сряда, 27 януари 2010 г.

Нюанси любов


Мода, Нюанси любов

Бялата невинност се влюбва ненадейно

Мода, Нюанси любов

Розовото скрива страстта

Мода, Нюанси любов

Когато любовта е червена, самия свят е любов

Мода, Нюанси любов

Лилавата тъга изплаква сълзите си

Напоследък науката отвори нови врати за нас, даде много отговори и зададе още повече въпроси. Някак си ненадейно, любовта от обект на поезията се трансформира в обект на медицината, биологията, химията и всичките им производни.
Днес не говорим за трепети на сърцето, а за повишаване нивото на X-хормон, с по-скоро високопарно, отколкото нежно наименование. Знаем точно какъв е пътят, който извървява чувството на емоционално и сексуално привличане от сетивата до мозъка и цялото тяло. Знаем какво точно се случва при онази приятна напрегнатост, която усещаме само в моменти на влюбване и която дефинираме като положително изживяване, въпреки, че е най-близка до болката.

Странно, но въпреки тази наша информираност, когато се влюбим сме склонни да се оставим на чувството и просто да се понесем по течението на сюжета. (Както всъщност постъпват много животински видове в периодите на ухажване и чифтосване.)

Но, признайте си – едва ли някой от нас в такива моменти мисли точно за това какво се случва с хормоните в собственото му тяло, както и за сигналите, които сетивата изпращат на сърцето (извинете – на мозъка).
Въпреки, че се влюбваме с мозъка си, то как тогава започваме да мислим със сърцето?

Това са моментите, в които ние преставаме да бъдем рационални същества. Това са моментите, в които чувствата и усещанията запълват цялата налична реалност. Така се опитваме да изразим "нерационалните" си чувства на съвсем рационални същества по всевъзможни начини. – Кодираме чувствата си в жестовете и поведението в ежедневието, в зависимост от онзи трепет, който причиняват хормоните, но ние предпочитаме да назоваваме по различен начин.
Подобно на много пъстропери птици и ние използваме облеклото си, за да изразим себе си и чувствата си. А цветовете на любовта са дефинирани по правило (нямам представа точно от коя сфера на познанието):

Бяло

Невинност. Чистота. Очакване.
"Записки под възглавката" от Сей Шонагон


Бял е всеки нов лист хартия, който очаква върху него да бъде разказана история. Бялото е сняг, върху чиято гладка повърхност откриваме нечии следи. Бялото е началото. Новото начало, когато съдбата дава шанс да започнеш "на чисто". Бялото е основата на всички идеални контрасти. Бяло-черното е символ на сблъсъка между различията и привличането на противоположностите. Ин и Ян. Ден и Нощ. Бяло-червеното е чувствена комбинация. Начало на любов, усмивка, която се превръща в целувка и шепот – в страст.

Розово

Нега. Сладост. Нежност.
"Малки жени" от Луиза Мей Олкът


Розовото изразява раждането на всяко чувство. То е онова невинно и неназовано трептене на сърцето, което те връща в детството. Но и онова трептене, което скрива "огъня" от всички "зли очи" и го превръща в захарен памук. Розовото е като броня – умело крие всички цветни чувства.


Червено


Страст. Експресия. Опиянение.
"Славеят и розата" от Оскар Уайлд


За разлика от розовото, червеното нищо не крие. Червеното сладостно шепне. Червеното яростно крещи. Червеното заявява позиция и изразява чувства. Когато любовта е червена, значи самия свят е любов. Когато кръвта достига точка на кипене, целият свят се срутва и се ражда страстта.

Лилаво


Власт. Фаталност. Нещастна любов.
"Нежна е нощта" от Скот Фицджералд


Несподелената любов се облича в лилаво – отива й. Този цвят олицетворява срещата на невъзможностите. Когато умира страстта – небето е неизменно теменужено, а виолетовите отблясъци на тъгата проблясват с нежно сияние. Тъжните стихове се раждат от такова небе. Когато се изплачат всички тъжни мелодии и сълзите отмият лилавата нега, остава бялото начало.

От Гергана Кангалова

Няма коментари:

Публикуване на коментар