. ЕНДОДЕРМАТА (вътрешния зародишен лист) се развива през най-ранния период на еволюцията, когато съществата все още са живеели във водна среда. Естествено, ендодермата е и първият зародишен лист от ембрионалния етап. Като първи слой, ендодермата формира най-старите органи. Тя образува вътрешната лигавица на цялата храносмилателна система - от устата до ректума, вътрешния слой на простатата, матката (без шийката) и фалопиевите тръби. Сърцевината на слуховите нерви, тироидната жлеза, бъбречните събирателни каналчета, белодробните алвеоли и черния дроб, също произлизат от ендодермата. Най-старите органи, които произлизат от най-стария зародишен слой се управляват от най-старата част на мозъка – мозъчният ствол и следователно, отговарят за най-старите конфликти. В мозъчния ствол латералността не е от значение. Биологичните конфликти на мозъчния ствол засягат основните жизнени въпроси като дишане, репродукция и хранене. Храносмилателната система е свързана с т.нар. конфликти за „залъка”, като се има предвид истинска храна – хапка или залък. „Неспособността да се задържи залъка” е свързана с устата и фарингса (включително небцето, сливиците, слюнчените жлези и носоглътката); конфликтът „не мога да преглътна залъка” е свързан с езофагуса; „неспособността да се смели залъка” е свързана с органите на храносмилателната система като стомах (с изключение на малката извивка), тънки черва, дебело черво, сигмоидно дебело черво и ректум, както и черния дроб и панкреаса. Животните преживяват такъв конфликт за „залъка” в реални измерения, когато например, парче храна е заседнало в червата. Тъй като човешките същества са способни да взаимодействат със света и по абстрактен начин, с помощта на езика и символите, ние, хората, често преживяваме тези конфликти за „залъка” по образен начин. Такъв фигуративен залък може да се преведе като договор, който не можем да „хванем”, като обида, която не можем да „смелим”, „залъци”, които искаме да притежаваме, „залъци”, които искаме да задържим, „залъци”, които са ни отнети или „залъци”, от които не можем да се отървем. Средното ухо е свързано със слухови конфликти. Конфликтът „не мога да хвана информация”, например пропуснато важно съобщение, влияе на дясното ухо, докато конфликтът „не мога да се отърва от информацията”, например неприятно съобщение, засяга лявото ухо. Белите дробове и бъбреците съдържат най-старите програми за оцеляване. Докато бъбречните събирателни каналчета са свързани с конфликт на „същестуването” и с конфликт на „изоставяне” (да се чувстваш изолиран, отхвърлен, да бъдеш неочаквано далеч от „групата”, например хоспитализиран или в социален дом), белодробните алвеоли незабавно отговарят с конфликт „страх от смъртта”, често пъти провокиран от повръщане по време на химиотерапия. Матката и простатата са свързани с полу-генитални конфликти – грозни, неприятни проблеми с другия пол. Хистологични формирования: всички тъкани и органи, произлизащи от ендодермата и управлявани от мозъчния ствол, показват в активната фаза на конфликта увеличаване броя на клетките, под формата на аденокарцином. Затова ракът на дебелото черво, на черния дроб, на белите дробове, на бъбреците, на матката или на простатата, произлизат от мозъчния ствол и са причинени от свързаните с тях конфликтни шокове. С разрешаването на конфликта туморът незабавно спира да расте. По време на лечебната фаза допълнителните клетки, които вече не са нужни, се разграждат с помощта на специални микроби (гъби и микобактерии). По време на активната фаза на конфликта се наблюдава увеличаване броя на клетките (растеж на тумор), а при лечебната фаза – намаляване. Ако няма налични микроби, поради ваксинация например, туморът остава където е без да расте повече. Ако не причинява механично дрезнене, не запушва нещо или не е на хормонопроизвеждаща жлеза, то той е напълно безобиден. МЕЗОДЕРМАТА (средният зародишен лист) е разделен на по-стара и по-млада част. Старата мозъчна мезодерма се управлява от малкия мозък, който е част от стария мозък; новата мозъчна мезодерма се управлява от церебралната медула, която вече принадлежи към главния мозък. Старата мозъчна мезодерма: след като нашите прародители напускат водната среда, им е била нужна кожа, която да ги прадпазва от радиацията от слънцето, както и от изсушаване. Първата кожа е била структурирана така, че да осигурява защита срещу нападение. Тъканите и органите, които произлизат от старата мозъчна мезодерма са кориум (дерма), плевра (кожата или ципата, покриваща белите дробове), перитонеум (кожата или ципата, покриваща коремната кухина и коремните органи) и перикардиум (кожата или ципата, покриваща сърцето). С еволюцията на бозайниците млечните жлези се оформят извън кориума; зърното – от което се суче – изпъква над него (в сравнение с епидермиса и обвивката на млечните канали, които се развиват на доста по-късен етап от еволюцията и следователно се управляват от най-младата част на мозъка). Всички органи, които произлизат от старата мозъчна мезодерма, се управляват от малкия мозък. При него латералността вече има значение. Биологичните конфликти на малкия мозък са свързани с т.нар. конфликти на „атака” (в буквален и преносен смисъл), отразявайки се на защитната функция на кожата. Например, твърде много излагане на слънце, говорейки биологично – „атака срещу кожата” (дори и без емоционален ДХС), причинява меланома – предпазен щит срещу по-нататъшни „атаки” спрямо тази кожа; образна „атака срещу корема” може да бъде причинена от неочаквана диагноза - Рак на дебелото черво; символична „атака срещу гърдите” може да бъде причинена от ампутация на гърда или от тежък астматичен пристъп; образна „атака срещу сърцето” - с неочаквано известие за байпас-операция или заедно с инфаркт. Млечните жлези, синомим на грижа и изхранване, са свързани с конфликти „грижи/безпокойство за потомството”. Хистологични формирования: всички тъкани и органи, произлизащи от старата мозъчна мезодерма и са управлявани от малкия мозък, показват по време на активната фаза на конфликта клетъчно размножаване, под формата на тумор. Затова меланома, рак на млечната жлеза, както и перитонеални, плеврални и перикардиални тумори (наречени мезотелиом), всички те произлизат от конфликти, които влияят на съответната мозъчна област в малкия мозък. С разрешението на конфликта туморът спира да расте. По време на лечебната фаза излишните вече клетки се разграждат от специални микроби. Всички тумори, управлявани от малкия мозък, е възможно да причинят изтичане на излишна течност, по време на лечебната фаза, причинявайки по този начин плеврална, перитонеална (асцит) или перикардиална ефузия. Там, където има увеличаване броя на клетките (растеж на тумор) по време на активната фаза на конфликта, има и клетъчно намаляване (разрушаване на тумора) по време на лечебната фаза. Ако необходимите микроби не са налични (възможно е поради ваксинация), туморът остава където е, без повече да расте. Новата мозъчна мезодерма: следващата стъпка от еволюцията била развитието на мускулите и скелетната структура, които давали възможност на творенията да се движат – да пълзят, да ходят, да тичат. Тъканите и органите, произлизащи от новата мозъчна мезодерма са кости, хрущяли, сухожилия, съединителната тъкан, напречно набраздените мускули, миокарда, бъбречният паренхим, кората на надбъбречната жлеза, яйчници и тестиси, цялата лимфна система с лимфните съдове и лимфните възли, далака, както и вени и артерии (с изключение на коронарните съдове). Всички тъкани и органи, произлизащи от новата мезодерма се управляват от медулата на главния мозък (вътрешната част). При нея важи правилото за латералността. Биологичните конфликти на церебралната медула са свързани предимно с конфликти на „самообезценяване”. Внезапната загуба на себестойност може да бъде провокирана от несправедлива забележка или коментар, да бъдеш скастрен, иронизиран, да се провалиш в работата, в спорта или в училище, или когато не се чувстваме подкрепени. Пенсиониране, остаряване или боледуване („Безполезен съм”) осигуряват безброй много ситуации, които могат да провокират загуба на самоувереност. Дали самообезценяването ще засегне костите, мускулите, хрущялите, сухожилията или лимфните възли, зависи от степента на конфликта; точното местоположение се определя от специфичния тип конфликт на самообезценяване. Например, „конфликт сръчност”, преживяван често при провал на някаква ръчна задача, като машинопис или финна ръчна работа, засяга ръката и пръстите; „интелектуален конфликт на самообезценяване” (провал на изпит, да загубиш игра, да си критикуван от учител или треньор) влияе на черепа или на гръбначния стълб. Яйчниците и тестисите отговарят на конфликти, свързани с дълбока загуба (неочаквана загуба на обичан човек, включително и на домашен любимец); далакът е свързан с конфликт на нараняване или проливане на кръв (тежък кръвоизлив или в преносен смисъл, неочакван резултат от кръвен тест); паренхимът на бъбреците е свързан с конфликт с вода или течност (например, замалко да се удавиш); сърдечните мускули са свързани с конфликт да бъдеш напълно смазан (силно стресиращо събитие), а кората на надбъбречната жлеза отговаря на конфликт „да поемеш по грешния път”, например, да разбереш, че си избрал грешно лечение. Хистологични формирования: в главния мозък ситуацията е различна. Всички тъкани и органи, произлизащи от новата мозъчна мезодерма и са управлявани от медулата на главния мозък, показват в активната фаза на конфликта клетъчно стопяване (обратното на това, което се случва при органите, управлявани от стария мозък). Тъканната загуба като при остеопороза, рак на костите, атрофия на мускулите, некроза на далака, яйчника, тестиса или на бъбречната тъкан – всички произлизат от медулата на главния мозък. С разрешаването на конфликта спира процесът на дегенерация. По време на лечебната фаза тъканната загуба са запълва и заменя с помощта на специални микроби. Процесът на възстановяване често е съпроводен с подуване, възпаление, инфекция, загнояване, треска и болка. Състояния като Болестта на Ходжкин или лимфома (метастази), остеосарком, рак на яйчника или на тестиса, левкемия, увеличен далак, артрит - всички те са симптоми на лечебната фаза. Там, където има намаляване броя на клетките (некроза, остеолиза) по време на активната фаза на конфликта, там има и клетъчно нарастване по време на лечебната фаза. Ако нужните микроби не са налични, лечението се завършва, но не и в оптималната си биологична степен.

ЕКТОДЕРМАТА (външния зародишен лист) е най-младият зародишен слой. След време кориумът (дермата) се оказал недостатъчен, затова се развила една нова, по-устойчива кожа, която да покрие целия кориум. Новият кожен слой се състои от плоски епителни клетки. Тъканите и органите, произлизащи от ектодермата са: епидермиса (външната кожа), мукусната мембрана на фарингса (включително устата и носът), фарингеалните тръби, ларингсът, горната част на езофагуса, бронхиалната мукоза, обвивката на млечните канали, малката извивка на стомаха, жлъчните канали на черния дроб, жлъчния мехур, каналите на панкреаса, пикочния мехур, пикочния канал (уретра) и бъбречното легенче, шийката на матката и долната част на ректума. Плоските клетки покриват също така и вътрешните стени на коронарните артерии и вени. Други тъкани, принадлежащи към ектодермата са ретината на очите и емайлът на зъбите. Всички тъкани и органи, произлизащи от външния зародишен слой се управляват от кората на главния мозък (церебралния кортекс). Биологични конфликти на кората на главния мозък: с усъвършенстване на еволюционното развитие се променяла и основата на конфликтите. В кората на главния мозък се откриват влияния като „териториални конфликти” (страх да не изгубиш територията си, обкръжението си или реалната им загуба, гняв вътре в територията или неспособността да си отбележиш, да си маркираш територията), „сексуални конфликти” (сексуално отхвърляне, отказ от секс или сексуална неудовлетвореност) или „идентичност-конфликти” (не знаеш къде ти е мястото, къде принадлежиш). Конфликтите на отделяне, изолация (внезапна загуба на физически контакт с партньора или семейството) влияят на сензорния кортекс (местата по кората на главния мозък, получаващи сензорни сигнали), докато „моторните или двигателни конфликти” (не съм способен, не съм в състояние да избягам, например провокиран от неприятно преживяване при ваксинация, или да се чувстваш в капан, например причинено от представата да си прикован на инвалидна количка при съобщаване на неочаквана диагноза –множествена склероза) влияят на моторния кортекс. Фронталният лоб получава „фронтален страх – конфликти” (внезапен страх при попадане в опасна ситуация, често пъти провокиран от шока при получаване на диагноза рак), докато зрителния кортекс е свързан с опасности, които ни дебнат откъм гърба, например да бъдеш следен, дебнен. Други конфликти на кортекса са „отвращение-погнуса” или „страх и съпротива”. Хистологични формирования: всички тъкани и органи, произлизащи от ектодермата и управлявани от кората на главния мозък, показват в активната фаза на конфликта стопяване на клетки, под формата на улцерация, каквато е например язвата на стомаха. С разрешаването на конфликта процесът на улцериране (разязване) спира. По време на лечебната фаза загубата на тъкан се възстановява с помощта на специални микроби. Възстановителният процес обикновено е съпроводен с подуване, често придружено от възпаление, инфекция, загнояване, треска и болка. Интрадукталният рак на гърдата (рака на млечните канали), рака на бронхите или на ларингса, бронхит или пневмония, лимфома, рака на маточната шийка, хемороиди, инфекция на бъбрека или на пикочния мехур, екземите и други кожни проблеми, както и така наречения „грип”, са симптоми на лечебната фаза. Ракови еквиваленти: управляваните от кората на главния мозък органи, и само те, могат да показват функционални нарушения или загуба на функции – те представляват еквивалентните на рака болести. Те показват вместо загуба на клетки (улцерация) функционални нарушения, каквито са хипогликемията, диабета, нарушения на зрението и на слуха, както и сензорни или моторни парализи като Множествена склероза. Дори и след години на конфликтност тези клетки могат да се възстановят, ако се разреши конфликта. В кортекса, съгласно латералността, пола и хормоналния статус трябва да се вземат под внимание. Хормоналният статус определя дали конфликта е преживян по мъжки или по женски маниер. Ако статусът е небалансиран, както е в пубертета, по време на бременност или през менопаузата, или пък нивата на естроген и тестостерон са подтиснати от лекарства, например контрацептиви или химиотерапия, то биологичната идентичност и следователно усещането, чувството, породено от конфликта е съвсем различно, което определя и различен отговор на ниво орган. При ГНМ терапията хормоналният статус винаги трябва да се има предвид. Пример: жена деснячка открива, че съпругът й има любовница. Ако жената има нормален хормонален статус и преживява конфликта като „сексуална неудовлетвореност, фрустрация”, ще бъде засегната шийката на матката (язва или раничка по време на активната фаза). Ако нивата на естроген при жената са ниски, поради менопаузата, тя ще преживее същият инцидент повече като мъж. Говорейки биологично, тя ще възприеме събитието по-скоро като борба за територия („Той ме изостави, напусна територията ми”), отколкото като „сексуален конфликт” („Той спи с нея, а не с мен”). В резултат на това, конфликтът ще повлияе на мозъчните програми, които управляват коронарните артерии, получавайки ангина пекторис (гръдна жаба), докато е активен конфликта. След като се разреши той, например чрез примирение или намиране на нов партньор, жената в менопауза може да забележи неравен сърдечен ритъм или да открие повишение в нивата на холестерола, докато жената с нормален хормонален статус ще развие рак на маточната шийка, който деградира по време на втората половина от лечебната фаза. Промени в настроението и душевни неравновесия, разглеждани от стандартната медицина само като разстройства на ума, имат връзка с мозъчното и органното ниво, подобно на физичните разстройства . Промените в настроението като депресия или мания са причинени от конфликтен шок, преживян при хормонален застой или когато нивата на сексуалните хормони са изкуствено подтиснати. Относно промените в настроението, латералността, пола, както и хормоналния статус са решаващ фактор. Например, жена деснячка, в менопауза, ще се депресира, когато преживее неочаквана загуба на „територия” – домът й преживява развод; мъж десняк, който приема понижаващи тестостерона лекарства, ще се вманиячи, когато неочаквано неочаквано е изправен пред заплаха за уволнение. Ако двамата бяха левичари, те биха реагирали на конфликта(те) с депресия (за жената левичарка) или мания (за мъжа левичар), дори и при нормален хормонален статус. Душевните заболявания са причинени от втори ДХС, който въздейства на противоположната мозъчна хемисфера, поставяйки индивида в т.нар. шизофренична констелация. Анализите на мозъчния скенер показват защо един човек е например, маниакално депресивен, параноиден, дезориентиран, заблуден, прекомерно агресивен, меланхоличен, самоубийствен или има голямо его (мегаломания).

Ч е т в ъ р т и я т Б и о л о г и ч е н З а к о н Онтогенетичната система на микробите Четвъртият Биологичен Закон на Германската Нова Медицина разглежда ролята на микробите в контекста на еволюцията и във връзка с трите зародишни листа (ендодерма, мезодерма , ектодерма), от които произлизат нашите органи. Когато органите ни са се развивали в течение на еволюцията, заедно с тях са се образували и специфични видове микроби. Биологичната цел на милиардите микроорганизми, обитаващи нашето тяло е да поддържат различните тъкани и да ги пазят в добро състояние. Микробите, като гъби и бактерии, са нашите най-верни помощници, крайно необходими за оцеляването ни. Д-р Хамер открива, че микробите стават активни, без изключения, по време на лечебната фаза. Във фазата на Нормотония, както и през активната фаза на конфликта, те са латентни (неактивни) и не причиняват никакви инфекции. Но в момента на разрешаването на конфликта, те получават сигнал от мозъка да започнат работата, която им е била зададена. Активните микроби са напълно безобидни за всички останали органи. Гъби и микобактерии са най-старите микроби. Те работят върху тъкани и органи, които произлизат от управляваните от ендодермния мозъчен ствол и върху мезодермалните органи на стария мозък, управлявани от малкия мозък. Гъби, като например Candida – или микобактерии, като туберкулозните бацили – разграждат тумори, каквито са туморът на дебелото черво, на белите дробове, на бъбреците, на черния дроб, на млечната жлеза или меланомата. По време на лечебната фаза те разрушават излишните клетки, които повече не са нужни. Обикновено, този процес на разграждане е съпроводен с треска и нощни изпотявания. Това, което прави микобактериите забележителни е фактът, че те започват да се размножават незабавно, още в момента на конфликтния шок. Те се размножават със скоростта на растящия тумор. В момента на разрешаване на конфликта, нужното количество туберкулозни бактерии е на разположение, за да разгради туморните клетки. Ако микробите липсват, защото са били унищожени, например чрез ваксина, туморът ще се капсулира и ще остане на мястото си, без повече да нараства. В този случай туморът ще бъде определен като доброкачествен. Бактериите, обитаващи тъканите и органите, които произлизат от новата мозъчна мезодерма, се управляват от медулата на главния мозък. В тези тъкани бактериите, като например стафилококите, запълват празните места в костите, които са били причинени от стопяването на клетки от надкостницата и реконструират костите чрез срастване на образувания от надкостницата. Бактериите също така подпомагат възстановителния процес като образуват белег върху тъканта. Доколкото става дума за ролята на „вирусите”, д-р Хамер предпочита да говори за „хипотетични вируси”, тъй като напоследък съществуването на вируси бе подложено на съмнение. Това е във връзка с по-ранни открития на д-р Хамер, че процесът на реконструкция на тъканите, управлявани от кората на главния мозък, например епидермис, шийка на матката, обвивката на жлъчните канали, обвивката на малката извивка на стомаха, бронхиалната мукоза и назалната мембрана, все още се случва, дори и без присъствието на вируси; например херпес „вирус, хепатитния „вирус”, „грипния вирус” и т.н. Дилемата коя медицинска наука се признава, е тази, която се проваля в разпознаването на двете фази при всяка болест (Вторият Биологичен Закон); конвенционалната медицина забелязва само втората фаза, защото само през лечебната фаза са активни микробите. И тъй като активността им често е съпроводена с подуване, треска, възпаление, гной, загнояване и болка, микробите се определят като зле настроени и се разглеждат като причина за инфекциозни болести. Но не те причиняват болестта. Напротив, нашият организъм използва микробите, за да оптимизира лечебния процес. Изключение: контактът с „екзотични” бактерии, които не са част от естествената вътрешна среда на организма.

П е т и я т Б и о л о г и ч е н З а к о н Квинтесенцията (същината) Всяка така наречена болест трябва да се разглежда като СМИСЛЕНА СПЕЦИАЛНА БИОЛОГИЧНА ПРОГРАМА НА ПРИРОДАТА, създадена, за да решава неочакван биологичен конфликт. Пример: жена се разхожда по тротоара, хванала детето си за ръка. Изведнъж детето се отскубва, изтичва на улицата и е ударено от кола. В момента, в който майката вижда нараненото си дете, тя преживява, от биологична гледна точка, „майка-дете-тревога” конфликт и за един кратък миг специалната биологична програма за този специфичен конфликт е включена. Майка-дете-тревога-ДХС винаги повлиява тази мозъчна област, която управлява функцията на млечните жлези. Тъй като, от биологична гледна точка, раненото потомство се възстановява по-бързо, когато получава повече мляко, производството на допълнително мляко незабавно се стимулира чрез увеличаване броя на клетките на млечната жлеза. Дори и жената да не кърми, събитието все пак отключва началото на този отговор, както е бил правен преди милиони години. Докато жената е в активната фаза на конфликта, например, защото детето е все още в болницата, клетките на гърдата ще продължат да се размножават, формирайки това, което обикновено се нарича рак на млечната жлеза. Ако жената е деснячка, туморът ще бъде в лявата й гърда; ако е левичарка – в дясната гърда. Щом като конфликтът се разреши (да речем, че детето е изписано от болницата), туморът спира да расте. Тъй като детето е вън от опасност, вече няма нужда да се произвеждат допълнителни клетки от млечната жлеза. По време на лечебната фаза излишните вече клетки се разрушават с помощта на микобактерии, които са били подготвени точно за това. Ако възстановителната фаза не се прекъсва, например, попадайки на следи, туморът ще бъде премахнат напълно със завършването на лечебния процес. Всички така наречени болести имат специално биологично значение. Макар че преди разглеждахме Майката Природа като допускаща грешки и имахме дързостта да вярваме, че Тя постоянно греши и причинява поражения (злокачествено, безсмислено, дегенеративно канцерогенно образувание, и т.н.) сега можем да разберем, тъй като ни се отвориха очите, че това бе едно невежество и гордост, че беше и е пълна глупост в нашата вселена. Заслепени, ние си създадохме тази неразумна, бездушна и брутална медицина. Изпълнени с удивление, сега сме в състояние да разберем за първи път, че Природата е почтена и че всяко нещо, което се случва има своя смисъл, дори и в рамките на цялото и затова събитията, които наричаме болести не са безсмислени неизправности, които трябва да се поправят от чираци магьосници. Можем да видим, че нищо не е без значение, злокачествено или болно. Източник: http://germannewmedicine.ca/documents/intrognm.html Променяй се непрекъснато и си оставяй винаги същият!